Някои мои познати напоследък са приели по някоя идеология в центъра на сърцето си. Кой десен, кой ляв, кой консервативен, кой анархист, кой източноправославен… списъкът е дълъг. Светът им е черно-бял. Който не дефинира себе си като предан воин на идеологията им, е нейното полярно отрицание, нейният Враг. Принадлежността към нея е за тях не просто опора и гордост – тя е тяхната същност. Те са убедени, че единствената, вечна и неизменна рецепта за света на тяхната идеология е единствено и вечно вярната. Че без нея светът задължително ще загине. И че нейното постоянство и неизменност при никакви обстоятелства са нейното най-голямо достойнство, нейната надеждност. И съответно че тяхната непоклатима подкрепа за нея е най-голямото тяхно достойнство, тяхната стойност.
Да, но в реалността светът непрекъснато се променя, обстоятелствата в него – също. За хора, които не са предани воини на някоя идеология – да го кажем невъзпитано, не са фанатици – е очевидно, че в различни моменти и ситуации са подходящи различни решения. За тях да прилагаш една рецепта винаги за всичко е като да имаш часовник, който винаги показва едно и също време. (Невъзпитано казано – спрял. Още по-невъзпитано – повреден.)
Точно както всяка Единствено Вярна Идеология, той ще бъде постоянен и неизменен. Ще бъде абсолютно убеден, че той е еталонът, по който светът трябва да се сверява – твърде прост механизъм е, за да може да изпитва съмнения или колебания в себе си. Че ако някой оспорва показанията му, този някой е враг на самото Време и на истината за него. Понякога – примерно два пъти в денонощие – той дори ще показва абсолютно точното време, и това ще може да бъде привеждано като доказателство за верността му. Примерно как той е по-верен примерно от един друг часовник, който все е с по половин секунда напред, без нито миг истинска точност. Как е несравнимо по-надежден от всякакви там часовници, дето всеки път показват различно време и не знаеш какво да очакваш от тях. И как той с това има своята стойност, за разлика от ненадеждните часовници.
Няма да пиша какво мисля за хора, които фанатично вярват на спрял часовник. Колко смятам за разумно да се разчита на тях по всякакви въпроси, имащи нещо общо с време. Няма да кажа и какво мисля за тяхната адекватност, или за някои аспекти от здравословното им състояние. И най-вече няма да пиша смятам ли да бъда предпазлив с тях, и защо…
Решавайте си вие. Аз… ами, просто ей така, направих едно художествено сравнение, нищо повече.
Това ми напомня за един от цитатите ти който няма как да цитирам след като не го помня точно.
Беше нещо от сорта:
Лесно е да извадиш човек от комунизма. Да извадиш комунизма от човека не е лесно.
@Димитър: Той не е мой цитат – само съм го повторил. За съжаление не помня чий е. Но е верен и за много други неща освен за комунизма…
Цензурирането на информацията преди 89-а, набиването в главите на хората едностранчиви интерпретации на какво ли не им проми мозъците. Тъкмо се появи възможност, най-вече през интернет, човек да разбере някои неща и интернет взе да се пълни с лъжи, наричани фалшиви новини и всякакви глупости, тролове и така нататък. Та често си мисля, виновни ли са повечето хора, че не са имали откъде да научат нещо друго, освен одобреното от идеолозите… Вероятно не. А сега, на стари години, когато случайно прочетат някъде, че някой си, когото са имали за нещо си, е съвсем друго, ако изобщо се замислят, в главата им вероятно става една такава каша, в която се изгубват още повече.
А и преди и сега, критичното мислене предизвиква съпротива, подигравки, дори и нещо по-лошо. Спомням си, когато бях дете, понякога питах близките си за някои неща. Едните ми казваха, че е по-добре да не се занимавам с еди-кое си, защото може да си имам неприятности. Това естествено ме подтикваше да опитам да разбера защо, какво лошо има да се интересуваш от нещо, например защо има противопоставяне между САЩ и СССР.
Но доста неща ми се изясниха внезапно, когато ме каниха да стана партиен член преди 89-а. Казах им, че не съм чел Маркс, че не разбирам от политика… На следващия ден една жена от присъствалите, на име Богиня, 🙂 ме пресрещна в коридора, бяхме сами, спря ме тя и ми обясни с няколко изречения, че и тя не е чела Маркс, не разбира от политика и не се интересува, но ти, Викторе, си млад, ако станеш партиен член, това ще ти помага винаги в живота, по-лесно ще получаваш образование, ще се уредиш на по-хубава работа и т. н.
Е тогава ми се изясни напълно, но ми стана противно, сякаш искат да ме вкарат в някаква тайна престъпна организация, което си е било и почти точно така. Но достатъчно хора не се погнусиха и станаха партийци. Оф.
@Виктор: Гледам, че и в държави, където не е имало комунизъм, много хора са по същия начин. 🙁
Да. Може би затова, съвсем неволно, не съм поменал комунизъм и комунисти, само Маркс. 🙂
Интересен коментар по темата, американски е..
Давам го само като пример, че нещата са наистина многостранни в политиката и зависи от коментиращия докъде се простира възможността му да обхване многостронността на въпроса. Не съм на нито една страна от спора.
http://m.focus-news.net/?action=news&id=2927095