На 12 и 13 пропуснах постановката на Night Songs – мой познат изпищя на умряло за кола, а без колата последвалият за мен работен ден беше 18-часов (включително погълна и втората постановка). Бях се заканил на 14-ти да отида да я гледам на всяка цена. С уточнението “ако не стане нещо” – знам късмета си. И бях поръчал билет за 19, за да я гледам повторно.
На 14, точно половин час преди началото на постановката, приятели спешно ме повикаха заради болното им дете. Тръгнах си след три часа от тях, и оставих зад гърба си едно малко по-здраво дете, и едни доста по-спокойни родители. И още една пропусната възможност да гледам Night Songs.
Днес, в момента, в който сядах в колата, за да потегля към “Хамбара”, телефонът ми отново звънна. Беше безсмислено да изпитвам лоши предчувствия, така че просто го вдигнах. Както и можеше да се предположи, спешно ме чакаха за събитие, което се очакваше да е от критична важност за една организация.
Изборът беше прост. Или да не отида, и да се окаже, че единствено аз съм можел да спася нещата, а така всичко се е провалило. Или да отида, и нещата да се окажат скучни, обикновени и абсолютно недраматични, присъствието ми там – на практика безсмислено, и да псувам като хамалин – затова ли пропуснах удоволствието да гледам Весела и Тони?… След три часа си тръгнах оттам, псувайки като хамалин. Всичко беше минало точно както се очакваше.
Чудя се – какво ли всъщност представлява каръкът, маркототевщината? Свръхестествени сили ли действат срещу някои хора?
Надали. По-скоро някои хора са “абонирани” за грешното решение. По някакъв начин те успяват да предусетят къде ще има задръстване, и се опитват да минат точно оттам. (Което по точно същия начин означава, че те предугаждат събитията – но в своя вреда, а не полза.)
Мой познат веднъж беше правил любопитен експеримент. Доброволците трябваше да хвърлят голям брой пъти монета, и да записват колко пъти се е паднала ези, и колко – тура. (Резултатите съответстваха точно на теорията на вероятността.)
Но те трябваше и преди всяко хвърляне да предполагат какво ще се падне, и също да го записват. И се беше оказало, че има хора, за които отгатването е статистически достоверно по-ниско от случайното. Нещо повече, ако им се предложи стимул за правилно отгатване, колкото по-силен е стимулът, толкова по-зле отгатват. (За такива, които отгатват по-добре, не ми е казвал – или не е открил, или си е премълчал.)
Като истински биолог, човекът се беше замислил – след като каръкът е обективно явление, на каквото и да се дължи, не би ли трябвало еволюцията да отсейва каръците? Ако да, как така ги има?…
Той беше разговарял с доброволците, и ги беше разпитвал за преживени опасности. И се оказало, че почти всички от групата на каръците са преживели поне по една-две опасности, при които е било почти невъзможно да оцелеят, но са оцелявали буквално по чудо. При доброволците извън тази група подобни опасности бяха рапортувани много по-рядко.
Тоест, напълно е възможно при изключителна опасност късметът на каръка да се обръща, и да сработва в негова полза. Което ме прави щастлив – от всички негови доброволци при мен степента на неотгатване беше най-висока, и най-силно влияеща се (зле) от размера на стимула! 🙂 И да, поне веднъж съм преживявал опасност да се пребия до смърт – и ми се размина по начин, на който и аз на моменти не вярвам, въпреки че споменът е кристално ясен.
Така че смятам и в сряда да изпробвам късмета си отново, и на всяка цена да се занеса до “Хамбара”. Без да се заричам, защото това най-вероятно ще означава още някой някъде да се разболее, или да пострада, или каквото и да е, за да има спешна и неотложна нужда от мен.
Но и без да се предавам. Каквото не ме убива, ме прави по-силен. Както съм тръгнал, скоро ще съм Херкулес.
Пък по-нататък – май не остава друго освен Господ. 😉
Това донякъде е потвърждава моето подозрение, че късметът на човек е ограничен и изчерпаем ресурс, с който разполагаме през живота си. Аз също в доста случаи се имам за карък, но в бая напечени ситуации съм вадил невероятен късмет. Благодарение на него са ми се разминавали доста лоши последици от някое неразумно действие или неправилно решение. Докато с по-маловажните случки обикновено нямам късмет.
Ако късметът наистина е ограничен, тогава човек би трябвало да си го къта за “черни дни”, а не да го изпробва за щяло и нещяло като разни комарджийски игри, томболи, тото и т.н. Това ми вярване е една от причините да не участвам в подобни “игри”.
Има и друго – когато човек трябва да вземе някакво решение от типа ези-тура, обикновено има някакъв вътрешен глас (интуиция?), който първоначално му казва правилния отговор. Много често обаче, разумът поради някаква причина контрира този глас и посочва другото решение.
Всичко това, разбира се, са просто предположения въз основа на някакви субективни наблюдения…
Григи,
миналата седмица по мейла мина едно нещо, което беше малко повече религиозно, отколкото според мен трябва, но там ставаше въпрос точно за това: как някой го пратили за нещо въпреки желанието му и точно в този момент станал атентатът в световния търговски център и др. подобни. Аз също си мисля, че когато нещо се случва, то със сигурност има защо.
Даже понякога, когато на мен ми се случват такива моменти, ги посрещам с интерес, за да видя какво ще стане – тоест наблюдавам ги, когато мога да ги усетя.
А с Иван съм абсолютно съгласна за интуицията и разума.
Спомняш ли си една книжка – “Загадката на остров Тьокланд” – там най-много ме впечатли мостът от светлина – разумът и логиката отричат, че през него е възможно да се мине. Но в крайна сметка се оказа, че именно това е решението на задачката – то това е по-скоро онагледяване на принципа за бръснача на Окам, та не знам защо го написах тук, ама с удоволствие се сетих за нея, защото е много интересна 🙂
Един закон на Мърфи:
“Оставени сами на себе си нещата имат скклонност да се развиват от лошо към по-лошо. Всяка намеса само влошава ситуацията. :)))”
Всички сте прави – не мога да го отрека.
Само че съм решил да обясня нещо на Мърфи. А именно – кой следва да отстъпва, като се изпречи на пътя на другия. 🙂
…А знаеш ли Федята за какво ще говори в “Ефремов” довечера?
*смея
…А знаеш ли, че Федята ще говори за състоянието на Земята през 2005-та в “Ефремов” довечера?
*смея се*
Няма такова нещо като каръчество или вреда… има желания и (не)реализация. А от кое научаваме повече… след колко време точно ще успеем да преценим?
Според мен няма случайни събития. Всяко нещо се случва с цел и тя е пряко свързана с участника в събитието като може да засяга и околните. Всякакви такива избавления по чудо не са случайни. Те са свързани с това или човекът който е оживял да се замисли над живота си и да се поправи или следващия път няма да оцелее, или за прослава на Бога и свиделтсво на останалите, едни да се насърчават други да го познаят. Примери бол.
П.П. Това не е пропаганда, а просто мнението ми. Мисля че и всеки друг християнин би се съгласил с мен.