Иска ми се да го гледам…
Бях скроил още вчера, за премиерата, перфектен план как да разкарам всяка заетост вечерта, и да мога да отида. Не се получи. Половин час преди представлението един мой много стар и много добър приятел изпищя на умряло – колата му се повредила, а трябва да ходи спешно до Троян и Русе. Беше загазил наистина здравата… Стиснах зъби, и му дадох моята. То кола и жена хубаво не се дават, ама… подлъгах се.
Напук на всички очаквания, момъкът цъфна тук днес вечерта, щастлив и благодарен. Колата не беше пострадала (или поне засега не й личи). Само че след ден без кола, съм така затрупан от работа, че не мога да си вдигна главата. За театъра и дума няма как да стане. Дано успея да привърша към 2 през нощта…
Мятам набързо поглед из блогове, докато чакам една обработка да свърши. Направо ми потичат лигите. Утре на всяка цена ще съм в “Хамбара”. Намира се на малките 5 кьошета, на “Шести септември”. И каня всички, които искат да видят “жив театър”, игран направо сред масите и публиката.
Никога не съм бил на такъв, но добре си представям усещането пиесата да се играе не пред теб, а около теб. Да се превърнеш в част от нея. Да съчетаеш студената неподвижност на декор с човешката съпричастност в себе си – и, неспособен да се удържиш прикован в мъртва форма, да се прелееш вътрешно към актьорите, да изпиташ чувствата и да заживееш с образите им, да се превърнеш в част от тях.
Да, знам, че звучи като някакъв странен секс. Но не ми е смешно. Сексът, както и театърът, са споделяния. И театърът направо сред публиката засилва това чувство на споделяне докрай. В сравнение с него обикновеният театър е… като сексът по Интернет в сравнение с истинския. Или може би като платеният секс в сравнение с обичта.
Любопитен съм – дали и актьорите изпитват вливането в образите по-силно, когато играят направо сред публиката? Не съм актьор, така че надали ще мога да го разбера сам. Но обезателно ще питам някой път Тони или Весела, ако успея да откъсна мъничко от времето им.
А утре ще съм там… Добре де, ако някоя свястна душа не пририта точно тогава. Признавам си.
Григоре, изръчкай някой да ти запази място/вземе билет предварително, че иначе не е ясно дали ще се вредиш 🙂
Григи, представленията са на 12, 13 и 14-ти, после има на 19-ти и 21-ви. Мога да ти запазя билет за 19-ти и да не идваш два пъти 😉
А иначе си прав, и на нас ни е адски ново и различно да играеш буквално на 20 см. от публиката и усещаш диханието им, пулсът им, невероятно е и си е истинско изпитание…
Тони, на времето направих грешката да гледам “Камината” само веднъж, и не смятам да я повтарям! 🙂 Така че ми запази билет за 19-ти (може и повече от един – току-виж доведа още някого), а и днес ще се опитам да дойда, пък ако намеря билет, намеря! (Ако приемаш нахалници по няколко пъти, де. 🙂 )
И направо завиждам на вас, актьорите, за изживяването – въпреки че вие пък може би завиждате на нас, зрителите. 🙂
Тони, не се познаваме irl (in the real life), но бих искал да те помоля да ми запазиш и на мен 2 билета за 21ви. Планираме да дойдем и 2-мата с моята половинка. Как ще си взема другояче билети, не ми идва наум все още…
Възможно ли ще е?
ok.
И аз много искам да го гледам. Весела и Тони на едно, направо си знам че е супер, не само от писанията по блоговете, но на тези дати няма да мога. Тони, следващия път опитайте да организирате едно представление през уикенда или поне в петък ?!? Този петък и събота съм в София, но уви няма постановка тогава. Завиждам Ви на всички, които ще го гледате. Успех ! 😉
Григи, прав си – наистина трябва да се отиде повече от веднъж, когато гледах “Камината” не замислих трябва или не повторно гледане, но сега е по-различно и съм сигурен за повторението 🙂
За преживяването няма да казвам – всеки си го знае, само БРАВО още веднъж на Тони и останалите!
Жалко, че нямате представления между Коледа и Нова година… Някои хора не сме в България преди това:)