Вървя из София и се оглеждам. Навсякъде се строи.
Колко качествено, е друга тема. Колко красиво – и това е друга тема (впрочем, много нови сгради са приемливи за окото). Но колко нагъсто и сбутано – просто не ми се говори.
Гледам застрояваните преди шейсет-седемдесет години улици в центъра. Къща до къща. Никаква пролука между тях. Ще рече човек – нагъчкано, но все пак хората живеят, нали?… Само че минеш ли през входа, вътрешността на карето улици се оказва един голям двор. Понякога преграден. Но почти винаги двор. Къщите са само по ръба.
Днешните архитекти обаче май са виждали централните квартали само отвън. Новозастроените места са нагъчкани до краен предел. Гони се максимумът жилищна площ – тъй ами, келепир има в тая работа!… А дворът като понятие изчезва. Превръща се в бетонна шахта, в която Гошо и Пешо си подават назаем клещите между срещуположните десети етажи на две сгради, без да трябва дори да се протегнат. И дъното на която е бетонирано – напълно предвидливо, на толкова място и с толкова малко слънце какво ще вирее? Който иска зеленина, да си боядиса стените в зелено.
София расте стремглаво на ширина. Вече е трудно да намериш в рамките на Околовръстното шосе място, което да не е застроено или поне подготвено за застрояване. Расте обаче и на височина – старите кварталчета, с къщичките с широки дворове, се превръщат стремглаво в бетонни лабиринти с тесни ходници. Там, където преди са живеели сто души, сега живеят две хиляди. И отчаяно се прескачат в тесните ходници между сградите, въобразявайки си, че ще намерят някъде място да седнат и да пуснат децата да си играят.
Преди 20 години към София бяха изкуствено присъединени сума ти села, за да може градът да се води едномилионен. (И пак не беше, и надписваха статистиките.) Сега и без селата вече е двумилионен, и продължава да расте на юруш. Привлича от огладнялата и обосяла провинция всеки, който няма сили повече да издържа на мизерия и аргатуване на дерибеи. Тук може да е бетонна джунгла, но поне се намират работа и заплащане, има как да се оцелее… И хората идват на талази. И заливат като скакалци всяко свободно място.
А свободните места са взе по-малко, и сгъчкването на много хора почва буквално да ги души. Последствията пък – повече автомобили, повече отпадъци и т.н. – съсипват екологията. София почва да се превръща в екологична помийна яма… А хората продължават да напират насам. Нямат избор.
Дали не би било разумно, като гол минимум, поне да се оправят комуникациите на този град с близката околност? Няма да струва безумно много, а ефектът ще е огромен. Околните села, някога забутани, сега са де факто софийски квартали – познавам човек, който живее във Враждебна, а работи в София. Двайсетина минути по магистралата са, по-бързо, отколкото за повечето софиянци сутрешното отиване на работа, а пък живее на тишина и въздух… Ако всички околни села бяха така, градът щеше да бъде сериозно разтоварен.
Друго предимство е, че както за хората е удобно да живеят на тридесет-четридесет километра от София, а да идват да работят в нея, така е удобно и работата да се изнесе някъде наоколо, а хората да ходят там. Някои вече го правят – един от ВУЗ-овете, които зная, се намира в Правец, а всичките му преподаватели живеят в София. Сутрин автобусчето ги докарва, вечер ги закарва.
А толкова населени места са по-близо от Правец! Преди пет години ми предлагаха двустаен апартамент в Радомир, панелен, в прилично състояние, за пет хиляди лева. И сега надали е твърде много повече. Влакът София-Радомир пътува по-малко от час, цената на билета е малко над левче. А районът е кристално екологичен на фона на София… И така е във всички посоки, към които водят ЖП линии.
И по-прилични пътища – също. Мой клиент живее в Бобен, на 20 километра от София, на блажена и благодатна тишина и спокойствие. От вратата на двора му до вратата на офиса в София са точно 30 минути с колата. Ако комуникациите бяха по-добри, тези 30 минути щяха да са 20, а в 30-минутен обсег щеше да е Сливница. (Тя и сега е, с влак.)
Накратко – от нас си зависи дали да превърнем София в помийна яма, или в град, в който може да се живее. Ако просто строителството се вземе под контрол (без изцепки), и комуникациите се оправят, Софийската агломерация ще може съвършено спокойно да поеме три-три и половина милиона души, при далеч по-добри условия на живот, отколкото сега. А за мащабите на града това хич не са големи разходи.
Прав е Бойко Борисов – сегашният закон за София съсипва града. Почти всички други общини в България са на държавна поддръжка – София е длъжна да внася към 80% от приходите си в държавния бюджет! Пък ще има пари за оправяне на улици, и какво ли не още… Ето едно нещо, което си струва да бъде поискано от всеки кандидат за народен представител от София – да обещае, че ще поправи този закон. И ако не го направи, името му да бъде вписано в един хубав голям черен списък. На политическите трупове, за които никой повече няма да гласува и с нож на гърлото.
Съгласен съм, но друго нещо ми се върти в главата.
Защо трябва цяла България да се концентрира в София? Няма ли да е далеч по-ефективно да не се налага хората да напускат родните си градове, за да търсят прехрана тук? Знам, в провинцията работа няма, няма и добри условия за бизнес. Но защо трябва да е така? Не може ли да се работи в такава насока, че да се стимулира икономиката и там? Вярвам, че има нужда от хора и по селата, и по по-малките градове. Според мен и в провинцията има потенциал за бизнес. Ако хората имат добра работа по родните си места, няма да ги напускат, за да дойдат в този мръсен град. Така хем София ще се поразтовари, хем ще се развият важни отрасли като селското стопанство и промишлеността… Признавам, че аз от икономика хал хабер си нямам и това е само идея в най-суров вид, а може и въобще да не съм прав. Освен това темата е доста обширна…
Доколкото знам навремето е имало изкуствена урбанизация. Струва ми се, че тя е била много силна и в София. Може би днес търпим сериозни последствия от нея.
София със сигурност (спешно) се нуждае от някаква преорганизация, но си мисля, че също толкова важно е и да се създадат условия за малкия и средния бизнес в провинцията, да потръгне по-добре икономиката там. Това би облекчило и столицата в известна степен.
Аз като един истински политик няма да си мръдна пръста да измисля нещо ново и ще кажа, че и двамата сте прави и ако колегите не ги домързи могат да направят и двете неща и всичко да си дойде на мястото(Ама и колегите като мен ги мързи…)
Шегата на страна. Наистина и двамата сте прави. Винаги съм се чудел защо по-дяволите IT индустрията се концентрира така усилено в София, след като реално няма никакъв досег до държавните институции, които е логично да са концентрирани там. Не е само този отрасъл на икономиката. Сигурно хора, които работят в други ще кажат веднага, че този проблем го има и при тях, а логика – йок.
Григи, прав си, че може да бъде направено това – както е примерно в Германия. Макар че в Германия е другата крайност. Навремето ми се наложи да ходя на работа с един професор. Той живееше в Букстехуде, което е на 40км от Хамбург и работеше в един от тамошните университети. 40км по немските аутобани са си 20минути, но нямаш идея какво се случи, когато стигнахме моста. Беше понеделник 9 без нещо. Имаше километрично задръстване и пътувахме близо час до същинската ни дестинация. Но там градът е основно място за работа, а не за живеене… Има го и другия проблем. Аз живях в Кьолн, но буквално на края на града на последната спирка на Stadtbahn-a(Метро-транвай). Когато си отворех прозореца виждах един огромен бор, който беше на един метър от него, а в близката далечина (30м) беше гората. На 4минути беше парка, който представляваше най-обикновена гора, в която са сложили дървени кошчета, които пасват идеално на пейзажа, отъпкали са пътечки с дребен чакъл и са турнали тук таме пейки. Идилийка пълна. Отнемаше ми между 25 и 35минути да стигна до центъра, в зависимост от това до коя част на центъра. На пръв поглед е приемливо, но идва един момент, в който това пътуване започва да ти омръзва… Макар че си доспивах сладко сладко в бан-а…. Виж, ако имаш кола е може би по-приятно – няма го чакането по спирките, зависимостта от нощните разписания и прочие.
С всичките тези глупости исках да кажа, че си има плюсове и минуси и не всеки би се изнесал навън, но има достатъчно хора, които биха го сторили. Трябват само не толкова малко пари и още повече воля… А, и съвсем малко мозък у хората, които го решават, защото вярвай ми и тази прекрасна идея може да бъде извратена като всяка друга… Най-лошото е, че докато бъде осъществена София вече наистина няма да прилича на нищо…
Иван Ангелов: Това е, разбира се, перфектната идея – но е по-трудна за осъществяване, тоест ми се струва по-малко реалистична. Иначе, ако има как да се помогне за нея…
Ванката: Според мен си струва в това отношение България да прилича на Германия. 🙂
Според мен има две условия нещата да почнат да се подобряват.
1. Да се пресече корупцията. Да, това е невъзожно, но поне може да се вкара в разумни граници. По цял свят я има така или иначе. Стане ли това никой няма да иска да се навира в София. Сега всички министерства, достъпи до разрешителни и т.н. са съсредоточени там, а без подкупи, рушвети и ходатайства работата е направо “забрави”.
2. Децентрализация при определяне бюджета на общините. И фирмите да плащат данъка си по местонахождение, а не по седалище. Тогава никоя фирма няма да иска да се навира в София, а предполагам, че и доста с охота биха се изнесли оттам.
Всъщност основният проблем е в недостига на висококвалифицирани специалисти извън София.
Тони, това идва от факта, че всички добри специалисти, които навремето са били извън София, сега са там;) Това е последствие, а не причина;)
Хайде, де, нямало висококвалифицирани специалисти! Може да няма, ако даденият бизнес е развит главно в София, но специалисти си има навсякъде. И те не са като дървета или скали, а са хора и са мобилни и отиват там, където им предлагат добри условия за живот и работа.
А София в момента ползва позитивите на големия 2-милионен пазар, който от икономическа гледна точка е мечтата на всеки бизнес. Само дето отдавна се доказа, че стремежите на бизнеса рядко са свързани с добруването на хората. Сещате се, нали – работим за печалби…
Ха, ха! И в София няма ДОСТАТЪЧНО висококвалифицирани специалисти. Ако имаше едва ли всички фирми щяха да търсят толкова усилено. Това си е сериозен проблем – липсват специалисти. Факт. Преди около година сравнително сериозна фирма с големи мъки търсеше хора за работа в София. Добри условия. Принуди се да дава обяви, че търси хора с “компютърна грамостност”, защото хора с по-висока квалификация просто няма…
Тони, няколко думи за “извън София”. Там недостигът е точно толкова, колкото и в София, а като квалификация специалистите не са по-долно качество.
Не съм съвсем съгласна с теб. Вярно е, че нови блокове взеха да никнат като гъби след дъжд, но не забравяй, че най-много хора живеят в София, тук има най-голям избор за работа и като цяло има всичко, което е необходимо на средностатистическият българин.
Вярно е, че бано но сигурно го обръщаме на една бетонна джунгла, но това е защото го има истеричното търсене. Не биха строили, ако нямаше хора, които искат да живеят в София.
А идиличното описание на сутрешното идване до работата (която е на 20 км.) поне на мен ми намирисва, защото се бръкваш с луди пари всеки ден за автобуси. Ок, до София, ти е малко под левче, а стигането до самата работа? И това всеки ден? Мне, благодаря.
Или кола… е да ама, да имаш кола излиза соленичко. Особено ако държиш да не караш някой трошляк. Като цяло е скъпо удоволствието да живееш в идиличната близка провинция.
За перфектният град мога да обявява Велико Търново (които са ходили, ще ме разберат, които не са, съветвам ги да идат).
А от специалисти винаги има нужда. По-дяволите, аз си намерих работа в брокерска фирма, а дори още не съм завършила гимназия (по-точно, предложиха ми работа). Какво ви говори това?
В момента има глад за програмисти и това си е. Като цяло тук има толкова мноог работни места, че тоя вой за “безработица” не го разбирам. Не съм някоя велика математичка, не съм програмистка, нямам кой знае какви умения (знам два езика, пък и вторият е немски… а там съм на ниво училищен немски вярно уб немска гимназия ама знае ли човек), като цяло съм средностатически човек, обаче въпреки това си намерих работа дори за едно лято.
А хора с дипломи да не могат. Много ми е странно.
(Извинявам се че смених темата, ама ми се иска да чуя отговорът ви).
Имам теория, че целият вой основно е от ромското население, които повечето ги мързи да гледат.
Никъде в България няма достатъчно висококвалифицирани специалисти, факт е 🙂 Но от собствен опит говоря — няколкото пробвания, в които съм участвала, за преместване на начинания от София в други градове се сгромолясаха именно заради абсолютната невъзможност да се окомплектова персонала. Или има страшна подозрителност към “софийската фирма” и никой не иска да подаде документи за работа в нея (въпреки високата заплата, която обявявахме), или ние много сме бързали и не сме се нагаждали към ритъма на по-малките градове. Но определено най-големият проблем беше наемането на хора.
Друга спънка, с която си чупихме главата, беше местната администрация. Напълно е възможно на нас да ни е липсвал подход, разбира се, но определено ни беше много по-трудно отколкото борбата със софийските бюрократи.
Аз лично с огромен кеф бих се изнесла от София (то и в момента живея на края на града, чак в Овча купел), но пазарът на имоти все още е толкова своеволен, че направо не ми се подхваща търсене.
Мда, присствах на едно представяне на една голяма фирма във Варна. Говоря за Sciant, бивша Wizcom. Смях… Никаква реклама, никаква подготовка и в крайна сметка нищо съществено като информация. Разбрах съвсем случайно и всъщност си изгубих времето. Нейсе! Иначе имаше доста обещания, планове, графики… от които не се реализира нищо. Айде после имай доверие на нашенски фирми.
А какъв тип специалисти търсехте и не намерихте, ако не е тайна?
@ritchie, i ти от представянето на една фирма си направи извод за всички компании, базирани в София?
@itilien, не компютърни 🙂
Тони, това въображението е голяма работа. Никъде не съм споменал термина “софийска фирма”. Писах “нашенска”. Щом обаче за теб това значи “софийска”, то проблемът си е твой.
Иначе не съм си направил изводи само от това представяне. Това просто е един от ярките примери. Иначе съм работил в доста сериозна фирма със седалище в София. Мога да кажа същото – има много какво да се желае във всички отношения.
@ritchie, извини ме, не съм те разбрала 🙂 От къде, казваш, била фирмата, дето е дала тласък на отрицателното ти отношение към “нашенските” фирми? И кои са фирмите, които не са “нашенски”?
Очевидно всички останали фирми.
Например Кока Кола?
Или не съм те разбрала?
Тони, извинявай и ти, ама нямам твоето богато въображение. Затова предлагам да сложим точка на въпроса. Не виждам никъде да съм се отнасял отрицателно към нашенските фирми. Факт е, че има какво да се желае от тях. За Sciant се сещам винаги с най-приятни и весели чувства :-).
Не “нашенски” фирми са SAP, IBM, OBS и още куп други в IT бранша. То и Sciant май е чужда, макар че се рекламира като наша. Иначе в другите браншове какво да кажа. Щом и минералната вода “Банкя” вече е “Продукт на The Coca Cola Company” нямам какво повече да добавя….
няма как да е иначе – за хората дето идват от “провинцията”. тук просто има работа. а причината е проста – има информационната инфраструктура, защото чуждестранните фирми използват силово компютърни мрежи, по-рядко телефони. и са по-близо до важните институции, не им се налага да минат първо пре общинската, после през областната и т.н. управи на съотв. ведомство. по-лесно е да дадеш пари на 3 чиновници от колкото на 10.
и на мен не ми харесва много, но какво да направя- да блъскам за 160 лева в родното си екологочно чисто градче (ако изобщо намеря работа – то е екологично чисто, защото там вече и теца не работи – за предприятията е ясно) или да работя като човек с тип-топ договор и много повече пари в софия… докато някой не се хване да насърчи новодошлите фирми да се развиват извън софия – няма да се промени ситуацията, пък каквито ще закони да се приемат.
Темата на статията е за това, че столицата се е пренаселила, че няма добри комуникации, че не се изпълнява някакъв общ план за строителство и от това губи всякакъв чар. Идеята да се живее напр. на Бобен е чудесна – познавам мястото, удобно е за пътуване – по шосето за Калотино, чисто, свежо. Идете и вижте. При една по-добра комуникация пътуването дори с обществен транспорт няма да е проблем. Няма нищо по-хубаво от това след работния ден в мръсната и задушна София, само след 30 минути да се озовеш в градината си и да дишаш чист въздух.