Британците си имат традиция за всичко.
Преди много години, когато определили Делхи за столица на Индия, британските власти се сблъскали с проблем. В града имало кобри. Верни на традициите си, британците приложили решение – обявили солидна награда за всяка предадена кожа от кобра.
Скоро британските складове буквално запреливали от кожи от кобри, а положението със змиите в града не се оправяло… Оказало се, че предприемчивите индийци масово са започнали да развъждат кобри, в големи развъдници. Бидейки непретенциозно животно, което яде всичко мърдащо и расте бързо, кобрата се оказала доста по-евтина за отглеждане, отколкото била наградата за кожата ѝ.
Естествено, британците осъзнали, че са сгафили, и прекратили даването на награди. Разочарованите кобровъди съответно се отървали от внезапно превърналия се в бреме добитък, като просто го пуснали на свобода. Иначе казано – в града.
Познайте как се отразило това на популацията на кобрите в Делхи. Дори в сравнение с преди да обяват прословутата награда…
Та, британците си имат традиции за всичко. И за Брексит също.
Сетих се филма на Доньо Донев “Умно село” 😀
@Габо: Много близко. 🙂
Аз понеже съм си тъп, не разбрах поуката, а пък ми стана доста интересно …
Кобрите намалели ли са в крайна сметка след да кажем 1 година (след като свръх населването им в рамките на ограниченото пространство на града е довело до това, че са изяли де що има пилета, яйца и мишки в града, и след това заслужено са се излегнали на припек, че да смелят изяденото), или не са?
Някъде има ли я документирана тази история, или си е просто анекдот, доказващ, че правителствата (особено колониалните) рядко действат кой знае колко предвидливо?
https://en.wikipedia.org/wiki/Cobra_effect ?
В днешния свят на личността, когато собственот аз доминира и признанието се очакваи дори се изисква мигновенно, с едно натискане на бутон, традициите не са това, което бяха. 😉
Англичаните имат една приказка, която много уважавам: за да стане някой интелигент, трябват три дисертации – твоята, на баща ти и на дядо ти (или съответно на майка ти и баба ти – добавям аз). Идеята зад тази приказка – според мен – е, че трябва да се гради за поколенията, така както предните поколения са градили за теб. Но като гледам наомкйоло, тук май навлизам в полето на утопията. 🙁
Историята с кобрите е поучителна и от друг ъгъл – че и при традициите работи нещо като естествен отбор и тези, които не помагат, изчезват. Остават само онези, които работят.
@Валентин Д. Иванов: Често си задавам въпроса защо днес собственото аз доминира в света на личността. 🙂
@Григор: https://en.wikipedia.org/wiki/Kali_Yuga