Уважаеми г-н Пирински,
В интервю пред медиите Вие изказахте мнението, че една държава е длъжна да осигурява удобства за своята ръководна класа, и че това е нормално и редно. И заявихте, че мнението, че държавниците ни не живеят на един и същи свят с обикновените хора, е погрешно.
Проблемът е, че България в момента не може да подсигури достатъчно пари дори за пълноценно лечение на болните си. Цената на въпросните луксозни лимузини е цената на излекуването от рак на стотици българи. А когато цената са човешки животи, няма удобство за управляващите, което да я оправдава.
Убеден съм, че повечето политици не схващат нещата така. Че не се замислят, че тяхното удобство струва животи на болни, че те всъщност стават така убийци… И вината за това не е тяхна.
Военните понякога казват пословични глупости. Причината обаче не е, че са глупави – не са. Отучва ги да внимават какво говорят липсата на обратна връзка отдолу… Така е и с политиците. Липсата на обратна връзка ги отучва да мислят за последствията от решенията си. А не им даваме тази връзка ние, избирателите – така че вината е наша.
Но чиято и да е вината, реалността остава. Да искаш удобството си на цената на живота на други не е белег на човек, достоен за държавник. Така че, да – политиците ни наистина не живеят в един и същи свят с обикновените хора. И не са приемливи за държавници.
Пред медиите вие заявихте, че осигуряването на удобства следва да е свързано с размера на задачите, които стоят пред политиците. И дадохте за пример, че швейцарските политици ходят пеша, докато тези от закъсалите африкански държави пътуват с 10-метрови лимузини. Това звучи логично – но също не е вярно.
Не отричам, че в България пред държавниците има огромни задачи за вършене. Те обаче не ги вършат подобаващо. Вашата партия стана пословична през управлението си (1996-1997 г.) за довеждане на страната до катастрофа и купонна система. Другите също не се справиха много по-добре. Така че дори ако на политиците ни се полагаха някакви удобства, те не са показали с нищо, че ги заслужават.
(Не мога да се сдържа да не отбележа и друго. Вярно е, че колкото по-закъсала е една държава, най-често толкова по-луксозно живее върхушката й. Но най-често и толкова по-малко прави, за да съвземе държавата си. Което ме навежда на мисълта, че връзката е обратна. Не върхушката живее луксозно, защото държавата й се отплаща щедро за много свършена работа. А държавата е зле, защото върхушката й получава много, без да върши нищо в отплата.)
При срещата ни край Народното събрание Вие ме попитахте защо не се интересувам къде сте били предишния ден, и какво сте правили. Уверявам Ви, интересувам се – и не само за вас, но и за всеки български политик. Вярно е, не бездействате напълно. Но и не вършите много повече – поне когато се опре до грижа за българския народ.
Примери? Вие споменахте, че смятате в най-скоро време да задвижите за решаване проблема с лекарствата за болните. Чудесно. Но този проблем “смятате да задвижите”, докато проблемът с личните ви удобства сте задвижили и решили отдавна. И тази разлика в приоритетите ви – първо за себе си, а евентуално някога за избирателите – ви прави неподходящи за държавници.
А този, който го определя, съм аз, Избирателят. Аз съм собственикът на тази държава. Тя е моята частна фирма, ако щете. Вие, с всичките си претенции за важност, сте само служители, които аз съм назначил в нея. В момента, в който харчите парите й за лимузини за вас, вместо за лекарства за закъсалите ми родители, аз ще направя единственото логично нещо – ще ви уволня. В първия момент, когато договорът ми с вас го позволи. И повече никога няма да ви назнача отново. Дано най-сетне го разберете.
Много обикновени хора ви ругаят, и превъзнасят западните политици. Истината обаче е, че Вие с нищо не отстъпвате на кой да е политик от успяла и богата страна, зад лустрото му. Ако ние ви контролирахме така, както контролират политиците си народите на тези страни, щяхте да се справяте може би дори по-добре. Същото важи за почти кой да е друг български политик. Проблемът на България е не че няма истински политици – а че няма истински граждани.
Надявам се всеки българин да осъзнае това – че контролът над вас и решителността към вас е единственият начин да бъдете накарани да работите, вместо да си купувате луксове с неговите пари. Не го ли разбере, заслужава да живее не в държава, в която политиците ходят пеша, а в такава, в която се возят в 10-метрови лимузини.
Помните ли първия въпрос, който ми зададохте лично край Народното събрание – “Вие убедени ли сте, че уплътнявате времето си по най-добрия възможен начин?”… В светлината на казаното, бих искал да ви отговоря:
Да, г-н Пирински. Убеден съм, че именно това е най-добрият възможен начин един български избирател да уплътнява времето си. Най-плодотворният, и най-полезният – за държавата, за народа, и за този избирател лично.
—
Не зная кога, и дали този текст ще стигне до Вас. Ако решите да му отговорите, за мен ще е удоволствие да Ви отделя в блога си адекватно и равнопоставено място.
С уважение:
Григор Гачев – избирател
Pingback: Substance over form » Blog Archive » Отговор
Къде да се подпиша? Наистина, мисля, че е добра идея да изпратиш този текст като писмо до Г. Пирински в качеството му на председател на НС. Ако ще и да е само заради стойността му като текст.
Пейо: Мисля, че този коментар тук се зачита за подпис 🙂
Подпис
Поздравявам те за точните и силни думи и се присъединявам към написаното. Съмнявам се обаче, че има струна, която да докоснеш както в душата на г-н Пирински, така и в тези на останалите депутати, ако щеш – и общински съветници. Може би струните си стоят и просто са скъсани. Може би единственият начин да се вържат отново е експериментално да накарат българските политици да работят за по 200 лв. само три месеца, за да си припомнят какво е да си обикновен български гражданин и как се оцелява в държавата, която управляват. Но в момента те са в ролята на телевизор, с който ти се ще да си приказваш. Оттам може и някой да ти кимне с глава, но то ще е или случайно, защото там си върви някаква тяхна умствена и егоистична емисия, или в отражение на собствените ти жестове пред екрана.
Още един подпис.
Подпис и от мен.
Имаш и моя подпис.
Светлана Янева: Идеята ми е не да докосна струна в душите на политиците. (А и не считам, че това е абсолютно невъзможно.) Искам да докосна душите на обикновените избиратели – и да им дам смелостта да контролират и изискват от политиците си. И вярата, че вършат ли го достатъчно енергично и категорично, политиците им ще работят за тях.
Всички останали: Благодаря за подписите! Може би ще ударя още една редакция на текста, и ще го предложа за поднасяне. На Пирински – не зная, вероятно също да, но на медиите със сигурност. 🙂
Подпис.
В един толкова радостен ден свободата на Ники Баровски дойде, за да ни напомни, че е хубаво да живеем с по-малко съмнения и повече вяра в собствената ни значимост, заедно и поотделно.
Подпис!
Ако се стигне до физическо подписване на текст, моля те прати ми го като файл, да го отпечатам, подпиша и да ти го засиля по куриер!
Поспис. Здрасти, Григоре, пробвай в “Сега”!
Подпис.
И усилено мислене…
Григоре,
аз ще продължа да имам различно мнение от твоето.
Много е лесно да се каже, че парите за колите трябвало да идат за нещо друго. Също толкова лесно е да се каже, че от 30 милиона СМС-а изпратени по Коледа и Нова година, успха да пуснат само 1 милион за Българската коледа – демек, виж колко сме лоши всички.
Като гражданин*, който живее в САЩ, мога да те уверя, че си далеч от истината с тези си думи: “Ако ние ви контролирахме така, както контролират политиците си народите на тези страни, щяхте да се справяте може би дори по-добре. Същото важи за почти кой да е друг български политик. Проблемът на България е не че няма истински политици – а че няма истински граждани.”
Тук (в САЩ) нещата са значително по-тежки, отколкото в България. По същия начин е и във Финландия. Проблемът ни е, че няма с кой да се сравняваме и си мислим, че в България е най-зле. Преди няколко дни Джак Абрамов си призна, че е подкупвал политици. Водачът на републиканците Том Дилей пък подаде оставка, защото е подсъдим. Да не говорим, че Буш подслушва без разрешение от съда. И т.н., и т.н.
С това не искам да кажа, че оправдавам нашите хора, но не искам да ги изкарваме по-черни от дявола. Проблемът е, че действително 15 години нашата държава се разграбваше, а сегашното управление се опитва поне малко да оправи нещата. Свидетел съм какво се случва в здравеопазването и не знам защо досега никой не се е опитвал да го оправи. Познавам някои от сегашните управляващи и силно се надявам да не се издънят както онези преди тях.
______
* – натъртвам на тази дума – защото съм се доказвал нееднократно в какви ли не каузи, вкл. и такива, които други хора са считали за невъзможни да бъдат спечелени.
Щатите са богата държава, Вени, и могат да си позволят доста неща. Ние сме, които не можем – и трябва да се съобразяваме с това.
Дали сегашното управление се опитва да оправи малко нещата – тук можем да сме на различно мнение. Бих бил истински щастлив, ако моето се окаже грешното. Но дори тогава, пак бих натъртил – добър изотвътре политик има само в приказките. Политиците работят за народа си тогава, и само тогава, когато народът непрекъснато следи всяка тяхна стъпка, държи поводите им със здрава ръка и помни простащините им със слонска памет.
Дали сегашните управляващи ще се издънят, или не, зависи не само от тях. Зависи и от нас. Това е, което се опитвам да покажа на всички – и така да помогна. И на гражданите, а и не управляващите – да не се издънят.
Писмото е много хубаво, обаче … е прекалено … дълго за Пирински. Мисля, че председателя на народните ни избраници няма да има нито време, желание и интерес, нито способност да го прочете и вникне в смисъла му, и още по-малко да свърши нещо общополезно.
С това искам да кажа, че формата на писмените ни протести не е особено подходяща, та трябва да търсим друга. Ето, аз съм в търсене и желая да споделя с МЕРДЖАН извода, до който достигнах: Към политика трябва да се подхожда като към безценен клиент, т.е. ние, активните граждани, трябва да действаме като производител, който желае да му продаде идеите си. В случая с писмото, Пирински (или всеки един на неговото място, дори аз и ти!) няма интерес да го чете. От какъв зор? Каня всеки да се постави на неговото място и да бъде искрен. Ще обърнете ли внимание на едно писмо, което ви критикува, без да ви дава нещо? Да бъдем реалисти! Отговорът е НЕ.
Та с малко повече реализъм (което съвсем не означава с по-малка активност!), и потискайки бушуващата си гордост в името на положителната промяна, предлагам да мислим заедно за обстоятелствата, при които един г-н Пирински би обърнал внимание, прочел и разбрал – програма максимум(!) – наше писмо. Като начало, си позволявам да мисля, че то трябва да се нарича “предложение” и още в първото си изречение трябва да говори за ползата на неговия читател да го изчете докрай.
А? B-)
Съкратен цитат:
Мисля, че председателя на народните ни избраници няма да има нито време, желание и интерес, нито способност да го прочете и вникне в смисъла му, и още по-малко да свърши нещо общополезно… Предлагам да мислим заедно за обстоятелствата, при които един г-н Пирински би обърнал внимание, прочел и разбрал – програма максимум(!) – наше писмо.
Идеята да помислим за обстоятелствата, при които един народен представител би прочел, разбрал и взел предвид такова писмо, ми харесва.
Обстоятелствата, при които ние се молим и предлагаме, са били изпробвани през изминалите 15 години (с едно изключение – зимата на 1997 г.). Резултатът като правило е бил обратният на желания. Желан резултат имаше през и скоро след въпросната зима – когато хората престанаха да молят и предлагат, и заявиха по-категорично желанието си за контрол над властта.
В тази връзка, предлагам да помислим за обстоятелства, при които гражданите непрекъснато следят работата на избраниците си, и непоколебимо им посочват вратата при опити за тяхно шикалкавене и лично облагодетелстване за сметка на гражданите. За това не са необходими задължително бурни събития и революционни обстановки – едно силно, будно и категорично гражданско общество е напълно достатъчно.
В такова общество хора, които си купуват мерцедеси с държавни пари, които биха спасили от смърт стотици болни, не се молят и убеждават. С тях се разговаря както са заслужили – спокойно и възпитано, но твърдо и категорично. При пълна публичност.
И този начин на разговор е, който поставя основите на такова общество. Той е, който отваря очите на хората как следва да се държат с избраниците си, за да има резултат – и ги учи да са граждани.
Поне това е моята позиция.
Гриша & всички,
политиците четат писмата, които им се пращат. Ако не те директно, то техните помощници. Ако писмото е достатъчно интересно, ще го предадат нагоре.
В тази връзка Павел Лазаров е прав – трябва не само да се описват проблемите, но и (преди всичко) да се дават решения.
Все пак ме изненадва донякъде романтичният дух на Григор: В тази връзка, предлагам да помислим за обстоятелства, при които гражданите непрекъснато следят работата на избраниците си, и непоколебимо им посочват вратата при опити за тяхно шикалкавене и лично облагодетелстване за сметка на гражданите.
Непрекъснатото следене не е работа на гражданите. Гражданите трябва да гледат на какво правят политиците непрекъснато, а какви са резултатите от дейността им. Можем да вземем пример с болницата “Св. Екатерина”, където политиците взеха някакви решения, но в обществото те са все още в рамките на “конфликта” Чирков – Гайдарски. Аз бих ти бил благодарен, Гриша, ако можеш да ни осветлиш на тази тема. Имало ли е незаконни операции в “Св.Екатерина”? Взимали ли са “дарения” и т.н., и т.н.
За мерцедесите едно примерно решение би било: да поискаш по ЗДОИ данни от НС за това колко километра са изминали мерцедесите на Парламента през 2001-2005 г., какви са били разходите по поддръжката. Да поискаш и данни за други возила, с които те разполагат – БМВ, Деу, Хюндай (в Президентството са предимно с тях). После направи сравнителна таблица и виж колко всъщност струват колите. Защото може да се окаже, че мерцедесът е 80,000 лева, но поддръжката му за 5 години е само 5000 лева, а колата марка “Х” е 40,000 лева, но може да се ползва само 4 години, след което се продава, а поддръжката й е 20,000 лева.
Иначе казано – не изпадай в популистко настроение и недей да се “бориш” с неподходящи средства. Честно казано, ако горната сметка я бяха направили жадните за сензации журналисти, тогава щях да съм убеден, че почваме да ставаме нормална държава.
За “Света Екатерина” за съжаление нямам пълната информация.
Не зная дали се взимат “дарения”; ако се взимат, това се прави скрито от по-редовия състав. А законността на операциите, за съжаление, изисква като минимум прокурорска проверка, з а да се стигне до фактите – и нищо чудно и тогава да бъдат изровени само косвени данни. Твърде малко хора в клиниката знаят всъщност доколко са законни операциите, за да мога да го науча лесно.
Колкото до колите – познавам журналисти, които са се опитвали да направят тази проверка. Официалните данни са им били предоставени сравнително лесно (разбирай след заплаха, че ще опишат как биват крити). Когато обаче проучили реалните данни чрез вътрешни връзки, се оказало, че нямат много общо с официалните – и че са в общи линии точно каквито би очаквал “жаден за сензация журналист”, или здравомислещ българин.
Проблемът е, че тези реални данни на практика няма как да се получат. Публична тайна например е, че доста от депутатските коли пътуват почти само или предимно по лични прищевки на депутатите – но по документи, естествено, няма такова нещо. В президентството, доколкото разбрах, е малко по-добре, но не много. Капакът е, че когато журналистът се опитал да напише статия по въпроса, шефът му му наредил точно каквото следва да се очаква – да забрави, че въобще някога е мислил по темата, и да не го споменава пред никого, ако не иска неприятностите му само да започнат с уволнение.
Най-сетне, зная много добре и как четат народните представители (и техните помощници) писмата си, и какъв е критерият на повечето за “интересно писмо”. Например всяко писмо, което би очаквало от тях да се замислят над това как и дали работят, е интересно за тях, но не за да се замислят, а за други цели.
Иначе съм напълно съгласен с теб, че човек не бива да се бори с неподходящи, в смисъл неефективни средства. Затова и прибягвам към тези, които препоръчвам. Не зная колко ефективни ще са, в смисъл доколко хората ще започнат да упражняват така описания контрол – но съм описал в отговора на Павел колко ефективни са се показали на практика единият и другият тип средства. Така че минавам на подходящите.
Здравей, адаш 🙂
За “Св.Екатерина” имам информация от първа ръка. Майка ми е сърдечноболна и се нуждае от т.нар. дилатация – безкръвна операция, при която се вкарва сонда през някоя голяма артерия (на бедрото или ръката) и тя се прокарва до сърцето, където се надува и така разширява една почти запушена артерия, която храни сърцето. Кардиологът я прати в “Св.Екатерина”. Там официално й казаха, че трябва да направи дарение, за да й направят тази дилатация – 500 лв в някаква фондация, която помагала на болницата. Това се знае от всички, които са се досягали до тази болница и е публична тайна. Чирков обяснява, че болните доброволно дарявали пари, които отивали за общите нужди на болните, защото здравната каса не покрива цялата стойност на лечението. Обаче аз лично видях колко е “доброволно” – ако не представиш документ за дарението си, изобщо не те записват за операция. И второ – голяма част от така събраните пари отиват не за нуждите на болните, а за заплати и за луксозни обзавеждания. Например заплатите на целия персонал в “Св.Екатерина” са в пъти по-високи от заплатите на аналогичните длъжности в съседните държавни болници от Медицинска академия. Когато Чирков организира “граждански” протест срещу махането си, имаше и спонтанен контрапротест от лекари от съседните болници – именно заради огромната разлика в заплатите. Но услужливите медии почти не го отразиха за разлика от чирковия псевдограждански протест.
Благодаря за мейла, ще ти пиша.
Поздрави,
Вени 🙂
Г-н Марковски,
от самото начало на нашата акция Вие непрекъснато контрирате всичко, което се напише по повод нея.
Толкова ли не сте съгласен с нашата инициатива?
Аз лично не мога да разбера какво целите с Вашите съобщения и нищо градивно не виждам в критиката Ви, защото предполагам Вие сам знаете, доколко е възможно да се събере информацията, която предлагате. За градивна критика бих приела, ако Вие вече разполагахте със същата тази информация и ни убедите в правотата си, респ. в нашето изключително несправедливо и огорчително отношение към българския политически елит, като ги защитите с точни цифри.
Затова си мисля, че основното, което искате да ни покажете е, че постъпваме глупаво.
Така ли е?
Защото иначе аз не виждам нищо лошо в това, всеки да се бори по различен начин за доброто на обществото – Вие за едно, ние – за друго. И няма защо да си пречим взаимно.
Като не Ви харесва, направете го Вие по-добре, за да ни покажете.
Допълнение с въпроси към г-н Марковски: организация като “Българският Великден” употреби толкова усилия и мощ в протеста срещу такава формалност като заглавието на официалните документи. За мен това е пълно хабене на време и симулация на някаква дейност. Ако това беше единственият проблем на държавната администрация – дори и тогава аз не бих се занимавала с подобно нещо.
Какво е Вашето мнение за подобен род инициативи като тази на БВ? Вие изразихте ли мнението си там – на сайта им, за смисъла на мероприятието, което са започнали? Ако – да, моля Ви да го посочите тук, за да се осведомим по въпроса, всички.
Вени: Тази информация определено е ценна, и интересна – поне за мен. 🙂
И аз съм чувал, че заплатите там са в пъти по-високи от тези на други места. Ако това е за сметка най-вече на подобни “дарения”, срамът и позорът са пълни. Ако обаче са използвани и по-почтени резерви, само бих се възхитил на Чирков. И бих счел за срам и позор контрапротеста – защото тогава би се получило, че е резултат единствено от завист.
Кое е вярното обаче могат да решат само фактите. Засега не зная достатъчно от тях, за да имам изработена позиция. Но след твоето инфо се чувствам една стъпка по-близо до истината – и съм ти благодарен, поне аз лично.
Вени,
А ето и предложението на основоположниците на МРЕДЖАН – по средата на прес съобщението, в получер шрифт; и, ако са рекли същите тия жадни за сензации журналисти, по някоя от медиите утре (вече днес) вечер.
Възражения? Конретни ли сме, ил’ не сме конкретни?
Калин
П.П. А, да – за да го прочетеш, трябва да си се записал в групата. Не боли толкова – само 5 минути.
Подпис и от мен.
Изчетох някои глупости по-горе. Попрескочил 40-те, силно се съмнявам в способностите на сега управляващите. Жизнения ми опит подсказва, че най-доброто ще е ако сега те забравят, какво са наобещавали наляво и надясно и съсипят възможно най-малко от постигнатото за последните 8 години.
Г-н Марковски, имам едно конкретно предложение:
Депутатите да работят за средната заплата в страната (въпреки че минималната е по-неподатлива на статистически игри) за да сме сигурни, че освен за собствените си удобства, работят и за благото на живеещите в тази държава (не в САЩ или където и да било другаде по света).
Сетих се за още едно предложение. Да купят нещо по-евтино от мерцедес и не толкова набиващо се на очи. SAAB примерно.
@Явор: SAAB? От чий зор? Да не би средностатистическия българин да кара SAAB, че и депутатите в SAAB да се возят?
Аз имам по-справедливо предложение! Вече има официална статистика кой е най-продаваният лек автомобил за лични цели за съответната година. Е, депутатите да си купуват точно този автомобил и за техните служебни цели.
Бидейки български депутати, не виждам защо да не се приравнят със стандарта на средната класа българин (защото средната класа може да си позволи нов автомобил).
Да не говорим, че ако се гледа качеството на работата им, аз бих им купил 2-ра ръка Шкода Фабия!!
@Дончо: придложих SAAB заради надеждността.
А иначе не си прав. Най-продавания автомобил е нещо на 6-8 години втора ръка. От 4000 докъм 6000 лева примерно (нямам статистика под ръка). Аз претендирам да влизам в средната класа, макар и в долния и край, и не бих могъл в момента да си позволя Фабия – втора ръка.
Е може и да имаме различни разбирания за понятието “средна класа”.
@Явор: Не си ме разбрал правилно! Ако прочетеш по-горе, ще видиш че говоря за средната класа българи. Средната класа си купува нови коли. И винаги целта на капитализма е да има средна класа, защото тя купува. Към такава средна класа трябва да се стремим и в БГ.
Прочети още веднъж това, което съм написал по-горе. Говоря за средната класа и за най-купуваните нови коли (все пак, да се купуват стари коли би било лоша инвестиция, особено служебни такива).
Пак казвам – такава статистика има и за България. За миналата година мисля, че беше Шкода (или Пежо – извинете ме за неинформираността).
Дончо – “Пежо” е най-продаваната кола за средната класа. Има модели на “Пежо”, които са значително по-скъпи от “Мерцедес”:)
Гриша – Да, това, което Невена (Вени) е написала за т.нар. “чиркова” болница, а всъщност държавна такава, е вярно. Има и множество други примери за приходите и разходите на болниците в България. Както и за това колко пари се губят от двойното и тройно фактуриране на един и същ пациент. И т.н.
Яворе – Предложения в едната или другата посока – бол. Някои казват, че е добре да им се дадат високи заплати, за да не взимат подкупи.
Таня – За БГВ съм се изказал още през 2001 г., месец май – преди изборите. Поради тогавашната ми гражданска позиция, се наложи дълги години след това да обяснявам, че нямам сестра, ако разбирате за какво говоря. В този смисъл – вие какво казахте / написахте публично за БГВ през 2001 г., когато името на организацията беше безскрупулно използвано в предизборната кампания?
Таня – не съм казал, че постъпвате глупаво. Мисля, че постъпвате популистки – точно това, срещу което се борите. За мен сериозният подход би бил този, който съм описал по-горе. И ако бях в България, със сигурност щях да съм си написал домашното, преди да изляза публично. И щеше да има резултат.
Защото най-важното в публичния протест не е да се протестира (което е важно само за протестиращите), а да се постигне нещо. Постигането на нещо става по известни правила, а не по метода “дайте да дадем”.
В този смисъл акцията ви щеше да е подходяща през 1990 г., когато нямаше законови възможности за постигане на нещо. Днес е 2006-а и ние, гражданите на Републиката, имаме всичко, което ни трябва, за да контролираме депутатите. И ако не го използваме, това е от мързел, а не от незнание.
И нещо много важно, което – разбира се – медиите не отразиха, когато описваха вашия протест.
Въпросните мерцедеси не са на Парламента, а на Министерски съвет. Те са поръчани най-вероятно през 2004-а година, но идват в края на 2005-а, защото ако са бронирани, те не слизат направо от конвейра, а се приготвят за конкретния купувач. Различните купувачи имат различни изисквания. Подмяната на леките автомобили е нещо безкрайно нормално, което не бива да ни изненадва. Единственото, което аз бих коментирал е сравнение с времето от преди 10-и ноември. Тогава мерцедеси имаха общо-взето 25 човека в държавата, останалите бяха с “Волга”. И ако поискате данните от ген. Миланов за пробега на машините преди 10-и (по ЗДОИ) щяхте да можете да направите точна сметка за това колко скъпи са днешните машини. Но, разбира се, подобно проучване ще отнеме време и средства.
А вие къде протестирахте – пред Парламента, нали?
Калин – посоченият url не работи.
…защото изисква регистрация в МРЕДЖАН (http://groups.yahoo.com/group/mredjan/). Която аз не налагам никому. Макар че специално на Вас, г-н Марковски, препоръчвам – звучите като активен и информиран гражданин (макар и не особено внимателно четящ, но това е нормално за средата, в която комуникираме). Чрез присъединяването си ще можете да видите инициативите, които в момента започваме да организираме, да участвате в тях и – още по-хубаво – сам да предлагате такива. Така ще си спестим излишните приказки и недоразумения от рода на “популистко” и “протест”.
(Казах Ви го още първия път: Популистки постъпва човек, който търси изгода за себе си. Ако искате да ни обвините, че чрез въпросните писма и акции търсим някаква лична изгода за себе си, моля – в прав текст, със стабилни подкрепящи факти.
Впрочем да – търсим изгода за себе си. Търсим съзнанието и самочувствието, че сме хора, които означават нещо в държавата, в която са избрали да живеят.)
Съгласен съм с Вас за мерцедесите – те всъщност са поръчани от НСО. Нашият проблем не е нито с българските депутати, нито с българските министри – нашият проблем е с всеки държавен служител, който не върши поверената му работа честно и съвестно. Към това, вярвам, възражения няма да имате.
(Еба ти, наистина ли трябва да си ги обясняваме тия неща?)
Ще гледам да си направя някакъв акаунт в Яху тогава. Все пак моите предпочитания си остават за Google:)
Иначе популизъм не е това, което сте ми написали.
популизъм м., само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настроения.
Как мислите сега – популизъм ли е?
Що се отнася до моите предложения – аз имам механизъм за реализирането им в рамките на законите и Конституцията. Мога да Ви пратя няколко уеб-адреса, за да видите резултатите от това, с което съм се захващал. Участието ми в Мреджан би било именно с цел да коригирам обичайните за хората в България грешки. Обичайни са, защото нашенци са свикнали да си обясняват всичко с роднинство, връзкарство, познанство и т.н. – с всичко друго, но не и със способности. Потърсете из медиите каква е реакцията на Иван Татарчев, напр. , за предложения нов главен прокурор: “Жалко е, че никой не можа да проумее, че не може да бъде главен прокурор лице, което е в роднински връзки с бивш номенклатурчик и то от висшите – на първо място. На второ място, много е млад – на 42-43 години не можеш да имаш опит, нито пък правна подготовка, за да заемеш такъв пост.
Ето, в подобно мислене се коренят много от проблемите в България. Между другото, това е типично комунистическо, ама от времената на Сталин, изказване. И Татарчев би трябвало преди да го направи, да ни припомни кога се създаде мафията в България и той какво стори като главен прокурор, за да попречи и на създаването, и на развитието и на разцвета й. Но понеже отговорът ще е само от една дума, той предпочита да “забравя” миналото.
По същия начин ми звучат днес оплакванията на другите политици, че имало политическа договорка за новия главен прокурор. Сякаш е по-добре Първанов да върне предложението, което не харесва на някоя от коалиционните партии, Парламентът да промени закона и да смени “неудобния” Висш съдебен съвет и да си изберат удобен прокурор. Е, разбира се, това нямаше да е колегата Велчев, който ми е преподавал в университета и имам лични наблюдения. Имах такива и за Стоян Ганев, впрочем. И колегите ми също имат.
Нейсе, коментарът стана по-голям, отколкото си мислех. Но се надявам да сте разбрали какво искам да Ви кажа.
Вени: Доста коментар имам. Едно по едно:
– Да, има модели на “Пежо”, които са по-скъпи от “Мерцедес”. Но не тези модели са най-продаваните в средната класа. Също, модели на “Пежо”, които са по-скъпи от “депутатски” Мерцедес, са твърде малко…
– Да се дадат на депутатите високи заплати, за да не взимат подкупи: Доколкото ми е известно, размерът на подкупите е стигал в някои случаи до над милион на глава от депутатството. Колко трябва да е заплатата им, за да откажат с безразличие такъв подкуп? Ще издържи ли 240 такива заплати българската икономика?…
Разглеждайки държавата като частна фирма на народа й, е очевидно. Никоя фирма не разчита да даде на служителите си такива заплати, че те да са мотивирани да работят от само себе си. Всяка ги контролира. Неправилността на подхода се показва ясно от парламента ни досега – заплатите на депутатите са много пъти над средната, но работливостта и некорумпираността им са много пъти ПОД средните. На места, където има категоричен контрол, хора работят далеч по-старателно срещу далеч по-ниски заплати.
Затова съм решил за себе си да сменя подхода, и отсега нататък да наблягам на контрола. Да видим няма ли да се окаже по-ефективен.
– Въпросните Мерцедеси не са на парламента, а на министерския съвет – но парламентът ги е одобрил, и парламентът ги ползва. Откъм моя край, точка на дискусията чии са, и кой е отговорен да бъдат закупени.
– Данни от ген. Миланов: Предпочитам данните на кадърен автоспециалист, който може да ми каже колко гори Опел Вектра (7/100 А-95), и колко – брониран Мерцедес S 350 (30/100 А-98), колко струват консумативите на единия и другия (разликата е още по-голяма), частите (също), и след това да си правя сметката за общата издръжка сам. А ако преди това не съм виждал данни, предоставени от ген. Миланов, може да ги поискам, да ги сравня с реалните, и да си направя извода колко мога да му вярвам по принцип.
– Популизъм: Не, Вени, не е популизъм. Популизмът предполага не хаотично въздействие, а въздействие с лична изгода. Ние не предвиждаме за себе си лична изгода (като изключим възможността да заживеем в държава, която си го струва). Но някои политици може да имат лична неизгода от нас…
– Татарчев, Стоян Ганев и пр.: Да, всичко това е вярно. Но какво общо има с темата? Нека се върнем на нея…
Г-н Марковски,
Потребителско име в Yahoo ще Ви трябва само за регистрацията. Оттам нататък спокойно можете да получавате съобщенията от групата на Gmail пощата си – моите лични настройки са тъкмо такива.
Иначе разбирам, че дефинициите ни – за “популизъм” и “гражданско общество” например – се различават съществено, а това винаги води до неразбирателства. За съжаление в момента съм погълнат от организационна дейност, преводаческа работа и личен живот и не зная кога ще разполагам с време, за да изясня своите собствени дефиниции. Догодина по това време ми звучи като постижим срок.
Бъдеем,
Калин
Предлагам да гласуваме колите за всеки депутат по отделно. Знаем колко са депутатите, знаем колко са мерцедесите – значи е лесно да се организира гласуване по области и градове заслужили ли са си мерцедесите съответните народни представители. Например: г-н Пирински като представител на Н ският избрателен район заслужил ли си е мерцедеса какво мислят неговите избиратели? (просто пример).
Сравнително лесно е да се направи анкета и да се постне някаде в нета – сето тука Вени може да се включи от далеко (remote :)), в която да се гласува по населено място за съответният “избранник” трябва ли му мерцедес или не 🙂 И след това като го срещнете да го питате: “А Вие заработили ли сте си мерцедеса, господине?”
Мнението на избирателите е напълно възможно да е много субективно. Но с удоволствие бих предложил да гласуваме на тема доколко съответният депутат обръща някакво внимание на избирателния си район. Колко често го посещава, например – и оттам да си вадим извода трябва ли му кола. И доколко обръща вннимание на избирателите си – приема ги, изслушва ги, прави нещо по молбите им (ако са правилно адресирани – и аз да съм депутат, надали ще мога да направя нещо, което е от правомощията примерно на съда).
А после, като срещнем депутата, да го питаме не само заслужава ли си парламентарното возило, а и изобщо заслужава ли да е депутат. А приближат ли избори – да изнасяме фактите, и да го питаме, и без да сме го срещнали. И да го правим непрекъснато, и ако той даде отговор – да му даваме гласност.
За да видят хората – този депутат заслужава ли да е техен избраник, или мисли само за личната си гуша.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Честито, Франция!
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Welcome to Bulgaria - 2
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Дарина си отиде :-(
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » За 13-ата заплата, и Георги Пирински
veni markovski, четат писмата, ама друг път. Остава да кажеш, че и отговаря. Нагло и недостойно е да оставиш ограбването на 1 млрд. приходи от ДДС, и да събираш левчета за деца в будна кома, като спекулираш с най-човешкото у хората. За да каже някой, че това управление се опитва да оправи нещо трябва или да е твърде “близък” до управляващите, или твърде късоглед (но не очите му)
Пропуснах, аз също се подписвам.