Маймуните, особено по-младите, обожават да си играят с прости механични играчки и ребуси (напр. няколко резета, заключени едно върху друго). Разгадават ги с огромен мерак, и често са готови да изтърпят неголеми наказания, за да получат достъп до забавлението (примерно да се покатерят по мрежа, по която тече слаб ток, за да вземат играчката). Това кой ще си играе често се решава чрез груповата йерархия – лидерите заграбват всичко… С една дума, маймуните обичат предизвикателството. Точно като хората.
“Злите” експериментатори-психолози обаче веднъж си направили експеримент. Давали всеки ден на маймунки в клетка механични задачки, докато едва ли не ги пристрастили към това забавление. И след това… започнали да им дават като награда по банан за всеки решен ребус. (Чудя се, откъде ли ми е познато явлението?)
Резултатът бил безкрайно логичен… и също толкова тъжен. Маймунките продължавали все така настървено да се борят със задачките – но вече заради банана. Когато след седмица-две престанали да им дават банани за награда, те напълно престанали да се интересуват от така приятното преди забавление…
Описания на опита има много, обяснения – също. И най-вече дефиниции на това какво точно е станало всъщност.
Някои казват, че маймунките са “пораснали”. Придобили чувство за материална отговорност, ориентирали се в света, и т.н.
Други – че са се “комерсиализирали”. Придобили “търговски усет”, и т.н.
Аз си мисля, че са се… хм, маймунизирали. В смисъл, че всички животни си гледат изгодата, но само най-висшите – играта, забавлението и предизвикателството. Висши примати, делфини, слонове, вранови птици, домашни котки и кучета… списъкът на практика свършва. В този смисъл, маймунките са изгубили страстта си към играта, и така са слезли еволюционно до по-низшите животни… Лично мнение, де.
Всеки умен шеф на фирма, който съм виждал, търси един точно определен тип персонал. Тези, които биха работили тази работа дори без пари. Не защото вярва, че те наистина ще работят без пари – на това разчитат шефовете-идиоти. А защото те са, на които обикновено може да се разчита да работят истински.
Проблемът обаче започва тук. Успелият да намери такива хора шеф се оказва в положението на експериментатора от горния опит, дори по-лошо. Хората му трябва да ядат. А дойде ли заплащането, идва и ефектът на “омаймуняването”… Колкото и да се мъчиш да поднесеш заплащането като нещо “отделно от работата”, служещо за да живееш, а не възнаграждение за забавлението ти, все не звучи убедително. Уравниловката помага донякъде, но също не е решение – винаги има по-продуктивни и полезни хора, и възниква въпросът справедливо ли е те да получават колкото и по-малко полезните… Труден проблем, нали?
Един вариант, който ми се струва приемлив (не съвършен, просто поносим) е пълната откритост във възнагражденията в една фирма. Пълната информация колко печели фирмата, колко къде отива, кой колко получава, и защо толкова – официално открита, достъпна и предлагана на всеки служител. Антиподът на съвременния тип фирма, в който заплатата на всеки е тайна от всички, освен от шефа му… Когато гледат достатъчно очи, справедливото положение се вижда лесно.
А когато възнаграждението е справедливо, човек лесно може да забрави за битката за него – и да продължи да се радва на работата като на игра.
Знаеш ли какви мисли, освен веселието, ми дойдоха, като прочетох това?
Отначало маймуните в клетката живеели при комунизма. Битовите им потребности били задоволени и те се стремели да изразяват висшите си стремежи – от познание, игра и прочие.
После им спретнали един капитализъм – каквото и да правиш, го правиш за пари. Принуууда!
Значи идеята за комунизма допада повече на маймунките. 😉 Ще почна да вярвам в световете на Иван Ефремов…
Това ме успокоява. Значи, щом синът ми спре да играе на компютъра и почне да работи на него за пари, ще бъде отвратен достатъчно, за да не го окупира по цял ден и ще мога да му виждам очите! 🙂
Дали пък да не даваме заплатата на хората, директно на семействата им, така че да не знаят за какво работят? И да го правят само защото така искат?
Това, че всички хора в една фирма трябва да знаят колко и дали печели и къде отива печалбата е ясно като две и две. Това истинските нормални капиталисти го знаят, чел съм за тия работи, така са правили едни капиталисти във Великобритания например. Сега, когато вчерашни демагози и какви ли още не ни учат що е то капитализъм, много глупости ще чуем, за жалост, ще прочетем P
“Комунистическият” модел има интересни варианти на развитие – утре или други ден ще гледам да опиша един. 🙂
А колкото до комунизма – да си призная, аз под тази дума разбирам нашенския си комунизъм. Което ще рече феодализъм с робовладелски елементи… Така че, за да няма двусмислици, предпочитам да избягвам този термин.
Ха, при нас никога не е имало комунизъм. Дори за социализъм се съмнявам. Иначе е модерно да се говори за това. Пропаганда. На запад също я е имало (и още я има, при това по-силна) – какъв комунизъм е било в бившите соцстрани. Жалко е, че ние се влияем от това…
Що се отнася до заплатите при нас няма начин да се реализира пълна прозрачност. Прекалено много гледаме в чуждата паница. Такъв ни е манталитета. Освен това основният принцип на повечето работодатели е “разделяй и владей”. Интересно ми е да видя това нещо моделирано с маймуни и какъв ще е резултата. Предполагам няма как да стане, защото хората можем да бъдем безпределно “висши” в низостта си.
Под “комунизъм” нямах предвид това, което е внушено от медиите на средния човек от западните страни. Под “комунизъм” разбирам теоретичния модел за държавно устройство, при който се предполага, че основните нужди на населението са покрити и не подлежат на коментар. Когато от всеки човек ще се използват най-добрите му качества, а не дипломираният инженер да ходи да продава зеленчуци, защото от това може да припечели пари за съществуване.
А относно режима на “демокрация” – за последните 15 години се нагледах на недостатъците му и в нашенски и в глобален мащаб и съм убедена, че не е добра система. Ако някой е измислил по-добра – моля – в мое лице ще намери добър слушател и верен поддръжник.
Искам също да добавя, че из литературата, която напослед чета, се повтаря един и същ лайт-мотив: прави това, което те влече отвътре, това което ти се прави, без да мислиш за печалбата и за парите. Те сами ще си дойдат.
И това ми прилича на комунизъм също – ролята на парите не е водеща. Водещото е ефективното използване на способностите на всеки отделен човек. Нещо, което нашето общество не прави. Колко от вас работят това, което усещат че проявява най-силните им страни?
Мисля, че сме доста далеч като общество и манталитет, от момента на пълната информираност на персонала за състоянието на фирмата. В България /Лично мнение/, хората разсъждават така: “Щом ми казват, значи искат мнението ми! Значи аз ще си го дам, а те са длъжни да се съобразят с него”. Да, ама угодия няма!
Аз смятам, че всеки трябва да си върши работата и да помага на останалите с каквото може, без да натрапва мнението си. Но, обикновено не се получава така. В момента, в който служителите станат наясно с финансовата ситуация, особено ако според тях тя е добра – веднага искат увеличаване на заплатите и почват да следят разходите дори и на шефа си /собственика/, но гледат абсолютно тесногръдо на нещата. Нито един от тях няма и да помисли за ре-инвестиции, обучение на нови служители и т.н. харчове, които няма да влезнат в неговия джоб. Съжалявам, че не споделям либералните ви възгледи, но….
А по отношение на това, работата да ти носи удоволствие и да правиш това, което ти искаш – идеята е чудесна! Въпросът е, всеки ли може да си го позволи!
Аз работя нещо, което наистина ми харесва. Дали това занимание вади най-силните ми страни – не знам, не съм го разглеждала по този начин. Важното е, че ходя на работа с удоволствие, не ме свива под лъжичката в неделя вечер и работя спокойно и с усмивка. НО! Мога да си го позволя – работя без страх, че от това зависи бита ми и този на децата ми! Мисля, че това е съществено за Българската ситуация!
Даже си имам и лаф по въпроса. Обичам да казвам, че съм “финансово независима”, което значи, че от моите финанси, вкъщи нищо не зависи!
Това комунизма, не знам защо, но сега го свързвам в момента със opensource… А иначе за заплащането във фирмата е интересен проблем. Според мен добре е да се знае финансовото състояние на фирмата от персонала. По-важно е обаче да се знае защо колегата Х взима повече от колегата У(въпреки, че идва в 11 на работа и си тръгва в 4:)) ) или сякаш по-добре отдел Х от одтел У както и в зависимост от длъжността. И това да се обяснява гласно а не под сурдинка :). Тогава персоналът ще може да разбере какви са критериите по които се прави заплащането и да се съобразява с тях. Мисля си също така, че е хубаво да има динамика в заплащането, например премии по някакъв повод, разбира са пак с обяснение защо са премиите, кой и защо взима повече от друг, но никога с едни и същи суми и в едно и също време – щото много бързо се свиква с тях( примерът с маймуните:) ).
ritchie: Според мен точно при нас прозрачността ще работи най-добре – и именно защото българинът е свикнал да гледа в чуждата паница.
Прозрачността е необходимо, но не достатъчно условие, за да се разпределят доходите реално справедливо. Необходимо е също и хората да са ангажирани, и да взимат мерки. Иначе става както с гласуването у нас – всички ругаем властта, но никой не си мръдва пръста да й каже на избори да се разкара…
LeeAnn: Това служителите да следят заплатата на шефа според мен е похвално. Шефовете, които заслужават повече пари, няма да имат проблем – но “парашутистите” ще се чувстват още по-некомфортно. Особено когато подчинените им почнат да не издържат на срама, и да вземат мерки да се местят другаде…
Mick: Защо свързваш комунизма с opensource повечето хора тук знаят. Защото прекалено много слушаш чичко Балмър и различните му говорители… 🙂 Не ми се сърди, но ако комунизмът беше като отворения код, сега Щатите щяха да са в криза и да получават икономическа помощ от световния господар СССР… Както се казва – уви, де да беше така, комунизмът наистина да беше като отворения код!
Mick: Как точно си го представяш това? Във фирма с 20 души персонал, трябва да сложиш още 5, които да следят обективно и да смятат! Не става.
И изобщо, май си говорим за неща, които си остават в сферата на мечтите. На практика това не се получава.
Григор, точно защото гледаме в чуждата паница прозрачността няма да работи. На нас това ни действа деморализиращо. Почва се обсъждане защо еди кой си взема повече от мен, като рядко се засичаме в офиса или що аз се занимавам с толкова много неща, а колегата дето си клати краката и си бърка в носа взима колкото мен? И проблемът е основно защото никой работодател не иска да дава яснота кой колко и защо получава. Освен това съм забелязал, че повечето фирмаджии обичат да се плетат интриги вътре в колектива точно на тази база – кой колко взема. И колкото и странно да изглежда – мъжете интриганти са повече и по-изобретателни в тази област.
Григор, не говоря за шефове-парашутисти, а за собствениците на фирми! И нещо не съм много съгласна с теб! /не обичам да споря :-(, но при теб винаги се стига до спор – как го правиш, не знам 😉 /
Ти би ли дал отчет на всеки за всяка стотинка, която харчиш, фирмено и за себе си? Кога спира да е служебно и кога става лично? Това, че си започнал с личен капитал и безкрайно много лишения и си го докарал до състояние да храниш още 20 човека, прави ли ги равноправни като мнение? Ако си заделил още преди години 5 000 лв. за черни дни, но те не са дошли, за щастие, и решаваш да идеш с тях на почивка на…. остров – това дава ли право на другите да искат да дойдат с теб? Или да те спрат?
Ако им дава право – искам да работя за теб – ще ти кажа какво мога, колко струва то, кога да ме слушаш! 😉 и къде да ме заведеш!
ritchie: Според мен прозрачността действа деморализиращо само когато виждаш, но нямаш никакъв избор за действие. А реалното положение е, че хората имат избор за действие, винаги. И особено в открита фирма – там, ако някой взима, но не работи, той бърка в паничката не само на колегите си, но и на шефовете и собствениците си… Така че е повече от вероятно срещу него да бъдат взети мерки.
Ако шефовете са толкова тъпи, че да не правят нищо, хората, дето работят, накрая почват да се ориентират към други фирми. Съответната фирма закъсва, и собствениците й или взимат мерки, или скоро остават без фирмата си. Успяват тези фирми, в които нещата се правят както трябва – те при еднакви условия стимулират хората си по-добре от фирмите, които разчитат на натиск и изнудване.
LeeAnn: Собственикът на фирма си е собственик на фирма. Може да се разпорежда с нея всякак – било като едноличен господар, било като направи съвет на всички работници. Това няма отношение към откритостта. Докато я има, тя работи при почти всякакви фирмени управления (поне при всички, при които изобщо можеш да се махнеш от фирмата, ако решиш). Тя е нещо като свободата на словото – наглед няма нищо общо с икономическата ефективност на дадена държава, но на практика държавите със свобода на словото се оказват икономически ефективни, а тоталитарните – неефективни. Същото е и с фирмите.
Идеята на откритостта е не че позволява или забранява какво да се върши (пряко), а че прави видимо вършеното – официално видимо, и обсъждаемо. Ако в една типична българска фирма обсъждаш как шефът купил с фирмени пари джип на любовницата си, и той го разбере, най-вероятно ще ти вгорчи живота. Ако го правиш в една отворена фирма, шефът не може да ти направи нищо, защото ще е сгазил основен принцип на фирмата – и само и тази му простъпка ще се прибави към публично обсъжданото.
Оттук тръгва и разликата. В типичната ни фирма хората са отишли с идеята, че ще треперят, ще изпълняват и ще си мълчат. В отворената отиват с идеята, че ще знаят всичко и ще могат да обсъждат всичко – и ако това им бъде отнето, ще се чувстват орязани. Както примерно ако в типична фирма не им дадат заплатите… И това орязване съсипва желанието им за работа, иновативността, ангажираността – в крайна сметка, продуктивността. Оттам – ефективността на фирмата. Тоест, шеф в отворена фирма или го обсъждат открито и в лицето му, ако сгази лука, или бърка в джоба на собствениците й. И то дълбоко – разликата в производителността от успяваща до закъсваща конкурентна фирма обикновено е много малка.
А обсъжда ли всеки свободно и открито как някой е безполезен некадърник, и това се отразява финансово на неговите хора, неговите хора пък почват да търсят начини да се махнат от него. Безполезността почва да си личи явно и силно, и собствениците виждат прекалено добре кой им бърка в джоба – и какви мерки взимат шефовете по въпроса.
В програмирането на Unix има един принцип: правилно проектираното и направено нещо е като дялан камък, където и да го сложиш, все пасва, и използваш ли го правилно, върши и каквото никога не си влагал при направата му… Отвореността на една фирма ми изглежда като такова нещо – правилно проектирано. Прилагаш ли го правилно, е като дялан камък. Не защото е гениално, а защото просто е… правилното.
От твоята уста винаги изглежда лесно…
Лесно – не. Но възможно. С много усилия и малко късмет… 🙂
Вероятно! Страхотен позитивист-оптимист си.
Моля те, отговори ми на един, странен за теб, въпрос: Качвал ли си скоро в градския транспорт?
/в момента само аз знам защо те питам, но скоро ще разберат и другите/
Не съм нито позитивист, нито оптимист.
Смятам себе си за макиавелист – в смисъл, човек, който се мъчи да прецени накъде клонят чисто практическите тенденции, и какво е най-ефективно.
А за въпроса ти – да, градският транспорт е отврат. Защото няма реална конкуренция, нито зависи реално от приходите си. Ако тези двете бяха налице, щеше доста бързо да стане изряден.
Отврат ли? Отново си от умерен по-умерен, но друго не съм и очаквала. 😉
Градският транспорт е убиец на ентусиазма и положително ми мислене!
Само за 3 спирки вчера…
Всъщност, не ми се говори. Едва ли има някой, който да не знае, какво може да се случи за цели 3 спирки………. 🙁
Pingback: Milano Rock City »
В момента работя в подобна обстановка, т.е. по-голямата част от информацията във фирмата е открита за персонала, не особено синтезирана за да видиш точно кой колко взима, но с повече упорство може да се дръпне една сметка.
Едно добро начало наистина е достъпа до информация към задачите или проектите, или каквато е отчетната единица към съответната сфера, показваща приходите от съответното дело и разпределението им по звена. Така ако някои поиска да разбере за какво работи и защо нещо е така може веднага да разбере. За мен това е нова практика, но определено ми харесва.