Това е публикация във Фейсбук от поета Роберт Леви.
Изпреварил ме е – ако имах време да спретна запис тук, бих написал същото. Не съм евреин и потеклото ми е съвсем обикновено, но мисля по точно този начин. Затова ще го цитирам едно към едно.
На кандидатите да избиват русофоби ще кажа – ако (с вашите усилия – когато) руските войски внезапно осъмнат една сутрин в София, както в Крим и Донбас, моля не забравяйте и мен. Русия винаги (преди – под маската на СССР) качва в България на власт изметта ни, така че ще сте сред управляващите. И ще избивате всеки достоен българин, понеже дори съществуването му вече показва кои и какво сте… В такъв момент да бъдеш убит е чест и гордост, а да останеш жив – позор, по-лош от смъртта.
И няма да ви простя, че опозорихте името на Левски. Нищо, че по заповед на „инструктор“ майор от ФСБ няма как иначе. Май Захарий Стоянов беше рекъл още преди почти век и половина – руските копанки рекат ли истината, се изчервяват и заекват. Няма как да не е русофоб – пишете и него в списъка за избиване, нищо че е умрял. Продължава да вдъхновява живите срещу робията и предателството – опасен е.
Имам само една молба. Като ме наредите пред калашниците или на бесилката, сложете ме до „долния чифут“ Роберт Леви.
Неуважаеми патрЕоти,
долният чифут Роберт Леви има в рода си Ботев четник, член на привременното правителство в Панагюрище от 1876, боен пилот от военновъздушните на НЦВ сили. Бихте ли се похвалили с вашите родове, моля?
Освен това представям и помагам на български поети, популяризирал съм историята, природата и културата на България (ама истинската култура, не тази на министъра) навсякъде, където мога, включително като сценарист. Никога не съм вял друго знаме, освен българското. Вие като патриоти защо веете чужди знамена – тайна великая ест.
Искам да ви кажа и за момчетата, които нападнехте – Иван Панчев е програмист, Иво Дошев – бизнесмен. Двамата са допринесли за БВП на България повече от всички вас взети заедно. И да ви споделя под секрет – пребиването на беззащитни хора не е патриотично. То е просто Фашизъм.
Сега да поговорим за русофобите, които трябва да умрат.
Аз познавам и обичам:
Руската поезия – от Ломоносов през Пушкин, Лермонтов, Пастернак, Ходасевич до най-съвременни поети като Дмитрий Пригов;
Руската литература от Повесть временных лет (знаете ли какво е това?), през Гогол (винаги, когато се регистрира в хотел в чужбина, в графата “националност” пише украинец), споменатите Пушкин и Лермонтов, Тургенев, Толстой (впрочем аз познавам трима писатели с тази фамилия – Алексей Константинович, Лев Николаевич и Алексей Николаевич. Вие колко?), Достоевски, Булгаков, Зошченко, Анна Ахматова, Марина Цветаева, та до най-съвременните представители; Впрочем един списък ще ви дам: Сергей Есенин, прекрасен поет. Обесил се на 30 години, защото е ненавиждал социалистическа Русия; Владимир Маяковски – застрелял се на 36, защото престанал да вярва в революцията, на която е отдал целия си живот и талант; Исак Бабел (долен чифут) – разстрелян на 45, последният му роман е унищожен от КГБ; Велемир Хлебников – умира от измръзване на 37. В родната му Русия стиховете му не са издавани половин век; Борис Пастернак (и той долен чифут), нобелов лауреат за литература, дълги години не може да публикува нищо, освен преводи на Шекспир, умира, когато е подложен на всенародно оплюване, именно заради нобеловата награда (хайде кажете за кое произведение); Михаил Булгаков – умира на 49, след като му е забранено да публикува. Главните му произведения, сред които “Майсторът и Маргарита”, са издадени повече от 40 години след смъртта му; Михаил Зошченко, изключен от съюза на писателите, оставен без препитание. Така и не дочаква реабилитация; Осип Манделщам (я, още един чифут – много бе) – умира на 47 в сталински лагер. Последните му стихотворения са публикувани 30 години след смъртта му; Олег Куваев – през 1980 получава голямата награда на СССР за роман, но посмртно – полярният геолог и писател Олег Куваев се застрелва на 40 години. Това, любими мои русофили е мартиролог (ако тази дума е сложна за вас, потърсете в Гугъл, стига да не берете билки. разбира се).
Хайде да си поговорим за кино. Колко филма има Тарковски? А Марк Захаров? Сергей Соловьов? Александър Рогожкин? Андрей Кончаловски? Дори любимият на Путин Никита Михалков – знаете ли за кой филм каква награда е получил?
Няма да ви питам за художника Суриков, няма да ви питам кои са передвижниците, няма да ви питам кой е изрисувал Московското метро, изобщо няма да споменавам Ернст Неизвестни, още по-малко митките.
Аз обичам руската музика (е, Глинка не ми допада особено) – Чайковски, Прокофиев, Рахманинов, Скрябин; да ви кажа, че терминът “Могучая кучка” не означава могъщата кучка, а нещо съвсем друго; винаги съм харесвал и Шостакович (знаете ли, че Сталин се е опитвал да го учи как да прави музика? Сталин – Шостакович. 🙂 ). Но понеже вие класическа музика не слушате, дали да ви питам за руския рок? Ама не за любимата група на Путин Любэ – признавам никога не са ми харесвали, – ще ви питам за Кино (кой е Виктор Цой?), за Аквариум, за Зоопарк, за Популярная механика, ДДТ, Звуки Му, Крематорий, Адо, Машина времени, о, списъкът ми може да е безкраен, ама вие сто на сто знаете само Любэ.
Не, мои мили и неуважаеми – русофил съм аз. Вие сте путинофили. И като такива, макар да не знаете руски, ще ви поздравя с едно стихотворение на великия Михаил Юриевич Лермонтов:
Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.
България
Фукането с родата вреди на казаното, с което криво ляво съм съгласен.
Ценното от грозната случка с путиновите помияри е, че лъсна колко струват както щатните русофили, така и опонентите им русофби.
Изключенията от сорта на Леви са… ами, изключения, които, уви, също бая бръмбари носят в главите си…
Иначи, жив и здрав да е Роби, надявам се да е същият, какъвто го познавам – толкова бликащ от енергия, че чак трудно се издържа дълго около него без почивка.
А, Шаркане, здрасти, поменаваш онези хора, които нещо там рокери от Русия, яздят японски и американски мотоциклети. 🙂 Да бяха едни истински патриоти, може би да бяха тръгнали с “Ковровец” или ИЖ… 🙂
здрасти, Виктор
Поменах ги и си измих устата с оцет.
Впрочем, никой още не ми е посочил разликата между патриоти и националисти, без да използва чисто словесни жонглирания.
И едното, и другото, се основават върху вражда към чужденеца, даже ако проповядват “вътрешна солидарност”.
Но ограничената солидарност води до ограничено всичко друго, най-вече ограничена съвест… и до шзофренично тълкуване кое е справедливо, кое не.
Другата основа на двете явления са митовете, демек измислиците.
В крайна сметка – инструмент и консуматив на властта, което е отврат
@николай теллалов: За мен патриот е който обича страната си, без да мрази останалите. Другото е националист.
Какво значи “обича страната си”?
@николай теллалов: Каквото значи да обича каквото и да било. Да я цени, уважава, гордее се с нея, да е готов на жертви за нея и т.н.
(Моля да се прави разлика между „страна“ и „държава“. Аз примерно обичам много България като страна, но не мога да я понасям като държава.)
Трудно си представям обич към абстракции..
Освен това тъкмо аз нямам проблем с бъркане на страна и държава.
Гордея? С нещо, в което нямам никакъв принос?
Най- евтината фрма на гордост.
Освен това – какво точно е “страна”? Какво именно включва? Свършва ли на границата? Трябва ли да я познавам цялата за обичане? А позволено ли е да се отвращавам от някои страни на страната (хихик, каламбур)?
Григор, това са баш словесни еквилибристики. Националистът ще каже абсолютно същото.
Освен това, ти сам спомена вече мразенето. Обичайки нещо, неизбежно намразваш онова, което застрашава обикта на обичта.
Така че…
Впрочем, както всеки филологичен и вкусов спор, безполезнен е.
Пък и май няма особен интерес към коментиране от широката публика.
А междувременно оправдаха куката,която застреля афганеца. Със съвсем патриотични аргументи.
Толкоз беше от мен.
Надявам се да си пропуснал и коментара ми за брекзит.
До след година, месец или някога.
Впрочем струва си винаги да помним, че сме единствените късметлии от страните, на които в началото на 40-те СССР предлага стереотипен договор за ненападение и взаимопомощ: Литва, Латвия, Естония, Финландия и България. (С Германия нещата стоят малко по-другояче.)
@Любо Николов
В каква ли форма се е проявил тоя ми ти късмет? Ненападение ли, взаимопомощ…..
Ами погледни какво е сполетяло останалите 4 от списъка.
@Любо Николов
Ами първите три са окупирани през войната и ги е сполетяло голямо взаимопомагане през следващите десетилетия. С Финландия не се е получило – нито с окупацията, нито с взаимопомагането. България е някъде между тия крайности, което какъв ли късмет е….
@николай теллалов
“А междувременно оправдаха куката,която застреля афганеца. ”
Това че с Григор сте юридически неграмотни не ви оправдава след толкова време в което можехте да се ограмотите. “Куката” не е оправдана защото не се е явявала пред съд. Формата на вина не е претендирана за да бъде установена по един или друг начин от съд. В общи линии писанията ви по случая бяха морализаторски глупости, които нямат връзка с правото. Патриотични или други аргументи не са представяни.
@николай теллалов: Дали бъркаш страна и държава е въпрос на гледна точка. Според мен да ги отъждествяваш значи да ги бъркаш.
Къде точно свършва една страна решава всеки за себе си, и това е най-хубавото в понятието за страна. Да се отвращаваш от някои страни на страната е нормално – да ѝ обичаш всичко подсказва фанатизъм, идиотизъм или и двете. Все едно е да смяташ човека до себе си за съвършен. Аз не смятам жена си за съвършена, и това не ми пречи да я обичам. И ако някой я застраши, смятам за естествено да го намразя – и че това не пречи на факта, че обичам хората като цяло.
Националистът може да говори всичко, въпросът е какво върши.
@Любо Николов: Малко странен късмет – да сме изпитателният полигон за техниките им за разкапване на страна и народ.
@gezatop: Да си чувал за синдром на Дунинг-Крюгер? 🙂 Проблемът на куката (без кавички, моля – за този човек това е определението) е именно че не се стигна дори до съд. Постановиха, че куршумът е рикоширал от моста, което не е вярно. Няма как куршум да рикушира от бетон над струлеца и да попадне в предната част на шията на човек, който е с гръб към стрелеца, извън бетона и бяга. Ако юридически нещата са различни от това, вестта е лоша за правото, не за фактите. Но ако човек не може да прецени това, е често срещано да смята себе си за по-компетентен от другите.
Между другото, Финландия през 1939-1940 гг. е атакувана от СССР и изгубва 11% от територията и 30% от икономиката си. Това според мен не е точно разминаване с неприятностите.
Тогава моето определение за страна включва цялата планета.
Патриот ли съм или “безродник”?
Ограничаването на “добрия патриотизъм” до рамките на една страна си е баш национализъм. Границата е толкова тънка, че балансирането рано или късно води до когнитивен дисонанс и тласка към избор – или едното, или другото. “Средното положение” е самоизмама.
Като бивш националист със стаж го твърдя – няма разлика.
Нито патриотизмът, нито национализмът не поставят въпроса: редно ли е да съм “верен на родината (патриа) или НАЦИЯТА (механичен сбор от поданици на дадена държава, немалка част от които не са никак за обичане, та дори и изтърпяване), при положение че тя не е вярна към мен?
Такъв въпрос просто не съществува в дискурса както на патриотизма, така и на национализма. А който го поставя, той само се заблуждава, че още е патриот, опитва се да вложи позитивен смисъл в клонящо към негативност понятие.
Белег е на вкопчване в предразсъдъци.
—
На адвоката на убиеца на бежанеца има ли смисъл да отговарям? Скоро ще приемат закон “за борба с тероризма”, вследствие на което от рикошети ще почнат да страдат и овчепокорните местни, не само “неканените навлеци”.
Да видя каква песен ще запеят оправдателите на куките.
Е, може и пак да пеят хваления, което предполага, че смятат за чест и патриотичен дълг да се превърнат в курбан на “защитниците на родината”. Какво тук значи някаква си личност, а?
Пфу.
@николай теллалов: С термина „безродник“ патриотите не работят – работят националистите. За мен това определението ти за страна да включва цялата планета е напълно валиден вариант, и никак не лош.
Не съм съгласен обаче, че патриотизмът на една страна неизбежно е национализъм. Нито че нацията е поданиците на дадена държава – нацията е точно толкова гъвкаво понятие, колкото и страната. По тази причина нито страната, нито нацията има как да са верни или неверни към теб – държавата има как.
Въпросът следва ли да се чувства човек верен към една държава, когато тя не е била вярна към него, съм го засегнал в една своя лекция, която ще изнасям скоро – а именно как да се емигрира в Канада.
Зависи как гледаш на късмета, Григоре.
Я си представи отчайващата верига: съветска република, германска окупация, пак съветска република, отцепване през 1989 и днес украинска ситуация с около половин милион рускоговорящи плюс българоговорящите путинофили.
Всъщност нацията изобщо не е гъвкаво понятие. Национализмът е тясно свързан с държавността, функция от нея.
Тоест, известна разлика, виждам, че все пак има – патриотизмът не е толкова зависим от наличието или липса на (своя) държава.
Проблемът на патриотите е, че подхващайки примерно борба за освобождение от чуждо владичество, рядко след победа установяват нещо принципно различно от схемата на поробителя (и България е идеален пример за това: борбата против османското владичество е републиканска, но накрая патриотите лесно стават националисти и възпроизвеждат султанатче, вместо република; или ВМРО – от автономисти към федералисти и накрая – класическа мафия, известно време партнирала си с правителството в София, но не пожелала да дели с него влияние (стъпило върху търговия с опиум – виж статиите на Юлиян Караджов по темата) и унищожено, като преди това е унищожило патриотите-федералисти.
Така че, да, съгласявам се, че има, но СЛАБА разлика: патриотът може да допуска федералистично устройство за страната си (и съответно коопериране със съседните народи), като друг е въпросът доколко последователно и твърдо отстоява тази си позиция, докато националистът винаги на практика е привърженик на централизма и в най-либералната си версия харесва представителната система (тоест прикритата олигархия), това е таван му.
Ок, отчасти се съгласих.
Проблемът е, че категоричното разграничаване между национализъм и патриотизъм е крайно затруднено поради на дело почти идентичната терминология и идейна база – и приликите са не само формални, но и съдържателни. Повече прилики, отколкото разлики – несигурна почва…
Тоест патриотизмът е здраво опошлен.
И лошто е, че не си дава труда да се отърси, именно защото се губи в нюансите.
Впрочем, нацията е мит – и това го признава човек, самоопределящ се като националист, но понеже е археолог, тоест учен, живее с противоречието хем да е верен на фактите, хем да не изпуска и мита…
Запознах се с него на лекции в НБУ, готин е, но разкъсван между науката и митологемите. Бих могъл да го нарека патриот, ходещ по въже…
@Anonymous: Изобщо не твърдя, че е късмет. Особено впредвид последното звено от веригата.
@николай теллалов: Поради исторически причини съвременното значение на термина национализъм не се извежда логически от нация.
Според мен истинският патриот се вълнува от устройството на страната си само до степента, до която то способства за процъфтяването ѝ. Авторитарният централизъм го прави само в условия на реална и силна външна заплаха от други подобни авторитарни централизми – и тогава страната процъфтява твърде скромно на фона на децентрализирана страна извън заплаха. Иначе казано, за истинския патриот обикновено авторитарният централизъм е нежелана система, оправдана само при определени външни условия. Поне аз го възприемам така.
Има и друга причина за трудното различаване на патриотизъм и национализъм – защото национализмът винаги се опитва да се пробута за патриотизъм. Класика на жанра – как рублофилчетата, дето биха протеста срещу Путиновите рокери, са се кръстили съюз „Васил Левски“. Колкото пъти си го припомня, толкова пъти се сещам за Алеко Константиновия разказ как Бай Ганьо подбира име за вестника си…
Нацията е мит доколкото е мит всяка абстракция. Примерно числата, или законите на физиката, или твоята или моята личност.
И това, че има магазини, които продават храна, е мит. И това, че докато нося тази храна у дома си, не ме убиват, за да ми я вземат, е чудо и е мит. И това, че не могат ей-така да ме изритат от дома ми, е чудо и е мит. И това, че съседа не идва да убие децата ми и да изнасили жена ми, е чудо и е мит. Нормалното състояние на нещата е съседът да дойде със своите приятели и да убие децата ми, да изнасили жена ми, и да вземе нещата ми за себе си, или аз да отида със своите приятели при него и да направя същото. Но не го правим, защото живеем в мит.
@Григор
Мда, аз и някой си Дунинг-Крюгер ви попречихме да прочетете нещо по въпроса какво е престъпление, както и някаква по-съвременна от първите съобщения на МВР информация по случая – например резултати от аутопсия.
“Между другото, Финландия през 1939-1940 гг. е атакувана от СССР и изгубва 11% от територията и 30% от икономиката си. Това според мен не е точно разминаване с неприятностите.”
Не съм твърдял че се е разминала с неприятностите изцяло, просто не ми стана ясно защо българите сме късметлии и трябвало да го помним…
Абстракциите са обобщение, докато митът си е измислица, и то целенасочена.
Децентрализирано общество даже при външна заплаха се справя по-добре от авторитарния централизъм.
Пример: СССР едва не падна при отчаяното изпреварващо нападение на Германия. Без американската помощ режимът на Сталин можеше да отиде по дяволите, да избухне нова гражданска. Не че Хитлер би победил, но и Сталин нямаше да оцелее.
В същото време афганската съпротива устоя на Съветската армия, а преди това – срещу британците.
Испанската република се държеше докато на фронта бяха милициите на ФАИ-НКТ, на ПОУМ и други несталинистки социалисти, но в момента в който правителството създаде централизирана армия, фронтът бе пробит.
Централизираната армия става жертва на грешно взети решения в генералния си щаб, докато съюз на опълчения веднага на място поправя грешките или направо отказва да изпълни идиотски заповеди.
Федеративно общество е непобедимо, когато се отбранява, но не е мотивирано да агресира, в това е и смисълът на стремежа федерализмът да се наложи във всички страни.
Та това е дефектът на патриотизма – примирява се с присъщи на национализма практики, склонен е на компромиси, които го обезличават.
@gezator
Предишната ми реплика излезе анонимна, но мисля, че е достатъчно обясняваща. Ще я повторя по-разширено.
Имаме огромен исторически късмет, че не сме подписали предложения договор. И че не се е завъртяла следната поредица от събития:
1940 – Подписване на договора. Настаняване на съветски гарнизони в Бургас и Варна. Всенародно въстание, създаване на социалистическо правителство и присъединяване към СССР.
(Фински вариант – неподписване на договора и последваща война. Резултат – както по-горе.)
1940-1941 – Депортиране на стотина хиляди българи из казахските степи и Сибир.
1941 – Германско нападение и реални военни действия на българска територия. Окупация. Изтребване на българските евреи.
1944 – Завръщане в СССР.
1944-1989 – Заселване у нас на 0.5 – 1 млн. руснаци.
1989 – отцепване от СССР.
Днес – ситуация по-сложна от украинската.
@Любо Николов,
Предполагам си наясно, че през Втората Световна Война, България не е обявявала война на Русия/СССР.
Обявяваме война на Великобритания и САЩ. Въпреки че сме съюзници на Германия, нито един български войник не се е бил на източния фронт.
Когато нещата се обръщат, българското правителство обявява неутралитет на 26 Август 1944 и изгонва останалите немски войски.
На 5 Септември 1944 Русия обявява война на България.
Де факто България е напълно завладяна от Червената Армия и е изцяло под нейна милост.
Вероятно не си чувал за Таврийските Българи. Те са били етнос с българско самосъзнание, но живели на територията на СССР. По време на войната към 2000 от тях се спасяват в България. Сталин ги счита за предатели и не им прощава, през 1945 всички известни таврийски българи са събрани и извозени с кораб до Одеса, с малката подробност че никой от тях не стига до Одеса. Счита се че са били изхвърлени в открито море.
Това, че България не е станала съветска република е само и единствено защото СССР не ни е искал. За тях сме били по-нужни като външен щит (когото да пожертват) и като още един глас в ООН (1963 България официално иска да стане 16-та република, но ѝ е отказано).
Иначе, никога не е късно да се заселят руснаци на наша територия. По черноморието ни има значително руско присъствие.
@gezatop: Резултатите от аутопсията, които цитирам, са от последното официално съобщение на МВР.
@николай теллалов: Това, че децентрализирано общество се справя по-добре от външна заплаха, отколкото централизирано, е твърдение достойно за фантаст. Централизираността на Германия и СССР по време на Втората световна война е еднаква. По-добре от централизирано общество би могло да се справи само идеалното децентрализирано, но проблемът му е, че то е идеално и по тази причина не съществува.
@Любо Николов: Ситуацията ни днес нямаше да е по-сложна от украинската, понеже депортираните в Сибир българи и заселените в България руснаци щяха да са много повече от останалите тук българи. Респективно, ситуацията ни щеше да е кримската, а тя е много проста.
@Иван: Съгласно упорито налагани отскоро по руските форуми в Нета тези, България не просто е обявила война на СССР през Втората световна, а напълно реално е воювала срещу СССР редом с немците при Сталинград.
Руското присъствие по черноморието ни е предимно на книга – там реално живеят само няколко хиляди руснаци. Което не пречи на Рогозин да смята българските черноморски градове за градове с руско мнозинство, на които при искане за независимост от България Русия трябва да помогне със сила. (Казвал го е в пряк текст пред Думата.)
Афганистан централизирана военна сила ли беше?
Достойна за фантаст…
Ясно.
@николай теллалов: Бих изброил списък на децентрализираните военни сили, паднали от централизирана (често на другия край на света и с по-малко население), но ще си задръстя сървъра. (И няма да доведе до никакъв резултат.)
Г-н Гачев,
не мога да не изразя учудването и огорчението си от демонстрираната тук от Вас демонизация на Русия. Това обаче вероятно ще си остане мой проблем.
Позволих си лукса да пиша във Вашия блог, само за да Ви помоля (тук или в отделен запис) да споделите мнение и отношението си към САЩ. Искрено съм любопитен дали ще се оправдаят прогнозните ми очаквания.
Дано не счтете молбата ми за твърде нахална.
@Любопитен: Учудването ви от това, което наричате „демонизация на Русия“ наистина е проблем за вас. Може да докара до други, далеч по-неприятни учудвания. Аз вече съм минал през тях, но на вас може да не се отразят добре.
Ако знаете руски, попрочетете примерно из руския Нет напоследък. Как българите сме воювали заедно с фашистите срещу съветската армия в Сталинград. Как сме татаро-монголо-турски изроди, опитващи се да се лепнат за гордото и свещено славянство. Как се опитваме да си присвоим създаването на руската азбука, църковни книги и култура (ама номерът няма да мине). Как по нареждане на западните манипулатори се опитваме да фалшифицираме факта, че Кирил и Методий са чисти руснаци. Как – по думите на руския вицепремиер пред Думата – черноморските ни градове са с преобладаващо руско мнозинство и Русия трябва да им помогне да се освободят от българското робство…
Мнението си за САЩ съм описвал нееднократно. Преди две години имах три записа с подробно изброяване на добри и лоши неща, които съм видял там – потърсете ги. И мисля, че може да е добра идея да спретна още някой, ако ми остане малко време. И разликите, и приликите с Русия са много интересни.
Благодаря за отговора. Ще очаквам с интерес.
@Любопитен: А аз съм любопитен да споделите вашето мнение за отношението на Русия към България.
Като начало, можете да се поинтересувате за реалната роля на Русия към България през Освободителната война от 1877-78 г. На умрелите за България руски хора свалям шапка и съм категорично против паметниците им тук да бъдат пипани или забравяни. (Апропо, пробвайте да намерите в Русия информация как българското опълчение удържа Шипка в ключовата битка на войната. Или че изобщо е имало българско опълчение…)
Но отношението на руската държава към България и тогава, и през следващите години е завоевателно. По начало Русия просто ни откъсва от Османската империя, за да ни присъедини като Задунайская губерния. Именно това е причината Англия и Франция да се обявят против и да предизвикат Берлинския конгрес – те са виждали изгода в това на Балканите да има нова самостоятелна държава, но не са били съгласни тя да стане част от Русия. Този, който реално налага България да е независима, е Бисмарк – той е, който го предлага като компромис между Русия и англо-френците. За да е независимостта на България компромис за Русия, какви трябва да са били плановете ѝ по начало?
(Между другото, Русия чак до болшевишката революция продължава да крои планове как да завладее България. Стамболов, който взема мерки срещу това, е убит от македонисти с руски инструктаж. Във внезапното отравяне и смърт на Захари Стоянов – другият голям истински радетел за независимост на България – също има проследена руска нишка.
Най-категорично против Съединението през 1885 г. е Русия – само дето не ни напада. (Върши го Сърбия с руско окуражаване.) Англия, Франция и Германия се ограничават до символични приказки, а Османската империя го подкрепя (!).
По време на Балканската война Сърбия привлича Гърция в договор срещу България с лъжата, че тя не се е договаряла с България – този план е оркестриран от тогавашния руски посланик в Белград. Румъния напада България в гръб в Междусъюзническата война с руско окуражаване, за да може Русия после да бъде посредник в преговорите и да диктува условията.
През Първата световна война руската армия напада българска територия непредизвикана, и е разгромена и прогонена от България рамо до рамо от български и турски войски. (В Шумен още стои гробището на загиналите за свободата на България турци. Старателно премълчавано, понеже не се връзва с наредената от Русия теза, ама все пак не разрушено.)
След болшевишката революция в Русия е унищожено българското самосъзнание на волжките българи, като насила са обявени за татари. Езикът им е сменен под смъртна заплаха, историята им – пренаписана, училищата подменени… От два милиона наши сънародници там сега я две хиляди имат българско самосъзнание, я не. И пак СССР, по молба на сръбските „другари“, обявява как българска нация не съществува – има македонска, шопска, мизийска, тракийска и добруджанска нации. (На което дължим загубата на Македония. И, слава богу, неуспешните опити на Сърбия да изфабрикува шопски език, шопска история, шопско малцинство и прочее.)
През Втората световна България не изпраща нито един войник срещу СССР. (Как това се фалшифицира в Русия в момента вижте в предишния ми коментар.) На 4 септември 1944 г. в България идва на власт правителството на Константин Муравиев, което обявява война на Германия и праща българските войски срещу германските. На 5 септември СССР обявява война на България и ни напада в гръб, предателски и вероломно, за да постави на власт тук свои пионки. (Да, за свободата на България през Втората световна няма загинал или ранен руски войник. Има хиляди руски войници, излекувани в български болници. И станали прочути с фразата „Колко ти е часът?“ – ако не знаете точно как, поинтересувайте се.) По тази причина паметникът на Альоша в Пловдив или на Съветската армия в София са оправдани колкото биха били оправдани паметници на Василий Българоубиец или на Баязид Йълдъръм.
А след това СССР въвежда в България прословутата инструкция НК/003-47. С 45 години резултати.
В най-новата ни история ние сме си причинили сами достатъчно проблеми, но всички те бледнеят пред каквото са ни причили руските служби. С тяхна помощ бе създадено мутренството в България, което и досега им служи вярно. Пак с тяхна помощ всичката икономическа власт премина в ръцете на „бившите“ от ДС. Резултатът е икономическата ни разлика с примерно Чехия или Словения. Без да броим моралния разпад на обществото, който е още по-страшен.
Та, ако погледнем фактите, аз не виждам причина да третирам Русия различно от Османската империя от времето на завладяването на България. Виждам причини да третирам Русия различно от Османската империя / Турция от Освобождението насам, и разликата не е в полза на Русия.
А вие какво ще кажете по въпроса? Ще очаквам с интерес.
Относно анархизма, понеже пак се вмъкна тази идея в дискусията – току що прочетох това:
“Едно нещо обаче е общо във всички случаи – малка, но добре организирна груа с достатъчни размери (я правителство и администрация, я мафиотски структури, я военно подразделение, извършващо преврат) ВИНАГИ ще доминира огромните неорганизирани маси.”
Както и да го въртим и сучем, това е положението.
Даже и да “спуснем отгоре” идеалната анархистична държава, винаги ще се заформят центрове които ще усвоят властта. Също както газов облак не остава в покой а се оформят гравитационни центрове. Природните закони уви работят навсякъде по еднакъв начин.
@Божо: Съвременният анархист не е идеолог, той е религиозен – в смисъл на непоклатимо вярващ. Доводи, които противоречат на религията му, априори няма как да стигнат до него.
Реално, това положение е неизбежен резултат от дисипативната същност на всяка организация. Анархизмът е добър начален подход към създаване на максимално приемливата държава, стига да приеме компромисите, без които държавата е принципно невъзможна. Уви, религията е религия…
Наскоро слушах един странен човек, с който мислим доста сходно, който доста добре обясни проблема на хората, които вярват в подобни религии.
Представи си, каза той, няколко концентрични кръга.
Най-външният кръг е Космоса. Там царува Ентропията. Ентропията винаги нараства, каквото и да става. Външният кръг не е никак приятен за нас, всъщност смъртоносната бездна на неговия разрушителен хаос може да ни убие.
Вътре в този кръг се намира друг кръг – този на Природата. Тя е малко по-приятна и по-подредена, но въпреки това, Природата по никакъв начин не нарушава правилата на Космоса (по-външния кръг). Ентропията винаги се увеличава, например, за да поддържаме своя вътрешен ред, изяждаме купища високо подредени растения и животни, за да ги изхвърлим под формата на нещо много по-неподредено. Природата продължава да е смъртоносна. И въпреки това, тя успява да създаде свое собствено царство, в което основният принцип е безмилостното Състезание между егоистични, самокопиращи се молекули.
Още по-вътрешен кръг е Обществото. То е още по-приятно и подредено от Природата. Социалните отношения между животни и хора стъпват на принципа на взаимопомощта. “Аз на тебе, ти на мене. Ако ти не ми даваш, и аз няма да ти давам. Но ако ти правиш неща за мен, и аз ще правя неща за теб.” В малка група от 100 души това да помагаш на ценните хора и да отбягваш паразитите става естествено, инстинктивно, на емоционално ниво, но в по-голяма група се налага да се ползват абстракции като пари и договори, за да се върши същото нещо. Същественото тук е, че обществото не може да отрече външните кръгове (Състезанието на Природата и Ентропията на Космоса). Ако обществото се опита да премахне Състезанието, то единствено успява да се самоунищожи, настъпва мизерия и разруха и хората се озовават в по-външен кръг (сред дивото състезание на Природата или смъртоносния хаос на Космоса). Обществото също така успява да постигне високия си ред единствено чрез изхвърляне на Ентропия навън, което пак води до нейното увеличаване. Ако обществото откаже да прави това, то пак ще умре, поради липса на енергия.
Още по-вътрешен кръг е Семейството. Там важи безусловната любов. Родителите дават всичко на детето, за да се развива, без да очакват отплата веднага. Излишно е да казвам, че Семейството няма как да съществува в своя прекрасен изолиран мехур на комфорт, ако не бяха уважавани правилата на външните кръгове на Обществото, Природата и Космоса. Родителите трябва да работят в Обществото, да се състезават с други родители, и покрай това допринасят за увеличаване на ентропията извън човешкия мехур. Детето не вижда външните кръгове и решава, че ресурсите се взимат безплатно от небето. Много неприятно е от вътрешен кръг изведнъж да се озовеш във външен.
Колкото по-навътре в кръговете отиваме, толкова по-приятно и уютно става. Може би можем да създадем дори още кръгове навътре, например виртуалната реалност, която е пълния рай, но същественото е, че никой кръг не може да съществува, ако не уважава и не признава законите на въшните кръгове. Проблемът на всички утопични идеологии и философии е, че те искат да се намират във вътрешен кръг, без да уважават външните кръгове. Нещо повече, те искат да унищожат външните кръгове, или просто си затварят очите за тях, което води единствено до разпад точно на приятния кръг, който те издигат в култ, защото той вече няма на какво да стъпи.
@Веско: Добра символика.
Такива символични описания на света ми доставяха голямо удоволствие навремето (а и сега), но вече виждам тяхната безполезност. Злободневните теми са несравнимо по-важни.
@Веско: А напоследък са и несравнимо по-символични.
От Фейсбук: