Това е есе от Умберто Еко, излязло през 1995 г. Заради острата му актуалност днес реших безсрамно да го открадна и публикувам тук.
Преводачът на български не ми е известен. На няколко места съм си позволил да коригирам превода.
—-
Въпреки някои неясноти по отношение на различните исторически форми на фашизма, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система. Много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да се появи, за да позволи на фашизма да коагулира около нея.
1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията
Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията им са великодушно приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.
Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. В следствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.
Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.
2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма
И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но даже и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху принадлежност към определени кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.
3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради самото действие
Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото се идентифицира с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура“, посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйцеглави“, „лигави сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция с мотива, че са предали традиционните ценности.
4. Критичният дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм
В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.
5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие
Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.
6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация
Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е привлекателността му за една фрустрирана средна класа – класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.
7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност
Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията, са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има вманиаченост на тема заговор, по възможност международен. Последователите ѝ трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разкрие един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.
8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове
Когато бях момче, ме учеха да мисля за англичаните като за хора, които се хранят по пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но здравомислещи италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторичния фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.
9. За Ур-фашизма няма борба за живот – вместо това животът се живее заради борбата
По тази причина пацифизмът е шуробаджанащина с врага. Той е лош, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.
10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военният елитизьм безмилостно предполагат презрение към слабия
Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.
Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.
11. В тази перспектива всеки бива подготвян да стане герой
Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не случайно мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.
12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашистът пренася своя мерак за власт към сексуални въпроси
Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой предпочита да си играе с оръжия — правенето на това става ерзац фалическо упражнение.
13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, може да се каже на популизма на определеното качество
В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа.
Поради своя популизъм, базиран на определено качество, Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни начини на управление. Ако един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.
14. Ур-фашизмът говори новговор
Новговорът е създаден от Оруел, в 1984 г. като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове новговор, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.
Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Щеше да ни е толкова по-лесно, ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът обаче не е толкова прост.
Ур-фашизмът може да се върне под най-невинно прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.
Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 04.11.1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са задача, която няма край.
Имам един познат, който защитава евгениката.
Идеите му в общи линии са следните:
– Религиозните хора се размножават повече от нерелигиозните (религията окуражава размножаване и предаването ѝ върху децата). Според него в Турция религиозните хора са станали повече от светски настроените и затова ситуацията там е такава сега; в Израел течал същия процес – религиозните евреи се множали по-бързо от светски настроените такива. Амишите в Щатите също били малцинство, което обаче растяло много бързо.
– По сходен начин, хората с по-нисък контрол над импулсите си се размножавали повече от тези с по-висок.
– Социалните помощи давали възможност на по-непродуктивните и по-глупавите хора да надминат по количество по-продуктивните и по-умните.
Не е вярно, казва той, че цивилизованите хора се множат по-малко и поради това Малтусианския капан ще бъде избегнат. Тези, които се множат по-малко, биват винаги заместени от тези, които се множат повече. Тези, които се множат по-малко, сами се зачеркват от селекцията и дават път на тези, които не го правят, и така модерността носи собственото си самоунищожение в себе си. Бъдещето принадлежи на религиозните фундаменталисти с по 6 деца, както и на хората от гетото.
Следователно, казва той, трябва да се въведат критерии кой има право да има деца, и кой – не. Само икономически продуктивните трябва да могат да имат деца. Иначе цивилизацията ще загине, защото няма да останат хора, които имат нужните качества да я поддържат.
В убежденията му не присъстват “раси” – за него всички хора са егоистични репликатори и няма как някой да действа в интерес на “расата” си. Ако някой се съюзи сексуално и всячески с нашественици от друга “раса”, гените му пак ще продължат напред и дори могат да имат предимство. Нациите и расите не го вълнуват, за разлика от гореизложените идеи.
@Веско: Познатият ти е пропуснал подробността, че убежденията не се предават по генетичен път. Ако се предаваха, откъде щеше да се е появил днешният атеизъм? През Средновековието религиозните са били 100%.
Друга подробност, която е пропуснал, е че икономическата продуктивност е като цяло лош критерий за пригодност да оставиш деца. Ключови за обществото качества са приоритет на икономически непродуктивните, без тях в дългосрочен план обществото ще се разпадне или икономическата му продуктивност ще се срине.
Накратко – прави типичните за повечето малтусианци и евгеници грешки.
Може ли да дадеш пример за такива качества?
@Веско: Самото съществуване на икономически по-нископродуктивните вече е важно такова качество.
Един пример, в който това си личи по-ясно:
Представи си армия. Най-продуктивни във военно отношение в нея са генералите – всеки от тях допринася за крайния резултат много повече от кой да е редник. Значи ли това, че ако премахнем от армията всички редници, това ще повиши боеспособността и ефективността ѝ?
Това впрочем е негов аргумент срещу генетичното модифициране на хора. “Ако модифицирането е свободно, ще настане tragedy of the commons – всички ще се водят по някаква мода, и децата им до едно ще бъдат високи, със сини очи, никой няма да мете улиците” – т.е. всички ще са генерали, а не редници. “А другият, по-лош вариант, е да не е свободно – тогава държавата ще ползва модифицирането, за да селектира покорни хора, както сигурно ще направят в Китай”.
“Така че, не можем с технология да отменим еволюцията и селекцията. Селекцията избира този, който оставя най-много оцеляло поколение. Държавата се грижи и за децата на непродуктивните, безотговорни хора. Затова сега най-изгодно е да си на социални помощи и да се размножаваш, да си безотговорен към обществото и да имаш нулев или отрицателен принос към него.” (той е от Канада).
@Веско, любопитно ми е, какво е мнението ти за дебата на тема еволюцията на JF с Vox Day?
@Веско – имам предвид конкретно видео с хеш Aaqec_0FPqA на неназовимия тук сайт.
Е, това е много дълго, единствения шанс е да го слушам докато съм в парка с децата през уикенда… а и такива дебати като цяло ми се виждат губене на време.
Копие на оригинала на есето на английски, може да се прочете тук:
http://www.interglacial.com/pub/text/Umberto_Eco_-_Eternal_Fascism.html
@Веско – специално в този дебат, за мен бе доста интересна и обсъжданата тема, и използваните аргументи от двете страни, и поведението на участниците. За мен лично си заслужаваше отделеното време (~1 час).
@Веско: Продуктивността я съдят съвременниците, а те далеч не винаги са адекватни по въпроса.
Един от най-непродуктивните приживе хора е бил Джон Бул – създателят на булевата логика. Друг е Бетховен – признанието му приживе клони към нула. (Както и на повечето други хора на изкуството.) Галилей за на практика всичките си съвременници е луд или еретик. Джордано Бруно е изгорен на клада за това. Пастьор е бил наполовина парализиран заради мозъчен кръвоизлив в детството му (отнесъл не само двигателните, но всички функции в дясната мозъчна половина). Всъщност, доста от най-великите учени приживе са останали без признание за продуктивността им. Така че критерият на съвременниците елиминира с предимство голяма част от реално най-ценните хора.
Също, както казах, абсолютизирането на генетичната наследственост е полезно при низши животни, частично подвеждащо при висши и напълно заблуждаващо при хора. Някои от държавите с най-добре уредено общество и най-добър жизнен стандарт произхождат като население предимно от престъпници (САЩ, Австралия, Нова Зеландия…), от варвари (скандинавските страни, Унгария…), от военнопрестъпници или колониални престъпници (Германия, Белгия, Холандия), от религиозни фанатици (Испания, Португалия, испаноезични и португалоезични държави) и т.н. В днешния свят е най-нормално децата на папуаси или фанатици да се изучат и да станат светила на интелекта и морала. И обратното – деца на видни бизнесмени да станат пропаднали наркомани или хаймани.
Погрешна отчасти е и идеята на човека за вредата от свободното модифициране. Където всички имат впечатляващ интелект, много скоро улиците ще ги метат машини. В сравнение с питекантропите ние сме точно такова юберменшенско постижение на евгениката – пропаднало ли е обществото ни, или процъфтява в сравнение с тяхното? (Иначе темата е сложна.) За несвободното модифициране обаче съм напълно съгласен: авторитарните държави ще направят точно това.
Неразбирането на толкова основни неща от света говори нещо, но не за света. Говори за интелекта на неразбиращия ги.
@Делян: До момента все още не съм чул от alt-right активист аргумент, който да не се окаже в сериозно разминаване с реалността, откриването на което да ми отнеме цяла секунда. Затова не виждам никакъв смисъл да хабя час за целта. Може ли само основните тези на Vox Day в обем, който може да се прочете за 10 сек?
@Григор – в компресиран вид, основния аргумент на Vox Day в този дебат, е че времето нужно за диференцирането на homo sapiens от общия ни предшественик с маймуните е крайно недостатъчно, имайки предвид официалния ход на историята, скоростта на фиксиране на мутациите в дадена популация, и броя на нужните мутации (разлики в гените).
Интересното за мен беше най-вече, че JF, който има издадена книга, със заглавие Революционния Фенотип – https://www.amazon.com/Revolutionary-Phenotype-amazing-story-begins/dp/1729861563 (представяща хипотезата, че сме на прага на качествен скок в генетиката, в резултат на който ДНК, ще бъде програмируема от компютърни алгоритми, и ще приеме подчинена роля (все едно обектен код, получен от компилирането на сорс, запазен в компютрите, и съответно по-лесно редактируем, симулируем, записваем, транспортируем и т.н), по същия начин, по който някога, преди еони време РНК е започнала да има подчинена роля спрямо по-новата ДНК, или преди това белтъците са започнали да имат подчинена роля спрямо кодиращата ги РНК, и в която книга прави интересни предвиждания, които ще наблюдаваме съвсем скоро, може би дори още в нашия живот), не можа да представи убедителни доводи в дебата против лаика анти еволюционист и християнин Vox Day (който е преди всичко автор на фантастика и фентъзи в момента, и икономист по образование, а не биолог).
Аз също не съм биолог по образование, нито по интерес, затова нищо чудно да съм си извадил погрешни изводи, но ми се стори, че темата не беше удобна за уж експерта Jean-François Gariépy.
За 10 секунди, компресията е неизбежно със загуби. Който иска повече – да гледа и да чете повече.
Който не – може да вярва на етикети от сорта на “alt-right активист”, да ги лепи с повод и без, и да сe надява моделите в главата му да не са претренирани върху остарели данни.
@Делян: От общия ни предшественик с маймуните (Adripitecus) сме се отделили приблизително преди 5.6 милиона години. Това е повече от предостатъчно време, за да се диференцираме от него в наличната степен. Немалко биологични видове, включително бозайници, са постигали същата и по-голяма разлика за един порядък по-малък брой поколения.
Тоест, хипотезата за alt-right активистите и аргументите им дотук се потвърждава.
@Григор – ясно е, че не си гледал дебата.
Авторът на The Revolutionary Phenotype не е особено голям експерт.
Тук има добро оборване на неговата книга.
http://thewaywardaxolotl.blogspot.com/2019/01/debunking-revolutionary-phenotype.html
В престъпния сайт за видеа има аудио вариант на същото – r56WdCB7vH0
Дългичко е, слушах го точно докато бях в парка.
@Веско – благодаря.
@Делян: Да, не съм – преценката ми е по съкратеното описание. Истинският проблем е, че и да го гледам, вероятно няма да открия нещо, което да ми промени мнението. Преди да престана да гледам такива неща, съм изгледал доста…
@Веско: Прочетох оборването. Ако наистина книгата обяснява това, което е споменато в него, тя наистина е възел глупости и по-скоро лоша научна фантастика, отколкото реална наука.
В крайна сметка оставам с впечатлението, че въпросният спор е бил нещо, което съм щастлив, че съм пропуснал.
@Григор – е, поне си честен.
Нямам намерение да ти губя времето повече, или да те правя нещастен.