Известно на английски като privacy.
Прочетох чудесна статия по въпроса от Илиян Кирков. Ще приведа тук само два цитата от нея – останалото го има на сайта на автора ѝ.
„Твърдението, че не ви е грижа за правото на неприкосновеност на личния живот, защото няма какво да криете, е все едно да твърдите, че не ви е грижа за свободата на словото, понеже няма какво да кажете.“
Едуард Сноудън, Reddit
„През последните 16 месеца, докато обсъждах този въпрос по целия свят, всеки път някой ми казваше „Аз не се притеснявам наистина от инвазия в личното пространство, защото нямам нищо за криене.“ Винаги отговарям едно и също. Изваждам химикал, пиша си имейл адреса и им казвам: „Това е моят имейл адрес. Това, което искам да направите, когато се приберете в къщи е да ми изпратите всичките си пароли за всичките си имейл акаунти, не само хубавият, уважаван работен имейл с вашето име, но всички, защото искам да мога да се поровя през това, което правите онлайн, да прочета, каквото си искам и да публикувам това, което сметна за интересно. В крайна сметка, вие не сте лош човек и ако не правите нищо нередно, няма да имате нищо за криене.“
Нито един човек не откликна на това предложение.“
Глен Грийнуолд, лекция на тема „Why privacy matters”.
Благодаря, Григоре. Сега вече ще ми е лесно да обясня на някого, когато поспорим. 🙂
@Виктор: Боя се, че пак ще ти е трудно. Проблемът не е в качеството на информационния пакет, а в това на приемника…
https://www.amazon.com/b?&node=17285120011
Обосноваването на това право е излишно, но самата категория “права” изисква подобни едва ли не извинения за пред чиновници и политици.
Затова по-добре говорете за свобода, която включва въпросната неприкосновенност.