Днес, по време на обичайния ми бегом между клиенти, телефонът внезапно звънна. С проклятие наум (“кой ли пък още се мъчи да се вре в и без това напрегнатия ден!”) го измъкнах – оказа се Пейо.
– Григоре! Минало е делото за Баровски!
– И какво? – Моментално забравих за досади, натоварване и т.н.
– Невинен! Прибираме си го!
През следващите десет минути щях на два пъти да катастрофирам – непрекъснато звънях на всеки, на когото се сетех, и предположех, че няма да са се обадили преди аз да успея.
Като се замисля, аз всъщност не познавам лично Николай Баровски. Не съм го виждал никога на живо дори. Но тази вечер ще спя усмихнат блажено.
Защото ден, в който има такава новина, си струва усмивката.
Повече – в блоговете на Пейо и Алекс. (Сигурно и в други, но тази вечер нямах време да чета из нета.)
Три пъти ура за Ники – и за свободата!
Една наистина чудесна новина! Поздравления за добрия изход!
Жалко за потрошените нерви и изгубеното време по гръцките арести, ама понякога се оказва, че има и справедливост.
Чудесна новина!
наистина жалко за изхабените нерви и емоции за николай, което ме води към въпроса за ‘възмездието’ — възможно ли е да се потърси сметка за 16-те месеца, прекарани в затвора?