Една история дълго стоя без име в списъка неща, които съм драскал. Преди немалко време hekata даде предложение, което беше подкрепено и от други читатели. Имах малко възражения, но тъй като не ми хрумваше нищо дори толкова добро, приех идеята.
И така, най-обемното нещо, което съм писал, вече се казва “Ортодокс”. А сега намерих време и да го поставя в списъка под новото му име.
Корекции от предишното му излизане насам почти няма. За маниаците обаче накрая обаче има две интересни добавки – описанията на световете Ортодокс и Академия. Има доста подробности, които не са засегнати в повествованието, или пък дават обяснения на неща от него.
Какви точно ли? Почитателите на Ортодокс ще намерят историята на този свят, социалното му устройство, икономиката, кратки данни за географията и прочее. Любопитните ще открият биографията на Йосиф Водителя, повече подробности какво всъщност са Анатемосаните, какво точно представлява Отговорникът на Ортодокс, откъде Петърчо знае какво е циркаджия, и какво ли не още.
Към Академия досега читателите са проявявали доста по-малко интерес, отколкото към Ортодокс. Въпреки това обаче, тя е свят със собствена история и развитие, социално устройство, управление и място сред другите. Много от подробностите изглеждат несвързани с разказаното в историята, но по един или друг начин са част от фундамента му, и намеци за тях могат да бъдат открити тук или там в нея. Току-виж и това описание задоволи нечие любопитство.
Написаното в тези две описания е съвсем мъничка частица от пълнокръвието им в ума ми. Бих могъл да напиша за всеки от тях цели томове. За съжаление, нямам това време – но ако някой има въпроси относно тези светове, с удоволствие ще допълня описанията. Но на някой следващ етап.
Първия въпрос го предусещам – какво е споменатото там описание на Резервата, и какво са разделите в него? Отговор – това са няколко масивни файла, засега само на компютъра ми. Когато ми остане време – което, уви, се случва много рядко – трескаво драскам в тях това, което междувременно е видяло вътрешното ми око през прозореца към тази вселена, и не съм успял междувременно да го забравя. Ужасно неподредени са, но може би някой ден ще ги пусна за четене. С изричната уговорка – те няма да придобият окончателна форма, докато не ме заровят.
А пък кой знае? Ако има достатъчно маниаци, може би дори и след това. 🙂
Григи, аз пък много се радвам, че си публикувал и другия разказ “Подходящата грижа” – за него ли ми спомена веднъж???
Как се кефя, още сега веднага ще започна да го чета 🙂
Както вече Виктор каза, трябва повече да пишеш… Да подновя ли предложението си за бърсането на пода и разнасянето на фактурите до клиентите /с колело/, за да имаш време ти да пишеш? Аз предполагам, че ще се намерят и други фенове, които могат да свършат някоя от досадните работи, в отплата на което ти ще ни зарадваш с някой хубав разказ?
Сега се сещам и за нещо друго – когато ходим някъде на хубаво място за хубаво мероприятие – намирай време да дойдеш и ти, за да може после да пишеш такива чудни пътеписи. Така ще има комбина – ние ще измисляме къде да се ходи и ще организираме мероприятието, а ти после ще разказваш, щото на мен лично това не ми се удава особено добре 🙂
И моля ти се – недей да ме обвиняваш пак – това, че пишеш хубаво, няма нищо общо с това дали си скромен или не…