За светлото бъдеще и съдебната система

Подкрепям напълно позицията в ето тази статия. И, за да не изчезне изневиделица из Нета, я копи-пействам тук. С надеждата авторите ѝ да не ме съдят за права…

Нова светлинка в бездруго светлата ни съдебно демократична действителност изгрява на хоризонта. На 20 февруари СГС ще се сдобие с нов шеф. Кандидатите за поста са двама. А единият от тях, по-светлият, е протеже на най-широко скроения в талията и ханша представител на статуквото, коментират запознати със ситуацията. Очевидно кандидатът на олигархията е човек с много подвизи.

Дали той вече не е оглавявал СГС, оставяйки трайни и незаличими дири след себе си?

Дали това не е човекът, името на когото нашумя след като през 2005 година стана ясно, че кара откраднат от Германия джип BMW X5. В последствие автомобилът е бил конфискуван у нас, а Министерството на финансите го предоставило на СГС. Немската преса и в частност „Шпигел“ обаче разкри, че откраднатият джип се ползва от нашия „голям“ съдия и той го върна.

Топло.

Дали това не е човекът, отказал преди време скандално да впише ръководството на СДС през 2009 г.? Да припомним, според ръководствата на СДС и ДСБ тогава съдът е използван за политически цели, за да не се стигне до десноцентристко управление след изборите. По важно е дали това беше законно или става дума за политическа поръчка.

Топло, топло.

Дали пък това не е човекът, по време на чието управление на СГС не се разигра опитът за кражба на дялове от „Радио Вива“, когато неговото протеже – съдия Костадинка Наумова, без наличие на съответните документи извърши прехвърляне на дяловете, вписа промяната в Търговския регистър и бе спасена от дисциплинарно производство от своя шеф, предложил я за член на ВСС?

Възможно ли е това да е човекът, за когото все по време на мандата му от партия РЗС обявиха, че директно се е намесвал в дела за – обърнете внимание! – банкови фалити и големи кредити, като директно е разпореждал на съдиите да вземат определена страна.

Още по-топло.

Ще има ли изненадани, ако това се окаже същият човек, по действия и бездействия на когото юристът Димитър Абаджиев се изказа така: „Този случай е станал емблематичен как чрез протакане и пренасочване на делото за по-ранни дати, както и отхвърляне на процедурни искания, са удовлетворени правата на небезизвестната групировка(за „Мултигруп“ иде реч – б. а.). Отхвърлени са искания за изслушване на вещи лица. Претенциите са освен към конкретния съдия и към административния ръководител на съда“.

А дали това не е човекът, чийто период в СГС ще се запомни главно с множеството скандали и с изключително лошата организация, както припомня юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”?

Горещо.

И в крайна сметка, не е ли именно този човекът, за когото тогавашният председател на ВАС казва: „Първият мандат на Светлин Михайлов беше провал за самия съд, а вторият би бил катастрофа за цялата съдебна система“.

Точно така, няма грешка. Всичко това е Светлин Михайлов, който понастоящем е кандидатът на статуквото за председател на Софийския градски съд, говори се в съдебните среди. Говори се също, че Михайлов залага изключително много на традициите и приемствеността. Очевидно има за пример своя богат личен опит.

Светлото бъдеще в съдебната система става все по-светло.

—- * * *

Ако на 20 февруари бившият шеф на СГС бъде избран отново на този пост, ще се случат със сигурност следните неща:

Ще избухнат поредица от скандали, свързани с грехове на „стария – нов“ кандидат за шеф на СГС
Ще се докаже, че новата съдийска колегия на ВСС не гледа напред, а се връща към онова минало на политически и олигархични зависимости
Ще бъде даден много лош знак на нашите европейски съюзници за това, че съдебната ни система не се обновява и реформира
Уважаеми членове на съдийската колегия на ВСС,

Прочетете внимателно мотивите, с които е бил освободен от поста председател на СГС Светлин Михайлов през 2009 г. Консултирайте се с тези съдии, които помнят скандалите с изпълнението на политически и бизнес поръчки през 2007 – 2008 г. Не позволявайте досегашните срамни практики в това отношение да продължат.

Залогът не е само престижът на съдебната система. Залогът е международният авторитет на България.