Преди малко драснах един коментар в една социална мрежа, на тема икономика. След това реших, че може да е ценно да го пусна и тук. Не че не съм го писал и преди. Но някои хора схващат по-трудно, така че трябва да им се повтаря повече.
Икономиката не е нечии празни приказки, а е наука точно както е наука физиката или пък генетиката. Законите ѝ са също така реални и непробиваеми, както са физичните закони.
(Да, наоколо е пълно с идеолози, които се опитват да пробутват идеологически теории за икономически. Това не прави тези теории повече икономически и по-малко идеологически, точно както геоцентричната теория за Слънчевата система не е накарала Слънцето да се върти около Земята. Който вярва на лъжата, че те са реалност, а не идеология, го прави за своя сметка.)
Икономическият цикъл може да бъде описан много просто (ако и частично): кръг на производство и потребление, и кръг на обменни средства. Двата се „въртят“ в противоположна посока и се захранват един друг.
Кръг на производство: Налични стоки и услуги биват потребявани. В процеса на това потребление се създават материали, стоки, услуги, работна сила и т.н., които биват влагани в производство. То създава определени блага – стоки, услуги и т.н., които отиват за потреблението.
Кръг на обменни средства: За да получат достъп до стоките и услугите, потребителите им дават срещу тях обменни средства (напр. пари). Производителите използват тези обменни средства, за да купят материалите, стоките, услугите, работната сила и т.н., които биват влагани в производството.
Ключът в картинката е, че процесът на производство може да създава повече продукт, отколкото потребява. Благодарение на това икономиката може да расте, населението като цяло да богатее и т.н. Дали реално ще го прави зависи от няколко неща. Ключовото от тях е силната конкуренция – без нея няма стимул за ефективност, независимо от празните приказки и лъжите по въпроса.
За да работи цялата схема и да създава плюс, са нужни две условия. Едното е максимална свобода на процеса на производство, за да бъде той колкото се може по-ефективен. Другото е преразпределяне на обменните средства (парите) така, че достатъчен процент от тях да са у потребителите, за да могат те да купят произведените блага и да не се спира процесът.
Първото условие звучи на болните от идеология на главния мозък много дясно. Второто им звучи много ляво. В реалността нито първото е дясно, нито второто е ляво. Те са просто необходимости, за да работи икономическата машина. Точно както сипването на бензин, подаването на въздух и отвеждането на изгорелите газове са необходимости, за да работи двигател с вътрешно горене.
Спрете ли едно от тях, колкото и да е идеологически „неправоверно“, двигателят ще спре да работи, колкото и останалите да са идеологически „неопровержими“. Може да съм в екстаз от идеята за двигател с вътрешно горене, който работи, без да консумира гориво, и да съм твърдо решен, че по-скоро ще умра, но няма да му сипя бензин. Какво ще стане – двигателят ще заработи без бензин или аз ще се окажа очевиден идиот? Отговорете си сами.
Същото е и с машината на икономиката. Махнете ли кое да е от тези две условия, тя ще спре да работи, независимо колко ви харесва идеята. И независимо колко сте убедени, че идеята е вярна, неопровержима, велика, свещена и т.н. И независимо какви и колко велики и доказали се мъдреци са заявили, че номерът ще мине. Тези, които имат акъла да максимизират и двете, ще спечелят конкурса на еволюцията. Тези, които го нямат, ще отпаднат – ще се окажат вече знаете какво.
Това е положението. Избирайте си сами от кои искате да бъдете.
добре написано, но според мен идеологията се появява само при второто условие.
тези, които притежават средствата за производство и се „борят“ за максимална свобода на производство, хич не са склонни към такова „преразпределяне“ на обменните средства, така че да има повече и за „обикновените“ хора.
дали ще го наричаме това алчност или жажда за власт е въпрос вече на семантика (пак според мен).
@Nick Agnelow: Да, точната от двете думи е семантика. Но мисля, че която и да е от тях изключва идеологията. Под „идеология“ имам предвид обикновената форма на глупост, която си въобразява, че след като даден начин на мислене ни е приятен, значи трябва да е верен.
Реално тези, които притежават средствата за производство, се оказват с контрол върху парите, тъй като притежават участъка от кръга, който създава средствата за поддържането и увеличаването му. Ако обаче откажат да преразпределят средствата си към по-бедните, кръгът ще започне да действа по-слабо и да се свива. Отначало ще започне да намалява печалбата им, а после ще започнат и да са на загуба. Така че ако искат да са богати и да стават все по-богати, трябва да преразпределят големия процент от печалбата си. Не е първото контраинтуитивно нещо в науката.
(Да, психопатите сред тях и тогава може да предпочетат да не преразпределят, заради усещането за власт, което това им дава. Но обикновено нормалните хора са повече от психопатите, така че могат да вземат връх.)
Проблемът с преразпределянето е, че ако преразпределят не всички богати, а само някои, тези някои печелят, а преразпределящите губят (Парето-неоптимална ситуация). Затова, ако богатите искат да стават все по-богати, единственият им начин за това е да наложат закони, които задължават всички богати да преразпределят, и да следят те да се спазват. Не го ли направят, рано или късно се стига до ситуацията от 1929 г. – тя е криза не на свръхпроизводство, същото по размер производство е било консумирано преспокойно само година по-рано. Криза е именно и точно криза на попадането на парите за потребление на място, различно от това на потреблението (при богатите вместо при бедните). И тя продължава, докато не дойде власт, която извършва нужното преразпределяне насила.
Ако обаче откажат да преразпределят средствата си към по-бедните, кръгът ще започне да действа по-слабо и да се свива. Отначало ще започне да намалява печалбата им, а после ще започнат и да са на загуба. Така че ако искат да са богати и да стават все по-богати, трябва да преразпределят големия процент от печалбата си. Не е първото контраинтуитивно нещо в науката.
пропускаш трансформацията на „търсенето определя предлагането“ в „предлагането определя търсенето“. примери от реалния живот има колкото искаш, пусни някоя телевизия и гледай паузите във филмите.
темата между другото няма как да се разнищи в няколко коментара, за това ще спра до тук.
а ако имаш време и желание, може да се видим някъде на по бира или там каквото решим друго, че отдавна не сме се виждали 🙂
@Nick Angelow: Търсенето не определя предлагането. Платежоспособното търсене определя предлагането.
А предлагането определя търсенето там, където няма свобода на предприемчивостта. И между другото счупва системата на икономиката – тя работи добре само когато е свободна.
А за виждането – с най-голямо удоволствие! 🙂
Няма машина на икономиката, както няма машина на горенето. Равновесието в икономиката може да се постигне по множество начини. То не е тъждествено нито на ефективно използване на ресурси, нито на увеличаване на благосъстоянието на обществото. Още по-малко е идеологически обвързано.
@Велик: Така е, няма машина на икономиката, точно както няма машина на двигателя за вътрешно горене. Самата икономика е машина – в смисъла, в който примерно една програма е машина, или Вселената е машина.