Писа – 2

След доста натоварена седмица отново съм тук… 🙂

Казват, че цар Соломон имал вълшебен пръстен, който му позволявал да разбира езика на животните… Порасналите хора знаят, че такива пръстени няма.

Има обаче една категория хора, които никога не порастват докрай – истинските учени. Затова и знаят неща, за които “порасналите” и не подозират. Например, че такъв пръстен има – и всеки от нас го притежава. Умът ни.

Писа също има свой език – простичък, и затова и много лесен и искрен. Част от него е понятна за всекиго – кой не знае какво казва тя, когато се гали и мърка? Или обратното, когато фучи и ръмжи?… Струва си човек да научи този език – освен ако не очаква Писа, като по-умна, да научи неговия.

Като начало, просто я чуйте. Да, речникът й е беден – но богатството от интонации вероятно превишава това на повечето хора. И тези интонации са перфектно понятни за хората – ние използваме точно същите, говорим в това отношение на един и същи език. Не с всеки наоколо е така – ако например някой най-близък братовчед да ви се усмихва от някое дърво, това не значи, че ви мисли доброто. Напротив – при маймуните усмивката е израз на заплаха… Интонациите на Писа няма да ви подведат в тълкуването – а са богати и изразителни. Вслушвате ли се в тях, ще я разбирате добре.

Това работи и в обратната посока. Писа може и да не разбере думите ви, когато й говорите, но ще усети много добре интонацията. Тя е, чрез която можете да й предадете каквото бихте искали да й кажете – и ако умеете да интонирате, тя ще ви разбере.

Има обаче и теми, на които можете да се разминете с Писа в разбирането. Иска ми се да изброя някои.

Например, не всеки обича Писа гальовно да го лиже по лицето където й падне. И често й се караме заради това – без да се досещаме, че то не е прищявка или игра, а разговор. По този начин тя казва какво изпитва към нас – обич, симпатия и доверие. Можете да видите това отношение между котки, които са много близки – майка и дете, братчета и сестричета от едно котило, които цял живот са били заедно… Дано това ви подсказва каква близост и приемане означава Писа да ви лизне по лицето. Не всички от нас казват някога през живота си толкова топли думи на друг освен на половинката си.

Друго, още по-малко толерирано действие, е Писа да се настани в скута ви и да започне да ви драска лекичко с нокътчета. (Някои котки, и особено котараци, го правят и не толкова лекичко.) По-умните от нас се досещат, че тя го прави от удоволствие, а не от проклетия. Истината обаче е още по-силна.

Виждали ли сте как суче малко коте? То непрекъснато натиска и боцка с нокътчета цицката на майка си. Това е почти безусловен рефлекс, който стимулира млякоотделянето на майката, а за малкото е свързан с върховното му удоволствие на тази възраст – храненето и близостта на майката… При котките, може би повече отколкото при всички други животни, одомашняването е основно на база запазване на детски елементи и при възрастните. Никога няма да видите дива котка да драска от удоволствие. Да, скъсаният чорапогащник или дупчиците по кожата не са приятни – потупайте лапичките на Писа в такъв момент, тя лесно ще се досети, че ви създава проблем. А иначе това драскане отново е разговор – така Писа ви казва, че се чувства на вашия скут щастлива и сигурна като малко коте до майка си. Мило, нали?

(Един интересен паралел: Еволюцията от маймуна към човек в голяма степен минава именно през запазване на детски елементи и качества и при възрастните. Случайна ли е приликата?…)

Повечето приятели на Писа са забелязали, че като я погалят повечко време, тя понякога е склонна да драска и хапка. Това ли й е благодарността? Ама ха…

А истината е, че Писа просто е твърде щастлива. До степен да й се играе от щастие. Котките достигат тази степен много по-лесно от хората. Да я отучите от това не е възможно, нито пък е нужно. Просто й покажете, че драскането и хапането трябва да са по-лекички… Някои котки го знаят по природа (обикновено тези, които не са извадени от котилото прекалено рано). Други се учат на това, някои по-лесно, други по-трудно. И, както и в повечето други случаи, грубите наказания са безсмислени – много по-продуктивно е да обясните на Писа какво точно не ви харесва, така, че тя да го разбере. Трудно е, когато се е увлякла в играта – но не е невъзможно.

Често казват, че Писа се привързва не към човека, а към къщата. В това има нещо вярно – за нея това е нейната къща, а човекът е просто съжител. Писа не притежава верността на кучетата, за които човекът е Господар, Бог и всичко. Но ако сте заслужили обичта на Писа, тя може да се привърже към вас дори по-силно, отколкото към дома си. Начините да го постигнете са простички – давайте й обич, така че тя да го разбира, и тя ще ви се отплаща със същото. А постигнете ли го, знайте – постигнали сте еквивалента на истинско, дълбоко и вярно докрай приятелство при хората.