Блогове, блогове…

Преди няма месец съобщих за новородения блог на LeeNeeAnn. А вчера научих за още един. Този път на човека, който тихичко и скромно създаде първата българска Linux дистрибуция.

Честит блог, Илия! 🙂 И дано радваш общността с него не по-малко, отколкото с Тиликс!

… През последните няколко години блоговете направиха революция в осведомяването и в междучовешката комуникация. В един свят, където традиционните масмедии все повече служат единствено на най-едрия бизнес, блоговете изникнаха като тяхна алтернатива точно навреме, сякаш от въздуха. И нищо чудно да продължат да придобиват все повече популярност – защото вече всеки може да създаде масмедия с джобните си пари. И със силата на истината, която тя раздава, да победиш милиарди, вложени във вестници и телевизии.

(Което пък дава ново, интересно развитие. Традиционните съвременни медии оказват по-скоро конвергентен ефект върху обществото, тъй като собствениците им спадат най-често към една и съща социална група, и имат сходни интереси. Създаването на блог обаче е по възможностите на почти всеки – а това означава много по-голямо разнообразие. А всяка медия, включително блоговете, служи като кристализационен център на определени възгледи и настроения. Така че бих очаквал експлозията на блоговете да доведе до засилване на дивергенцията в обществото, във всякакви посоки… Направо почвам да се чудя дали да не вземам по-насериозно шеговитите си модели на бъдещето, създадени, за да пиша на тяхна база “Ортодокс” 🙂 )

Другата линия на развитие нарекох в един свой предишен запис “ефектът на Иван Попов”. (Той не е откривателят му, просто разказа за него в една лекция на миналия ОпънФест.) Идеята му е, че с времето производството на информация започва да надхвърля търсенето – и вече проблемът е не откъде да намираш content за потребяване, а откъде да намериш потребители за създадения… Двете тенденции са пряко противоположни.

Коя от двете ще надделее? Или и двете ще постигнат баланс? Интересно е да се проследи и прогнозира (а и доста полезно, хе-хе). Но и двете пропускат една причина за блогване – а тя може в по-далечен план да промени нещата отново.

Блогването като форма на споделяне, и търсене на повече откритост. Не като начин да създадеш информационна агенция – а като начин да се разкриеш пред хората, за да ти помогнат да одялаш тези свои трески, които трудно забелязваш сам…

Но стига философии. Още веднъж – честит блог, Илия! И… до нови срещи в него! 🙂