Какво чака Украйна тази зима

Накратко – още от същото. С подобен резултат.

Русия отново ще бомбардира гражданската ѝ инфраструктура – особено електроснабдяването, водоснабдяването и снабдяването с горива. С надеждата студът и мракът да пречупят волята на украинците.

Миналата година тя направи същото. Доста успешно – ключови трафопостове и помпени станции бяха взривявани, често многократно. Но всеки път украинските ремонтни екипи работеха като бесни, в тъмнината и студа, рискувайки живота си при нова руска бомбардировка. И възстановяваха повреденото, въпреки недостига на части и материали. А засегнатото население се справяше с много взаимопомощ и търпение, стискаше зъби и намразваше руския нацизъм още повече.

Оттогава нещата се промениха. Украйна се снабди с огромен брой най-разнокалибрени генератори, способни да захранват болници, училища, детски градини, домове и ключови обекти, ако токът спре. (За което и България помогна, за моя гордост.) Натрупа запаси от резервни трансформатори и водни помпи и от резервни части за тях. Обучи още специалисти по ремонт на поразени цивилни инсталации. Вече има и как да покрие нуждите си при руска бомбардировка, и как да се възстанови след нея.

А и пряката защита напредва. Киев бе поставен под защитата на две батареи „Пейтриът“, които свалят на практика 100% от изстреляните по него руски ракети и ирански дронове. (Весело е да се чете руската пропаганда, съгласно която тези батареи са унищожени поне по десетина пъти.) Подобна защита се обсъжда и за други големи украински градове. Е, за военните обекти надали ще стигне скоро, но Украйна знае – цивилните са по-важни. Демокрациите имат такива ценности.

Така че тази година успехите на Русия в тормоза на цивилното украинско население ще са по-малки. А омразата му към нея ще продължи да се натрупва. Путин го знае и цели точно това – след него Русия и Украйна да са врагове завинаги.

Защо ли? Путин обича да повтаря, че на него не му е нужен свят, в който я няма Русия. („Няма я“ в смисъл, че не тъпче този свят с железен ботуш.) Но истината е друга.

Че на него не му е нужна Русия, в която го няма Путин. В смисъл, начело на нея.