Океанът

Океанът ме обгръща като минало.

С тихи спомени – уютни тихи заливи,
с болки-айсберги, потапящи Титаници,
и дъги-надежди след порои шибащи,
свежи изгреви и побелели залези,
със скали подводни – остри пречки скрити,
и с медузи – мисли нежни, но отровни,
с тъмни нощи, с мрак забулващи очите,
и със фарове, в безлунна нощ опора,
с риби-клоуни и пръски от веселие,
със амбиции – акули ненаситни,
с мрачни бури, взели данъка си в кораби,
с яхти дървени с моряци от желязо,
със течения подводни, скрити, подли,
със забравени по дъното останки,
и с пристанища прастари потопени,
със чудовища незнайни в дълбините,
и с легенди над крайбрежните огньове.

С покорени разстояния и преходи,
с построени лодки, своя път поели,
и с яйца на чайки, радостно излюпени,
и отгледани, и после отлетели.

Плувам тихо през вълните на живота,
и дълбоко в мен се плиска океанът.