Оплакването на зидаря

В събота гостувах на Комата – Светлана Комогорова. Писал съм за нея и преди. Поприказвахме си, посмяхме се здравата (при нея обикновено първото води до второто – страхотна купонджийка е). Един от веселите моменти беше, че тя ми намери популярната из Интернет история за зидаря, варела и тухлите, на песен – и то на песен, записана отпреди да е имало Интернет! Чак не повярвах, като я чух. Но беше чудесна.

Вчера ме срина грип. Главата ми беше като балонче. Ходех и се блъсках в стените и касите на вратите. Ударите обаче дори не ги усещах, така че всичко беше наред… Днес съм по-добре – като се блъсна, ме боли. Но пак щях да прескоча блогването в името на съня, ако не бях открил в пощата си най-неочаквано писмото по-долу.

И така, на гости на блога ми тази вечер е Комата:

—

Здрасти, Григоре,

Преди да ти пусна песента по историята за строителя и варела, ти рече, че не можеш да си го представиш това в стихове, и тъй като все пак като го слуша човек, не може да му хване всичкото, намерих текста и сега ти го пращам.

Ама то не е една беля – на мен пък ми стана интересно как пък би звучала тая история на български в стих, та се хванах и го преведох. Пращам ти резултата – на мен ми се видя приличен, пък и може да се пее на въпросната мелодия почти без проблем (Пробвахме се вкъщи с един приятел. Една сричка е по-дълго, ама като го караш на речитатив като Рони Дру, става. :-)).

Само че нещо се вдъхнових, и тъй като тази история е много популярна, а малко хора тук знаят за тази версия, ми се ще да изтипосам някъде текста барабар с превода и да приканя и други хора да му се пробват за превод, щото според мен ще стане интересно. Да имаш идея къде? Ама предпочитам да не е в литературен сайт, че нещо ги недолюбвам…

Тя, тази история, се оказа доста стародавна – май се появява за пръв път точно в стихотворна версия някъде през 20те в Ирландия, а като разказ за първи път е отпечатана през 1937-ма. Най-известна обаче била версията на комика Джерард Хофнунг от 4. 12. 1958 г. пред “Оксфърд Юниън” (има я тук: http://www.bluegum.com/Humour/Assorted/bricks.html )

Намерих и друга версия на песента, с веселка илюстрация, тук: http://susie1114.com/BrickLayersSong.html

Надявам се, че си се смял, като си чел! Как ти се видя преводът ми?

—

Въпреки че зная оригинала наизуст, се смях до скъсване – особено като четох превода. Ето ви ги – и се чувствайте поканени на преводаческото съревнование:

The Sick Note
(Why Paddy’s Not at Work Today)

Dear Sir, I write this note to you to tell you of me plight
For at the time of writing I am not a pretty sight
My body is all black and blue, my face a deathly gray
And I write this note to say why Paddy’s not at work today.

Whilst working on the 14th floor, some bricks I had to clear
To throw them down from such a height was not a good idea
The foreman wasn’t very pleased, the bloody awkward sod
He said I had to cart them down the ladders in my hod.

Now clearing all these bricks by hand, it was so very slow
So I hoisted up a barrel and secured the rope below
But in my haste to do the job, I was so blind to see
That a barrel full of building bricks was heavier than me

And so when I untied the rope, the barrel fell like lead
And clinging tightly to the rope I started up instead
I shot up like a rocket till to my dismay I found
That half way up I met the bloody darrel coming down

Well the barrel broke my shoulder, as to the ground it sped
And when I reached the top I banged the pulley with my head
I clung on tightly, numb with shock from this almighty blow
And the barrel spilled out half the bricks 14 floors below

Now when these bricks had fallen from the barrel to the floor
I then outweighed the barrel and so started down once more
Still clinging tightly to the rope I fell towards the ground
And I landed on the broken bricks the barrel scattered round

I lay there groaning on the ground I thought I’d passed the worst
But the barrel hit the pulley wheel, and then the bottom burst
A shower of bricks rained down on me, I hadn’t got a hope
As I lay there bleeding on the ground, I let go the bloody rope

The barrel then being heavier then started down once more
And landed right across me as I lay upon the floor
It broke 3 ribs, and my left arm, and I can only say
that I hope you’ll understand why Paddy’s not at work today

—

Гос’ине, хич не съм добре, та рекох да ви драсна
защо не съм на работа – че гледка съм ужасна
и цял съм син, та черен, а в лицето – пепеляв.
И пак късмет извадих, че съм жив. Но не и здрав!

Аз трябваше да смъкна малко тухли на земята,
че от петнайстия етаж как долу да ги мятам?
А майстора, келеш с келеш, ми рече да ги влача
на рамо чак до долу, все по стълбата! Обаче

реших – по тоя начин няма то да стане бързо.
Затуй един варел с въже там долу аз завързах
и горе го качих, но не зацепих аз, кретенът,
че пълен с тухли, той ще е по-тежичък от мене!

А после слязох долу и отвързах там въжето
и мигом изхвърчах нагоре аз като ракета!
Проклетият варел надолу падаше, когато
във въздуха се врязах в него – точно по средата!

Та, той ми счупи рамото и продължи да пада,
а аз в скрипеца горе пък нахаках си главата.
Едвам не си я счупих и увиснах, а варелът
разсипа се наполовина и… стана дебела!

Защото той олекна и по-тежкият бях аз.
Затуй надолу като камък полетях от раз!
И както цял се гърчех аз от болката зловеща,
във въздуха осъществих с варела нова среща.

Така се фраснах в него, че два зъба си избих
и цял охлузен и издран, надолу продължих.
Въжето стисках здраво все така, не се отказах!
И върху пръснатите долу тухли се размазах.

Та рекох си, от туй по-зле не може! Но съм цял!
Не можело по-зле ли? Нещо пак не бях познал…
Скрипецът горе дъното изби, и адски дъжд
от тухли върху мене се изсипа изведнъж.

Омазан в кръв, въжето пуснах аз – най-сетне сварих.
Варелът полетя и върху мене се стовари…
Ръка ми счупи. Три ребра. За малко да загина.
И днес не съм на работа – прощавайте, гос’ине.

превод Комата