Няма как да живееш в България и да не слушаш постоянно колко велики сме Българите. Как сме повече и по-свестни от всички други народи, във всяко отношение.
И няма как да не слушаш постоянно и колко смотани, извратени и гадни са „гейропата“ и „краварите“. Какъв ужас е при тях. И най-вече как мръсно и гадно се отнасят с хората, които са по дефиниция по-свестни от тях (разбирай българите). Карат ни да си вадим визи. Проверяват дали не сме престъпници. Абе, унижават ни, абсолютно незаслужено… Как да не ги мразиш?
Дали наистина е така? Повечето българи този въпрос не ги интересува. Пък и като гледаш българските медии, няма как иначе да е. Преливат от ужасии за де що се намира на запад от Трън. Дим без огън няма, я!
Само че напоследък се случи нещо прекалено голямо, за да могат да го потулят медиите. Някои се опитаха, де – ама не всички. Една уникална нагледна илюстрация къде е истината.
Новият американски президент, Доналд Дж. Тръмп, така щедро разхвалван от определени медии у нас, предприе определени мерки. А именно – забрани влизането в САЩ на определена категория бежанци. За буйно щастие на определени категории, да ги наречем политически коректно лица. И сащисване на тези, които и с, и без политическа коректност все са си хора.
Само че „краварникът“ в отговор изригна. Имаше купища митинги, протести, тонове възмущение. Одобрението на президента потъна, неодобрението скочи. Известните и обичаните лица от екрана протестираха, и някои подкрепиха думите си с парите си. Даренията към правозащитни организации за ден започнаха да надвишават обичайните към тях за година. (Понеже правозащитните организации застанаха без колебание в защита на бежанците.) Започнаха да се основават комитети за тяхна подкрепа, дори в нарушение на закона, ако е нужно. Тълпи от юристи предложиха услугите си безплатно. Високопоставени съдии обявиха мерките на Тръмп за антиконституционни и ги блокираха. Дори републиканците, защитаващи обичайно Тръмп от всичко, този път го предупредиха – настройва целия народ срещу себе си и срещу тях…
Тръмп, естествено, не се отказа. Социопатите от подтип Аарон Бър много трудно си налагат самоконтрол. Но каквото и да прави той оттук нататък, фактът е налице. Голямата част от американския народ се вдигна, за да защити едни хора, които не са им абсолютно никакви. За които десните медии там непрекъснато им повтарят, че идват, за да бъдат хрантутени от американците и да ги взривяват за благодарност. Доверието, добротата, помощта се вдигнаха на война срещу страха и лъжите и я спечелиха.
Какво правим в такава ситуация ние, великите Българи? Гледаме как динковци ловят мигрантите навсякъде. Опразват им джобовете (което май е и най-честата цел на мероприятието), връзват ги, бият ги и ги отпращат. А ние стоим отстрани, ръкопляскаме и цъкаме с език – какви герои са динковците! Какви патриоти са! Как само ни пазят от злите мигранти, дето иначе ще ги хрантутим, за да ни взривяват!
Прясна-прясна е историята от Елин Пелин. Как семейство бежанци от Сирия, официално признати и приети у нас, си намират там място под наем – но градчето се вдига срещу тях. Всички искат те да бъдат изгонени веднага, за да не ги взривят и ислямизират. Даже виделите ги и запозналите се с тях съседи се присъединяват – „абе те изглеждат готини, ама след тях ще дойдат другите с чалмите и ятаганите“…
Заинтересуваха ли се елинпелинчани – аджеба, тия сирийци мюсюлмани ли са изобщо, още повече пък фанатици? Ако да, защо бягат от „Ислямска държава“, вместо към нея? Много опасно ли е младо семейство с деца? Дали тия с чалмите и ятаганите, дето от тях бяга семейството, са им първи приятелчета и ще дойдат след тях? И ако случайно тръгват да идват, ще им даде ли някой по-решителен отпор от именно това семейство?… Не. За какво им е да се интересуват?
А в Търновската конституция пишеше: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става.“ Добре, че е отменена. Защото в момента конституция ни е принципът „който свободен стъпи на българска земя, роб става“. На страха и лъжата.
Може ли човек да отпрати тези, които по независещи от тях причини са останали без прехрана, дом и изобщо възможност за живот? Може, разбира се. Никакъв проблем не е да оставиш някого да умира от глад, или от пристъп на улицата, или от студ през зимата. Да му затвориш вратата е най-лесно… Само дето има цена, ситна и дребна като камилче. Твоето човешко достойнство, лице и стойност.
Възможно ли е сред тези бежанци наистина да има терористи? Да, разбира се. Точно както сред тълпа истински просяци може да има и някой „професионалист“. Както падналият на улицата може да се преструва, за да те преджоби умело, докато му помагаш да се надигне. Както замръзващият пред вратата ти зиме може всъщност да крои планове как да ти отмъкне каквото дребно и скъпо докопа, докато не гледаш… Ще ви спре ли това да купите храна на закъсалата жена пред магазина, която ви моли не за пари, а за парче хляб, пък може и стар? Да помогнете да пренесат до линейката проснатия на тротоара в безсъзнание чичко? Ако да, честито. Ще сте на сигурно и безопасно. Просто ще сте платили цената.
Американците отказаха да я платят. Те са свикнали да имат достойнство, лице и стойност. Ние повечето сме отвикнали отдавна-отдавна – толкова отдавна, че много от нас никога не са ги имали. Затова толкова лесно се съгласихме да платим цената. И я платихме. Лишихме се от човешкото си достойнство – и тези които връзваха бежанците със свински опашки и ги джобеха, и тези които им ръкопляскаха, и тези които просто не надигнахме глас.
Само че мен ме боли от тази платена цена. Срам ме е да се погледна в огледалото, и това не ми харесва. Знам, че на някои не им пука, че са си продали достойнството. И че някои други пък дори не могат да разберат, че са си го продали – за тях достойнство е на някой да му се кланят и да му лижат задника…
Ако случайно някой клиничен патриот сбърка да прочете този запис, сигурно ще е ужасно възмутен. Само че бих го посъветвал да се замисли. Дали възмущението му не е опит да скрие от самия себе си един парещ срам. От това, че едни хора, които той презира, са се показали като хора с достойнство, а той – като човек без достойнство. И не, не ми разправяйте за атентати и жертви. Достойнството не е желанието да се пазиш от реални и измислени заплахи, това се нарича страх. Достойнството е, когато за да помогнеш на другия, побеждаваш страха.
Не че и аз съм щастлив от това сравнение между българите и американците. Хич даже. Но съм твърде дребен и безгласен, за да мога да поуча цял народ. Ще се наложи просто да търпя, че народът ми е избрал да продаде достойнството си.
Докогато мога.
+1.
“Няма как да живееш в България и да не слушаш постоянно колко велики сме Българите”
Ами всъщност има – аз предимно попадам на глупости от сорта на “всички сме маскари/простаци/не-активни-граждани” и други от тоя сорт. Най-вероятно защото не гледам телевизия и не ползвам разни фейсбуци…
+1 за gezatop
@gezatop: Именно – като живееш реално извън България, каквато е сега.
@Григор
Напротив, аз живея в реалната България. Негативното представяне, както и това с “великите българи” са виртуални кампании по медиите, вероятно осъществявани от разни ПР отдели – и вероятно целящи някакви политически ефекти.
@gezatop: Имаме различни понятия за реалност.
Това с великите българи е реалността в главите на повечето хора. А България съществува реално също предимно там. Застани някой път на границата и ще видиш, че реалните физически хълмове от едната и от другата страна не се различават по нищо.
България е което ние приемаме за България, вътре в главите си. Хитлер отначало е бил само политически проект в нечия глава (неговата), болшевиките – също. Направило ги е ужасяваща реалност, струвала милиони животи, проникването им в медиите и оттам в главите на хората. Ксенофобско-великобългарската България върви по точно същия път.
И е напълно вярно, че търси политически ефект. Май е наистина крайно време да намеря време да напиша нещичко повече по въпроса.
@Григор,
Има огромна разлика, от това медиите да повтарят като папагали разни опорни точки и това хората да им вярват.
Така че, моля те, преведи ми някакво доказателство че “Това с великите българи е реалността в главите на повечето хора.”
Когато пишеше за америка, ти ни поучаваше да различаваме правилото от изключението…
Не отричам че вероятно има хора които се водят по това, въпросът обаче е колко и дали наистина са “повечето”. Затова съм съгласен с @gezatop, въпреки че аз поне гледам телевизия.
@Иван: Моят критерий за „повечето българи“ е наблюдението върху хората около мен. Като цяло тези от тях, които са от най-масовите прослойки в България, са почти без изключение поддръжници на великобългарските тези. Изключение са предимно интелектуалските среди, но те са едноцифрен процент от населението. Затова мисля така.
Във връзка с първото ти изречение: http://blog.veni.com/?p=1759
И пак по темата, цитат: “Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от осетинската дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с афгански език, където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че българин означава „велик човек“ и т.н”
https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи
За произхода на името тук има “алтернативни факти”: http://sparotok.blogspot.bg/2017/01/blog-post_30.html
За съжаление цялото величие се изразява само в приказване и тук-таме някое развято знаме.
Каквото и да си говорим, истината е, че в световен мащаб европейците/белите хора са загубили господството си от последните няколко века и стават все по-малко. А придобилите наскоро сила народи не се свенят да я демонстрират. Национализмът е във възход по целия свят, не само в България. Малцинство са хората, които не се интересуват от материални блага и власт, а чувството за величие опира точно до тях.
@Гриор
“Моят критерий за „повечето българи“ е наблюдението върху хората около мен.”
Да екстраполираш наблюдения на непредставителна извадка върху цялото множество е груба логическа грешка…
Иначе, Хитлер и комунистите (в Русия и Китай)* са се докопали до властта при доста необичайни обстоятелства. Успеха им не може да се приема за предопределен без военен и политически провал на “елитите” в съответната територия.
*В почти всички други случаи комунистите са печелили властта със солидна външна подкрепа. Изключението, което ми хрумва е Непал, където последния път когато съм се интересувал имаше 5 партии с шанс за парламента, двете основни бяха комунистите-ленинисти и комунистите-маоисти, с още едни комунисти от друите 3…
@gezatop: „Непредставителна“ е твоя лична преценка. Как точно я правиш, без да знаеш какви хора има около мен? Аргументът не ми се струва издържан.
Военният, политическият и особено икономическият провал на „елитите“ е неизбежен етап от развитието на всяка държава. Избежимо по принцип е завземането на властта в този момент от тоталитарни популисти (комунисти, фашисти, нацисти…). Изключението от правилото за външна помощ е далеч не само Непал (където впрочем комунистите-маоисти имат сериозна поддръжка от Китай). Куба, Венецуела, някои африкански държави и т.н. също са минали на практика без външна подкрепа, поне до етапа на вземането на властта. Германия по времето на Ваймарската република неведнъж е на косъм от подобно развитие без съветска помощ. Даже в САЩ през 1912 г. комунистът Юджин Дебс печели почти един милион гласа (6%) на избори – а през този период прогресивното движение вече е пожънало първите си успехи срещу „тлъстите котараци“.
(В момента в САЩ положението е точно такова – частичен икономически провал на „елита“. Обама успя да овладее отчасти нещата икономически, но оправянето не стига навсякъде едновременно. Значителен елемент от населението – „сините якички“ – останаха по-назад. Точно този момент беше използван от Тръмп, който се усети, че консервативният популизъм, съчетан с нацизъм, ще привлече както традиционните десни, така и разочарованите сини якички. Стратегията се оказа успешна – не спечели популярния вот, но доброто разпределение на гласовете го направи президент. Спомогнаха и манипулативната подкрепа на руснаците, а също и приложеното за пръв път в такива мащаби персонално таргетиране на гласоподавателите на базата на събрана лична тяхна информация, организирано от Стив Банън. Да видим обаче дали руската връзка няма да му излезе през носа.)
@Григор,
Мисля че представителната извадка изисква: 1. случаен подбор/пропорционално разпределение; 2. Определен процент от цялата група; Общо взето, ти не казваш абсолютно нищо конкретно в твоите твърдения… примерно, колко човека си разпитвал. Още повече, че ти разделяш хората в няколко категории, което навежда и на cherrypicking.
Да не говорим, че в миналото когато изтървеш някоя глупост и се натикаш в ъгъла, ти си прибягвал до изфабрикуване на познати които да потвърждават твоята теза.
Затова ако искаш да ни докажеш каквото и да било, представи доказателство което не почива изцяло и само на твоята дума.
—
Колкото за Стив Банън, той не е от организаторите, а от изпълнителите:
Revealed: how US billionaire helped to back Brexit