Коктейли и срещи

Днес имах щастието да разговарям лично с Председателя на Народното събрание – Н.П. г-н проф. Георги Пирински.

Пристигнах на коктейла петнайсетина минути предварително – ако се наложи, да помогна с нещо. Запознах се лично с Евгени и Иван, видяхме се с Таня и още хора. Главният организатор, Калин, дойде пет минути по-късно, и с юначна помощ – беше се нагърбил с пиенето за коктейла. Три големи бутилки вода. Студена. Имаше и хляб към нея, но не знам защо, не получи голяма популярност. Като почитател на Тери Пратчет, аз си взех един залък – наглед едно към едно джуджешки хляб. Но не и на вкус – ставаше за ядене.

Скоро запотропваха и даренията от митингуващите. По една стотинка. Някои богаташи даваха и по повече – по две, по пет, по десет, а една двойка симпатични пенсионери даже даде двайсет. Прахосници с прахосници. Пък после се чудим, че българската икономика се държи на гърба на пенсионерите. Имаше купони за мерцедеси за следващата година, и какво ли не още.

На моята особа се падна ролята да бъда водочерпец, в смисъл, да наливам вода. Таня пък пое задълженията на сервитьорка, и геройски снабдяваше с пълни чаши всеки наоколо. От този момент нататък, успях да видя предимно свързаните с водата събития – затова и разказвам предимно за тях.

Митингуващите бяхме около двайсетина души (всъщност доста повече, но малко издържаха за дълго на хапливия влажен студ и снега). Калин геройски жертва якето си в полза на Таня, и издържа с часове на това време само по пуловер. Накрая имаше по-измръзнал вид дори от пенсионерите наоколо. Но студена вода имаше достатъчно за целия български народ. (Поне така ми се стори, де. Калин обясни, че водата всъщност била само за 240 души, също и хлябът. Просто пътят към Европа искал жертви – и в случая жертвите били всички извън първите 240 души.)

Журналистите обаче бяха към три пъти повече от митингуващите. Надали остана някой от митинга, който да не е бил интервюиран по няколко пъти. Подозирам, че накрая горките момчета и момичета са се интервюирали едни други в желанието да съберат материал. Загуби ми се бройката колко пъти ме снимаха как наливам студена вода. Ако Чапа направи нов проект за чешма, ще ме е страх да мина оттам, да не се позная в някоя от статуите…

Отделно, някаква телевизия пък ме заразпитва какво имаме предвид с тази студена вода. Ей, че напористи хора! Обясних им, че нямаме нищо предвид, просто черпим българите с по една студена вода от името и по случай новите парламентарни мерцедеси…

Към края на митинга се изръси един твърде неочакван митингуващ – споменах го в началото на този запис. С трима бодигардове. (За моя приятна изненада, момчетата изглеждаха интелигиентно, и си вършеха работата изключително професионално. Нито един пропуск в опазването на сигурността на особата, но и нито една пречка в общуването й с околните. Не зная как ще ви прозвучи – но ми направиха изключително добро впечатление. С парламента си не знам дали заслужава да се гордеем, но охранителите заслужават добри думи.)

Като най-нахален, избързах и преди всички му предложих една студена вода. Той ме измери от глава до пети с не особено топъл поглед, и попита с още по-малко топъл глас:

– Вие… убедени ли сте, че си уплътнявате времето по най-добрия възможен начин?

Кипна ми. Тоя за какъв се мисли?! Хем насран до уши покрай историята, хем нагъл. “Вие кои сте и какви сте, че да си го позволявате?”

– Ами да, господин Пирински. Убеден съм, че си уплътняваме времето по именно най-добрия възможен начин.

(“Ние сме народът, който ви плаща мерцедесите. И те контролираме как ги пилееш – и ще го правим и занапред.”)

– Ама защо не ме питате къде съм бил вчера? Бях в Калофер. По случай годишнината от рождения ден на Христо Ботев. Разговаряхме с кмета за оказване на съдействие за проблемите на града…

Тук за момент си изпуснах нервите.

– Господин Пирински, а знаете ли къде са били вчера други хора?

– Вие обвинявате мен, не аз вас…

– Били са в Ракова болница, на посещение при роднини, за които няма пари за лекарства!

Тук се усетих, че сгафих с веселия тон, и си млъкнах. Пирински се отплесна как тези проблеми се планирало да се решават експедитивно и успешно (пак едвам се удържах да не го срежа – как така тези проблеми все се планира да се решават, а проблема за луксозните им возила се решава светкавично и предварително… Не исках обаче да превръщам коктейла в караница.

Та, нещата приключиха. И докато оглеждахме терена за някой неприбран боклук, си направих някои изводи.

Вярно е, в събота няма много случки – затова толкова медии бяха при нас. Но все пак, бяха твърде много и всякакви. И това при не кой знае колко оповестено събитие… А и Георги Пирински е стара лисица, и не ходи където няма нужда от него.

Така че си мисля, че сме бръкнали този път пряко в раната. И че този начин за протест и контрол над властта е успешен. Медиите се интересуват от него и го отразяват. Важните клечки го оценяват като потенциално опасен, и идват да упражняват студен поглед… Значи властта се бои от него, а хората му вярват, и се надяват.

Така че, Калине – браво! Напипал си пулса на момента.

И начина да се борим срещу това да ни смятат за безгласен добитък – и да се самозабравят в доенето, стригането и дрането.