– Жените са дискриминирани, Григоре. Мислиш, че не е така ли?
– Повярвай ми, знам защо жените се смятат за дискриминирани…
– Да, знаеш защо се смятат. И мислиш, че това са глупости. Нали?
– Понякога да, понякога не.
– Хайде сега, не се прави на наивен. Поне пред мен. Мислиш, че са глупости, защото знаеш, че са. Само че се опитваш да си учтив… А не ти и хрумва, че и аз го знам, и не ми пука да го кажа.
– Кажи го тогава, да видим така ли е. Щом си толкова умна.
– Като начало, не понасяш феминистките. Мислиш си, че непрекъснато опищяват света, че няма достатъчно жени директори – но не си ги чул да протестират, че жените миньори са още по-малко. И че непрекъснато искат за жените права, които отказват на мъжете. Нали?
– Лъжа ли е?
– Писнало ти е и от жени, дето се оплакват, че те готвели и перяли, а не се замислят, че мъжете им влачат тежестите и ринат лайната. И ако някъде е опасно, те са, дето ходят там. И ако стане тупаник, те го отнасят.
– А това не е ли вярно?
– И от жени, които все се оплакват, че били по-слаби и по-дребни физически от мъжете, и ги обирали и нападали, пък в леглото им е приятно да са по-дребни. И че опищяват света, че ги смятали за сексуални обекти, пък изискват от мъжете точно това, нали? И че смятат, че мъжете хем са длъжни да ги задоволяват сексуално, или иначе ще си намерят друг, хем са длъжни да се грижат за тях в отплата за секса, който получават?
– …
– И от ревли, дето пищят от месечни цикли и бременности, пък не се замислят, че организмът на мъжете е як физически, но по-неиздръжлив, и че мъжете живеят по-кратко. И че очакват от мъжете да ги вадят от кашите, които сами са надробили, а често не се чувстват длъжни към тях с нищо, така ли?
– Да, наистина мисля такива работи. А не съм ли прав?
– Не си. Защото има много неща, за които не се сещаш. И жените повечето не се сещат – но знаеш ли ги, хич няма да ти се иска да си жена. На мен поне на моменти ми се отщява. Няма да ида да си сменям пола, но мисля, че не е честно.
– И кои са тези работи, за които не се сещам?
– Замислял ли си се, като начало, че един мъж е във всяко отношение праволинейна машина за постигане на цели, докато една жена е компромис между противоположности, дето непрекъснато дърпат на различни посоки?
– Има нещо вярно.
– А любимият ви секс? Знаеш ли какво е това дали ставаш за секс към момента да няма никаква връзка с това ще ли ти се? Лесно ви е. Ще ви се – оная ви работа става. Не ви се ще – технически няма как да правите секс. И жените са принудени да се съобразяват с вас. Не защото сте егоисти, ами защото така са нещата. Да бяхте виновни поне, че да ви наругая – а то природата ли да ругая, себе си ли… И това е дребното.
– А кое е едрото?
– Това, че ако си жена, биологията ти те върти като ветропоказател! Идва някоя нощ мъжът ти, ласкав, внимателен, грижовен, а на теб не ти се прави секс! И се чувстваш виновна, все едно нарочно му правиш сечено, ама не ти се ще! А го обичаш, и той е разкошен, разбира те, не настоява, нищо че са му посинели топките, и накрая ти иде да се разревеш и да се намразиш… И тъкмо той вече е заспал, и ти също си на път, и отведнъж вземе, та ти се доще – без повод, без нищо, ей така, напук на теб самата! И се чувстваш като кучка, и като изрод. Като нещо, дето е мъчение за хората наоколо… А ми кажи, приятно ли е да живееш с това чувство?
– Хм…
– Или пък го приемаш, и се правиш, че ти е готино, и симулираш оргазъм, и се молиш той да не разбере. Защото знаеш, че ако само лежиш като дърво, той нищо няма да получи от това – а пък го обичаш, и той го заслужава… И почваш да се мразиш – а това не е приятно. И те изкушава да почнеш да налагаш прищевките си на света, без да ти пука за другия. Ама здравата. Да си жена, и да не си боклук, коства много повече усилия, отколкото на мъжете.
– В това отношение – да, признавам. Но в другите…
– И в другите е същото. Да, има и емоционални мъже и студени жени, ама като цяло жените са по-емоционални от мъжете, и емоциите ги влияят по-силно. Дали ще ги хвърлят на неочакван импулс, дали ще оставят в тях някоя скрита, ама дълбока следа – жените страдат повече.
– Но пък, когато правят глупости, им се разминава по-лесно. Жена и на врата си да ходи, пак се отървава. Мъжете ядат бой до смилане за далеч по-дребни неща…
– Проблемът е външен, Григоре – че е хубаво да се държиш добре, защото иначе ще те бият. А не е като при жените – че искаш да се държиш добре, но е трудно! Много по-трудно, отколкото на мъжете.
– Ще се въздържа от коментар…
– Че ако и жените ядяха бой, и на тях щеше да им е толкова лесно ли? Не бъди елементарен, обидно е за теб, не за жените.
– Знам. Пошегувах се. Вярвам ти за емоциите.
– Не са само емоциите. Като си жена, природата ти е закачила гледането на децата. И ти го е натъпкала и в инстинктите. Кой какво гледа – жената си гледа изгодата. Без дори да осъзнава, че е заради децата, даже ако ги няма. И околните я смятат за боклук, и тя, ако има малко съвест, се смята за боклук. А мъжете сте благородниците, дето винаги сте готови да й помогнете. Така ли излиза?
– Много хора знаят, че е инстинкт, заради децата.
– Много, друг път! Знаят го единици… Та, съгласен ли си сега, че жените са обективно дискриминирани?
– В тези отношения – да… Чудя се, дали да не публикувам този разговор в блога ми.
– … Диктофон ли имаш?!
– Не. Но имам добра памет… Разрешаваш ли? За доста хора може да е полезно да го прочетат.
– Добре. Но не ми пиши името.
– Защо? Няма от какво да се боиш.
– Не е заради страх. Хареса ми тази идея в блога ти – че хората имат нужда от разбиране, а не от скандали… Този разговор може и да помогне хората да се разбират, и да направи скандали. Не искам да свързват скандалите с мен, колкото и никой да не ме познава.
Не зная дали е права за някои от нещата, които описа. Или пък за “не искам да свързват скандалите с мен”. Но и аз като нея се надявам този разговор да помогне на хората да се разбират едни други.
Благодари й от мое име 🙂
Хм. Що ли си мисля, че не точно това е дискриминиращото 🙂 Жените били такива, а мъжете – онакива. Не че няма различия, произтичащи от биологията, но стереотипните “обобщения” едва ли почиват на някаква научна основа. Всички сме Homo Sapiens и това е главното.
Впрочем, има и жени миньори. И какво от това? Въпрос на индивидуални особености.
На крива ракета …
Колко много истина е събрана в толкова малко текст. Иначе хвала, че е се е заровила в себе си надълбоко и е открила тези неща, с които ми се иска повечко жени и мъже да бяха запознати, за което пък две ‘благодаря’ на теб и на нея за публикуването им тук.
Добре го е казала дамата.
Благодарности и от мен 🙂
Най ми харесаха:
Искаме, не искаме да правим секс – физиологията е виновна.
Правим, не правим глупости – емоциите са виновни.
“Искаш да се държиш добре, но е трудно…” ааааах, тази раздираща болка.
Аз не съм виновна, тя природата го диктува.
Хаха, ок.
Все пак смятам да се придържам към идеята, че хората са добри или лоши, умни или тъпи, без това да се определя от пола.
ПП. И любимото ми: Мъжете са праволинейни, а жените са компромис от противоположности.
Хубав диалог с много истини в него. Да истина е , че жените са по-емоционални от мъжете. Освен това е права за тези интимни моменти, кагато нищо не би ти се искало , а трябва… желателно е. В някои случаи може да се каже , че има жени изобретателни , жени , които не само гледат децата, вършат домакинската работа , но и много по – успешно се справят с професионалните си ангажименти. Носят бремето и да се спряват във финансово отношение за семейството като цяло.
Весело посрещане на Новата година.
григоре, не мога да се намеся. не искам да ядосвам хора, които намират щастие в самосъжалението си. мисля, че нямам нищо полезно за казване. sorry 🙁
Въх, браво – на тези хора всичко им е наред 🙂
Идеален партньор, идеална двойка, идеално стечение на физиологични, биологични, нравствени, психически, морални, естетически, антропологически, финансови, времеви и пространствени обстоятелства, чак да завиди човек, че те нямат такива проблеми – направо достойни за възхищение и съзерцание към пиедестала, на който са се поставили…
Ох, горката аз, че намерих сходство с въпросната жена, а не с идеалните, тюх каква съм значи, една такава несъвършена…
И освен всичко друго не разбрах, това като беше искане за ненамеса, защо беше намесено и като не беше искане за ядосване, защо биде написано и изпратено, ама айде – простете ми за невежеството по високоморалната, дълбокомислена, споделена от висотата на пиедестала, дълбоко съчувствена, съжалителна и философска дилема на човек, нарекъл се с това обобщаващо име…
хехе 🙂
постът нарочно беше написан по този начин. да спомена обаче, че на тези хора не всичко им е наред, но отказват да се самонавиват и да задълбават в безполезни мисли от типа “с какво ме е ощетила майката природа?”. жената от разказа прекалено много се отдава на размисли за свойто “себе”. ако наистина обичаше мъжа си би искала да му достави удоволствие. няма нужда от симулиран оргазъм. гениално е в простотата си. но тя е прекалено заета със себе си, хванала се е за една негативна мисъл и си я доразвива, и там и е грешката. мъжът ми като се прибира ласкав и нежничък единственото, което си мисля е колко ми е сладък (или ако сме се карали преди това, как не си заслужава да се правя на сърдита). и тва няма нищо общо с “морал”, не съм намесвала това така обществено презряно понятие. просто от обич към съпруга си съм се понаучила да обосновавам деиствията си. не съм някаква изключителна или идеалистка – всеки го може, ама кво ли не си измислят хората да се оправдаят – “аз не съм такава нимнфоманка като теб” (без да знаят колко нося на секс), “моя мъж, не е като твоя” (а повечето са просто обикновени мъже) и “измисляш си, не може всичко да е толкова розово” (без да знаят колко е розово реално). мисля, че всичко това може да се обобщи с един единствен проблем – жените отказват да поемат отговорност за действията си.
айде сега да ви чуя какви нови начини ще измислите да оправдаете своята липса на отговорност 🙂 съмнявам се някой да се повлияе положително от думите ми – григоре, считай го като експеримент 🙂 казах ти, че нещото, с което влияя е живота ми – това тук са кухи думи, всеки може да си ги запълни с какъвто смисъл пожелае.
весел ден на всички 😀
Едно уточнение: не мисля, че всички жени отказват да поемат отговорност за действията си. Някои наистина отказват. Други не осъзнават колко влияние имат всъщност (ако го осъзнаят, много от тях биха си поели отговорността без колебание). Но много жени си поемат отговорността, и я носят напълно достойно. Според мен авторката на този запис е една от тях, но не единствената.
Така че оправданията на някои жени може да са смешни, но тези на някои други не са. Такова нещо като “жениТЕ” има точно колкото и такова нещо като “мъжеТЕ”. Реално всички хора сме различни. И някои не се оплакват без реална причина. (Това го казвам както за мъжете, които си мислят, че “всички жени са патки”, така и за жените, които са също толкова безпощадни към пола си. Някои може да са силни, мило момиче, но не всички са – и не бива затова да им режеш главите.)
Впрочем, същото важи и за мъжете – въпреки че за мъжете не е прието да се оплакват. 🙂
ето, гриша, от какво ме е страх 🙂
аз казвам нещо, но и да искам не мога да се съобразя със всички възможни тълкувания. ок, не съм доуточнила, че изключвам жените, които поемат отговорност (то не се ли подразбира?). за това ти казвам, че статиите са ужасно глупав начин за влияние и думите са ужасно безполезни за импресия. аз казвам нещо, ти виждаш това, което съм пропуснала да кажа – i rest my case 🙂
Напротив, виждам положителното в думите ти, защото знам за себе си, че така би трябвало да бъде, както ти го описваш, но не винаги съм в състояние да го постигна, много често въпреки желанието си.
Извинявай, че не се обръщам конкретно към теб, ама някакси не мога да използвам това название като обръщение.
Весел ден наистина, щото имаме времето и средствата да се отдадем на приказки, ама какво лошо има в това 🙂
Добре де, едно нещо отново не разбрах:
“айде сега да ви чуя какви нови начини ще измислите да оправдаете своята липса на отговорност”
И то най-вече не го разбрах, защото отново виждам абсолютното противоречие с предполагаемия смисъл в твоите думи: ако една жена е отговорна /а не просто женичка с пърхащи мигли – придатък на съпруга си, неспособна да взема решения, съответно да носи отговорността за тях/, то тя неминуемо си задава въпросите, до чиито отговори е стигнала за себе си дамата по-горе. Ако не е такава, а е само любимото същество за ласкавия мъж, тя единствено и само с неговите настроения и състояния се съобразява, настройва и същестува, така ли? Тя няма ли, според теб, собствени такива, с които в даден момент мъжът би трябвало да се съобрази?
За мен отговорността, за която ти питаш и търсиш примерно у мен, отправяйки това подобие на въпрос, е присъща на разума – именно този, който мисли, премисля и пита, и няма нищо общо с обичта /обичта не предполага размисъл поне според моите представи/, а ласкавостта – освен продукт на сърцето, би могла да бъде и женска добре изиграна театрална постановка – твърдо съм убедена в това, защото съм го виждала.
Не защитавам въпросната дама, защото не знам коя е. Не съм аз – в никакъв случай /аз самата не бих могла да обясня себе си така добре/ и може би не я познавам, а защитавам по-скоро собственото си отъждествяване с нея.
Какво лошо има в това, някои мъже да научат за състояния, които не са предполагали, че може да ги има у жените? В никакъв случай не бих се определила като феминистка, но все пак си мисля, че досега жените са тези, които са се приспособявали към мъжете и тепърва идва време, в което ще се търси преди всичко синхрона между мъжа и жената, а не собственото пренебрегване заради другия, в името на нещо – понякога твърде криворазбрано и илюзорно.
Не че и в днешно време няма мъже, които приемат грижата за собствените си деца като отегчителното baby-sitting, докато съпругите им примерно ходят на училище.
Ако аз завися от един мъж чисто финансово и емоционално, тогава може и несъзнателно /като оставим преднамереното настрана/ да се старая да бъда идеалното допълнение към социалното му съвършенство, движена примерно от страха да не би той да ме отхвърли и изостави в даден момент заради девойките, все по-красиви, млади и ненаситни за всичко. И тогава ще бъда перфектна във всяко едно отношение, в това число и със силикон по себе си.
Ако обаче, аз самата съм наясно със своите искания, разбирания, чувства, стремежи, нагласи и представи, доколко бих ги загърбвала и пренебрегвала винаги и безотказно, за да мога във всеки един момент да откликвам с цялото си сърце на неговите настроения и желания? Знаейки че и аз имам толкова право на настроения и физиологични пожари – толкова, с колкото природата ме е орисала. И да искам да съм спокойна с човека, който е до мен, че той го знае, разбира и приема, така както приема себе си? Излиза, че ти го отричаш това право.
Нали за да обичаш истински другите, трябва преди всичко да обичаш себе си и чак тогава с пълното съзнание за тази обич да им даваш това, от което те се нуждаят? Така те разбрах аз теб, но не вярвам. И предвид опита си, съзрях у теб единствено желанието да покажем на другия, че той е по-зле от нас, че ние сме над него и затова можем да го класифицираме в някаква група, гледайки го отвисоко. Това не ми хареса, въпреки светлите ти емоции и въпреки че аз не съм нито песимист, нито сямосъжаляваща се, за да не мога да открия хубавото в тях.
И като завършек да добавя, с какво впечатление останах от всичките ти писания – че според теб всичко това са глупави и безсмислени чатове за нещо, с което си губим времето и вместо например да правим секс с половинките си, сме седнали тук да си чешем езиците. Ами ние като сме толкова зле, а ти толкова добре – какво правиш в тази тема тогава?
таня, таничка, купила си баничка, дала 5 стотинки, върнали и тринки 😀
няма да си губя времето с предистория. тези мои постове са писани с цел да покажа нещо на григор, един вид социален експеримент, за който “обектите” знаят (загатнала го бях). затова ти звучи, че гледам от високо. не ми се ще да споделям повече от възгледите си, защото ти (като представител на типа хора, четящи блога на григор, не лично) си прекалено “мислеща” и прекалено “съвременник на века на разводите”, за да погледнеш на тях с нещо друго освен критисизъм. ако искаш да разбереш нещо въпреки това – драсни мейл 🙂
в заключение, ако искам съвет за това как да си гледам децата, предпочитам да го получа от по-възрастна обикновена жена, отгледала успешно повече деца от мен, отколкото от “квалифициран” педагог с тапия, който или “още няма деца”, или не може да контролира собствените си чавенца :Р
Малко късно попаднах тук, но прочетох с интерес изповедта на твоята позната. Мисля, че всяка жена която я е чела, би възкликнала първо “Е, жените сме различни”. Стори ми се, че е малко тенденциозно предадена.Пак добрият голям мъж, който проявява разбиране към нелогичната, глупава и малко истерична жена. Уважавам искреността с която тази жена е р азказала за себе си. И си мисля, че правилният път не е е в това мъжете да се опитват още и още д а разбират всички капризи и настроения ан жените, което те определено не биха могли д а направят, а жените да се чувстват достатъчно силни и независими, така че да не се страхуват д а бъдат себе си. По-конкретно. За секса. Често една жена знае, че сега ТРЯБВА да спи с мъжа си, защото е бил мил, направил е нещо за нея или каквото и да е там. А наистина не е в настроение. Обаче го прави. А после емоциите и се заплитат все повече и повече. И следващият път става още по-сложно. А размишленията за какво трябва и кой е добър и лош само влошават нещата. Лекотата и простотата са безценни неща.
Чатпатка: Магдалена, нахвърляла си хаотично някакви приказки, половината от които противоречат на другите. Никога не успявам да рзбера какво искаш да кажеш, освен това, че имаш три деца, страхотно семейство и си на 24(!) и си готова да съветваш всеки желаещ по мейла. Освен това, не мога да разбера защо винаги звучиш изнервено и агресивно. Нали се предполага че си щастлива? Не отричам правото ти на рационализации, за да можеш да приемеш живота, който ти се налага да имаш. Но спри, моля те, така войнстващо да поучаваш наляво и надясно всички. Мисля, че злоупотребяваш с търпението и доброто възпитание на много хора. И, не разбирам защо се забъркваш винаги в тези “безполезни” дискусии, от които не намираш никакъв смисъл.
Написах нещо по-рано днес, което без да искам изпратих, без да съм подписала. Затова уточнвам, че анонимният коментар беше от мен. Сега, като прочетох коментара на Таня още веднъж, виждам че тя е казала всичко което се опитах и аз.
И също така, бих искала да попитам чатпатка какви са тези поетични напъни. И също да я помоля, ако иска да каже нещо, да го каже, а не само да “загатва” за грандиозните си социални експерименти. Както е забелязала, ние тук сме умни хора и ще я разберем. Ако пък смята че няма какво да каже, да си мълчи.
здрасти жоржета 🙂
честита нова година, на теб и на всички, които четат.
“опитите за поезия” са детска песничка от моя край, малко като “онче, бонче”. беше специален поздрав за таня, чийто блог също преглеждам от време на време и смятам за забавен.
“социалният експеримент”, на който ти също се направи субект 🙂 се зароди в един разговор с григор – не мога да го опиша без негово съгласие, пък все не мога да го хвана онлайн. та, този експеримент целеше да покажа на григор реакцията на съвременните умни хора към мен, моя подход и …други мои неща. с тъпи хора нямаше да стане 🙂
цитирайки най-мъдрият човек на земята – цар соломон, аз казвам: в думите няма никакъв смисъл, те не са плодове и по тях човек не би трябвало да се води, демек те са “суета”. ако това означава, че няма какво да кажа – ок. искам да попитам теб защо толкова те е страх да говориш с мен? зададе ми куп въпроси и не ме остави да отговоря, мислиш че съм ти ясна и се отърси от мен с презрение. трябва да ти кажа, че много ме нарани, но изчезнах от живота ти – не те закачам, не пиша в блога ти…. сега и тук ти е неприятно да пиша. ок, спирам – все пак трябва да поддържам войнственият си имидж :Р
нещата в които вярвам са бая радикални и биха позаседнали на гърлото на съвременната жена, никой няма да ги възприеме само на думи. затова отказвам да се обяснявам, на хора които не ме познават – а интернет е пълен с такива хора :))) с това приключва последният ми пост тук. ако искаш да ми кажеш нещо – имаш ми айсикюто. колкото до този блог – чувствайте се свободни да ме “надприказвате”, достатъчно злоупотребих с гостоприемството на григор 🙂
Магдалена, лесно е да се направиш на обидена и да оставиш всички с чувство за вина, ако друго не помага. Не виждам да съм те обидила някъде, нито да съм ти забранила да пишеш където и да е. Може би просто, ако искаш да се изявяваш, трябва първо да обмисляш какво искаш да кажеш и тогава да го правиш, понеже постоянно си противоречиш.
Да цитираш ДУМИТЕ на някого, че ДУМИТЕ са нищо, е малко.. глупаво, нали?! Не ми се прави разбор на размислите ти, не ми е и работа. Когато си избираш за амплоа да правиш впечатление, като се заяждаш и държиш надменно с хората, трябва да си готова и да приемеш реакцията им. Не се чувствам длъжна да преглъщам резкия ти тон.
А спрях да си пиша с теб в ICQ, понеже моноспектакъла “Аз и моето страхотно семейство” съм го гледала вече и не ми беше интересен. Може би смяташ възгледите си за уникални, но за мен те определено не са такива.
Защо всички се нахвърлихте в/у Маги?
Една през друга разни госпожички наскачахте с/у нея и нейното щастие, твърдейки,че това е напълно невъзможно…Не че сте го изпитали и не че сте си направили труда до сега да погледнете по-далече от напудрените си носове за да видите колко е лесно да направите своя супруг/а щаслив/а.
Аз познавам Магдалена и мога да ви кажа, че тя наистина е един мн всеотдаен човек и докато вие тука си седите и се развивате философиите за “собственото си аз” забравяте,че баба ви по нивите едно време не е ” намирала себе” си в размишления, а щасието и се криело в семейството и в това то да е щастливо.А вие размишлявайте да 30тата си годишнина кои сте точно и какъв мъж ви трябва, но не забравяйте,че вярваме в семейното щастие точно заради такива раздаващи се хора с принципи, като Магдалена. late comment
Извинявай но жените не са никак дискриминирани.Напротив те използват ,че са жени и с много по-крехки същества от мъжете.Това са врели-некипели
@boi na fronta: Да, използват го. Това обаче не променя факта, че са дискриминирани най-първо от природата…
Аз лично никога не съм симулирала оргазъм, защото това е най-голямата глупост, която една жена може да направи. И без това достатъчно се подценяваме. Няма нужда да си съкращавам и удоволствието 🙂