Днес получих едно Отворено писмо от КК “Труд”. Ще си позволя да го цитирам тук точно каквото е, без никаква редакция.
Коментара си по него ще напиша утре – иска ми се първо да овладея емоциите, които то предизвика у мен. Ето го:
— 8< ---
Уважаеми Господа и Госпожи,
Преди човек да заеме крайна позиция е редно да се запознае с фактите такива, каквито са, или поне да изслуша и двете страни.
Доста се изписа в Интернет пространството през последните няколко дни. Срещу нас бяха повдигнати обвинения, отправиха се заплахи, поставиха ни се условия и т.н. Чуха се мнения от едната крайност до другата. В темата бяха въвлечени хора, пряко свързани с издателството. Беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въвлекат водещи български медии. Но не това беше най-притеснителното…
Езикът има семиотичен характер – всеки може да тълкува казаното, както му изнася.
В тази връзка, ние от издателство „Труд” решихме да отговорим на казаното до тук, с цел да се избегнат по-нататъшни спекулации с проблема, и с надеждата да се влезе в конструктивен диалог.
Прави се огромен проблем от нещо, което всъщност е никакъв проблем: Как се представят нещата в Интернет пространството:
1. „Труд” забранява свободното разпространение на определени текстове.
2. „Труд” пречи на незрящите да четат.
Преди някой да продължи да чете нататък, трябва да изясни за себе си: той за електронното пиратство ли е, или против. Но най-напред си отговори честно: ще се зарадва ли, ако крадец влезе у дома му и му отмъкне компютъра? Ще каже ли, че това е справедливо? Защото интелектуално пиратство е да откраднеш труда на другия.
Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си.
По същия начин, по който крадците на селскостопанска реколта накараха работливите български селяни да се откажат да сеят, интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен.
Това е нашето мнение за пиратството – то е кражба на чужд труд.
Но да се върнем на конкретния случай: тук на всичкото отгоре има и лъжи по наш адрес: 1. Че „Труд” забранява „свободното разпространение” на определени книги. 2. Че „Труд” пречи на незрящите да четат.
Защо, ако някой си направи труда да прочете какво сме написали в писмото до всички, които са пиратствали наше съдържание, ще види, че нито първото, а още по-малко второто, е вярно, защото:
1. Ние искаме от всички да махнат от своите страници съдържанието, върху което притежаваме авторски права. Но им предлагаме, за да не губят нито те, нито който и да било от техните потребители, нещо много просто – да направят линк към нашата страница, където всеки ще намери това съдържание с едно кликване. Т. е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против?
2. Същото сме предложили и на г-н Виктор Любенов. Нещо повече, партньорите, с които работим по „Знам.бг”, „Сирма АИ” са направили специален софтуер, за да могат незрящите да четат съдържанието на нашия сайт.
Проблемът с г-н Любенов е, че на неговия сайт съдържанието бе качено абсолютно както на всички останали – не в специален формат за незрящите, а така, както на всички други сайтове, които досега са го разпространявали без ничие разрешение.
1. За морала. Тази част ще си позволим, изобщо, да не я коментираме. Не виждаме как хора и личности, които не ни познават, си позволяват да коментират подобно нещо, и то в публичното пространство.
2. За правата. Всички много усърдно цитирахте части от ЗАПСП, но май никой от вас не си направи труда да провери какво точно пише там. Позволете ни да го направим за вас. Цитат:
Възникване на авторското право. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.
Глава втора. Обекти на авторското право. Закриляни обекти
Чл. 3 (1) Обект на авторско право е всяко произведение на литературата,…, изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, като:
…
(2) Обект на авторско право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
…
Раздел II. Имуществени права
Видове имуществени авторски права
Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използването по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждане на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица…
3. публичното представяне…
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;
6. публичното показване на произведение…
7. превеждането на произведението на друг език;
8. преработката на произведението…
9.
10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неогранчиен брой лица до произведението…
(3) Използването по ал. 2, т.3 до т.8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
…
Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Глава пета. Свободно използване на произведения. Допустимост на свободното използване
Чл. 23. Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
…
10. …посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, …
Ако всички вие, които отправихте обвинения към „Труд”, през седмицата си бяхте направили труда да разгледате страницата на г-н Виктор Любенов, щеше да ви направи впечатление, че файловете са достъпни за сваляне от всеки един. Ние никога не сме се съмнявали в безкористните цели на г-н Виктор Любенов, в неговите добри намерения и желания. Оспорваме начина, по който това става.
Ето един ред от страницата на Виктор Любенов: „И все пак… Ако някой се чувства ощетен по някакъв начин, нека ми пише, ще махна от сайтовете си онова, което го ощетява.» Писмото, което «Труд» пусна до него, е стандартно, всички може да го видите, и в него не са отправяни обиди или заплахи. Чест му прави фактът, че свали въпросните произведения още същия ден, за което «Труд» сърдечно му благодари. Нашите документи за тези произведения са изрядни и при необходимост можем да ги предоставим.
През следващите няколко дни двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. Поради една или друга причина такава не беше намерена. Защо? Може би е въпрос на лоша комуникация или на неразбирателство? Това, което не е достояние на всички вас, е, че «Труд» предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения. Без да сме специалисти в АйТи сферата, считаме, че има възможност текстовете, при заявка, да се теглят от страницата ни и да се конвертират в аудиофайлове за нуждите на хората в неравностойно положение. Между другото, тази идея се появи и в дискусията на една от въвлечените в спора Интернет страници, но после бързо беше отхвърлена без да се изтъкнат основателни причини. Защо? Да не би, за да се постави едно от водещите издателства в България в неудобно положение?
Моля, всички вие, които се чувствате съпричастни към проблема, да имате предвид, че основен актив на едно издателство са неговите заглавия, автори и преводачи. Разпространението им по неподходящ начин застрашава нашите интереси и дори може да се стигне до там, че да остави много хора без препитание – автори, преводачи, служители на издателството, печатари и търговци. Както виждате, ние сме само една малка част от един много по-голям процес, с много по-сложни механизми.
3. «Лошите от Труд». Е, със задоволство ще отбележим, че нито сме толкова лоши, нито сме толкова страшни. Нормални хора като всички останали – имаме семейства, и не си мислим, че сме застраховани един ден да не изпаднем и ние «в неравностойно положение». И так, както сме «лоши», няма организация или човек, които да се обърнали към нас за подкрепа, помощ или дарение и ние да сме ги отпратили. Дарявали сме и ще даряваме книги: на неправителствени организации, библиотеки и читалища. Правили сме, каквото сме можели и доколкото са ни стигали силите. През 2000 г. бяхме толкова «лоши», че записахме голяма част от нашите книги на диск и го предоставихме на Съюза на слепите в България (ССБ).
Има една хубава българска поговорка: каквото повикало, такова се и обадило.
Господа и госпожи, погледнете изписаното от вас за нас през седмицата, и преценете дали вие потърсихте начин за конструктивен диалог или просто се хвърлихте в несправедливи обвинения.
4. Извинението. Трудно е да се извиняваш за постъпки, които не са били извършени. Да се извиним на г-н Виктор Любенов? За какво? За това, че си потърсихме правата? Да, било е възможно да потърсим личен контакт с него, но стандартната процедура изисква първо да се уведоми страната официално, писмено и след това да се водят преговори. Няма как да предполагаме, кой е от другата страна и дали нарушаваме безкористните му цели… В „Труд” оставаме на позицията, че сме отворени за диалог и сме готови да си сътрудничим, но няма да допуснем разпространението на наши произведения в разрез със законите на страната.
5. Едно предложение: г-н Любенов, доколкото разбрах имате около 1500 абоната, които са незрящи и за чийто нужди сте изградили този сайт. Предлагам, да се свържете с партньорите ни от „Сирма АИ”, за да уточните технически как е възможно читателите ви да не бъдат ощетени, а да използват „Знам.бг”.
В заключения ще добавим, че това не е част от кампания срещу хора в неравностойно положение, нито сме имали за цел да нараним чувствата им или да ги засегнем по какъвто и да било начин, просто си отстояваме законните права.
Прилагаме копия от писмата:
Sent: Monday, May 15, 2006 3:59 PM
Subject: za viktor
Уважаеми господин Любенов,
Оценявам, че сте свалили произведенията от вашия сайт и ви благодаря за коректността.
Правата върху произведенията са на КК „Труд” ООД и не ги отстъпваме. Единственото, което сме готови да ви предложим, е да поставите линк към www. Znam.bg, за да не са ощетени вашите потребители.
Повторното качване на текстовете на вашата страница, ще бъде знак за нас да си търсим правата по съответния законов ред.
С уважение:
Никола Кицевски
Sent: Thursday, May 11, 2006 4:29 PM
> Subject: Re: Re[4]: Za avtorskite prava, Viktoria.
>
>
>> Бихте могли да пуснете линк към нашата страница с текстове, а при вас, в
>> индексната страница, да присъства само заглавието. По този начин вашите
>> потребители няма да бъдат ощетени.
Sent: Thursday, May 11, 2006 3:07 PM
> Subject: Re: Re[2]: Za avtorskite prava, Viktoria.
>
>
>> Желаете ли да поставите линк към нашия сайт?
С най-добри чувства:
Целият екип на КК „Труд” 19 май 2006 г.
гр. София
— 8< ---
Както казах и преди, опитах се да ползвам ЗНАМ.БГ. Първо пратих SMS за 24 часов достъп. Никакъв резултат. След това чрез ePay платих за едномесечен достъп. Резултата беше плачевен. Информацията не си заслужаваше дори SMS-а. Занимавам се с компютърни технологии повече от 20 години и се смятам за технически грамотен над средното ниво. И съм зрящ. Тежко и горко на незрящите ако искат да използват този сайт. И не им го препоръчвам. Не си заслужава парите.
Искам да благодаря на ‘Труд’, че най-после ясно декларираха своята позиция по проблема.
А имено – слепите също трябва да ни пратят смс-чета, нас не ни интерисува, че да в незавидно икономическо положение.
Явно ИК ‘Труд’ са пред фалит, след като стигнаха до 20,000 незрящи в България, от които да чакат реализирането на печалба.
На двата линка по-долу изложих нещата с по-малко емоции:
http://bezmonitor.com/articles/be_right.htm
http://bezmonitor.bgway.com/articles/be_right.htm
Pingback: ‘Труд’ срещу слепите » Blog Archive » Отворено писмо от ‘Труд’
Дааа… колко са ми потребителите аз си зная и не си спомням откъде “целият екип” е извадил това число…
Твърде добре знаем колко лесно е да ползваш znam.bg…
Аз винаги стоя с името си зад онова, което пиша.
Добре, разбрах, Елин Пелин продаден, купен. Слава Богу, скоро ще станат 70 години от смъртта на Йовков. Тогава ще е на всички, освен ако междувременно не се вдигнат 70-те години… Понеже бяха 50 и се вдигнаха.
Като си помислех за Елин Пелин, сещах се за Куца Гана, Цар Шишко… сега като се чуе “Елин Пелин”, става ми горчиво и се сещам за продаване и купуване.
Няма да си помислям за Йордан Йовков докато не изтекат 70-те години, че да не го асоциирам с други работи, вместо с пеещи каруци, Шибил и т. н.
Жалко.
Хората са си продали душата на дявола и сега му адвокатстват.
Опитват се някакси да ни убедят, че дечицата, учещи Елин Пелин и другите БГ класици с нещо са им длъжни. Според мен ако частна ИК притежава правата върху български класик, той просто не бива повече да се изучава в училище за срам и позор на допусналите това положение и всички нас.
Ще изчакам реакцията на Григор утре, и тогава ще пиша. Че ми писна да пълня с псувни и грозни, емоционални фрази както моя блог, така и останалите.
Мерзавци!
Нали знаете какво се казва за дявола и прочита му на евангелието… Всичко е много добре, прави са да си защитават правата, но много умело избегнаха темата за “10. …посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, …”
Значи понеже брайловите книги могат да се четат единствено и само от незрящи, затова са законно изключение на авторските права, така ли? Това ли значи, затова ли издателството си представя, че законодателят е предвидил изключенията? Може би си мислят, че и тези изключения са въведени, за да ги защитават? Не, изключенията са въведени за да защитават потребителя т монопола на издателя в някои определени случаи. В определени употреби на творбата.
Както и аз, и други казаха неведнъж, всеки може да се научи да чете на брайл – това не е езотерично учение, до което се допускат само слепите. И въпреки че брайловият шрифт е общодостъпен, законодателят е предвидил изключение. Същото следва да важи и за всякакъв друг аналогичен метод (тоест който позволява на незрящите да четат, пък ако ще и с клинопис да е…).
А това за “предлагането” на свързване с комерсиалния им портал направо ми е неприятно да коментирам. Значи начинът да се реши категорично дали читателят попада под защитата на изключението в ЗАПСП, трябва да прати SMS на издателя? Или на дъщерната му фирмичка? Така ли?
А “Сирма” знаем прекрасно, че правят различни софтуери. Правят и сайтове на правителството и на кого ли още не. Нищо против тях, работят по поръчки хората. Да не ги намесваме и тях, да не отклоняваме темата. Темата сте вие от издателството.
Имали семейства хората от издателството, заплата изкарвали, не били лоши. Че кой е казал, че сте лоши? Изобщо някой нещо лично срещу човек от персонала на фирмата-издател казал ли е? Всички обвинения и отворени писма бяха насочени срещу фирмената ви политика. Не го обръщайте на лични нападки, няма да ви мине номерът…
Dzver, може би трябва да започнем с питането Министерство на Културата на РБългария
http://mc.government.bg/page.php?p=52&s=53&sp=0&t=0&z=0
Тези дни тече някаква инициатива на президента – Дари книга…или нещо подобно, няма да е лошо
да чуем и него.
“1. За морала. Тази част ще си позволим, изобщо, да не я коментираме. Не виждаме как хора и личности, които не ни познават, си позволяват да коментират подобно нещо, и то в публичното пространство.”
…Някой спомня ли си да е бл коментиран моралът на отделните служителин на издателството?!?!?!? Става дума за действията на цялото издателство. Те също носят морална стойност. Моралът има общо със средата, с обществото, не с отделния човек. Пък бил той и служител на великото издателство. Не говорим за личните етични норми на служителите – повярвайте, изобщо, ама изобщо не ни интересуват!
Става дума за неморални действия на издателството. Действия, които противоречат на общите норми, конвенциите за поведение на общността – тези норми, които са залегнали и в писмените норми в законовата система.
Ама наистина не говорете за морал, недейте! По-добре прочетете в какво ограничаване на изключението по чл. 42, ал. 1, т.9 и 10 ви обвиняваме всички! Не говорете, че имате законни права за изключително разпространение и т.н. Това го знаем! Става дума за изключенията по смисъла на чл. 42, ал. 1, т.9 и 10.
—-
ЗАПСП Чл. 24:
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
—-
Тези точки от закона не се “заобикалят” със сайтче с sms-и.
Бих искала да видя сканирани и качени в интернет всички документи, доказващи авторските права на “Труд” над всичко, което собственически наричат “наши произведения”. “НАШИ”!
Да не говорим, че обръщението, което е прието да се използва в официалната кореспонденция е “Дами и Господа” или само “Господа”, но не и “Господа и Госпожи”!
На незрящите не им е необходим платен достъп до ничий сайт! Имам чувството, че в “Труд” май все още не са разбрали за какво точно става дума.
Независимо дали са прави от законова гледна точка или не, ИК Труд правят голям PR гаф.
Ама много голям. И е жалко, че продължават да реагират неадекватно. Все някой там трябва да се събуди и да ощипе останалите.
Могат да пишат колкото си искат обяснения… Вече е късно. Важно е да се мисли Преди това… после всеки може.
Преди да пишат такива работи, трябва да се консултират с адвокат.. както и с някой, който има поне малко лично чувство за етика.
Сравнението на неразрешеното копиране с физическа кражба е неуместна и изтъркана реторика. Ако двете престъпления бяха равностойни, нямаше да е нужно да се третират от различни закони. Копирането не е равностойно на отнемане. Като влезеш в апартамента на някого и му откраднеш компютъра, той после няма компютър. А като копираш книгата на някого, той продължава да си я има и да си я ползва както намери за добре.
“интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен”
Измислено твърдение! Нашите учени, преводачи, писатели си работят с пълна пара! Или може би от “Труд” намекват, че Елин Пелин не пише нови книги, щото старите му ги публикуват в Интернет и се е обидил?
Нямам нужната подготовка по право, за да знам законът на чия страна е. Личният ми морален компас обаче ясно ми показва кой е прав и кой-крив.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Списъкът с лъжите
Pingback: Блогът на Teri
Страхотно писмо (това на “труд”), страхотен отговор. Само едно нещо не ми дава мира, ако (по-скоро “като”) намеря едни свободни кинти ще го пробвам. Нещото е: ….абе, аз ако похарча едни пари за плащане и използване на това “съдържание”, как да получа документ за това? Т.е. аз ще им дам парите, но искам надлежно подпечатана фактура и касова бележка. Хм-м-м. Как ви се струва идеята, а? Дали честните и неопетнени труженици, дето хранят семейства и прочие ще ми издадат фактура? Да не забравя да спомена, че аз съм от село, т.е. няма да ходя специално до София, че да си я вземам. Според мен, по закон са задължени за това.
Искате ли всеки да похарчи едни 2-3 лева за това? Аз мисля да го направя, пък да видим колко са честни трудоваците. Аз така и не им чета простотиите по вестника, поне това да опитам, като форма на бойкот.
Дали съм за “електронното пиратство” или против?
Това аз съм си го изяснила отдавна.
В НЯКОИ СЛУЧАИ аз съм ТВЪРДО ЗА.
Още когато като малка прочетох за първи път “Пипи Дългото чорапче”, реших, че и аз искам да стана пират, когато порасна :-).
Попътен вятър, Викторе :-).
(не, не, не слизам от кораба, да не съм плъх!)
Нагледахме се на абсурди в тази пародия на държава,но това вече е тавана!!! За какви се мислят от “Труд” , та си позволяват такава гавра с хора,ощетени от съдбата? Явно всички сме пирати вече.Утре сигурно ще забранят да се цитира каквото и да е от авторите.И ако напиша стихче от някой БГ поет до приятелката си,да ме задържат НСБОП,за пиратство…Майната им на всички.Продажните ни политици правят мили очи на ЕС и “предприемат” мерки за борба с пиратството…А не предприемат мерки да спрат корупцията,престъпността и инфлацията,защото така им изнася. Скапана държава!!!
spored men edinstvenia chovek, koito moje da pomogne po niakakyv nachin e Borisov … da otide v izdatelstvoto na trud i da i opali na vsichki po 2 shamara da se zasramiat kakvi neshta sa sednali da vyrshat …
Пратих писмо до press#president#bg, интересно дали секретарката там ще ми отговори 🙂
За нещастниците от “ТРУД”, дали са се замисляли, че не притежават правата на текстовете на Елин Пелин? Те притежават правата на книгата, която са издали!!! Още веднъж се уверявам, че БГ журналистиката, във всичките и форми е един голям фарс и е пълно с непрофесионалисти!!!
много работи се изпонаписаха, а някой (който има възможност) досега можеше да подеме инициативата да има mirror на тия писатели на небългарски сървър 🙂
щом може да има ‘kavkazcenter’ примерно, що да няма безобидни неща, като mirror на български книги..
mirror на възмущението :)) доста робство и тиранство – омръзва 🙂 15-20 лева за книга или учебник е убийствено за нас, бедните хора, дето разни ТъТошевци ще ни правят по-слепи от слепите.
и всеки от вас, дето роптаете, не да се зверите само, а да сканирате по 1-2 (поне) книги за Виктор, а и не само за него 🙂
то, ако е въпрос само за незрящите, те ще си намерят начин да си разпространят вече сканираните книги…
(познавам задочно Виктор и ми беше направило впечатление, че се отнася с уважение към труда на преводачите, дори ме беше питал за имената на преводачите на книги, които бях му пратил и той не знаеше кои са, за да ги добави в описанието)
та така – сканирайте тези заглавия, които той няма, и му ги пращайте – в знак на протест 🙂 поне това 🙂
Ето адресите на дирекция “Авторски права и сродни права”към Министерство на културата.
Там биха могли да ни отговорят писмено при какви обстоятелства са продадени правата върху Е.Пелин;Каралийчев и
предполагам- други за които все още не знаем.Търг ли е имало, наддаване или друго!? Също така, бих питала при какви обстоятелства можем да си ги откупим, при положение, че “Труд” твърдят категорично, че не ги продават.
В телефонни разговори, някои от експертите стигнаха до заключението, че старши експерт – юрисконсулт – Бисер Янков,
може да даде отговор, ама нещо го няма:-)
Директор – Георги Александров Дамянов
приемно време: 14.00 ч. – 16.00 ч.
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 121
телефон: 02 / 94 – 00 – 821
факс: 02 / 980 – 53 – 88
e-mail: G.Damyanov@mc.government.bg
началник отдел „ПЗАПСПМВ” – Катерина Пашова
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 115
тел: 02 / 94 – 00 – 926
e-mail: katya_pa@mc.government.bg
главен експерт – Лиляна Филева
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 117
тел: 02 / 94– 00 – 814
e-mail: L.Fileva@mc.government.bg
старши експерт – Вера Станиславова
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 121
тел: 02 / 94 – 00 – 820
e-mail: vera_st@mu.government.bg
старши експерт – юрисконсулт – Бисер Янков
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 115
тел: 02 / 94 – 00 – 812
e-mail: B.Yankov@mu.government.bg
старши експерт – юрисконсулт – Михаела Арсова
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 119
тел: 02 / 94 – 00 – 817
e-mail: М.Arsova@mc.government.bg
старши експерт – Дияна Костадинова
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 116
тел: 02 /94 – 00 – 813
e-mail: D.Kostadinova@mc.government.bg
началник отдел „ИАП” – Богомил Джидров
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 401
тел: 02 / 94 – 00 – 841
e-mail: bogomil_dj@mc.government.bg
главен експерт – Йордан Андонов
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 120
тел: 02 / 94 – 00 – 819
e-mail: Y.Andonov@mc.government.bg
главен експерт – София Пръмова
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 119
тел: 02 / 94 – 00 – 818
e-mail: S.Pramova@mc.government.bg
старши инспектор – Мария Карева
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 118
тел: 02 / 94 – 00 – 816
старши инспектор – Иван Кавалджиев
адрес: бул. “Ал. Стамболийски” № 17, ст. № 401
тел: 02 / 94 – 00 – 84
e-mail: I.Kavaldgiev@mc.government.bg
Принтирай
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » KK “Труд” отвръща на удара
Прочетох цялото писмо на “Труд” и доста от коментарите по него и мисля, че “Труд” са прави за едно нещо – трябва да се обсъди проблема конструктивно. Дано не ме засипете и мен с ругатни, но мисля че коментарите на справедливо възмутени хора, които видях са много емоционални, но това уви не решава проблема на незрящите.
От една страна имаме авторските права, които трябва да бъдат защитени. Работата по подготовката, превеждането и издаването на книги е много скъпа дейност и е нормално едно дружество да иска да ги защити. Не е морално обаче да го прави като нарушава други разпоредби на същия закон за защита на авторското право. Ако тези текстове:
ЗАПСП Чл. 24:
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
са валидни и действащи (приемам, че това е така), то “Труд” не би следвало дори да намекват, че незрящите трябва да им плащат нещо – било с SMS, било под друга форма. Ако са искренни в писмото си би следвало да приемем, че имат желание да предоставят обектите на авторско право за свободно ползване от незрящите. Питам се обаче, как ще стане това, т.е. имали механизъм, технология, чрез която да се идентифицират легитимните потребители (т.е. незрящите), за да получат безплатен достъп? Струва ми се, че точно в това е сърцевината на проблема!
Всички знаем, че Интернет е споделена среда и проблемът с удостовреряването на самоличността е почети толкова стар, колкото и Мрежата. Наистина от “Труд” не могат да са сигурни кой ще достъпи обекта на авторско право, освен ако не разполагаме с регистър на незрящите и ако последните не са снабдени с електронен подпис или друго средство за автентикация. Мда, нещата взеха да стават много сложни… Кой ще поддържа такъв регистър, кой ще управлява атрибутите за автентикация и ще ги предоставя на истински незрящите? На мен това ми звучи като скъпа дейност, която не може да се извършва от друг, освен от правителствена агенция. Да де ама ако вкараме и бюрокрация в цялата работа – тежко им на слепите!!!
Но да искаме безконтролно да се пусне съдържанието също не е решение!
Не съм запознат в подробности какво точно и в каква форма е съществувало на сайта поддъражн от Виктор, но определнео мисля, че трябва да се насочат усилия към намиране на техническо решение, чрез което само незрящите да получат безплатен достъп до обектите на автроско право – както предвижа законът. Това е пътят да им помогнем!
Иначе злоупотреби с авторското право ще има, което не е редно и също не е морално. Я си задайте въпроса има ли в БГ автомобили, внесени без мита на името на инвалиди? А само инвалиди ли ги ползват???
Единствено нещо, което мога да кажа на уважавания от мен вестник “Труд” е следното:
Уважаеми дами и господа,
сигурно още повече ще Ви уважавам, ако направите разлика между национално богатство и търговия на дребно!
Ако искате да спечелите по някакъв начин, направете го ама не и от хората (българите) на които то принадлежи.
@delcho: Добре казано – но, уви, пропуска някои подробности.
Едната е какво е “конструктивно обсъждане” според КК “Труд”. Виктор вероятно ще напише подробно как са минали разговорите му с тях. Но, поне доколкото аз зная, те са проявили до момента само един “конструктивен” елемент – да му предложат, щом иска незрящите да имат достъп до въпросните книги, да рекламира техния сайт… Иначе “да обсъдим конструктивно звучи много балансирано и морално.
Другото е, че законът НЕ ограничава разпространението на произведения на изкуството само сред незрящите – той го ограничава до “Брайлов шрифт или друг подобен формат”. Очевидно е, че Брайловият шрифт позволява четене и на много зрящи… Така че дори от законова гледна точка положението не е еднозначно.
От морална и нравствена обаче е. Всъщност, въпросът пред нас е: да правим ли компромис с хора, които налагат такъв морал и позиция, и за които “компромис” е да стане точно тяхното, и ти да им дадеш и още нещо в добавка? Според мен не бива. Дадем ли карт бланш на такива, какъв ще стане твърде скоро светът около нас?
Това, което аз бих им предложил като компромис, е: те да си оттеглят всички искания И да се извинят на Виктор публично, а пък ние, изразилите възмущение, да съобщим за това им извинение. Иначе ще продължим да ги разнасяме пред всеки, който знае да чете, докато името им не стане нарицателно за боклуци и лекета. Докато родителите не почнат да протестират пред учителите срещу това, че Елин Пелин се изучава, защото е омаскарен и оцапан от ИК “Труд”. И докато тоталният бойкот срещу произведенията, чиито права държат те, не накара всякакви правопредлагатели да започнат да бягат от тях като от чума.
Изборът си е техен.
e, ne moga da se vurzdurja da ne zadam edin-dva paprosa tuk. Sigurna sum che advokatite mogat karieri da napraviyat ot tova delo i oshte 20tina godini da se spori “koi kriv – koi prav”
obache
vsichkite tezi spomenati imena, koito podkrepyat Trud(dali s dumi, dali sus zakoni, dali i kato NISHTO ne pravyat) neka se zapitat:
1. VIE BULGARI LI SE NARICHATE? VIE SRAM NYAMATE LI?
2. AKO DNES NE MI DAVATE DA SI CHETA ELIN PELIN V INTERNET – AZ SHTE SI CHETA TERRY PRATCHET (tuk saitove kolkoto iskash s chujda litratura) = SLED NYAKOYA I DRUGA GODINA:
A) NIKOI NYAMA I DA ISKA DA CHETE ELIN PELIN, ZASHTOTO NIKOI NYAMA DA SI GO SPOMNYA
B) BULGARSKATA LITERATURA, BULGARSKIYAT EZIK PROSTO TIXO I KROTKO SHTE IZCHEZNAT I SLED OSHTE 50 INA GODINI V BULGARIA SHTE SE GOVORI DRUG EZIK
C) TOGAVA KOI SHTE VI KUPUVA KNIGITE G-DA OT TRUD?
Dostatuchno problemi imame sus zapazvane na Bulgarshtinata – suzdaite ni oshte, ubiite ya, i se radvaite che ste zashtitili piratstvoto (koeto taka ili inache nikoga ne e sushtesvuvalo sred Bulgarskata literatura).
sram.
druga duma nyama – SRAM
Аз ви предлагам друго. Да разпространим тия книги, на който труд са закупили правата на всякъде по безплатните сайтове – торенити и т.н. Да има колкото се може по-лесен достъп до тях и в крайна сметка глупаците от труд да не спечелят нищо и да са на загуба.
Не съм съгласен с обяснението за причините, поради които трябва да се заплаща авторското право. Обяснението е прекалено простовато, и цитираните законови участъци са спекулативни и извлечени по начин, който навлича на неверни изводи. Основното нещо, което всеки един Българин обаче трябва да знае е, че той представлява държавата, точно толкова колкото държавата представлява него. Авторите на каквато и да е продукция, особено Българските такива имат нужда от публика в повече, отколкото публиката има нужда от тях (в противен случай произведенията им, ако ще и да са най-добрите на света няма да имат никаква стойност). В този смисъл ограничаването на достъп до произведения на изкуството, които се считат поради някаква причина за ценни, правят тези произведения по-малко ценни (с течение на времето ще унищожат публичния интерес към тях), и представляват откровен паразитизъм. Аз персонално дълбоко се съмнявам че авторът би подкрепил ограничението по начина, по които е направено, ако беше жив, нито съм чул мнението на наследниците му. Това, което обаче смятам да заявя е, че законът (както и правото дадено ни от конституцията на протест, и възможност за промяна на законите, ако се налага) дава доста права на атакуваните, и аз съм склонен да подкрепя (какво вероятно и много мои приятели) финансово едно дело, ако се стигне до него, с цел да възтържествува справедливостта която и да е тя.
Считам, че протеста на публиката изразен по недвусмислен начин не само у нашата държава, е редно да почне да бъде забелязван от уж представляващите авторите събиращи такси за произведенията им, добавящи трудно оценима стойност към тях (да не кажа никаква, но тогава ще излезе, че те са прости паразитни организации) просто, защото се достига до крайности, които навлизат дълбоко в ограничения на основни свободи, а историята е показала, че това води до революции, които неясно дали ще доведат до по-добро, но е сигурно, че носят по-лошо за паразитите.
Преди повече от година попаднах на един текст в руски сайт за вицове. Тогава ми се видя много забавен, но като се вземат предвид последните събития започвам да си мисля, че е по-скоро пророчески. Надявам се след 10-15 години отново да приемаме това за виц, а не за ежедневие.
Извинявам се предварително на всички, които не разбират руски, но не се наемам да го превеждам, а и все пак руският език е доста близък до българския. Ето и самия “виц”:
“Преступление и наказание Home Edition
Итак, обычная московская квартира, 2018 год.
– Пап, можно я с твой карточки сниму 99 баксов? За книжку надо заплатить…-
– А, что за книжка?
– Hу, этот. Достоевский. “Преступление и наказание”.
– Так зачем покупать. У нас же есть.
– Да? А в каком файле?
– Причём тут файлы. Вот же он, на полке стоит…
– Фу-ууу. Это же бумажная книжка!
– Hу, и что? Я ж в твои годы её читал.
– В твои годы, в твои годы… Там поиска нет. Как я, по-твоему, цитаты
находить буду? Аудио-сопровождения тут нет. Анимационных картинок тоже нет.
Только текст, в котором даже шрифт и тот поменять нельзя… Ты что? Меня же
в школе всё засмеют! Сам такую читай.
– Hу, ладно. Вот, возьми DVD. Лет пятнадцать назад купил.
– Чего? DVD? А чем я этот антиквариат, по-твоему, прочитаю? В политехнический
музей его сдай. Ты мне ещё перфоленту с Достоевским предложи!
– Если ты такой умный, то поищи сам в сети, да скачай нахаляву.
– Бесплатно скачать книжку!?
– Hу, да. А как же ещё? Hа книги Достоевского за давностью лет авторские
права не распространяются… Hаверняка, где-то она лежит.
– Ты, что пап! Это может у вас, в начале века, всё скачать нахаляву можно
было. Ты что не слышал, что уже лет пять, как авторские права на все книги
навечно переданы Американской Ассоциации Издателей Книг. Или ты хочешь,
чтоб меня как члена секты Дмитрия Склярова в тюрьму пожизненно засадили?
– Так, Достоевский же не американец! Причём тут американские издатели.
– А кого это волнует? Ты, папа, случаем не антиглобалист?
– Hет, что ты! Hу, сынок, жалко же почти 100 долларов тратить за файл. Hу,
одноклассников лучше попроси файл этот дать. У них-то точно же есть. А
ты им потом свой какой-нибудь файл дашь.
– Ага! Если они мне своего Достоевского дадут, то где я его читать буду?
– В смысле, “где”? Они свою копию у себя дома, а ты свою тут.
– Hу, ты совсем отстал. Книжку можно читать лишь с того компа, с
которого её купили. Да и код поляризации там другой будет…
Короче, пап, давай деньги!
Я куплю себе нормальную книжку.
– Hу, ладно. Вот, тебе одноразовый пароль на снятие 99 баксов с нашего
счета. В наше время 100 долларов были большими деньгами…
– Ок. Скачал. Thanks.
– Hу-ка, дай и мне посмотреть… Слушай, сынок, а что это за картинки?
Такого вроде бы в романе не было…
– Дык, это же баннеры. Без баннеров книжка стоит 699 баксов.
Открытый файл пестрел мигающими объявлениями: “Axe Proffessional, 2018 –
современные топоры с лазерной заточкой”; “Косметический салон ‘У Лизаньки’ –
мы не дадим вам превратиться в старуху”; “Мучают проблемы? Психологическая
служба доверия ‘Порфирий'”; “Кредитуем, обналичиваем. Hизкий процент”;
“RASKOLNIKOFF.COM – вызов шаловливых старушек в любую точку земного шара”…
– Слушай, сынок, а что это текста романа не видно? Подождать что-ли надо
пока баннеры исчезнут?
– Hу, ты как будто с Луны свалился! Сто лет ждать будешь. Текст же надо
через поляризационные очки читать. Без очков только реклама видна!
– А это ещё зачем?
– Как зачем? Чтобы никто, кроме заплатившего, не мог книжку читать!
Прикинь, если бы я купил книгу, а кто-то, ничего не покупая, у меня через плечо
тоже мог бы её читать…
– Глупость какая-то. Hу, а если б я тоже очки одел бы?
– Ха, ну ты даёшь! Файл же настроен только на мои очки. Hа других очках
другой код поляризации.
– Ладно, а ну дай-ка свои очки. Я через них книжку посмотрю.
– Как посмотришь? Они же тебя по сетчатке не опознают. Ты в них ничего
кроме сообщения, что ты надел чужие очки не увидишь! Ладно, пап, не мешай со
своими глупостями! Мне надо пока лицензия не кончилась быстро всё
прочесть, а иначе надо будет либо аренду файла продлевать, либо книжка сама
уничтожится. Hе мешай, я читаю…
3 часа спустя…
– Уффф! Hу, всё. Я прочитал!
– Как всё прочитал? “Преступление и наказание” за три часа?!
– Hу, да. Я и быстрее всё прочел бы, если б рекламных пауз каждые
полчаса не было бы.
– Всё равное не верю! Кто такой, например, Свидригайлов?
– Кто-кто?
– Аааа, всё понятно. Кто такой Лужин? Кто такая Соня Мармеладова?
– Hу, ты даёшь! Откуда же я знаю! Я ж Home Edition читал. У меня только
про то, как Раскольников старуху топором убил, а потом сдался с повинной.
Про всяких остальных надо Professional версию покупать или вообще Enterprise
Edition. У нас же денег столько нет.
– Мда-а, с ума сойти, куда катится мир!
– Скатился уже. Лет пятнадцать назад надо было думать, если не ещё раньше… “
Даааааам… Останах с особен горчив вкус в устата си:/
Благодаря на Стоян, че ме подсети и се извинявам не отаналите, че не се сетих досега, но горното за Достоевски е силно повлияно на творбата на Richard M Stallman (rms както го знаят някои от вас) “The Right To Read”.
За жалост все още не е преведено на Български, но не ме чакайте аз да се хващам с превеждането! 🙂
(Смятам да се захвана, но тук има поне още трима, които биха го превели не по-малко добре от мен…)
МИсля че спешно трябва да се качи всичко в електронен вид и да се си се разпространява посредством интернет тракери. Това е най добрия бойкот който може да се направи. И без това качеството на книгите им е ужасно… Весникарската хартия която използват се разпада за 5-6 години…или 2-3 прочита.
Интересна работа.Значи аз цял живот съм бил в нарушение.Един вид-КРАДЕЦ.Купува си мой приятел книга,дава ми я да я прочета и хоп,нарушение на авторското право.Ако се замислим-тези които са преписвали Паисиевата история,дали не са били и те пирати?Все някой я е преписал без разрешение и след това пази Боже разпространил.Сега ще се опитам да дам един пример-нали нарушение на авторското право е когато човек се облагодетелства от нарушението?Ами примерно в библиотеките нали вземат пари за това че предоставят книгите за прочит на хората?Те на кого плащат авторски права?Или са освободени от плащане на права по някаква незнайна или знайна причина?Ако има такава-каква е тя?При това положение защо да не прекръстим сайта на Виктор примерно виртуална библиотека?Даже тази библиотека ще работи съвсем безкористно поради факта че досега Виктор не е поискал от никого дори една стотинка за предоставените книги.По пътя на елементарната логика/и поради факта че имаме прецедент/аз мисля че това което прави Виктор ,а и други като него е абсолютно морално и законосъобразно.Това го казвам без да съм юрист.Но си мисля че съм прав.Затова Викторе не се спирай.Продължавай да правиш преписи и да разпространяваш словото.Само така то няма да се изгуби.Словото не може да бъде държано под ключ.Независимо какъв.В случая финансов.Не искаме да бъдем освен бедни и неграмотни.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Опит не за летене, а за обобщение
A kak „Труд” се е договорил по цитирания член”Чл. 18. (1)” да кажеме с господин Елин Пелин?
“Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение” – тук става въпрос за АВТОРА !!!
Може би е време “държавата” ( нямам впредвид попълнената форма в катрата на Европа), да задължи издателите да развиват в % съотнотение “благотворителни” издания поне за увредени хора!!!
И да ги задължава да ги разспространяват!!!
Pingback: gruh.org » Blog Archive »
Pingback: Блогът на Силвина» Гледната точка на "Труд"
Pingback: Защо “Труд” не съществува | Arcane Lore