СПИН, генното инженерство… и авторските права

Преди почти седем години присъствах на една лекция на Кен Мюлер, експерт по невронауки. За да проследи точния произход на един вид мозъчни клетки, неговият екип създал вирус, който заразява точно определен вид зародишни клетки, и прикрепва в тях лесен за идентифициране ген… Прозвуча ми като фантастика. Защото който може това, може да вкарва каквито иска гени където иска. Който има дори начални познания по биология, знае какво значи това.

Вярно е, от един успех до масова технология има много път. Но принципно вратичката беше отворена. И оттогава започнах да следя за съобщения на тази тема.

Съобщенията дълго време бяха подозрително малко. Вярно е, Мюлер и екипът му може, образно казано, случайно да са успели да запратят нещо в орбита около Земята с гола ръка. Само че кой колектив от учени изобщо се опитва да изстреля спътник с хвърляне от ръка, ако не знае, че има приличен шанс да успее – тоест, отработена и изпитана неведнъж технология? Нещо се губи…

Както и да е. Дълго време бях зает с икономическо оцеляване, а и да не бях, не зная дали щях да науча много повече. Но от година-две забелязвам подобни вести да си пробиват път из медиите. Дали налягането в буркана е нараснало до степен капачката да не издържа? Или онова наистина е било случайност, но пътят малко по малко бива напипван? Няма значение. Важното е, че се напредва.

Днес прочетох поредната. Някакъв екип създал противораково лекарство на базата на… вируса на СПИН. Модифицирал го да заразява само ракови клетки, и да вкарва в тях ген – засега само маркиращ ги, колкото да се провери заразил ли ги е. Оттам до разрушителен ген обаче пътят е малък. А пък видовете рак, които са отговорни за над 90% от смъртността сред раково болните, са почти всичките лесни за насочване на вирус специфично срещу тях.

Да, това е само експеримент. Но твърде важен за твърде много хора. Сигурно след време ще има модификации срещу доста видове рак. Сигурно ще има и гафове, може би трагични – всяка технология си има бъговете. Но нещата ще се движат напред.

Какво ще последва – не знам. Може би вирусите срещу рак на белия дроб, или стомаха, или дебелото черво ще се продават в ампули за инжектиране, както сега антибиотиците. Може би ще има комбинирани вируси, един срещу десет вида рак. Може би ще има такива, които се взимат като ваксина, веднъж в детството, и остават в организма ни цял живот, за да атакуват агресивно рака, когато той се появи. Или ще се прикрепват в гените ни, и ще се предават и на поколението…

Може да последва какво ли не. Защо ли обаче ме мъчи подозрение – че биотехнологичните фирми ще стискат новостите, за да не изпуснат печалбите си, и това ще забавя с години и десетилетия развитието им, и ще стеснява обхвата им? Има такъв прецедент – оказа се, че някакви бяха открили пеницилина няколко години преди Флеминг, но го крили, докато съобразят как да печелят от него най-добре. Даже оспориха даването на Нобелова награда на Флеминг.

Само че Нобеловият комитет така ги насоли на тема хуманност, човечност и съвест, че повече нито се чуха, нито се видяха. Даже не помня кои бяха – не го заслужават. Но не вярвам това да разколебае или трогне фармацевтичните колоси. Половин Африка ще измре – те не смъкват цената на лекарствата срещу СПИН, нищо че производствената им стойност клони към нулата. Много авторски права имало вътре. Ама болният африканец нямал пари да си ги купи, ако ще да умира? Било въпрос на принципи. Лишавало ги от законно полагащи им се пари…

Принципи?… Закон?…

И колко пари ще изкарат от разликата? Милион? Два? Десет? Дано да са им ама много сладки. Толкова, че да струва живота на милионите измрели… Да имаше как да бъдат осъдени да си носят тези пари закачени на дрехите, като значки. Друго не искам.

Нацизма го съдиха в Нюрнберг – бил избил двайсет милиона души. Съвременната фармацевтична индустрия се очаква в двайсетгодишен срок да избие чрез тази си политика двайсет пъти по толкова. Тогавашните немци бяха накарани да си посипят с пепел главите и да мислят “Мълчал съм – значи съм съучастник”. А какво да мисля аз сега? Дето мълча и гледам любовно емблемите по флакончетата? Че не съм отговорен за смъртта на тия милиони ли?

Утре ще съм пенсионер с бастунче и мизерна пенсия. И може би с рак на простатата, или дебелото черво. И на пазара ще има Нещо, способно да го унищожи като на шега – само че ще струва повече, отколкото имам. Нищо, че производствената му стойност ще е колкото цената на кора яйца. И ще трябва да мра, по приятния начин на раково болните. А околните ще ме гледат, и ще си мълчат. Ще са се научили, като са гледали мен как мълча сега.

Такова нещо са авторските права. Опират не само до дали Линукс ще е свободен, а и до живота на стотици милиони хора. Ей така, между другото. А в перспектива – до здравето и може би живота на милиарди, в това число в един или друг момент и моят. Не ми се вярва да живея в перфектно здраве до дълбока старост, повечето хора не успяват.

Затова не искам да мълча. Още сега. Нямам представа къде да говоря, или какво да направя, нито желание да бъда официален активист на вресливи каузи. Просто искам да кажа на глас, пред всички – не съм съгласен хора да мрат масово заради авторски права.

Ако авторските права реално допринасят за това, те не бива да съществуват. Съгласен съм да съм малко по-беден, но да зная, че каквото имам не е платено с човешки животи. А който не е съгласен, който иска богатство на цената на живота на други, според мен няма право да се нарича човек – и съответно на глас по въпроса.

Толкова.