Умора

Малко по малко се съвземам от изминалите няколко дни. Претоварване в работата, малко настинка, и внезапно почваш да не насмогваш дори само на служебните задължения. Гнус.

Ех, ако имах примерно два часа повече на ден. Какво ли щях да свърша? В добавка на това да си изчистя и ремонтирам къщата, да си стегна колата, да помогна на роднините си на село, да обърна малко внимание на майка ми, да забележа колко красиви момичета има наоколо?

Като начало, с гаранция щях да се заема да довърша поне един от десетината започнати и зарязани по средата разкази. И да направя купчинка поправки в едно нещо без име, което пуснах като бета-версия на страницата с разказите ми. А колко идеи още чакат поне да ги почна, ако не друго – поне няколко тома. 🙂

(Графоманията не прощава, от мен да го знаете. 🙂

Ако си разпределях времето, може би щеше да ми остане да допиша и нещо, което вече от шест месеца е на трупчета. Опитът ми да формулирам принципи на отворена фирма, подобно на принципите на софтуера с отворен код. Към момента ръкописът е каша от наброски. А чак мозъкът ме сърби от желание да го придвижа напред. Интересно ми е. Струва си.

Ами ако имах още един-два часа свръх това?

Веднага щях да си направя в блога категорията, която планирам толкова отдавна – “Въпроси”. Мъчат ме такива количества любопитни въпроси, че едвам издържам. Наистина ли парадоксът на Шрьодингер важи само в микросвета? Доколко са сводими и транслируеми принципно комплексните числа? На каква база би могло да се изведе универсалнен фактор на информационна дискретизация? (Това сигурно ще трябва цял запис, за да го обясня изобщо какво е.) Проследима ли е логично принципната еволюция на коацерватите и протоклетките? Доколко е стабилен моделът за преход на бизнес-империите чрез патентно законодателство към неофеодализъм? Какви точно ефекти се очаква да даде възможността за разширяване на кратковременната памет (примерно чрез външно подсилване) до 20 обекта, да кажем? Реалистично ли е промишленото получаване на бъкминстърфулърит чрез биотехнологии? Достатъчно широки ли са границите на напасване на скоростта на еволюция на индивида, за да позволят едно семейство да бъде стабилно, и да не се разпада на практика неограничено време?… Стига, стига, увлякох се, признавам си. Идеята беше, че тихо и кротко ще си пиша и разработвам тези неща из блога, и ще се надявам някой да ми помогне с отговорите им.

Ами ако имах още час-два свободни? От поне десет години съм се занаканвал да си направя експеримента с хлорелните протопласти. Събера ли от достатъчно дни по час-два, ще имам време и да си осигуря апаратурата за микролиза (под наем, за два часа), и да намеря необходимите клонове клетки и препарати, и да направя опита… (Опитът е прост. Лизира се дебелата целулозна клетъчна обвивка на хлорелата с подходящи ензими, докато не се получи протопласт – естествено, в разтвор с подходящо осмотично налягане. С микропипета се отделя ядрото, а след това в остатъчната клетка се инжектира ядро от някое културно растение, примерно пшеница. Прави се клетъчна култура, която после се оформя с гиберелини в растение. И се следи дали по-високото КПД на хлорелните протопласти ще се предаде на получения резултантен щам пшеница…)

А като мине този опит, има още купища биологични опити за правене. Животът няма да ми стигне, ако ще да е безкраен – най-малкото защото нови идеи за биологични опити ми идват по-бързо, отколкото бих успявал да ги реализирам.)

Добре, ами ако имах още два часа всеки ден?

С гаранция щях да се хвана да говоря с Милен Николов и другите специалисти по хипноза, да се направи един курс по провеждане на хипноза за желаещи. Към момента не зная да има такъв, въпреки количеството мераклии – а аз официално не работя на лекарска длъжност, така че правото ми да правя официален курс е под съмнение, още повече че нямам взета специалност психиатрия или психоанализа.

А пък след като курсът мине, или не се направи, сигурно бих изровил издън земя няколко мераклии, да си направим групичка за проверка и анализ на феномените в хипнозата. За над сто години история в хипнозата са документирани (и повечето от тях неглижирани) такива купища феномени, каквито няма в никоя друга медицинска дисциплина, може би във всички други заедно даже. А пък някои от тези феномени направо слагат в малкия си джоб каквото човек може да гледа в някой фантастичен филм. Все пак са ги описали хора като Шарко, Жаме, Брюкнер – все имена в медицината, не дребни мошеници. За някои може да са сбъркали, но някои може и да са истина. По дяволите, струва си пробата! Ама наистина! Хипнозата е полезна като практика, но не е зле да се поизясни малко и теорията й…

А ако имах още час-два? Господи, колко неща за учене има на този свят! С ученето на Perl съм до под кривата круша. И на поне още 20 програмни езика също… Ами истинските? Откога си мечтая да науча немски и френски. Испански също не би ми навредил – а пък португалският е толкова красив! Всъщност, италианският дори ми е още повече по вкуса. А славянските е срамота да не ги знам… Старогръцкият е език на културата. Японският вече направо ми трябва, заради айкидото. А китайският май скоро ще трябва на всички… Всъщност, винаги съм си мечтал да чета “Махабхарата” и “Рамаяна” в оригинал – така че ще ми трябват и санскрит, и хинди. А без арабски накъде? И без турски?… Колко малко зная за подреждането на цветя, за дизайна на дрехи, за обичаите на африканските народи – а колко невероятно интересни са тези неща!… Господи, не два – двайсет часа на ден няма да ми стигнат! Ако ще да живея хиляда години!

Добре, ами ако имах още два часа дневно? Добре дошли! Откога си мечтая да свърша нещо полезно, просто ей така. Да хвана една метла и да ида да измета някоя улица. Да прекопая градинката пред блока. Да се разходя покрай началото на някоя автомагистрала, и да събера нахвърляните отстрани боклуци, да не грозят гледката. Или да се кача пак до Черни връх, и да събера каквото туристите са нахвърляли по пътя. Утре друго, на друго място. Вдругиден – трето…

А ако имах и още по два на ден в добавка? Вече пет години чета по една книга на месец – а от три до трийсетгодишен вероятно ми се събира по над една на ден, с изключение само на казармата. Толкова нещо съм изпуснал, и имам да си дочитам, че няма къде повече. Само като си помисля, и в главата ми почват да се въртят няколкостотин автори. А зад тях очакват и още, и още…

Дали ще запълня и по още два часа на ден ли? Моментално! Имам в едно файлче записани идеи за софтуери, които е полезно да се направят. Някои са на по седем-осем и повече години – и почти всичките продължават да са актуални! И някои, ако трябва да се реализират напълно, биха глътнали човекогодини труд. Вярно е, че ще са чудеса после, но биха го глътнали. Така че два жалки часа на ден за това доникъде не са. На пълен работен ден да го работя, пак няма да ми стигне.

А бих ли могъл да запълня и по още два часа на ден? По много повече бих могъл. Лесно е да кажеш “Искам да ида да уча пет години източни религии” – само че аз усещам, че имам наистина нужда от това. За западните религии вече знам не по-малко от специалист в тази област, но за източните знам само каквото може да се напише на книга – а те са много повече от това. А за пет години източните религии няма да ги науча, колкото и да съм велик и талантлив 😉 . А пък, като се замисля, и западните религии имат точно същата дълбочина, само дето е по-неусетна. И не само големите и официални – християнството, ислямът, юдаизмът… Някога заравяли ли сте се в бахаизма? Ще се смаете какво богатство от мъдрост е. А в зороастризма? И до момента не съм открил религия, която по-основно, и едновременно с това по-фино изяснява връзката между доброто и злото…

А още два часа бих ли могъл да запълня? Много повече. И още. И още. Сто часа да е денонощието, мога да ги запълня до последната минута с полезни, интересни и свестни неща. Нещо повече – искам да ги запълня!

Защото този свят е просто невероятно интересен. Със свещ посред бял ден да търсиш нещо скучно и тъпо, не можеш да откриеш. Не разбирам хората, които успяват – някои от тях дори до степен да не виждат смисъл от нещата, да не им е интересно да живеят. Сигурно са някакъв особен вид гении, до чиято мъдрост никога няма да мога да достигна.

Всъщност, май и не се боря особено да я достигна. Светът около мен, такъв какъвто го виждам, си ми харесва повече. 🙂