Преди няколко дни един запис в блога на Таня ме подсети за нещо, което бях започнал преди много време – и оттогава все отлагам довършването му, с оправдания, че нямам време… Само че сега, по празниците, имах малко време – така че му тръснах една редакция, и официално промених статуса на версията от алфа на бета. 🙂
Започнах да пиша това нещо няколко месеца, след като си направих фирма. Бях започнал прекалено често да се прибирам в къщи нощем така капнал, че не можех даже да заспя. И за да се разведря и поотпусна, започнах да нахвърлям някакво фантастично разказче.
Идеята на разказчето дойде от старозагорския празник на фантастиката “Таласъмия” (писал съм за него тук, а и по-нататък из блога). Бяха обявили конкурс за фантастика с етно-уклон. (Този конкурс стана по-късно ежегоден. На моменти дори участвах в него, но все се намираха майстори, които заслужено да ме изместят назад в класацията.) И реших – защо ли не напиша нещо на тази тема?… А пък нуждата от релакс започна да напъхва из разказчето разни весели моменти.
В един момент разказът просто не щя да свърши. Продължи гордо извън предвидените очертания, и ги надхвърли няколко пъти. Цялото все не ми харесваше (свикнал съм да пиша предимно къси форми – това е първото ми по-длъшко нещо), и го редактирах не зная колко пъти. Но все не бях доволен – и сега продължавам да не съм. Ама вече няма закога… Затова е и “нещо” – не знам повест ли е, новела ли, роман ли… Каквото и да е, важното е да се чете.
Та, реших, че е време вече да се отървавам от писането му, и да го предложа да предварително бета-тестване. Четете го и го критикувайте – затова ви е даден. 🙂 Като начало, можете да предложите идея за заглавие – и до момента си няма, дори работно. Сваля се оттук – последното от трите неща в таблицата.
(Сведение под сурдинка: Покрай това нещо написах някаква кратка обосновка на нещата – нещо като описание на света, в който те се развиват. След това тя така енергично порасна, че се наложи да я сцепя на две. А накрая в трета, отделна част, се обособи самото описание и “план зад сцената” на историята… Мисля, че на това Маниакс му казваше “клинична графомания”. 🙂 )
Та, чакам критики. 🙂
Преди критиките, да започнем с поздравленията :-), че тази великолепна история най-сетне официално се появи на бял свят.
Айде, хаирлия да е, аз лично се надявам да влезе в Таласъмия – 2006 и да обере всички награди, защото за мен е истински шедьовър /ако не ти харесва това мое мнение, моля просто да го преглътнеш, без да се обиждаш 🙂 и аз съм толкова упорита, за да си го отстоявам – а този похват вчера го научих и ми допадна много/ и както вече ти казах, я разпространих на толкова хора преди official press release, че малко ме е срам, ама свършен факт…
Ще си я прочета отново и пак в офиса утре, т.е. днес, символично е направо 🙂
Разказът изглежда страхотен – май днеска ще имам нарушения на работния процес 🙂 Иначе аз му казвам словесна диария,ама то определено не важи за тебе, не мирише 🙂
Таня: В Таласъмия 2006 няма как да влезе – там правилникът позволява само анонимни, непубликувани творби. Иначе, вече е достъпна за четене за всеки. 🙂
Васил: Дано нарушенията не са твърде големи. 🙂
И двамата: Ей, ей! Дадох го за четене за критики, не за похвали! 🙂
Ами как да ти кажа сега, че и да искам, не мога да го критикувам…
Рядко ми се случва разказ или дори роман така да ме заплени, че да ги прочета на един дъх!
Поздравления!
Благодаря! 🙂
И все пак, някакви идеи за заглавие?
Най-вероятно заглавието ще ти е по-трудно за измисляне от самия разказ…
Колкото до забележки – много кратко … В общи линии може да стане нещо като малкия цикъл на Стугацки – “Прогресори и странници”, има ужасно много накъде да се развива, доста интересен свят и развитие… На моменти и ми се видя, че прескачането от място на място става твърде бързо, ама това може да се дължи на навика ми да чета дебели фентъзи тухли … 🙂
Причината за прескачането е, че умишлено съм го рязал, да не расте прекалено много като обем… 🙂
А иначе, прав си – както е тръгнало, сигурно ще има и продължение. 🙂 А пък колкото до развитието – описанието на вселената, в която стават тия неща, към момента е към три пъти колкото тоя текст. (Написаното – колко още има в главата ми, ама няма кога да го напиша, бедна ти е фантазията…)
Олеле, Григоре, трябва да си го дочета след като се прибера в къщи. Опитвам се чат пат да чета по малко на работа, но не става – колегите пак ще ме мислят за луд. ОТ време на време не мога да се сдържа и се смея с глас – и само се чудя как да го запушвам.
Поздравления! “Критика” ще напиша след като свърша да го чета :-).