Гласуването мина, видяхме резултата.
Би трябвало да се надувам – немалко познати вече се чудят защо бях така уверен още преди два месеца. Само че хич не съм щастлив. Май съм се надявал да не позная…
(Ако някой още се чуди защо бях уверен, че британците ще напуснат – елементарно, Уотсън. И двете кампании заложиха доста на страха, но тази за напускане – повече и по по-мръсен начин, на по-низки човешки чувства. А уви, това обикновено е печелившата стратегия. Тъжно е, гадно е, но е факт – хората се манипулират най-лесно и силно чрез най-отрицателното в тях.)
Отрезвяването
След пиянството на един народ винаги идва махмурлукът на един народ. Гласувалите за напускане масово започват да се интересуват абе какво е това ЕС, дето гласуваха срещу него. Гласувалите за оставане пък тихомълком започват да се интересуват от ирландски паспорти… Мащабите са нищожни. Но каквото правят явно шепа хора в такива случаи го правят тайно доста бизнеси. По-мобилните вече тихомълком обсъждат изнасяне на поне част от дейността си в ЕС. Включително сърцевината на британската икономика – банковият сектор. Пазар от шейсет милиона души е важен, но пазар от четиристотин е по-важен. Особено когато вторият включва Германия с нейните двеста и петдесет милиарда годишен външнотърговски плюс, оставил зад себе си дори този на Китай.
„Минните канарчета“ в такива случаи са финансовите пазари, а те не закъсняха да реагират. Британският паунд падна за няколко часа по-жестоко, отколкото през 1994, когато Сорос принуди Великобритания да излезе от общата валутна платформа на ЕС. (Самият Сорос този път беше заложил на оставането и си го отнесе. Справедливост на съдбата…) И оттогава продължава да пада. Днес Централната банка на Великобритания е наляла над 3 милиарда в британските търговски банки, но въпреки това паундът е 1.335 долара. А преди само пет дни беше 1.50… По борсите пълзи горчивата шега, че паундът е новата рубла. 10% спад в курса на паунда значи около 10% спад на жизнения стандарт на британците.
На този фон още по-ясно си проличава глупавият популизъм на кампанията за напускане. В момента от поддръжниците ѝ буквално валят „нямахме предвид да спрем имиграцията, имахме предвид да я контролираме“, „нямахме предвид че ще пестим от вноските си в ЕС, имахме предвид да финансираме по-добре здравеопазването“ и подобни. Само че Интернет е пълен с техни снимки и записи, на които ясно се вижда и чува какво точно са казвали. Ако масовият британец реално е тръгнал да се опитва да прецени добра ли беше идеята, хора като Борис Джонсън и Найджъл Фарадж ги очаква твърдо приземяване отвисоко.
Губят обаче не само британците. По-малко, но губи и ЕС. Британската икономика не само беше втората като размер в него, но и страната беше една от най-пазарно ориентираните, а ЕС има отчаяна нужда от малко повече пазарност. Също, отцепването на британците може да стимулира опити за отцепване и на други страни. Най-сетне, досега ЕС разполагаше с две постоянни места в Съвета за сигурност на ООН – сега вече ще е със само едно. Поне докато Германия и Япония не станат също постоянни членки, а това няма да е скоро. Ако изобщо.
Единственият, който е пил шампанско след гласуването, е без съмнение Путин. Тактиката на заливане на Европа с бежанци от Сирия чрез интензивни бомбардировки там, съчетано с обилно тайно финансиране и снабдяване с разузнавателна информация на европейските националистически партии, даде резултат. Британците с право се подиграват на евродирективите за кривината на бананите и на краставиците, и с още повече право се възмущават от куп други, не толкова безвредни идиотизми на самозабравилата се брюкселска бюрокрация. Но посланието, което наклони истински везните към напускане, беше страхът от мигрантите. Дето ще изядат социалните фондове на Британия, ще я взривят, ще ѝ изнасилят жените и т.н… (Случайно тази опорна точка да ви е позната от нашата реалност? Реален ефект – няма как, у нас мигранти на практика няма. Но и във Великобритания също почти няма мигранти от сирийската вълна, така че е безсмислено да обвиняват Меркел по въпроса – тя си ги запази за себе си. По-скоро нека си направим извод докъде може да доведе моментната глупост и поддаване на маймунското отвътре дори великите нации.)
Кво вадис?
След като гласуваха за излизане, пред британците се изправи тежък проблем: налага се да излязат. Много от тях сигурно съжаляват вече – твърди се, че дори само истинските гласове под петицията за нов референдум са вече над три и половина милиона. Ако обаче се проведе нов, властите там ще станат за смях и срам – няма как да стане. Шансовете са колкото на подписка за преиграване на мача Великобритания – Исландия.
Няма да го допуснат и повечето държави в ЕС, и особено Франция и Германия. В разнобой за всичко останало, те са абсолютно единодушни по въпроса. Който е гласувал да си ходи, ще си ходи. Бързо.
Една от причините е поведението на Великобритания в ЕС. Откакто е приета, тя непрекъснато извива ръцете на околните. Ребатът на Маргарет Татчър. Последните отстъпки на Дейвид Камерън… Няма ЕС страна, на която да не дойдоха до гуша. Анжела Меркел го каза точно – британците винаги са обирали стафидите от кекса. И когато на всичко отгоре се троснат, че кексът не им харесва, е логично да го изгубят. Целия. Без съжаление към тях.
Друга причина е страхът в ЕС от още сепаратизъм. Начинът на Брюксел да го предотврати е прост и ефективен – като покаже, че идеята не е добра. Единственото обяснение, по-нагледно от страха от злите мигранти, е падането на жизнения стандарт на напусналите… На теория Великобритания би могла да договори условия на търговия с ЕС, които да ограничат този спад. Но не и в тези обстоятелства.
Стане ли ясно, че такъв договор няма да има, паундът отново ще потегли надолу – и жизненият стандарт на британците с него. На практика всичките търговски отношения на Великобритания минават през договореностите ѝ в ЕС и чрез ЕС. Ще трябва да ги предоговаря отново, а това ще отнеме не една и две години. И вече и срещу ЕС, и на много места извън него ще е в слабата позиция – договорките вече няма да са така изгодни. Спадането на паунда ще подобри конкурентноспособността на британските стоки, но така ще фиксира понижения жизнен стандарт на британците. Това на свой ред ще направи по-конкурентен труда им, но до връщането на икономическата мощ ще минат десетилетия. А на стандарта – още повече. През това време ЕС няма да стои на едно място.
Значи ли това, че Великобритания ще стане страна от третия свят? Абсолютно не. Тя има прилично развитие в доста икономически отрасли. Има и специално партньорство със САЩ, и добри връзки с държавите от някогашната Британска общност… Но че икономиката ѝ ще понесе тежък удар няма как да се отрече. И влиянието ѝ също. Защото „кво вадис“ в света на реалполитиката зависи от „к’во вадиш“. А към момента Великобритания май няма кой знае к’во за вадене.
Частите и цялото
Англия и Уелс гласуваха за излизане. Шотландия и Северна Ирландия обаче гласуваха за оставане. Гибралтар – също. Накъде така?
Никола Стърджън – шефката на най-голямата партия в Шотландия, Партията за независимост – веднага видя в това възможност. Преди две години партията ѝ изгуби референдума за независимост на Шотландия. Това обаче май я е научило на дипломация. Към момента тя твърди, че Шотландия ще блокира излизането на Великобритания от ЕС. Реално Шотландия няма такива правомощия – може да гласува да го блокира, но решението им е само за сведение на Уестминстър. Ако обаче британците го игнорират, Стърджън ще има отличен коз да форсира нов референдум. Спад на жизнения стандарт плюс игнориране на волята на шотландците да си го запазят нищо чудно този път да ѝ спечелят референдума.
Гибралтарците вече споменават за търсене на някаква форма на двоен съюз – да са хем във Великобритания, хем в Испания. За испанците, които отдавна имат претенции към Скалата, това звучи като музика, и те сигурно ще изпълнят всички прищевки на гибралтарците, за да го случат. Стане ли, ще е остър прецедент – населена предимно с британци територия реално да приеме чужд суверенитет. Ако съм на мястото на Джонсън или Фарадж, ще се погрижа поне няколко дни преди това да съм със сменена самоличност и външност, и на обратния край на света. Кралете на Британия няма да се вдигнат от гроба, за да им отмъстят, но живото население надали ще им прости.
Желанието на Северна Ирландия да се цепи от Англия не е толкова силно – но и там е понеже британският жизнен стандарт е по-висок от ирландския. В момента обаче Ирландия успешно се превръща във високотехнологичен център на Европа. Английски език, работна ръка на приемливи цени и ниска корупция привличат инвеститори отвсякъде. Ще е доста трудно стандартът на Ирландия да мине британския, но не е напълно невъзможно. Ако се случи, няма да е невъзможно и Северна Ирландия да почне да търси „политическо решение“, иначе казано обединение. Религиозните различия ще са пречка, но за добро или зло стомахът има силен глас. Особено ако вече Гибралтар е създал прецедент…
Случването на тези трите, или някое от тях, не е задължително – но е възможно. Много сили са против него – всички европейски държави с териториални малцинства, като начало. Вероятно е обаче френско-германската ос да го подкрепи, а финансовата мощ и здраве на Германия в момента я правят играч от категорията на Русия и САЩ. Русия е вероятно също да играе в тази посока: териториалното разпокъсване на Великобритания ще е в известна степен и икономическо и военно елиминиране. По същата причина САЩ пък могат да играят за избягване на отцепванията, особено на това на Шотландия, и да окажат чрез НАТО натиск върху Франция и Германия… Играта там е сложна и неясна. И някои от развитията ѝ могат да бъдат и много опасни.
А не е изключено и Великобритания като цяло да осъзнае цялата глупост на излизането и да направи един референдум за обратно влизане, колкото и да не е приятно това на политиците ѝ. Ако масовият британец ги обвини за спада на стандарта си, им се пише лошо, а ще е прав. Но поиска ли влизане, ще трябва да каже сбогом на обирането на стафидите. И това също ще е немалък урок за който иска да излиза, така че ще е много по вкуса на Германия.
Поуките
По тази тема в истински накиснато положение е Великобритания. Да си извади поука от случилото се значи да си плюе на физиономията – как? Боя се, че британците ги очакват интересни времена. В смисъла от китайската пословица. Едно е сигурно – ще разберат нагледно, че в днешния свят е по-добре да си част от голям и силен блок. Пък дали от ЕС, САЩ или Китай – те да си решават.
Истински тежка и сериозна поука обаче трябва да си извлече ЕС. Ако брюкселските бюрократи не се държаха като руски царе, референдум за напускане най-вероятно изобщо нямаше да има. Ако се бяха научили да си държат ушите отворени за гласа на народите. Ако управляваха открито и прозрачно. Ако не правеха отчаяни глупости, скрити зад анонимната си безотговорност…
За съжаление, засега такива признаци няма. Вместо това Франция и Германия се опитват да наложат по-тесен политически съюз, по същество Европейски съединени щати. Принципно идеята е смислена и добра, но с такъв управленски орган на главата, с такива създали се порядки в него – не, благодаря. Едно е да ти е цар някой от европейските монарси, друго – някой съвременен Клавдий. За съжаление Брюксел е много по-близо до втория вариант. И докато не се въведат закони, които да гарантират пълната прозрачност и отговорност в брюкселската бюрокрация и висшите органи на ЕС, рискът от нови референдуми за отцепване – и успехи на тях – само ще расте.
Всеки си представя Брюксел като едно място където ще му решат проблемите.
А по-скоро заприличва на място, където си хвърляме болкуците. Справка последните български евродепутати – https://www.24chasa.bg/Article/4113162
Така че е логично някой да възнегодува срещу това. И ако се окаже прав ще е лошо? Или добро?
Великобритания още не е излязла, че да трябва да провежда референдум за обратно влизане. По-вероятно е да се отметнат след провеждане на избори…
Истинския проблем не е Великобритания където референдума даде 48,2% за оставане и като цяло резултата е в рамките на статистическата грешка, проблема е Франция където проучванията дават малко над 30% при подобно допитване…
@Иван: Проблемът е, че някои хора бъркат ЕС с Брюксел. Което е все едно да бъркаш България със състава на Народното събрание.
Брюксел действително е място, където бюрокрацията се самозабравя. (Парламентът там обаче често се оказва повече в час и по-отзивчив към избирателите, отколкото националните парламенти.) ЕС обаче е великолепно постижение – не съвършено, но огромна крачка напред от състоянието на Европа преди него. Свободата на движение на хората е ключов момент – без него имаме глобализация за капитала, но не и за хората. А без втората дори свободният пазар се превръща в крепостничество.
(Същото би било и ако ЕС, или част от него, се запъти към създаване на федерална държава по подобие на САЩ. Федерално правителство от самозабравили се гьонсурати ще е повторение на българската ситуация. Но реална свобода на хората като в САЩ ще даде много на такава Европа – много повече, отколкото тя има сега. Хем недостатъци, хем предимства. Нещата не са черно-бели.)
@gezatop: Франция извън ЕС ще е Владко без татко, и французите го знаят. Подозирам, че каквито и да са проучванията, на реален референдум тезата за оставане ще спечели. Особено като почне да се вижда по-добре какви са последствията от излизането за Великобритания.
Тя надали може да се отметне след избори. Ако реши да се отметне, ще цитира някакъв технически проблем. Естествено, всички ще са наясно, че това е просто извинение. Германия и Франция обаче ще искат урокът за другите да е в сила, така че ще натиснат за отнемане на поне някои от привилегиите на Великобритания – и британците ще трябва или да се простят с някои, или да бъдат изритани. А оставане вътре плюс прощаване с привилегии пък може да им дойде отгоре и да се съгласят по-скоро да излязат…
Лошото на тяхната ситуация в момента е, че включва много субективизъм. Референдумът включваше почти само обективни моменти, така че резултатът беше сравнително лесен за прогнозиране. Самото излизане обаче в един момент ще зависи от това с кой крак са станали сутринта една шепа политици…
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/29/2786641_borisov_za_brekzit_sled_edno_politichesko_piianstvo/
Григор,
Чудя се, дали двамата сте заели тези думи от едно място или Борисов чете блога ти. 🙂
Иначе, за това което е написал другия Иван…
Каквито са ни нашите депутати, такива са ни и европейските депутати.
@Иван: Мястото е „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. 🙂 Ще остана като гръмнат, ако Борисов изобщо е чувал за блога ми.
>>И двете кампании заложиха доста на страха, но тази за напускане – повече и по по-мръсен начин, на по-низки човешки чувства. А уви, това обикновено е печелившата стратегия. Тъжно е, гадно е, но е факт – хората се манипулират най-лесно и силно чрез най-отрицателното в тях.
Интересно ми е, в светлината на тези твои думи, как би погледнал на последващото съдържание на статията ти?
Аз лично виждам в него мрачни прогнози; “doom and gloom, and gnashing of teeth” … Мислех, че ще покажеш и гледната точка, че това е демократично решение, в оригиналния гръцки смисъл на думата. Добро или лошо е то, само времето ще покаже, но британския народ демонстрира на целия свят, че продължава да има независимо мислене… за разлика от нашия народ, който през последните няколко десетки години, не е провел смислен референдум, а вместо това разчита на шепа политици да го обяздват, и на външни бюрократи и структури да му помагат и защитават (бившия СССР и сегашния ЕС според мен изпълняват сходна роля – пречат ни да бъдем независими) …
>>Едно е сигурно – ще разберат нагледно, че в днешния свят е по-добре да си част от голям и силен блок.
А според мен, в днешния свят (също както винаги), е добре да си неутрален (справка – Швейцария), и да поддържаш добри отношения със своите съседи, без да се увличаш по грандоманията им и по обещанията им за безплатен обяд (субсидии, които изкривяват икономиката, стимулирайки най-вече корупцията на управляващите и приближените им други мафиоти) и сигурност (“Който жертва свобода за да има сигурност, не заслужава и двете” – Бенджамин Фраклин) …
@dido
…”в оригиналния гръцки смисъл на думата”….
Преди време гърците гласуваха на един референдум срещу една сделка с едни кредитори, след което точно политика който агитираше за кампанията “НЕ” се отвъртя на 540 градуса и сключи въпросната сделка при по-лоши условия. Та “в оригиналния гръцки смисъл на думата” може да се разбира по повече от един начин в случая…..
@dido: Съмнение, че изборът е демократичен, поне за мен няма. Съмнение, че демократичността на всеки държавен избор е задължителна, за мен също няма. Страхът ми е от това, че повечето хора нито имат компетентността да вземат тези решения, нито желаят да я придобият (или дори разбират, че я нямат).
Бившият СССР и сегашният ЕС имат сходства в отношението си към нас, но имат и разлики. В ЕС ние сме със статут на като цяло равнопоставена държава. Малко по-малко равнопоставена от някои други, но това си е изцяло наш проблем, че не си изгоним корупционерите и не си стегнем икономиката. Реално участие в решенията на ЕС имаме… В соц-лагера бяхме реално със статут на колония на СССР. Реално нямахме участие в решенията на лагера, и нищо не би могло да промени това.
(Разликата е горе-долу като между капитализъм и феодализъм. При капитализма пак се налага да работиш за този, онзи или себе си, за да си подсигуриш прехраната, но поне не си крепостен селянин на някой феодал. Не е същото.)
В сегашния свят е добре да си неутрален, ако си Швейцария. Ако случайно не си, е добре да се сещаш от време на време за вица „като не можете да хвърчите, що се ебавате?“.
@gezatop: Точно това и мен ме безпокои. Вече повече от четвърт век България има възможността сама да решава съдбата си. Но качествата ни показват, че май не сме дозрели за това.
Да, да имаме тази възможност е единственият начин да дозреем. Само че скоростта на процеса зависи от интелекта на нацията, а в нашия случай интелектът на нацията предполага скорост на дозряване, клоняща към нулата…
Проблемът е, че ЕС е много повече от свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора.
Би било чудесно ако останалото се премахне. И остане само липсата на граници за стоки, услуги, капитали и хора. (Е, ако не може да има свободно движение на хора, поне останалото да остане. Разбираема е моралната паника във връзка с “тези от другите държави, които ще ни вземат работните места” – не могат да се убедят с разумни аргументи невежите в икономиката.)
Но едва ли ще се случи. Вероятно европейските бюрократи напук няма да позволят на Великобритания да договори свободна търговия с ЕС (ако напусне ЕС).
Няколко принципни положения:
Пряката демокрация не се свежда до референдуми;
Вихрогонът на пряката демокрация, впрегнат в кривата каруца на представителната (лъже)демокрация, тегли точно колкото една полуумряла кранта;
Референдумът не важи унитарно, а федеративно;
Пряката демокрация е като каране на колело – учи се и се усънършенства с практика; твърдението, че “първо да се научим да караме, а после ще ни дадат колело” (друга метафра, като от вица за лудницата – когато се научим да плуваме, ще ни напълнят басейна с вода) е абсурдно, издаваили спонтанна глупост, или преднамерена подлост;
Спациално за брекзита: от една страна е показателно, че главните му инициатори побързаха да дезертират, от друга – френските и германските бюрократи ще са безпощадни към британците (от всеки сто душ от които само 37 са заявили желание за напускане на ЕС, а 35 – за оставане). Позицията на бюрократите е дребнава, отмъстителна и отвратителна.
В този си вид ЕС е картел на корпорации, бюрократи и политици, а не съюз на народи – затова не бива да съществува, трябва радикално да се промени именно към федеративен съюз на народи с прякодемократично самоуправление, а не модернизиране на идеята на Австроунгарската империя.
Ако ли в резултат на брекзита Великобритания се разпадне – това ще е добре, защото отваря възможности за нови социални модели, които ще изтласкат старите на бунището на историята.
@Валентин: Така е, ЕС е много повече от свободно движение. Някои от другите неща са добри, други – лоши. Трети обаче – а те са май най-много – не се побират в черно и бяло, те са добри в едни неща и лоши в други. За тях ще е трудно дори да се прецени, та камо ли да се направи.
Пример: правото на държавите от ЕС да го напускат. На първо четене – единственото демократично положение, нали? В реалността се оказва, че има и минуси. Какво става, когато една враждебна на ЕС държава започне да бомбардира трети държави, които да заливат ЕС с бежанци, и в същото време да спонсорира щедро националистическите партии в ЕС? Както виждаме, отделни държави започват да напускат ЕС. Съответно той става по-лесна икономическа (а оттам и военна) плячка за враждебната държава. А какво става, ако тази държава е значително по-недемократична от ЕС?… Да, би било чудесно гражданите на ЕС да прозират кроежа и да не се хващат, но в реалността става обратното. Затова решението, което дава най-много демократичност на практика, не винаги е най-демократичното на теория.
Вариантът със свободно движение на капитали и стоки, но не и на хора е който ме плаши най-много. Той е „капиталистически“ крепостен феодализъм. Където има свобода на движение на хората, рано или късно се появява и свободно предприемачество и всички останали свободи. Където няма свобода на движението на хората, всички останали свободи изчезват постепенно, дори ако ги е имало.
Към момента се очертава, че Европа е съгласна да позволи свободна търговия с Великобритания, но на цената на свободно движение на хората – а Великобритания е решена да не позволи свободното движение на хората дори на цената на провал на свободната търговия. По-нататък, естествено, нещата може да станат съвсем различни. Засега обаче са такива, и аз съм по-скоро на страната на ЕС в този спор.
@николай теллалов: Пряката демокрация е наистина като каране на колело. Не се ли пробваш отначало с чужда помощ, се пребиваш отначало. Не много рядко до осакатяване или траен отказ от опити да продължаваш да караш… Затова си мисля, че свеждането на пряка демокрация не само няма как, но и не бива да падне от небето, като бог от машината. Не само защото е слаба драматургия, а и защото е постепенен процес, и опитите да се прескачат стъпала често не са полезни.
Бюрократите в Брюксел точно в този момент трябва да са безпощадни към британците. Историческата ситуация е такава, че разединението на Европа може да означава смърт и за малкото демокрация, която я има в нея към момента. В други обстоятелства реакцията на бюрократите би била чиста вреда, и в тези също е дребнава, отмъстителна и отвратителна. Но го има и момента със ситуацията.
За мен ЕС в този си вид е преходна структура. В бъдеще може (и трябва) да се промени към по-демократичен. Сегашният му не дотам демократичен вид обаче е полезен впредвид присъствието на Русия и Китай и тенденциите в тях.
Великобритания няма как да се разпадне на образувания, в които да се появят нови социални модели. Поне не такива, които да изтласкат старите. Новите модели към момента вече се очертават, но са твърде различни от това, което повечето от нас очакват, затова и неочаквалите не ги виждат. (Включително всички анархисти, които познавам.)
болшевишката държава беше същата “преходна структура”, ама на – не пожела да се превръща в комунизъм, остана си държавнокапиталистическа еднопартийна диктатура до самия си (случаен) край.
Случаен, защото подпомогнатата от Запада перестройка целеше преформатиране на държавния капитализъм в частен и запазване на ссср като партньор на сащ. Ама егоизма на републиканските елити се оказа прекалено голям. За щастие. Но пък за нещастие разпадналата се империя даде агресивно настроени реваншстки парчета, които разполагат с ядрено оръжие и още доста газ и други ресурси…
Постепенно колело не се научава. Тук метафрата трябва да е с плуване – без вода няма научаване. Без дълбочина, така че да не лазиш по дъното с носа над водата – няма плуване, а имитация.
Освен това, при пряката демокрация нищо не пречи (освен лъжливата гордост), щом се регистрира грешно решение, то да бъде променено.
Глупаво е да си представяме пряката демокрация като сегашната тъпотия, украсена с референдуми. Веднага щом едно решение даде лоши ефекти, всяка федеративна единица ще предприеме корекции.
Безпощадните бюрократи ще накажат всичките сто условни британци заради гафа на 37ина от тях? Няма що, много умно.
Така преди време постъпиха с Германия – и на власт, съвсем законно, дойдоха нацистите.
И последна реплика, относно бъркането на България със състава на т.нар. Народно събрание… Не се ли чуваха тъкмо в този блог твърдения, че сме си били заслужавали управниците? Щото ако си ги заслужаваме (а аз не смятам така, народите толкова си заслужават правителствата и парламентите, колкото евреите си заслужиха Освиенцим), значи идентифизирането на цялата страна със състава на парламента е съвсем допустимо…
Народът се представлява от самия народ, не от части от него, пък били те и със самочувствието на умни, успели и красиви.
Също така народът не е обект на колективна отговорност – както е нелепо заради 37 да патят всичките 100, така и 35 не бива да задават тон на живота на всички останали.
Затова казвам, че пряката демокрация работи федеративно, а не унитарно. Иначе липсва всякаква справедливост.
А значи и референдумът не може механично да се сумира и да се казва “Бринтания реши”. Решли са 37 от всеки 100. 35 пък са решли обратното. На остатъкът или не му е пукало, или не може да прецени как да реагира.
Случаят брекзит е криза на представителната система, която криза сега всички гледат или да замажат, или да накажат, за да няма повторения на онагледяване на абсурдността на представителната лъжедемокрация.
Колкото до подигравките за анархията – пряката демокрация, последователната, неизкривената от компромиси с властниците (до един психопати, защото алчността за власт е психопатия, било вродена, било предизвикана от правилата на властта) се нарича анархия.
Лев Толстой го е казал впрочем.
Благодаря за вниманието.