Кой е Том Бомбадил?

Книга като “Властелинът на пръстените” няма как да бъде побрана цялата във филм – дори трисериен, дори със серии от по три-четири часа. Много е изпуснато. И един от изпуснатите образи е този на Том Бомбадил.

По-задълбочените (добре де, “вманиачен” също не е обидно) почитатели на Толкин енергично спорят кой и какъв всъщност е Том Бомбадил, и къде се помества в Толкиновата вселена. Точен отговор обаче липсва, дори за тези, които знаят наизуст цялото Толкиново творчество.

Откъде е дошла самата идея за Том Бомбадил в ума на Толкин е известно. Документирано е, че децата му са имали парцалена кукла със синя дрешка и жълти обувки, която са наричали Том Бомбадил. Но това не е отговор кой и какъв е Том вътре в книгата.

Някои спекулират, че Том всъщност е Творецът – Еру, Илуватар, създателят на вселената при Толкин. Това предположение е базирано на думите на съпругата му Златоронка. На въпроса на хобитите: “Кой всъщност е Том?”, тя отговаря просто: “Той е.” Но самият автор, още приживе, категорично е отрекъл тази хипотеза при въпрос на читател. Друго опровержение са думите на Гандалф: “Ако всички други паднат, накрая и той ще падне – последен, както е бил пръв.” Не ми се струва реалистично Създателят да се преклони и падне пред слугата и бледо подобие на някогашен, разгромен свой враг.

Други се опитват да вкарат Том в категорията на Маярите. В края на краищата, почти всички други по-странни същества от Толкиновия свят – петимата Вълшебници, самият Саурон, Балрогът – се оказват Маяри. Принципът “всичко в този кюп” обаче е единственият им аргумент. Въпреки че притежава свръхестествени сили – например се оказва неподвластен на Пръстена! – Том недвусмислено е описан като човек. Ентът Дървобрад го споменава в думите си: “Ярвен Бен-Адар го наричаме ние, пръв измежду човеците, най-стар и без баща”. Също, всички Маяри като че ли имат изразено отношение към схватката между Доброто и Злото, независимо на коя страна са – докато Том е добър по човешки, но не се меси във великите схватки.

На тези думи пък е основана хипотезата, че Том е по начало човек, който се е “вредил за безсмъртие” чрез брака си със Златоронка – дъщерята на Реката, неин дух и същност. Че за това е помогнало и ласкавото му отношение към всичко живо, и това, че е първороден сред смъртните чада на Илуватар, и може би още неща. Това се подкрепя и от други моменти – разказите на Том за младостта му, бегли споменавания за него из книгата… Принципно да, струва ми се. Звучи като вярно. Може и да е. Но обяснява ли това всъщност кой точно е Том Бомбадил – или само е историята му в тази вселена? Защото Том е литературен герой, и задължително е нещо повече от просто историята си.

(Отделно какво всъщност е Златоронка, е широка тема. Започна ли я, трябва да се отплеснем към привързалите се към Средната земя Маяри като Мелиан, и към неизвестните духове от нищото, като Морийския Страж на Портата, а сигурно в още посоки…)

Но си мисля, че Том може би е логична сплав от неща, разхвърляни из различните хипотези. И ето предположението ми:

За мен Том Бомбадил е връзката на Толкиновия свят с реалния, физически свят – в случая на Джон Роналд Руъл Толкин, света на неговите деца. Кукличката със сини дрешки, която им помага да преминат от единия свят в другия, да ги свържат в един – този на изкуството и реалния. В онзи свят Том е също така и “нашата кукличка”, в този – също мъдрият и ласкав старец от Старата гора. Той помага на децата да не се разкъсат между личностите си тук и там, да запазят тези личности в едно цяло, да бъдат и на двете места изцяло себе си.

По тази причина, Том е единството на двата свята. Той е, който помага на теб, удивеното дете, да бъдеш реалното дете и там, сред планините на Средната Земя – и достойния и силен воин на доброто тук, в битката на ежедневието. Той носи тази твоя цялост, и на двете места – и така ги прави истински едновременно, чрез това, че е истински и на двете.

Затова и Том е безсмъртен, далеч не само в Толкиновия смисъл – въпреки че е човек, защото е част от нашата човешка същност. Докато има изкуство, което ни отваря врата към един по-красив свят, Том ще живее. Затова също и той “просто е” – защото е пазачът, който стои на прохода между двата свята, и гидът ни във всеки от тях.

Не случайно когато Гандалф, Елронд и другите напускат Средната земя в края на книгата, Том Бомбадил остава. Но пак неслучайно Гандалф – посланикът на доброто – специално се отбива при него преди това… Защото, както се казваше в една друга магическа книга, “щастливи краища няма – защото никога нищо не свършва”. И защото доброто ще трябва на хората до края на света.