http://darik.net/?p=article&tid=1&id=33189
Писал съм вече и друг път – изрази като “гьонсурат” или “тенеке сурат” за нашите политици са неподходящи. По им идат примерно “танкова броня сурат”, или “противоатомно укритие сурат”. Ама за този случай май и те са неподходящи. Слаби.
Защо са им бронирани лимузини ли? От една страна, нищо чудно да им трябват. Такива политици заслужават да се общува с тях единствено чрез оръжие. От друга страна обаче, пък не виждам защо са им. Щом продължаваме щастливо и гордо да си ги търпим, че и преизбираме даже – къде е опасността за тях?
Проблемът ни не е че лимузините им са скъпи, а пари за операции и заплати не достигат. Проблемът ни е, че не са си купили десет пъти по-скъпи лимузини, и не са оставили здравеопазването, пенсионерите и учителите без нито една стотинка. Защото това е, което заслужаваме – и срещу което сигурно и тогава няма да се вдигнем.
Да са им честити лимузините, и да са честити на болните скорошните панихиди! От името на всички нас – търпелите, без да се вдигнат. Бъдещите надали президенти, но със сигурност някой ден болни.
Точка.
(И след точката – добавка, с два дни закъснение:
Истинската им броня не е тази на лимузините – а нашето търпение, страх и равнодушие. То пази великогушието им, плащано с животите на нашите бащи и майки, по-сигурно от най-здравата броня.
Защото е не около тях – а вътре в нас.)
Защото това е, което заслужаваме – и срещу което сигурно и тогава няма да се вдигнем.
Аха. 🙂
А ако решите да се вдигнете – заповядайте.
А аз дълго си мислех за този твой пост.
Първо: къде са тези, които гласуваха за тях, за да им потърсят най-напред те сметка? Но знам, че те няма да го направят. Защото в този случай опира въпроса до дела, а не до приказки и философстване, за което си знаем, какви сме…
Второ: Опитах се да си представя, че се събираме 5 души и отиваме да протестираме. Освен да станем известни, щото ще ни дадат по новините /евентуално – нашите медии може да не го отразят, ама нали има чужди/, повече не можах да си представя.
Айде да направим опита да разберем, колко души бихме отишли да протестираме. Поне това. Другата седмица като стигна до мейлинг листите си, ще направя още една анкета и ще попитам хората, дали ще отидат да протестират пред Народното събрание срещу похарчените пари за Мерцедеси. Дано да се изненадам от резултата.
Уви, Таня, истинската изненада ще те очаква, когато поканиш казалите, че ще дойдат да протестират, да го направят.
Още когато Евгени написа онзи пост, аз за пореден път се замислих, как сами се оставяме да се е… с нас собствените ни управници – хората, които ни се умилкват преди избори и които след това забравят за нашето съществуване. Нали те правят изборни секции по болниците и за това се дават пари, за да могат болните да гласуват ЗА тях, а после – всеки по майната си…
Замислих се, как например в Европа биха погледнали с насмешка на това, но и те хората не биха му обърнали внимание след като ние самите нищо не правим. Те ще си кажат “ами, щом избирателите не протестират – значи всичко е наред.”
И да, вярно е, че стореното – сторено, но поне след три години за следващата порция бронирани луксозни лимузини биха се замислили.
Аз искам нещо да направя, не мога сама да отида да протестирам, но ще напиша лично писмо на г-н СтаниШЕФ. Ще го публикувам в блога си и ще го разпратя на много хора.
Всеки от нас може да направи по нещо.
Например да напише един възмутен запис в блога си. Където да изброи поименно облажилите се, да изреди в списък политическите им сили, и да напише, че за тези хора НЯМА да гласува на следващите избори. Нито на по-следващите. Докато те не дадат юридически обвързващи свидетелства, че няма да правят повече така.
Мисля си за подобно нещо. Още не съм го формулирал както трябва. Но ако насмогна на скупчилата се работа, ще го направя.
Не зная колко ще постигна. Може би много – блога ми го четат доста хора, ако вярвам на статистиките. Може би малко. Но няма да съм стоял безучастен – това е, което има значение.
Григи, да имаш представа какво стана с втория ми отговор по темата? 😕
Беше с едно съвсем конкретно предложение, което имам към двама ви с Таня – нали гражданско общество създаваме… ако се е изгубил безвъзвратно, ще го възстановя, ама знаеш как съм сега…
Григи съгласен съм с мнението ти, с изключение на едно изречение:
“Такива политици заслужават да се общува с тях единствено чрез оръжие.”
Според мен никой не заслужава това. За съжаление понякога се оказва, че към лошия само лошо. но това всъщност се оказва помагащо, ако лошия е дълбоко в себе си добър, защото тогава осъзнава колко лош е станал и може да реши пък да се промени, така че и тук я тръгне я не…
Аз предложения нямам, нито идеи как можем да го променим това, но във всеки случай да се борим за мир с война е хм…
Съжалявам, че така със закъснение, ама аз блогове чета на рядко но по много;)
Лично моята идея как да променим това е като бием гьонсуратите през пръстите.
И си прав, че оръжието (в буквалния смисъл на думата) е решение изключително рядко, ако изобщо някога.
Но според мен неща като купона, който предложи Калин, са чудесно оръжие! 🙂