– Докторе, а след аборта ще остана ли девствена?
—-
– Дотук се оправяте добре, но защо сте пили и ретинол освен другите лекарства?
– В аптеката така разчетоха рецептата – че пише ретинол.
– А, аз си разписвах химикалката…
(Очевидно пациентката е адекватна, но някой друг не е…)
—-
Тъкмо влиза пациентка в кабинета, и зад нея се чува свадлив глас:
– Ленче бе, и ти ли болна от нещо?
– А, аз такова, бабо Марийке, нещо не съм добре напоследък…
– Ууу, девойче, да не дава Господ, да не дава! Да дода да те почекам, пък после да ми помогнеш до нас…
– Ох… Добре, ела.
Бабата се оказва на поне 90 и с бастун. Сяда в ъгъла на столчето. Говоря си с пациентката – вероятно кандидоза, ама все пак да видя, за сигурност.
– Съблечете се и заповядайте на стола.
Пациентката се съблича и се качва на гинекологичния стол. Да, определено кандидоза. Благодаря, обръщам се към бюрото за химикалка и рецепта, и внезапно чувам изотзад гласа на бабата:
– Абе, момче! Майка ти на тебе знае ли ти какви ги вършиш тука?!
—-
Какво ли не съм обяснявал на пациенти. Едно обаче не съм и предполагал, че ще се наложи.
Че опаковката на свещичките трябва да се маха от тях, преди да се поставят…
—-
– Терминът ви е след две седмици?
– Да! Даже за име на детето съм мислила! Ако е дъщеря, ще я кръстя Хламидия.
– … Моля?! Ама това е инфекциозна болест! Предавана по полов път!!!
– Глупости! Толкова красиво име е! Малко като италианско, малко като гръцко… Докторке бе, защо ме гледате така?… Добре ли ви е?!…
Надявам се да ѝ се роди син. И да не ѝ хареса за име пък Трипер или Сифилис. Че и те малко като гръцки, малко като италиански…
—-
Не, не мога да определя расата на плода на видеозон. Колкото и да искам. Ще се наложи да помислите за подходящо обяснение пред съпруга си.
—-
Чакам на светофара. До мен дама на балзаковска възраст обяснява дълбокомъдро на съседката си:
– Науката отдавна е доказала, че и минали полови актове в същата стая оставят отпечатък върху потомството! Просто лобито на хотелиерите не позволява изследванията да се публикуват!
Сега разбирам защо като иде двойка на почивка в Африка, може после да им се роди негърче!
—-
Анамнеза:
Снета по данни на пациентката. През нощта чела във вестника, че чесънът лекува намален слух. Поставила чесън в двете уши и постъпва със силни болки и парене в двете уши.
—-
– Редовно масажирам епифизната жлеза на моето бебе. От майка ми го знам, стимулира растежа и бебето е по-спокойно…
Епифизната жлеза е почти точно в центъра на мозъка. Как ли стига до нея без като минимум отваряне на черепа и минаване през половината мозък – идея нямам.
(Но съм склонен да повярвам, че майка ѝ го е правила…)
—-
– От мен да знаеш, не е хубаво човек да е информиран и да е учил и да знае много! Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре!
– Така ли?! И… защо?
– От собствен опит ти го казвам! Първият път като ходих да раждам – отидох, родих, тръгнах си. Никакви безпокойства! Преди втория път обаче се бях начела какви опасности има – луда станах! Ми то не знаеш за какво да гледаш! Да не срежат на бебето пъпната връв накосо ли, да не го инжектират с някакво ГМО ли, да не му набутат някое модерно лекарство ли, да не го сложат на рентгена и да го облъчат ли, на теб да не ти прелеят кръв от циганин ли… Абе, ужас!
– И… Ъ… А пъпната връв защо не трябва да я срежат накосо?
– Как защо?! Ще му станат на бебето коси очите, навсякъде ще го мислят за китайче! Уж си доктор, пък такива прости неща не знаеш! На какво ви учат вас там, само да тровите хората с химия и фарма сигурно! И да им инжектирате ГМО!…
Мдааа… Защо не е хубаво човек да е информиран, учил и знаещ…
—-
Ден 20 от Голямата коронавирусна паника.
Чакам до светофара на Орлов мост. Покрай мен минават коли.
Преброих поне шест със сам шофьор, който носи маска. Двама носеха и латексови ръкавици.
Може би кормилото им кашля подозрително. Или пък скоростният лост…
(Григор: Загубил съм вече сметката колко подобни не съм включил тук. Все пак идеята е да се смеят хората, а не да се ужасяват и отчайват от околните си…)
—-
Лявата тазобедрена става е зверски подута, шийката на костта сигурно е поне пукната. Добре, че човекът е паднал в къщи. Иначе щеше да ни чака на улицата, на студа…
– Ще се наложи да ви вземем, за рентгенова снимка. После според каквото тя покаже.
– Ама докторе, в Пирогов ли ще ме карате? Не мога!
– Защо?!
– Преди два дни минавах оттам, и гледах – двама слагат на една рамка при светофара 5G излъчвател!
– Моля?!… – Добре, че и аз бях зърнал гледката, та се сетих за какво става дума. – Сменят рекламите на рекламно табло. Никакви излъчватели не слагат.
– Да, ама рекламата е само прикритие, вътре в таблото слагат излъчвателя! Да експериментират с лъчение върху болните при вас!
– Оооххх… И сигурно и върху нас също? Че повечето лекари работим там на място, обикалят по адреси само екипите…
– Ми сигурно и върху вас! Или пък може би ви дават тайно някакви предпазни средства, де да знам. Примерно специални лекарства с храната. Или пък специални дрехи, вие как ще ги разпознаете от обикновените? Те са с наночастици, дето не се виждат с просто око…
– Ммммм… – Иде ми да тегля една майна, да връча на клиента да подпише отказ от лечение и да го зарежа. Ама все пак нали съм лекар… – Имаме фолио в линейката, можем да ви направим специална шапка, дето отбива всякакви лъчения. Като тези, дето ги носят срещу, ммм, кемтрейлсовете. И срещу ГМО.
– Ама тя пази ли наистина? Срещу кемтрейлсовете да, ама 5G е нова технология, не знам дали е изпитана срещу нея!
– А, разбира се, разбира се! Нали пак го правят Бил Гейтс и Джордж Сорос? Все същата технология е…
Да не забравя да отбележа в болничния лист за консултация с психиатър. Не че и той може да направи кой знае какво, тоя сорт луди ги лекува само гробът, ама…
—-
Във Фейсбук групата „За всяка болка – билка“:
– Нещо за подкожен еминем да ми кажете, моля…
хахахаахахаха
хахахаха
хаха 🙂
Благодаря от сърце!
Пристига, значи, веднъж за преглед приятелят му Фьодор Кривогледия от село Дулцево…
„Е — казва му Липонтий, — ще ти дам един лек. След два дена си здрав. Заповядай — това са синапени пластири, френски. Единия ще си лепнеш на гърба, между плешките, другия — на гърдите. Ще ги подържиш десет минути и ще ги махнеш.“
Взе оня пластирите и си замина. След два дена — ето го пак на преглед.
„Какво има?“ — пита го Липонтий.
А Кривогледия: „Абе, Липонтий Липонтич, казва, каква е тая работа? Не помагат тия ваши пластири, ама хич.“
„Глупости! — отговаря Липонтий. — Как може френските пластири да не помогнат? Ти май не си ги слагал, а?“
„Е как — казва — да не съм ги слагал? Още си стои даже…“
И се обръща с гръб, а то пластирът залепен върху кожуха му…
* * *
Пелагея Иванна затвори душника и заговори, навела очи: — Пристигам аз в същото това Дулцево, при родилка… — Преглеждам я аз, както му е ред — продължи колегата Пелагея Иванна, — и усещам под пръстите си в родовия път нещо странно… Ту ронливо, ту на късчета… Оказа се, че е захар — на пясък.
— Хубав виц, нали? — отбеляза тържествено Демян Лукич.
— Изви-не-те… нищо не разбирам…
— Знахарката ги научила. Трудно ражда — им рекла. Детенцето не ще да излезе на белия свят. Та трябва да се подмами. И така го подмамвали — със сладичко!
* * *
— Карат родилките да дъвчат коси — рече Ана Николаевна.
— Защо?
— Дявол ги знае. Два-три пъти са ни докарвали такива родилки. Лежи, горката, и плюе. Устата й пълна с косми. Поверие има — че уж раждането щяло да е по-леко…
* * *
— Треската ме измъчи — отговори болният и скръбно ме погледна.
— Треска ли? Аха! От Дулцево ли сте?
— Тъй вярно. Мелничар съм…
… До края на прегледа болният ме очарова… Той обясняваше разбираемо. Оказа се освен това, че е грамотен, пък и всяко негово движение беше пропито от уважение към любимата ми наука — медицината…
На едната бланка за рецепта написах:
Chinini mur 0,5
D.T. dos. N10
S. За мелничаря Худов
по едно прахче в полунощ…
…
— Пелагея Иванна заръчала веднага да идете.
— Какво е станало?
— Мелничарят от втора стая, рече, душа берял.
— Какво-о? Умира? Как тъй ще умира?
Пелагея Ивановна плесна с ръце и каза:
— Представяте ли си, докторе? Той глътнал наведнъж и десетте прахчета хинин! В полунощ.
— Само едно ми кажи бе, чичо: защо го направи? — викнах по-високо в ухото му.
А мрачен и неприязнен бас отговори:
— Бе кво ще си играя на шикалки — си рекох. — По едно прахче… Изгълтах ги наведнъж, и готово.
—————
Извадки от “Тъма египетска”, разказ от книгата “Записки на младия лекар” на д-р Михаил Булгаков, лекар в с. Николское, Смоленска област през 1916-1917 год.
Превод Лиляна Минкова, 1986
Възможно е да е правен масаж на стъпалата в зона, която (според книгите за масаж) съответства на епифизната жлеза.
Що за лекар пише за “ковид паника” по този начин и с такова пренебрежение към епидемията? Надявам се три години по-късно да сте научили нещо повече.
@Лъчезар Томов: Този лекар, който разбира, че когато вземащите насериозно епидемията правят себе си за смях, това не е добра реклама на вземането ѝ насериозно. С всички последствия от това.