Политическа коректност

Не знам дали съм споменавал някъде – не съм политически коректен. Ама никак.

Не се съобразявам с коректности към раса, пол, националност, и други подобни. Казвам си нещата както ги виждам, и не ми пука. Истината е по-важна от политическата коректност, не само защото е истина, а и защото политическата коректност е глупост. Не само за мен, но и – и най-вече – за другата страна.

Опитите за политическа коректност най-често ме разсмиват. Не само защото като правило довеждат нещата до абсурд, но и защото, пак като правило, са комично сакати в неумението си да постигнат своята собствена цел.

Ето как би изглеждал, според мен, въпрос от политически наистина коректен въпросник:

От какъв пол сте? (Отговорите са подредени по ред, изтеглен чрез жребий.)

– Жена
– Мъж
– Хермафродит
– Без пол
– Друг пол (моля попълнете)
– Не се вмествам в класификация по пол
– Отказвам да отговоря на въпроса
– Друго (моля попълнете)

Лесно е да се види, че възможните отговори са повече, отколкото в повечето политически коректни въпросници…

Политическата коректност често стига дотам да отрича голите факти. Няколко примера:

Моя “сексуално коректна” позната веднъж беше възмутена, че на детето й се определя дали да е момче или момиче, преди то да си го е избрало само, на подходящата за юридически избор възраст. Как бива възпитавано това дете не ми се описва. Нито пък успях да разбера какъв е проблемът детето да се възпитава адекватно на пола си – като стигне зрялост, винаги може да го смени, ако чак пък толкова не му харесва. Като минимум ще знае какво е да си от поне единия от половете… Всъщност, за мен като лекар видът и мястото на проблема бяха напълно ясни, и необходимостта от психотерапия (не на детето) – очевидна. Ама нали ще сме политически коректни?… Горкото дете.

Наскоро пък един мой клиент беше възмутен, че африканците били определяни в България като “тъмнокожи”. (Не като “маймуни”, “кюмюри”, “печки” или други реални обиди – като “тъмнокожи”.) Човекът е от Гана (мисля), и е типичен африканец… Е, аз сега какво – в името на политическата коректност да му кажа, че е по-светлокож от мен ли?… Хубаво де, какво ми струва. Извиних му се и му казах, че е по-светлокож – той пък взе, че се обиди още повече. Да не говорим, че околните се разсипаха от смях. Казах им да млъкват, защото и те са по-светлокожи от мен – никой не се нацупи. (Имаше и по-светли, и по-мургави, а и още двама африканци – и те се смяха наравно с останалите, без да се обиждат. Глупорията май не е расово специфична.)

Преди няколко години пък Соломон Паси, докато още беше външен министър, си позволи да разкаже в Италия еврейски виц. Еврейската общност там го оплю до затриване, без да им мигне окото, че той е повече евреин от три четвърти от тях. Тоест, и това е политически некоректно. Е, какво, по дяволите, не е?

Прекарвам ума си из коридорите на някоя психиатрична клиника. В тая стая – Наполеон. В съседната – Господ Бог. До тях обитава бобено зърно, до него – куче. (И бобеното зърно все го гледа подозрително – кон боб не яде, ама за кучетата народът нищо не е казал.) В съседната стая – петима души, всичките в едно тяло. Обожават да цакат белот, ама все се карат кои четирима да играят, пък кой само да гледа отстрани. До тях – тежко депресивен болен, дебне момент да се самоубие…

Малко политическа коректност няма ли тук? Бил Наполеон. Хубаво де, какво от това? Немците в момента нямат интерес да воюват с него, Елзас и Лотарингия са вече френски, пък Света Елена е далече. Да си ходи с триъгълната шапка и да размахва шпагата. Нали не е тръгнал да коли някого? Какво значи това да го лекувате? Тормоз над волеизявлението на личността…

И другите така. Господ Бог от време на време решава да мята гръмотевици, ама обикновено е всеблаг. Пет пъти по-готин събеседник е от бай Манол портиера, ако и да е малко скучен (не дай Той да го помолиш да ти разправи нещо от самото начало). На бобеното зърно обещаеш ли му да не го сготвиш, е щастлив до газоотделяне. Кажеш ли му, че му е позеленяла физиономията, се радва. Само трябва да му напомняш, че тая година се предвижда да е сушава, та по-добре да изчака да го посадят следващата. А пък на кучето и това не му трябва. Нашийник да му вържеш, и него ще носи с удоволствие. Хем и ще тори и полива дръвчетата около блока, вместо да довмирисва ъглите на стаята. Пък ако издебне и залае едно хубаво някоя нощ крадци, бас държа, че ще са по-шашардисани от него, отколкото от цяло РПУ.

Че и полза от тях може да има. Петте личности чудеса от работоспособност могат да покажат, правили са го на бас. Цял театър на цената на издръжката на един човек. Да бяха жена, мъжете щяха да се избиват с предложения за брак – легално получаваш цял харем. И ако някой хашлак ти отмъкне дъщерята, ще се сдобие с пет тъщи за наказание. Пък както са мъж сега, сигурно дамите се облизват… А пък депресивният болен – не ви ли е срам да мъчите човека! Той щом е решил да се самоубива, това е свободно волеизявление. Какво е това сталинистко мракобесничество! Психиатрия и хапчета срещу човешкия избор… Как смеете?

На моменти политическата коректност стига до амок. Някакъв образ, май в Англия, си беше поискал отпуск по бременност. Шефът на фирмата му поискал документ, че е бременен – онзи вдигнал скандал, че на жените във фирмата не им искали документи, като им давали отпуска, дал фирмата под съд за дискриминация при искането на документи, и спечелил делото. (Отпуска така и не го получил, ама нейсе.) Не искам да звуча като мърморещ дядка, ама… тъй, де.

Друга една рожба на политическата коректност, и неин пълен антипод в същото време, е това, което наричам малцинствено мислене. Идеята, че малцинствата имат право на специални права, на които останалите нямат право… Това обаче е отделен въпрос, и доста дълъг. Някой друг път.

Та, затова съм противник на политическата коректност.