Цялото ни общество бръмчи по повод случката с жената, която се опита да мине с кола през протеста.
Какво точно се случи – ето тук има (засега) видео, на което се вижда много добре. И какво е станало, и в каква последователност, и кое от кое е тръгнало и до кое е довело. Пускам го, понеже много бръмчат само на по едно-две прочетени заглавия. (Често писани от журналист, който на свой ред само е прочел едно-две заглавия… и т.н.) Нека могат да видят какво всъщност е станало. Ако, разбира се, искат.
Някои от хората твърдят, че е недопустимо да потрошиш прозорците на кола. Други – че е недопустимо да се опиташ да газиш с кола хора, само понеже си „ербап“. И не могат да се разберат кой е правият.
Според мен и двете страни са отчасти прави и отчасти неправи. Макар че, пак според мен, да дадеш газ с кола през тълпа хора е опит за масово убийство. Признак на психопатия и самомнение на „специален“. Някак не е сравним със строшено стъкло на кола. А когато стъклото е строшено в отговор на опита за прегазване, съм склонен да го разбера, ако и не да го оправдая… Но това е само лично мнение, не го налагам на никого. И плюс това, не то е темата на този запис.
Тя е, че много мои добри познати също не могат да се разберат по въпроса. На няколко пъти се опитвах да им предложа позицията, че всеки има своя дял правота и неправота. На практика без изключение категорично я отричаха. Всяка признаваше единствено своята позиция и нищо друго. Позицията му пък на свой ред беше базирана на това коя от страните той схващаше като „свои“, и коя като „врагове“. (Всеки със своите представи и критерии кой му е свой, а кой – враг.) На „своите“ е позволено и оправдано всичко, включително масово убийство. На „враговете“ – нищо, включително да се защитят от убийство.
Учените имат за това термин – трибализъм. В случая – екстремен, бих добавил. Простите хора също си имат за това термини, според езика. Българският е заемка – „двоен аршин“. И преди го е имало – особено където умел измамник започне да разделя хората. Психолозите са го изучавали – Станфордският експеримент, Третата вълна. Но откакто Интернет ни позволи да се намираме със сродни и да се отграждаме от различните, трибализмът вилнее като пожар в музей, унищожавайки ценностите ни, обществени и човешки…
Вниманието ми го привлече друго. На практика всички мои познати, които демонстрират екстремен трибализъм, са високо интелигентни хора. Мениджъри. Медици. Хора на изкуството. Висококвалифицирани ИТ професионалисти… И на практика всички са изключително свестни хора. На които можеш да разчиташ като на себе си. Ако си от „техните“… Как така толкова читави хора демонстрират гордо черти, от които биха трябвало да се срамуват и отрепки?
Паметта не закъсня да ми сервира откъде ми е познато това – Хана Арендт, „Баналността на злото“. Ако на някой заглавието не му е познато – това е книга, в която Арендт описва впечатленията си от съдебния процес над един от лидерите на нацизма, Адолф Айхман.
Повечето присъствали на процеса са очаквали Айхман да се окаже гений на злото, студен като лед психопат, демонично изчадие, което мрази евреите повече от всичко друго… Но пред тях застава най-обикновен човечец с външност и манталитет на среден счетоводител. Бурмичка в машината, която „аз просто си вършех работата“. Човек с определено не демонична интелигентност, без вътрешна склонност към зло, без характеристиките на психопат, без лична омраза към евреите. Най-обикновен „чичо Ханс“, банален колкото всеки среден гражданин… И в същото време – един от основните нацистки палачи.
Тази гледка отваря очите на Арендт за нещо просто: злото е банално. Вършат го не някакви уникални суперзлодеи. Вършат го най-обикновените, банални „чичо Ханс“ и „леля Грета“. Не единици сред многомилионни народи, а средният, многомилионен гражданин в тези народи.
Нещо повече. „Чичо Ханс“ и „леля Грета“ нерядко са добри съпрузи и родители, приветливи съседи, работливи колеги, охотни участници в благотворителни инициативи. Те често са интелигентни хора, добри по сърце, с много ценни качества. Хора, които ще сте щастливи да бъдат ваши съседи, колеги, приятели, съграждани, роднини… Хора над средното ниво, както като интелект, така и като човешки качества. Което – парадоксално, трудно за вярване, но неоспоримо – не им пречи да подкрепят страховити злини. Те са бюргерите, предавали опитващите се да се скрият или избягат свои съседи евреи на Гестапо – „ама те са чифути!“. Сговористите, предавали преди 9 септември невинни хора с леви убеждения на полицията („комунисти!“). Комунистите, предавали след 9 септември невинни хора с недостатъчно леви убеждения на комунистическите служби („капиталисти!“). Възпитаните благородници – и неблагородници – третирали други хора като роби заради цвета на кожата им („негри!“). Набожните вярващи, пращали на кладата невинни жени, понеже разбират от билки („вещици!“)… Или сега оправдаващи трошене на коли и опити за прегазване на хора, които изповядват „вражески“ възгледи – „комунисти“, „еврогейове“, „кравари“, „джендъри“, „селяни“…
Ние обикновено си представяме някой Хитлер като титан на злото, способен с един замах да усмърти милиони. Но всъщност този Хитлер винаги е само главнокомандващият на многомилионна армия, и без нея е нищо. Както казва Тивин Ланистър, не короната прави краля – прави го армията, без нея той и с десет корони е нищо. А за злото наоколо тази армия сме ние – обикновените, често иначе свестни и читави хора. Склонните да използваме двоен аршин и да оправдаем неоправдаемото, ако го вършат „свои“.
Така е и в този случай. Тези, които са готови да прегазят хора, само защото „са решили, че ще минат оттам“, и тези които трошат коли, не са опасни – те са единици. Опасни са множествата иначе свестни и читави хора, които оправдават и подкрепят действията им. Те са армиите, които превръщат тези единици в крале, а психопатията им – в закон на обществото ни. Те са баналното зло, което ни съсипва. Те са нашият истински враг – не този на „нашите“, които и да са те, а този на всички.
Какво да направим с тях ли? Съвсем просто е – нека ги убием. Всеки от нас може да убие точно един такъв – този в самия себе си. Своето собствено мислене, че светът се дели на свои и врагове – не опоненти или просто други, а врагове. Изкушението самият той да използва двоен аршин, да съди различно свои и други. Мнението, че той стои над другите, че личната му изгода е по-важна от общата изгода на всички. Желанието да се изолира от различните, да запуши ушите си, за да не ги чува, а не да се смеси с тях и да ги чуе и разбере. Меракът да не приема компромиси, да иска да стане на неговото и ничие друго…
За религиозните е просто – доброто (Бог) и злото (дяволът) съществуват, точка. За атеистите е малко по-трудно да осъзнаят, че абстракции като доброто и злото също съществуват, имат ефект и определят неща. Но е така – точно както примерно числото пет е абстракция, но определено съществува, подчинява се на правила, определя неща, има ефект и т.н… Та, един от ефектите на злото (религиозният би казал „един от методите на сатаната“) е, че подменя понятията „добро“ и „зло“ с „ние“ и „враговете“. За да посее лъжата, че добро няма – има „наше добро“ и „добро на враговете“, което е „наше зло“… На истината е, че има предостатъчно неща, които са добри за всеки, или поне за всеки честен и добър човек. Които могат да ни обединят. И най-важните като правило са именно такива… Затова пътят към доброто е тази подмяна да бъде разобличена и отхвърлена. Да поставим обективните ценности над субективните.
Трудно е. Най-много защото изглежда безнадеждна кауза – „хубаво, аз ще се реформирам, но другите не, и ще ме муфтят!“. Но не е така. Почистилият тази мръсотия от ума си човек си личи сред другите като орел сред лешояди. Той излъчва истински авторитет и вдъхновява всеки, у който има останало поне малко свястно, да се опита да бъде като него. Не ни ли е страх, че лешоядите ще ни погребат под дрискавиците си, имаме шанс да вдъхновим достатъчно хора, за да се създаде значителен процент резистентни на опитите на това зло да ги завладее и превърне в инструменти. Процент, който може да започне да накланя везните и да подпомага доброто, а не „своето“.
Не го ли направим, днес може да ръкопляскаме на „наши“, които газят с коли „врагове“. Но утре ще плачем над близки, прегазени от някой „враг“, на който ръкопляскат пък „неговите“. И колкото и закани и отмъщения да дойдат, няма да върнат отишлите си. А те ще са си отишли не заради „врага“ отсреща – ще ги е погубил другият, истинският ни враг. Този вътре в нас. Който ни превръща в инструменти на злото, дори ако сме иначе интелигентни и свестни хора.
… Има един прекрасен грузински филм – „Покаяние“. В него един от главните герои – Авел Аравидзе – не иска да се отрече от баща си Варлаам, изтребвал като Сталинов властник невинни хора, и дал на самия Авел привилегирован старт в живота. Разбира, че няма друг изход, чак когато изгубва сина си… Ние също губим нашите деца – те заминават в чужбина, за да не се върнат повече. Бягат от „българския манталитет“ – сянката, която описах, нашият вътрешен Варлаам Аравидзе… Дано разберем, че е време да се отречем от него, преди да сме изгубили децата си докрай.
Видеото са го махнали, тук има друго:
https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/201461-trima-zadarzhani-sled-ekshana-pred-rumanskoto-posolstvo-video
Все пак, прегазен или наранен от колата няма, а има потрошена кола.
Освен това жената се опита да говори с протестиращите, да я пуснат. Не я оправдавам (напълно), но и вандалите не ги оправдавам.
О, Григор най-сетне написа нещо за протестите, хубаво, хубаво. Хайде сега, Григоре, моля, кажи одобряваш ли блокирането на кръстовища или не.
Пак за жената, това че децата ѝ бяха с нея обаче би трябвало да я накара да е по-внимателна. Не знам в крайна сметка, дали притеснението, че не може да ги прибере не я е направило безрасъдна, което е парадоксална рекация, ама често се случва.
@Божо: Има случаи с опити за масово убийство, когато убити или ранени няма, а стрелецът се оказва насинен или дори с нещо строшено. Значи ли това, че той е жертвата в опита?
За безразсъдността на жената – да, случва се. Но вече мисля, че отбелязах някъде другаде – притеснението, че можеш да закъснееш с прибирането, не дава право да газиш хора с кола, нито го оправдава. Точно както примерно лоша и несправедлива обида или сериозна глоба в работата не дава право да разстреляш няколко минувачи след нея. Просто безумен късмет е, че нямаше попаднали под колата хора – при такива обстоятелства далеч по-вероятното е поне един-двама да се спънат, подхлъзнат или просто да няма накъде да отскочат…
Така че тази жена за мен извърши опит за масово убийство и трябва да бъде съдена за него. В сферата на зависещото от нея щеше да има поне няколко жертви. А след това вече могат и да осъдят съответните протестиращи за счупване на стъкло на кола и за устна обида. Справедливо, нали?
@Виктор: За мен блокирането на кръстовища в такива случаи е малко като да се изкъпеш. Отнема усилия, създава замърсяване на природата и т.н. Само че без него първо ще засмърдиш до непоносимост, а след това и вероятно ще се разболееш тежко. Така че да, одобрявам го.
Познавам човек, който работи по повече от осем часа с ръкавици, маски, шлем, костюм и прочее в жегата, обслужва пациенти и така нататък, и сега заради това блокирано кръстовище пътуването му става толкова проблемно, че често взима и такси, което е съществена част от надницата му. А като се прибере вкъщи, наистина трябва и да се изкъпе, че да не засмърди до непоносимост. И когато минава покрай протестиращи девойки, които дори тротоара са блокирали с велосипедите си, те му викат и му свиркат да се присъедини, а когато изражението на лицето на тоя човек не им харесва, нали разбирате какво му викат и т. н.
Аз мисля, че ефектът блокирането на кръстовищата е отрицателен за протестиащите.
Шанс някой да си каже “ей, тия хора са прави, дай да се присъединя към тях” – минимален.
Шансът да настроят много хора, които иначе биха им симпатизирали или поне биха били неутрални – огромен.
А шансът, Божо, да те нарекат герберска подлога заради горното изказване – почти сигурен. Вече прочетох изказвания срещу медицински сестри, още преди да се настанят пред Министерството на здравеопазването, че не трябвало да роптаят срещу блокадите и затрудненото пътуване до работа, защото сами си били избрали тая професия. Между другото често свързана с обслужването на болни хора с истински подлоги.
@Божо: И аз мисля, че е така.
Масовият българин няма нищо против да бъде доен до кръв и стриган до кокал, да го крадат, да го мамят, децата му да мрат в окрадени болници с недоплатени лекари, колата му да се чупи в пътища с дупки заради окраден бюджет, и т.н. Той има нещо против да му покажат, че има как това да бъде победено. Защото ако крадците бъдат наказвани, собствените му мечти да стане той голям крадец ще отидат по дяволите.
Затова и за българина е много по-важно да не изгуби минута-две в обикаляне с колата, отколкото да не го крадат и съсипват. Не е въпросът в минутата-две – той знае, че краденето му пилее много повече, 365 дни в годината, а не само при протести. Въпросът е в това, че такива протести му показват по неоспорим начин факта, че той е именно и единствено добитък, и е такъв по свой собствен избор. Че в желанието си да не се мине на дребно той се минава ежеминутно на едро, заради собствената си глупост и простотия. А това той не може да го понесе – да му покажат какво е той реално, а не в мечтите си.
(Ето затова според мен е принципна грешка изобщо да се протестира. Правилното е да пратим поне децата си да се спасят от тук и от останалите българи, колкото се може по-далече и с намерение никога да не се върнат. Проблемът ни не са крадливите и нагли политици – той е безпросветно, непробиваемо, неспасяемо тъпият и уникално прост народ. Народ, който се гордее с простотията си и е готов на всичко, за да я пази и увеличава.)
Протестиращите обаче не могат и не искат да приемат, че те са част от именно такъв народ. Те си мечтаят поне част от хората да се издигнат поне милиметър над добитъка. И са готови да жертват за това отпуските си, свободното си време, парите си. Е, ще успеят когато говедото стане човек. Но те това не могат да го приемат и се хабят, за да пазят в себе си надеждата.
Спокойно. Според мен няма да е за дълго. След всеки такъв протест част от протестиращите осъзнават това и гласуват за последен път, с краката си. И тези протестиращи също ще го направят, вълна след вълна, и няма повече да смущават рахатя на добитъка. Спете спокойно, деца. Всеки ще получи за каквото се бори и каквото заслужава.
Григоре, не всички са с коли и не за всички заобикалянето е за няколко минути. А на мен ми се струва, че простотията на българите, за която говориш, тия дни личи най-много в блокадите на Орлов мост и в ръководителите на блокададжиите, които подкарват събралите се точно като добитък.
Аз си представям едни хора, които са на Орлов мост, с палатки, с плакати, с всичко, но не да пречат на автобусите. Така тъкмо много хора от автобусите и колите биха видели плакатите и прочее и биха се осведомили освен чрез медии, телевизии и прочее социални мрежи, също и директно.
@Григор – така е, но с уточнение. Всъщност по-голямата част от българите не разбират, че ги доят.
Масовият българин, който е останал в България не е мърдал никъде по света, за да види, че има и друга реалност, освен неговата, не гледа новини – по време на новини, публицистични и научно-популярни предавания сменя канала, ползва Интернет за клюки и кнспирации и въобще не разбира, закакво е тази дандания. И няма и да се заинтересува. Гаранция.
Следя протестите от началото и имам известно желание да отида на тях (подкрепям целите им), но има няколко фактора, които ме спъват в това отношение:
1. Ситуацията с вируса. Не съм от хората, които се параноясват до крайна степен и са с маска дори вкъщи, но гледам да спазвам дисциплина (например нося маска на публични затворени места). Това е най-основното ми притеснение, тъй като става въпрос за събиране на хиляди хора на едно място, а от множеството снимки на протестиращи ми прави впечатление, че много малко хора носят маска (да не говорим за спазване на дистанция и т.н.). Знам, че звучи страхливо и безхарактерно, но бих бил доста притеснен за здравето си, ако трябва да съм заобиколен от хора, които не вземат мерки дори за своето собствено.
2. Организацията и тактиката. Както изтъкна Виктор, блокадите създават известни проблеми на столичани, които трябва да ходят и да се прибират от работа (т.е. онези, които нямат особен избор). Григор спомена, че това е вид “необходимо зло”, което е нужно, за да има по-мащабен ефект протестът. Въпреки това аз все още не мога да разбера *защо* е нужно да се блокират толкова много ключови транспортни възли, което (както спомена Божо) по-скоро би отблъснало хора от евентуално участие в протеста. Аз лично не съм от засегнатите, но ако бях, най-вероятно щеше да ми е трудно да симпатизирам на хората, които стоят зад блокадите.
3. Показността. Направиха ми доста лошо впечатление няколко прояви на “лидерите” на протеста, например онази с ковчега. Според мен безвкусни изпълнения от такъв тип единствено дават храна за Пеевските медии.
4. Случката, описана в статията. Тук напълно споделям мнението на Григор и съм силно притеснен от ширещите се омраза и разделение.
Отделно от това имам доста съмнения доколко протестът като форма на гражданско изявление е способен да предизвика смислени промени (за съжаление това е проблем не само в България). Въпреки че двата предходни протеста в България през 2013 г. изпълниха своите преки цели (оставка на съответните правителства), основната дългосрочна цел (която според мен и в двата случая беше борба с корупцията) остана неразрешен проблем, заради който очевидно имаме сегашните протести. И не, въобще не съм от тези хора, които твърдят, че е безсмислено да се протестира, защото пак ще дойдат същите на власт. Много ми се иска да има промяна; просто ми е трудно да подходя към нещата с оптимизъм.
(@Григор: бях изпратил вече един коментар с подобно съдържание, но той така и не се появи. Предполагам, че причината е, че не бях поставил имейл адрес в съответното поле.)
Следя протестите от самото им начало и мога да кажа, че като цяло подкрепям идеите и целите на протестиращите, но има някои неща в тях, които не одобрявам и ме спъват да се присъединя към тях:
1. Ситуацията с вируса: определено не съм от онази категория хора, които са обзети от параноя и носят маска дори вкъщи, обсесивно триейки ръцете си с дезинфектант. За съжаление обаче пандемията все още няма признаци да е към края си (както в България, така и по света), затова гледам да спазвам някакви базови предпазни мерки, като това да нося маска на закрити публични места и да избягвам големи струпвания на хора на едно място. Проблемът е, че от снимките на протестите, които съм видял, съм забелязал, че голяма част от протестиращите НЕ спазват дори елементарни принципи като това да носят маска и да спазват дистанция един от друг (да, това е възможно дори на протест). Може би звучи жалко и малодушно, но не бих желал да излагам здравето си на опасност, заобикаляйки се с хора, които не желаят да предприемат мерки за опазването дори на своето собствено.
2. Тактиката и организацията на протеста: блокадите пряко засягат онези столичани, които трябва да минат през блокираните кръстовища, за да отидат на работа и да се приберат оттам (въпреки че най-вероятно в повечето случаи има обходен маршрут, който, въпреки че отнема повече време, не е блокиран). Григор правилно е отбелязал, че това е “необходимо зло” – вид обструкция, чиято цел е протестите да имат по-голямо въздействие и да постигнат целите си. Все пак не съм сигурен доколко този компромис е необходим и дали не е по-добре (както е споменал Виктор) простестиращите да се фокусират върху съответните институции, без да създават излишни проблеми на останалите столичани. Защото според мен е доста важно да бъдат привлечени колкото се може повече обикновени хора към идеите на протеста, а блокирането на ключови кръстовища (както е споменал Божо) по-скоро би имало отблъскващ ефект.
3. Показността: някои от проявите на т.нар. “лидери” на протеста ми направиха доста лошо впечатление (например онази с ковчега). Безвкусици от този тип според мен по-скоро биха послужили за храна на медиите на Пеевски (които вече се опитват да дискредитират целия протест като театрална постановка).
4. Случката, описана в поста: тук съм напълно съгласен с Григор и мога да кажа, че съм доста притеснен от ширещите се разделение и омраза между политически активните български граждани.
За съжаление съм доста песимистично настроен спрямо това доколко протестът може да доведе до смислени промени. Като пример ще дам протестите от 2013 г.: въпреки че те постигнаха преките си цели (оставка на съответните правителства), дългосрочните им цели (които според мен бяха надвиване на корупцията по високите етажи на властта) останаха неразрешен проблем. Именно и затова виждаме протестите в момента. Силно се надявам те да доведат до смислени промени и все още тая някаква надежда в себе си въпреки песимизма.
(В оригиналния си коментар бях изброил няколко прилики с BLM протестите и нивото им на успех засега. Не смятам, че сравнението е особено ключово или адекватно, но имам интерес към по-широк дебат по темата за протестите като валидна/смислена форма на гражданска активност.)
@Виктор: Така е. Но тези без колите не ходят да се опитват да убият хора, въпреки че неудобството за тях е по-голямо. Като нормални хора, те разбират, че нещата не са съизмерими.
@Божо: Ако народът ни наистина е такъв, значи е време да се спасяваме от него. 🙁
@sid: Беше задържан за ръчно одобрение – пуснах го.
Тук адресът служи като един вид парола. Няма значение дали ще е истински, и дали изобщо ще е адрес – важното е да има нещо, по което да те разпознава, че си окей. (Дневно тук влизат и между 4 и 5 000 коментарни спама, затова.)
Много силно. Благодаря, Гри.
Да си кажа поне тука нещата за простотията, корупцията и прочее, защото наистина ми е почти жал за тези, които най-искрено желаят промяна и стоят покрай палатки та протестират срещу мутри, корупция, мафия.
Когато баща ви, млади хора, или дядо ви преди 89-а е кандидатствал за член на БКП, това е корупция. Знаел е, че никого не го е еня за комунизъм и социализъм, а е кандидатствал единствено да расте в службата.
Когато се е уреждал с връзки за кола, апартамент, виличка, това е корупция.
Когато е носил кутия бонбони на някой чиновник, това е корупция.
Когато някой чиновник се отнася нелюбезно към някого и тоя си премълчава, не възразява, това е корупция.
Когато дори и аз съм писал на матурата нещо, което ще се хареса, ще е в синхрон с линията на Партията (БКП), щото ме е мързяло да пиша друго, ако и да съм бил почти дете, ама съм знаел, това е корупция.
Когато е студент, преписва, копира от Уикипедия дори с HTML таговете и преподавателят му пише не 3, а 5, това е корупция.
И тая корупция е много по-голяма, отколкото тая, че например Васил Божков дал на Бойко Борисов сто милиона или един милиард, или че Румен Радев лобирал за едни изтребители.
Така ми се струва, пък ако някой ми посочи къде греша, ще съм благодарен.
@Виктор: Според мен най-големият проблем е, че при подходящите обстоятелства корупцията на дребно може да прерасне в корупция на едро (например човек, който е участвал в дребни далаверки, може да стане бушон в по-мащабна такава, без да се замисля особено върху етичните аспекти на това си действие). Освен това съм почти сигурен, че една голяма част от българите не биха се посвенили да вършат същите свинщини, ако бяха в позицията на Пеевски и разните други там като него. Ама Григор май вече го е разнищил тоя проблем в коментара, в който говори за амбициите на българина да стане голям крадец.
@Григор: Благодаря за разяснението. Напълно разбирам проблема ти с количеството спам.