Вчера и днес пусках сървър при едни клиенти.
Чули хората за идеята, и им харесала. Става, рекох. Тъкмо ще видите интернет на компютрите си – досега те кажи-речи и вътрешна мрежа нямат…
Ако не бях убеден, че този сървър работеше коректно, докато го инсталирах, отдавна да се бях отказал. Вчера цял ден и днес до обяд – никакъв успех да го свържа с другите компютри! Поне сто пъти го проверих – брех, уж всичко е наред, а връзка с него няма!
Вече се чудех дали да не го пренеса обратно в офиса за проби, когато ей така, от инат, го сложих до единствения останал непробван компютър, вързах ги с едно кръстосано кабелче, и пробвах има ли пинг. Имаше!…?…
Проба през стандартния кабел, предвиден за този компютър (с допълнителен кръстосващ накрайник). Връзка няма. Смяна на кабела с нов – връзка проимва.
Проба на друг компютър (за по-сигурно, на новия кабел). Връзка няма. Старателен оглед, разглобяване, вадене и слагане по-стабилно на платката – връзка има!… Преместване на собствения му кабел – връзка няма. (А този кабел дълъг петдесет метра, и пуснат през куп стени.) Прекримпване на нови накрайници – връзка има.
Проба на трети компютър, на изпробван кабел – връзка няма. Нагласяне на мрежовата платка (и тя полуизвадена като предишната) – пак няма. Преинсталиране на мрежов драйвер – връзка има! Местене на компютъра на собствения му кабел – познайте… Смяна на кабела – всичко наред.
И така, компютрите един по един. Всеки следващ с всички предишни дефекти, плюс поне един нов. На последния така и не успях да пусна връзка – непрекъснато престартира заради дефектно дъно (дори след като всичко друго е оправено). Но това вече не ми се брои от клиента за неуспех – по-отдавнашните служители знаят, че той и преди така си е престартирал.
Докато си обличах якето на тръгване, чух как една от служителките казва на другата:
– Инат, бе! Добре че не знаеше всичките тия дертове отначало, че щеше живи да одере шефовете, нямаше да му приемат офертата…
Пука ми на жилетката щяха ли да приемат шефовете й офертата. Инат съм и се боря до последно не заради парите или хатъра нечий, а заради себе си.
И се гордея с това – не по-малко от кое да е магаре с “постоянството и решителността” си. 🙂
Ти не си ли лекар по образование?
Ако си – зарязвай компютрите и лекарствай! Упорити и кадърни админи – много! Упоритите и кадърни лекари сте малко!
А съм сигурен, че ти ще си точно толкова добър и старателен и като лекар… а там нишата за свястни специалисти не е ниша, а празно поле!
Дочно, упоритите и кадърни админи не са толкова много… 🙂 Нека човека се занимава с каквото иска, а ние ще го даваме за пример на младото поколение 🙂
Кратко включване и от младото поколение:) Примера си го бива;) И аз упорствам така докато накрая не преровя всички възможни проблеми по три пъти и ако пак нищо не излезе Младото поколение отива да пуши по една цигара на … чист въздух. В такива моменти като ми се охлади малко главата винаги ми хрумва по още нещо, което съм пропуснал…
Последният подобен проблем ми беше мишката в Дебиана, която след инсталиране на новичко ядро и ъпгрейд на системата си работеше идеално, но след един злополучен рестарт умря. Два дни я борех, докато не разбрах, че в едно малко файлче съм пропуснал една още по-малка думичка, която обаче се оказа жизнено важна, за онова странното там дето подскача на екрана:)
Но си имаше и хубави страни – научих още десетина комбинации от клавиши, за които не ми беше хрумвало дотогава:)….
Дончо: Лекарствам предостатъчно. Поне по един час на ден (средно) ми се събира, домашната и приятелска “клиника”. Няма опасност скоро да си забравя наученото. 🙂
(В интерес на истината, лекарството е доста по-неблагодарно от сисадминството. Веднъж позната ми се беше оплакала със здравен проблем, за който не можели да й помогнат – а често и да го диагностицират. След петнайсетминутен разговор (несвързан със здравето й) й казах точната диагноза, и т.н. Тя отиде с тази диагноза при няколко светила, които ме осмяха жестоко. Аз се амбицирах, уредих й съответното изследване, и си доказах правотата… Резултатът? Тя и до днес ме гледа особено, страни от мен и ме нарича зад гърба ми Ханибал Лектър…)
Васил: Според мен упоритите и кадърни админи са предостатъчно. Рядкост са упоритите, но не особено кадърни – като мен. 🙂
Да, верно било значи – лекар. 🙁
Според мен или едното, или другото. Но двете заедно по-добре не. Въпреки, че наскоро установих, че има и известна полза от това – за професионалните заболявания.