Надали е нужно да представям Янчо Чолаков. Любителите на българската фантастика го познават достатъчно добре. Останалите могат да хвърлят един поглед на страничката му в БГ-Фантастика. Той е един от най-оригиналните и самобитни български писатели на фантастика. За мен лично концентрацията на идеи в произведенията му е сравнима почти само с тази на Яцек Дукай.
Не подвежда в това отношение и най-новата му творба – „Прояснение“. Писана в продължение на десет години, тази повест за болниците и всичко останало е в рядко срещания жанр магически постреализъм. Той казва за нея: „Имах четири трудни години, през които си задавах доста въпроси. Отговори не намерих, защото това бяха все въпроси без окончателен отговор. Останаха едни крехки деветдесет страници с лутане, препъване и неясни цветни петна на съзнанието. Натрошени парчета от реалността, които сглобих в пъзела на нова реалност… състояща се само от сивкава хартия. Но в тези страници съм закодирал нещо, което би могло да спаси живота на човек в много тежък момент.“
И е вярно. Без да искам да издавам съдържанието, неговият герой е впримчен в реалността на книгата – реалност уж толкова различна, а в същото време и толкова подобна на нашата. И тази сплав от различност и подобие, където и двете ги носят не противоположни елементи, а едни и същи, май е постижима само от Янчо. Четох книжката (на файл, любезно предоставен от автора) с невероятен интерес и удоволствие – толкова свежо нещо не ми беше попадало от години. И планирам при първа възможност да си я купя – а след това и да се снабдя с автограф от автора върху нея.
И от време на време да си я препрочитам. Както заради удоволствието от повествованието ѝ, така и да търся в нея нови и нови идеи – ще ги има, Янчо е способен да побере в текст от девет думи десет различни идеи. И дори, ако успея да разгадая как прави пустия му номер, да се поуча и аз мъничко на него. Мамка му, майстор е. И „Прояснение“ определено е сред нещата, които го доказват. Препоръчвам я на всеки, който харесва такъв тип литература.