Време е да се обадя и аз.
По-възрастните сигурно помнят как през 1990 г. Добри Джуров ходеше с военна униформа в Народното събрание, и на един митинг събирахме пари да му купим цивилен костюм.
А може и по-млади да помнят как Коста Цонев се изказа, че депутатската заплата не стигала само да си нахрани кучетата. Шега ли беше, сериозно ли, не зная – но имаше инициатива да му съберем някоя и друга пара, че с хиляда и нещо лева месечно закъде е, горкият…
Сега пък слугите на народа ни си купили нови луксозни возила за милиони. Тъй де, старите вече са на по година-две-три – в такова демоде никой нормален слуга на народа няма да се вози. И сигурно не са чак толкова бронирани, като новите. Може бронята вече да не е достатъчно добра, за да ги опази от народната любов. Новите може да са и по-луксозни – нашите политици толкова добре са се потрудили за нас, толкова ни подобриха живота, че заслужават лукс най-последна класа.
Пък че с тези пари щели да излекуват няколкостотин болни от рак, а пък сега те ще умрат? Ама какво е това сиромахомилство, моля ви се! Всички болни от рак няма да се излекуват, нали? За какво тогава претендирате? Ама ха!… Да мрат, бе, какво толкова. Като са ни избирали, това им се полага… Пък догодина – пак, още по-нови мерцедеси. Ако има как, за още повече пари. И още повече глупаци, да ни изберат пак…
Издирвам списъка на гласувалите в подкрепа на това решение, за да го публикувам тук, в блога си. Ще съм благодарен на всеки, който ми помогне да го открия. Читателите ми имат право да знаят кой е одобрил заради удобството на няколко задника да си отидат няколкостотин раково болни. Като лекар, и изобщо като човек, няма да простя това.
Тези хора са убийци. Убийци на няколкостотин души – пред тях Жоро Павето е дребен досадник. Казвам го, и няма да върна думата си назад. И ние имаме право да знаем кои са. Съд не зная дали ще ги стигне (дано), но презрението и погнусата ни трябва да ги стигнат. А за това трябва да знаем кои са.
Обещавам поне десет години напред да не пусна глас за никоя партия, в която има дори един от гласувалите това. Ако тези хора не са се разкаяли публично, не само с думи, но и с действия – и по-дълго. Докато са живи, и може би дори след това. И приканвам всеки, който има ум и съвест, да декларира същото – и да го направи. За да не стане така, че един ден той, или най-скъпите му да лежат в Ракова болница, и парите, които биха могли да спасят живота им, да отидат пак за мерцедеси..
И чакам всеки, който не е съгласен нещата да продължават пак така, на купона.
Гриша, виж http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=772§ionid=1&id=00001
Мисля, че бъркаш, ако очакваш да видиш решение на НС по въпроса. Колите още от времето на УБО имат определен пробег, след който се сменят – старите се продават на търг или се дават някъде по провинцията. Те не са бронирани, а са обикновени.
Аз лично бих искал не да гледам защо си купуват лимузини, а защо народът, който псува, вместо да инвестира 5000 лв в бизнес, предпочита и той да си купи някоя таратайка, за да цапа въздуха, пътищата и природата още повече. Ще ти дам пример: в Македония, на границата с Петрич, почти във всеки двор има по един нов малък трактор. Влизаш в България – в цялото село има само един, при това очевидно стар и голям трактор. Затова лятото у нас доматите струват по левче, а там са по 30 ст. килограма. Като питах кмета на Петрич преди години защо е така, той отвърна точно с тези думи – у нас хората направят някакви пари и веднага гледат да си вземат на старо я “Форд”, я “Опел”, я “БМВ” или “Мерцедес”. В Македония си карат старите “Застави”, но парите се инвестират.
Що се отнася до връзката лимузини – раково болни… Не си прав и ще се опитам да ти обясня защо. Не е важно да се икономисва; важното е да се произвежда и да се заделят средства за здравеопазването. Защото ако не ти, то вероятно мнозина от читателите ти не плащат всички данъци през цялата година, нали? Примерно, ако може човек да си спести ДДС-то няма ли да го направи? Или ако може да скатае 1-2 вноски към НЗОК?
А и защо непременно раково болните? Ами болните от левкимия? Нуждаещите се от трансплантация? Възрастните? Децата-сираци?????
Големият проблем на България в този смисъл е липсата на гражданско общество… или може би дори на общество изобщо. И в такава среда популизмът набира скорост много бързо. Защото сравни това, че в САЩ от благотворителност се събират над 250 милиарда долара годишно спрямо 2-та милиона у нас от Българската Коледа. Ако мащабите бяха подобни, ние трябваше да пуснем на Коледа и Нова година не 20 млн. SMS-a с глупави клиширани честитки, а 20 млн. SMS-а до 1117.
Да, но народът е пуснал само 1 млн. SMS-а до 1117, а не 20 млн. При това 1 млн. SMS-а не са равни на 1 млн. човека, уви.
И накрая да завърша с един цитат, който не е загубил своята актуалност, уви:
Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!
Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.
Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…
Вени, Вени, левкимията е вид рак.
Ау че хубава статия и хубав коментар, към които мога да допълня само, че именно това начинание е опит да се съберат хора за такова гражданско общество.
Искам ви и двамата на коктейла. 🙂
Връзвам.
Г-н Марковски, погледнете това и това. Първото във връзка с гражданското общество и идеите на “коктейла”, второто – защото и там има примери. Такива винаги могат да се извадят в полза на някаква позиция, но доколко те са обобщаващи и меродавни за една ситуация? Григор също просто е дал един възможен пример с болните от рак и съм далеч от мисълта, че “класира” едни тежкоболни пред други – това не е състезание, излишно е да се обсъжда изобщо.
А къде на плаката видяхте да става дума за псуване и протест? Такова нещо няма. Ако имаше по-нов модел мерцедес от въпросния S350 (представен официално септември във Франкфурт), с всичките си ръце бих гласувал да се закупят бройки точно от него.
Поради това аналогията с Бай Ганьо смятам за неуместна, и с ръка на сърцето си мога да кажа, че не мисля как да премахвам конкурентите си, вместо да ставам по-добър от тях, а вярвам е така и с доста от подвизаващите се в тези среди хора (иначе на мен специално някак ми е рано да мисля за Първанов и Станишев като за конкуренция).
Вени: Прав си за психологията на българина. И дали тези пари трябва да бъдат дадени точно за болните от рак, а не примерно за нуждаещите се от трансплантация, също подлежи на спор.
Не подлежи обаче на спор едно – че това тези пари да се дават за луксозни возила за управляващите, вместо за умиращи хора, е престъпление. Опитай се да си представиш, че си депутат или министър, и че за това да се возиш в тазгодишна кола, вместо в миналогодишна, са отишли парите, които могат да спасят 10 души. Пък после пак ела да ми говориш за нормативи на УБО и други подобни.
Знаеш ли колко точно струва за мен норматив, който под формата на “грижа за едни” изяжда живота на стотици други? Би струвал затвор за този, който го е приложил – даже ако иначе също ще иде в затвора. Мисля, че е по-достойно да си затворник, понеже си спасил живота на десетки и стотици хора, отколкото защото си го отнел… А би трябвало да струва затвор и за този, който го е приел – защото няма как да не знае, че такъв норматив е изпълним, на сегашното ни дередже, само на такава цена…
А иначе, примерът с Македония е право в десятката. Вместо да бяха инвестирали тези пари поне в инфраструктура, ако народът им е толкова омразен, нашите гьонсурати ги “инвестират” в луксозни возила за личното им удобство…
Но не е луд този, дето яде два зелника, нали? А аз не съм съгласен да му го давам. И затова ще отида на въпросния коктейл – и, ако успея да го намеря, ще публикувам тук списъка на утвърдилите решението за мерцедесите.
И приканвам всички, които подкрепят идеята – разгласете я, кой както може.
Въпросът не е в 15-те мерцедеса, а в принципа. Обществото би било малко по-щастливо, ако тези пари не бяха взети от него. Иначе нямам против засегнатите фундаментални проблеми за народопсихологията. Дори самото разсъждение как “народът е калпав” и не купува трактори е част от същата психология – пак НЯКОЙ някъде е виновен за нещо.
С удоволствие ще дойда на “коктейла”, стига да не забравя.
“Не подлежи обаче на спор едно – че това тези пари да се дават за луксозни возила за управляващите, вместо за умиращи хора, е престъпление. ”
Същото стана и когато Костов подмени сички стари килими в министерски съвет и президенството с нови. Хората боси ходели той по червени килими ще ми ходи.
По тази логика всички англичани са престъпници. Издържат някакви кралски особи вместо да си лекуват хората.
Колкото и да не ни се иска България не е Велика Сила (поне до преди малко не беше) и бъдещето й често зависи от преяли чичковци, които идват тук за 2 дена и си тръгват. Та тези чич
Велин: Да, и това го има. Но… ако мислиш, че Путин или Буш не знаят с пълна точност дереджето на държавата ни, независимо в какво ги возим, се лъжеш. А това е, което определя отношението – не в какво те возят. Който не вярва, да стане президент, да иде на посещение в САЩ, и ако случайно го возят на трошка, да реши, че са пропаднали като държава, и да почне да ги гледа като циганчета. Да видим какъв ще е резултатът.
За Костовата подмяна на килимите – напълно съм съгласен. Вярно е, тя струва много пъти по-малко пари, но това пак са прекалено мното животи. И един пак е прекалено много, поне според мен.
За англичаните – вече доста от тях се обявяват доходите на кралската фамилия да се облагат с данъци. А и при тях болните се радват на доста по-добро здравеопазване от нашето. (А и да не беше така, аз живея не в Англия, а в България, и надали някога ще стана депутат или министър – така че се грижа за собствената си кожа.)
А най-вече, твърде малко от тези коли ще отидат за да се возят в тях Путин или Ферхойген. В повечето ще се возят Волен Сидеров, Костов, Киндер-сюрприза и компания.
Така че не съм съгласен. Може да е сто пъти популистко, но е от вида популизъм, който би спасил човешки животи, ако се приложи. И това според мен изчерпва аргументите.
“България трябва да има лице и луксозните коли и сгради за политици е част от това.”
Много сериозно се съмнявам, че с толкова задници “горе”, България може да има лицето, за което говориш. А че си има задник, който се поднася на кого ли не, е ясно и напълно логично.
И защо трябва да изпадаме в крайности и да говорим за трабантчета и скъсани пътеки? Някой да е казал, че искаме политиците ни да ходят голи и боси?!
Veline,
(Izvinete 6lyokavicata, no pi6a ot zala, v koyato ne moga da pipam nastroyki.)
Zapovyaday li4no na kokteyla i 6te pogovorim po-podrobno. Po princip dumata “populistki” predpolaga, 4e presledvame nyakakva li4na izgoda – vlizane v Parlamenta li, prisvoyavane na s&branite sredstva za mercedesi li – ti si znae6. Ako 6te se obijdame, neka go storim kato zreli hora – v direkten dialog.
S nevesela usmivka,
Kalin
@Евгени: Опитах се да ползвам алегорията като помощно средство и за това трабантчето се появи в поста ми. Дано си ме разбрал все пак.
@Григор: Макар да не си съгласен ме радва че ми отговори доста точно на това което мисля. За да не става форум тук, няма да пиша повече след сега.
Мога дълго да пиша по темата, но всичко се свежда до социализъм (в добрия истински смисал на думата) и капитализъм и в крайна сметка какво движи човека. Мисля си че по убеждения съм капиталист и предпочитам да не обвързвам идеите си с конкретни политици. България си има елит и като държава трябва да му осигурява най-доброто, за да го предразполага и той да прави така че да печели доверието на хората за да се застои. Цялата тази инициатива иронизира в крайна сметка нещо, което аз смятам за нормално, че дори и задължително с оглед на това че тези хора за добро или лошо представляват страната.
Заради някоя недорасла журналистка това се превърна в “новина” и доста будни хора се занимават.
Всеки си има право на мнение и смятам да запазя моето, а това че ни се различават представите е донякъде хубаво. Света щеше да спре да се движи иначе.
Велине,
(Гледам, че предният ми коментар е дал фира, по причини, за които мога да се досетя, та ще се поизхабя пак.)
Почвам едно по едно.
1. “Опитах се да ползвам алегорията като помощно средство и за това трабантчето се появи в поста ми. Дано си ме разбрал все пак.”
(Да живее алегорията и всички други тропи, които ни пречат да се разбираме.)
А ти успя ли да разбереш какво ти казва Евгени? Понеже при него и ей тонинка алегория няма…
2. “За да не става форум тук, няма да пиша повече след сега.”
Тъкмо по тая причина те каня най-тържествено *подсмих* на коктейла в събота. Там ще си поговорим и ще видим кой популистки, кой конкретен.
(Ще ме познаеш лесно – по лошия поглед.)
2.5. “Мисля си че по убеждения съм капиталист ”
Хубаво. Аз не съм никакъв “-ист” (или “-анин”) по убеждения, но уважавам правото ти да вярваш в каквото си си избрал. Въпросът е вярванията ти да не ти пречат да виждаш хората, конкретните, от плът и кръв, наоколо ти.
(Иван Попов ме светна за едно чудно определение за “капитализъм”, “християнство”, “мода”, “наукизъм” и прочие – “колективни халюцинации”: т.е. има ги само в главите ни; като изчезнат главите ни, изчезват и те.)
3. “…с конкретни политици. България си има елит …”
Тия две фрази случайно ли са се озовали една до друга или м/у тях има логическа връзка?
Аз помня елита на България във Великото народно събрание до 92-ра. Какво стана с ония светли хора после? Можеш ли да ги приравниш с другите, които изплуваха от 93-та насам?
(Моето собствено чувство: думата “елит” за пореден път се топва в калта… как после да си ползваш езика без гнус?)
4. “като държава трябва да му осигурява най-доброто, за да го предразполага”
Пък германците не мислели така. Германците имали всичко на всичко четири парламентарни возила, никое от които – над 50 бона евро. Как така е успял германският народ да си задържи избранниците във властта при това положение?
5. “Цялата тази инициатива иронизира в крайна сметка нещо, което аз смятам за нормално, че дори и задължително ”
Всъщност не е така. Ако щракнеш върху името ми, ще прочетеш един текст (барабар с журналистката, за която ще стане дума по-долу), който обяснява по-подробно какво цели тая инициатива – и защо това е само началото й.
6. “недорасла журналистка”
Айде без епитети, може ли? Въпросната журналистка беше – да видим доказуемите неща – 1) по-грамотна от тебе, ако сравним нейната статия с твоите постинги (е, вярно, може и редакторът да помогнал); 2) по-конкретна – виж й цифрите.
Ако тръгнем да си слагаме етикетчета, до хубаво няма да стигнем… да?
6.5. “доста будни хора се занимават”
Благодарим, благодарим. 🙂 Ако наистина ги намираш за “доста” и “будни”, нямаш ли повод да се усъмниш в другите си позиции? Ние друга работа нямаме ли си, че сме избрали да посветим сили на тая инициатива (докато народът се черпи по повод на Ивановден и други) – включително с писането на такива километрични деструктуралистки изясняващи коментари? Защо изобщо се занимаваме с това – някаква идея?
7. “Всеки си има право на мнение и смятам да запазя моето, а това че ни се различават представите е донякъде хубаво.”
Виж, за това те подкрепям с една ръка и половина. Когато започнеш да привеждаш и конкретни факти в защита на мнението си, ще прибавя и другата половина.
(Впрочем. Аз _не_ смятам да запазя своето, ако някой ми предложи достатъчно убедителни данни в подкрепа на друго. Въпрос на израстване, постоянно. Така че – и двете ми уши + поне един диктофон ще са отворени за това, което ще ми кажеш в събота.)
До на живо,
Калин
Велин: Подкрепям Калин по отношение на “форума”. Ако смятах, че тази тема няма нужда от повече гледни точки, щях да съм я заключил за коментиране. Така че си добре дошъл 🙂
Калин: Достоверно ли е това, че германците имат само 4 парламентарни возила? Ако да, ще е факт, който заслужава огласяване. Защото мисля, че авторитетът на Германия не е пострадал от това – напротив, вдигнал се е, поне в моите очи.
До всички, които подкрепят решението на парламента за луксозните возила: Заведете ме при политиците, които са го приели. Съвсем спокойно ще ги погледна в очите, и ще им обясня защо не им се полага тази подмяна – без обиди, с уважение и симпатия към тях… След това обаче аз ще ви заведа в Раковата болница. Да погледнете в очите пациентите, и да им обясните защо не им се полагат лекарствата, които ще им спасят живота. С или без обиди, уважение, симпатия и каквото още искате.
Ако успеете да ги убедите, или дори след това да убедите себе си, че сте прави, ще се съглася, че това ви мнение има право на уважение, или изобщо на съществуване. Сега му отдавам право на съществуване единствено заради смокиновото листо “право на лични възгледи и мнение”… И се чудя дали въпросното листо не е твърде мъничко, за да скрие такъв възглед.
(с това за осигуряване най-доброто за елита никога не съм бил несъгласен – така е “по света (но май не и у нас)” и принципно е нормална даденост)
Ситуация и въпрос: каниш шефа си на вечеря у вас и му слагаш от най-добрите яденета/пиенета, които ти не можеш да си позволиш, но той се насвинва, почва да чупи и да се подиграва с теб – продължаваш ли да му се усмихваш и да му обещаваш пак да го поканиш, защото ти е шеф и това се води за нормално?
Лудниците и затворите са пълни с хора, прекрачили прага на конкретна нормалност.
И като казах това… да, понякога и там има изключения.
Пример: когато човекът Николай Баровски (за когото е много по-удачно да се говори като за достоен представител на някакъв елит) се “забавлява” в солунския затвор повече от година, а за последните три-четири месеца сме събрали от дарения за разходи около целия случай някакви си 2650 лв, и след 5 дни може да го осъдят в половинчасов процес на 7-8 годинки минимум, а батковците се изръсват с 2 милиона от нашите данъци (и същевременно не си мърдат нищо, за да помогнат поне с влияние)… е някак кофти като че ли да си лафим за “елит” и “нормално”, а?
@Калин: Извадил си от контекста думите ми. Като изключа т.4 не си оборил друг мой аргумент. Искаш конкретика, при все че единствената твоя си стои в т.4 и смятам че не е повече от тази която аз дадох в примерите си. Не бих отишъл на мероприятие, чиято цел е да се подкрепи нещо, което аз не подкрепям. Можеш да вземеш лошия си поглед и диктофончето и ако намерим удобно за нас време може да си поговорим. Аз не се срамувам от това което мисля и съм отворен за аргументиран спор дали не съм заблуден или някой друг е.
@Григор: Имам чуството че с тебе говорим за едно и също нещо но някъде в края се разминаваме. Защо ще ги водиш в болницата след това решение за колите, а не примерно след (прода/кра)жбата на БТК. Реших да се включа в дискусията защото това конкретизиране с возилата, особенно когато го имам за правилно ме подразни. Медицината у нас не трябва да разчита на спестени пари (подкрепям Вени на 100%). Трябва да си има бюджет, който да отговаря на нуждите на населението. И когато се прави този бюджет е мястото за такива инициативи и да се иска отделяне на повече пари. Дали чрез по високи осигуровки или чрез по голям дял от бюджета или каквото и да е, просто да не се позволява приемането на бюджет без решение на въпроса. За такива демонстрации съм винаги насреща.
Ето това е вече, което ме ядоса и ме накара да се набъркам тук – “трябва това, трябва онова”.
А как да стане Велине само с “трябва”? Кой да го направи, кой да проконтролира депутатите, дали си вършат работата, как ще стане това. Кога – в друг живот ли?
През цялото време говориш за теоритични постановки, никъде не става въпрос за действия????
Аз не знам, ти може би правиш нещо и действаш по въпросите, с които не си съгласен. Но не видях никакво конктретно твое действие посочено в коментарите ти. Или ти с всичко си съгласен – няма да ти чета пак коментарите, за да видя дали има нещо, с което не си съгласен в работата на парламента и другите държавни институции. Не съм убедена, че искам.
Тоест и ти като въпросния BG on Board завиваш дълбокомислено мустак и “мани ги тия маскари” по наш адрес. Да – не си съгласен с конкретния повод, но не смяташ ли поне, че инициативата като събуждане на заспали мозъци и събиране на вече будни такива си заслужава?
И ти ли като повечето българи видя в това само негативното и кусурите?
Да, не сме съвършени.
Никой не е, включително и ти, въпреки че явно смяташ така.
Велин: Принципно да – напълно си прав, това трябва да се прави на ниво бюджет, а не на ниво спестени пари. Проблемът е, че подобни пера в бюджетите се приемат тихо, почти под масата, замаскирани някъде в общите разходи. А платените медии мълчат като риби за тях. В една по-съвършена държава не би било така, но живеем в несъвършена..
При това положение човек има два избора. Единият е да мълчи, и да го дерат още повече. Другият е да протестира когато и както умее, или се ядоса, или се възмути. Второто решение е абсолютно маймунско, спор няма (поне за мен). Но е по-добро от първото.
Затова и смятам да протестирам. Защото този ми протест ще накара някои хора да се замислят, когато приемат следващия бюджет – поне така се надявам. И ще протестирам всеки път, когато ме грабят пладнешки, и успея да отворя очите на хора около себе си. Неумело, неправилно, не съвсем на място – но ще протестирам. Защото иначе ще съм мълчал – а мълчанието точно в този случай е вик на съгласие.
Таня: Ей, ей, по-полека! Нека не изпускаме нервите си. Всеки човек ни е потенциален съюзник – освен онези, гласували покупката на позора. А съюзниците трябва да ги печелим, а не да ги ругаем… 🙂
(А специално Велин е изключително свестен и сериозен момък. Това, че иска нещата да се правят както трябва, а не както попаднало, му е предимство, а не недостатък. Кривотата е не в него, а в държавата, в която живеем…)
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Коктейли и срещи
Велине,
Всъщност аз нямам нужда да говоря с теб. Искам да те видя как действаш – какво си направил, за да защитиш и осъществиш позициите си.
Като се решиш – ще се намерим.