Вчера публикувах тук отвореното писмо на ИК “Труд”. И реших – на всяка цена ще изчакам един ден, преди да отговоря. За да се успокоят емоциите ми, за да не кажа тежка и невярна дума. Лесно е в такъв момент – а това, което искам, е истината.
Денят обаче мина, а прочета ли писмото, побеснявам точно както първия път. Иска ми се да се въздържа от епитети, определения и други подобни литературни форми. Не зная дали ще успея – понякога те са единственото езиково средство, способно да опише адекватно нещата. Поне ще опитам.
—
Уважаеми колектив на ИК “Труд”,
Прочетох вашето “Отворено писмо”. И отново не мога да повярвам на очите си, точно както когато прочетох и писмото ви до Виктор.
Вместо да признаете грешката си, и да се извините за нея, вие се опитвате да се скриете зад куп лъжи. Но не разбирате, че именно този подход е, който отприщи по вас лавината от писма, която получихте. Не зная как очаквате да получите нещо различно от още от същото. И, най-напред, опровержение на казаните лъжи.
Вие твърдите, че са се чули мнения “от едната до другата крайност” по въпроса за действията ви. Но удобно пропускате съотношението им. Под един процент от изказалите мнения подкрепиха позицията ви – и от тях повече от половината са професионално обвързани с ИК “Труд” (което някои се опитаха да скрият зад анонимност). Не зная има ли в обществото ни въпрос, който да получава толкова висока подкрепа, независимо колко далечни от компютрите, Интернет и вероятно и от “пиратството” хора се присъединяват към диспута.
Твърдите също така и че “беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въведат водещи български медии”. Няма да ви питам откъде го знаете. Но и вие не ни питайте откъде знаем как сте уговаряли тези медии да не се въвличат. А знаем освен това и колко ще издържат уговорките, когато проблемът стане известен и без тях, и ги постави в положението на медии, които по поръчка крият събития от аудиторията си.
Вие пишете, че “Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той е завещал своя труд на наследниците си, както вашите дядовци са завещали къщите си”. Но внимателно подминавате въпроса какво прави Елин Пелин класик на българската литература, а нашите дядовци – не. Класикът е класик именно и точно с това, че принадлежи на целия народ. Иначе е обикновен литературен занаятчия.
Чрез превръщането на класики н а българската литература в обикновена стока, вие превръщате създателите им в обикновени занаятчии. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков – за продан, на кило, като картофи или суджуци!… Техните творби са България, точно както примерно “Мила Родино”, или “Питат ли ме де зората”. Ако Цветан Радославов или Михайловски бяха все още в авторски права, щяхте ли да събирате пари от ученическите хорове по 24 май, защото ги изпълняват?… Задавам отговори. Щяхте, естествено. Авторски права. Собственост, ваша. Закон. Нали?
Ако Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Йордан Йовков бяха живи, как биха реагирали на идеята да отнемете от слепите книгите им, за да можете да печелите пари от тях? Щяха ли да кажат: “Правилно! Майната им на слепите, това е моя собственост, аз се храня от нея, законът ме пази”? Или щяха без колебание да разрешат използването на творбите им от незрящите свободно и безплатно?… Позициите ни по въпроса сигурно се различават. Но моята се опира на вярата, че писателите и творците са хора с ум и съвест – а вашата на лъжата, че те са лекета, способни да тъпчат гуши на гърба на инвалидите. Вече повдигнах този аргумент в своето писмо, и не очаквам да получа отговор на него.
Вие пишете: “Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен”. Истината обаче е, че този конкретен спор защищава приходите не на учените, преводачите и писателите, и дори не на наследниците им – а лично вашите. И не всичките тези приходи, а частичката от тях, която би дошла от джоба на инвалидите. Това променя нещата съществено, нали?
Вие пишете, че това, че забранявате свободното разпространение на книги, и това, че пречите на слепите да четат, били лъжи. И двете обаче са голата истина. Свободно разпространение, и разпространение САМО срещу заплащане са различни неща, драги – иначе защо предприемате тази инициатива?! И да, незрящите обикновено четат далеч повече от зрящите, защото книгите за тях са огромен прозорец към света – а имат далеч по-малко средства, с които да ги плащат, така че няма да могат да използват “любезните” ви услуги… Нужно ли е да казвам повече за лъжата и истината?
Нужно е. Вие твърдите, че в сайта bezmonitor.com съдържанието не е в специален формат за незрящи, а във вид, който може да бъде четен от всеки. Това също не е вярно, или поне не е точно. Някои от книгите действително са във вида, в който са били предоставени на сайта – тоест, добре видими и за зрящи. Повечето обаче изглеждат грозно за зрящите, и на много им личи как ненужните за незрящите картинки и оформления са били махани. В немалко ще намерите правописни грешки, които са фрапиращи за всеки зрящ, но за незрящите са без значение – програмите за четене на глас произнасят нещата еднакво или сходно… Никой не си е давал труда да поправи тези неща – това е доказателството дали тези текстове се ползват често и от зрящи. Да, зрящи могат да ги четат, точно както могат да четат и Брайлови книги. Но при това положение може спокойно да се смята, че тези текстове попадат под чл. 23, точка 10 от ЗАПСП – “Брайлов текст или друг аналогичен формат“. Да, точното определяне оставя място за преценка и тълкуване. За щастие – защото така позволява да си проличи накъде теглят чии умове и съвести.
Вие цитирате ЗАПСП, но цитатите старателно заобикалят въпроса. Твърдите, че чл. 23 ви защищава, понеже “свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени от закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право”. При вашата дефиниция на “законните ви интереси” обаче, всяко едно свободно използване на тези произведения ги уврежда – тоест, това тълкуване обезсмисля чл. 23 от закона като цяло, и по тази причина е очевидно невярно… Вие претендирате, че bezmonitor.com нарушава закона, (чл. 23, точка 10), понеже текстовете там били достъпни не само за слепи. Но Брайловите книги само за слепи ли са достъпни? Или пък ЗАПСП го изисква някъде?… Дали ги четат кой знае колко зрящи, писах по-горе.
Вие пишете “Двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. За съжаление, тя не беше намерена.” Виктор има какво да разкаже по въпроса защо възможността не беше намерена, и как я е търсила едната от страните. И се надявам да го направи.
Не мога да се сдържа обаче да не отговоря на казаното от вас в тази връзка: “Това, което не е достояние на всички вас е, че ИК “Труд” предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения.” Ще подмина признанието, че вие дори не сте качили някои от въпросните произведения за достъп. Но не мога да подмина предложението ви – за благодарност, че отрязвате свободата на четене на слепите, и че се опитвате да трупате печалба на точно техния гръб, вие им предлагате да ви рекламират!!!… Нямам думи. Но, кълна се, ще се постарая това предложение наистина да стане достояние на всички хора, които познавам! Нека те сами преценят какво представлявате, и желаят ли да имат каквото и да е общо с вас – например да наливат пари в бизнеса ви, в чието име правите подобни предложения!… Защо идеята беше отхвърлена при дискусията ще оставя да се сещате.
Най-сетне, вие твърдите: “Прави се огромен проблем от нещо, което е никакъв проблем”. Въпрос на гледна точка е. За някои липсата на морал, нравственост и човечност може да е никакъв проблем. За нас обаче тя е огромен проблем, и ще продължи да бъде такъв, докато я има. Огромен проблем е и за 99% от хората, разбрали за случая – а скоро това ще бъдат всички българи, които са прочели дори една книга през живота си.
Мога да изреждам и опровергавам и още от лъжите ви, но няма смисъл. Всъщност, единствените съществени аргументи, които прилагате, са: “Правата са наши, вадим пари от тях, и няма да ги дадем, дори за инвалиди”. А такъв тип хора обикновено разбират от само един вид аргументи, така че ще получите точно него.
Може правата и да са ваши. Но скоро те ще са единствено финансова дупка, и петно на позора. Ще съжалявате и ще проклинате, че ги имате на тази цена… И това ще бъде постигнато с желязно и неоспоримо законни средства. Скоро масовият българин ще ви помни само с едно – че сте издателството, което бръкна в джоба на слепите.
И с нищо, и за нищо повече.
—
Иска ми се да кажа още много, и по-остри думи. Предпочитам обаче да ги заменя с действия – напълно и неоспоримо законни, но жестоко хапещи тези хора, които не виждат никакъв проблем в това да дерат печалби от зазиждането на прозорец към света на слепите, и да им предлагат като “решение на проблема” да ги рекламират безплатно. По единствения им чувствителен орган – портфейла.
Ще прегледам старателно дискусиите, водени по блоговете, и ще събера всички ценни идеи. И аз имам свои, които пазех засега настрана. Воден от надеждата, че е абсурдно в “Труд” наистина да мислят така, че сигурно нещо са се объркали, и като разберат каква е работата, ще се извинят… Бил съм наивник. Но повече няма да бъда. Ще изложа тези идеи до два-три дни в подреден, точен и културен списък. Ще създам условия за реализирането на тези от тях, за които мога. И ще действам по идеите.
Пръснете новината за случилото се, и разказа за това как се държат от “Труд”, още повече! Първите медии вече проявяват интерес. Преследвайте и останалите. Пишете по блогове, разказвайте на познати, пръскайте веста навсякъде! Докато в България не остане човек, който да не знае какво са направили от ИК “Труд”. Пък нека си прецени сам какво отношение ще вземе.
И, като начало, ще изпратя отговора си до “Труд” в писмо, както изпратих и предишния. Нека разберат, че вместо да убедят когото и да било, само са сгафили още повече. Че изборът им не е между това да отстъпят и това да спечелят – а между това да отстъпят, и това да бъдат смачкани от възмущението на хората.
Изпратете и вие вашите. Такива… лекета, да бъда културен, трябва да получат каквото са заслужили.
Много силно! Един действително достоен отговор на техните действия. Очаквам с нетърпение да видя дали ще има отговор от тяхна страна и какъв ще бъде той. Междувременно позволяваш ли ми да копирам твоя отговор и в моя блог, за да го прочетат още хора? Предал си нещата по начин, по който аз май няма да мога да ги изразя
Разбира се! А ако намериш начин да го направиш още по-добър, ще съм щастлив! 🙂
Григи, не знам какви са били твоите емоции, които си преодолял, ама аз като го прочетох, изумях и не повярвах на очите си, и наум започнах да изброявам епитети – помага за момента…
Очевидно е, че срокът 24-ти май, който им даде вече не важи, защото аз изчаквах тази дата да видя, какво ще се случи, преди да разпратя по пощата моят призив, една от статиите тук, която много харесах и история по въпроса. Е, в навечерието на именно този празник – съвсем символична дата, ще се борим за култура, за книги, за българска литература.
Господи, дано никой не започне да претендира за авторски права и върху делото на Кирил и Методий и Паисий Хилендарски и Климент Охридски, щото съвсем ще я втасаме тогава…
Благодаря! Ние обмисляме сега да напишем наш си отговор, т.е. да има поне няколко различни и силни отговора. Дано успее мисията! Много съм ядосан! Ще помисля и как мога да подкрепя каузата чрез вестника.
Малко, но от сърце – моята връзка по темата http://www.gerdjikovs.net/archives/2006/05/22/85.
Странното е.че ти им пишеш за морал, те ти пишат за пари. Ха, сега познай, кога ще се разберем с господата…..
Аз предлагам отново да ги “убием с мълчание”. (слагам кавички, че току виж някой пак открил нещо, дето го няма. Както откриха лични нападки към хора от “Труд”, пък никой от нас не ги беше обиждал…)
Предлагам да започнем сериозно с проектите за нови преводи на стари книги. Нищо не пречи една книга да има повече от един превод. У нас има много преводачи, има много хора, които са запленени от магията на писаното слово – та някои влизат в специалност “Българска филология” само заради това…
И само малка част от тези хора някога ще имат възможността да се “доберат” до издаване от някоя подобна на “Труд” фирма. Защо да не дадем възможност на нови български художествени преводи да видят бял свят? Може и не всички преводи да станат добри, но какво пък – в света на литературата естественият подбор на текстовете се е доказал като безотказно работещ. 🙂
Григоре, аз следя с интерес и се надявам, че и ти имаш някакви подобни планове за такива проекти. В коментари към предните ти статии бях предложил да се направят локални проекти в различните блогове и така да “покрием” по-голяма аудитория. Вярно е, че някои блогове се четат от повече хора, но пък е и вярно, че всеки човек има по-уютни за него блогове.
Разпръснатостта можем да компенсираме с периодични срещи наживо или през мрежата. И на тези срещи да обсъждаме всички въпроси около тия проекти. Може това дори лека-полека да прерасне в свободни литературни кулбове на читатели, преводачи и автори на свободни творби…
Това е от мен към този момент:
http://iassen.projectoria.org/wiki/Workspace/Translations
http://iassen.projectoria.org/book/linux/blogs/new-life-for-old-books.comments
Ако някой има предложения за конкретни текстове, нека ги даде 🙂
Има много за доизкусуряване, но се надявам да се появят сродни проекти. С радост ще поддържам препратки към тях 🙂
“# Teri Says:
May 22nd, 2006 at 10:32 pm
Благодаря! Ние обмисляме сега да напишем наш си отговор, т.е. да има поне няколко различни и силни отговора. Дано успее мисията! Много съм ядосан! Ще помисля и как мога да подкрепя каузата чрез вестника.”
Като за начало говори със шефката си, да пуснете пълното съдържание на вестника в безмонитор. Що да се охарчват слепите.
И публикувай тук точния отговор, ако може. Мога да помогна с подоготвката на молбата.
*** Григоре – провеждат се едни обучения по медиатация и застъпничество.
Методи като твоите не работеха и 90 година.
Да уточня нещо, за да не ме разбере някой погрешно – преди малко писах да не претоварваме вниманието върху издателството. Не искам да кажа да не се говори по проблема, напротив!
Всички писма, които бяха публикувани са важни и ценни и всеки ден нови блогъри се включват в протеста. Това е много добро нещо, идва в адекватен момент (ако щете, дори и близостта на 24-ти май е готина символично..). Най-важното е, че отново блоговете доказват, че са по-адекватни и бързи в реакцията си. Че са по-добрите медии. Вижте конвенционалните медии – всички от нас, които писаха отворени писма, пращахме и копия до различни конвенционални медии. Отговори почти няма, а медийна реакция от тяхна страна няма изобщо.
Вариант е ние да започнем ние да решаваме проблема. Като градим култура на приемане на отказа от някои или всички запазени права, като популяризираме CreativeCommons-лицензирането и/или пубикуването без права и без лиценз.
И ако тази нова култура се окаже, че може да продуцира нови и качествени преводи на тези стари книги, още по-добре. “Труд” са временно явление, но книгите и преводите с изтекли права или без права ще се разпространяват в мрежата и след години.
Bravo, Turin, eto tova e chudesno!
Dori na men samiat mi omruzna i me pretovarva da slusham samo za sebe si. Molia, neka da govorim za svobodata na klasikata.
Blagodaria.
Pingback: ‘Труд’ нападна сляп » Blog Archive » Григор: Списъкът с лъжите
@ Богданов
при положение, че още вечерта същия ден непродадените вестници отиват за макулатура, идеята ви не е лишена от смисъл — вчерашният брой да може да се види в internet още на следващия ден. не виждам каква загуба може да претърпи издателя от това.
@turin: Идеята е отлична – остава само да я оповестим и организираме малко! 🙂
@Bogdanov: Съжалявам – не съм минавал обучение по медиатация и застъпничество. Правя каквото смятам, че ще свърши работа… И даже имам нахалството да мисля, че я върши.
@turin: Вече имам предварителна информация, че поне един официален вестник възнамерява да посвети цяла страница на историята. Очаквам само потвърждението, за да съобщя кой е вестникът, и кога ще излезе страницата… Оттам нататък, които медии не желаят – да не осведомяват аудиторията си. Има кой да я осведоми, и привлече.
Никой не е светец: http://blog.izrod.com/?p=67
Те говорят за пари, нали така. Значи ето с това ме обиждат лично: “Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен.”
Аз съм преводачка и не желая трудът ми да се защитава с лъжливи формулировки. “Безхаберните издатели карат нашите учени, преводачи, писатели да работят на четири места, три от които не са им по специалността, за да могат да оцелеят.” е правилният начин да се опише положението.
Работя много и безкрайно се дразня от това някой да твърди обратното, още повече “Труд”. “Труд” издава списание “Съвременник”. През 2003 г. преведох за “Съвременник” романа “Твърди Перейра”. Получих 250 лева. Ще повторя – 250 лева за един роман. Не получих авторски бройки, тоест – двете или три, които исках да си запазя за спомен или да подаря на някого, се наложи да си купя за 8 лева парчето.
Това е като говорим за пари и работа. Свинска работа.
@turin
Малка поправка, аз отправих лична нападка (и държа на нея, аз лично) след изказването, че книгите в сайта на Виктор не са … на брайлерово писмо. Точните ми думи бяха, че “еди-кой-си е малоумен”. Поддържам си мнението, поне докато не видя релефен монитор и драйвер за него, който да преобразува текста в съответните символи.
@Нева Мичева:
Когато автор (писател, преводач, без значение) даде творба на издателство, какъв точно договор се подписва най-често, имаш ли представа? Преотстъпване на пълните права или договор за временно отдаване на правата в полза на издателя? Тоест когато ти дадеш превода си, издателството ли става собственик на пълните запазени авторски права, или то ги откупува само временно (примерно за няколко години или месеци, докато е изгодно) или само при определени условия?
Защо те питам – ами ако ти си си продала авторските права като преводач за 250 лева, според мен това е кофти сделка за теб. Как ти се струва следната идея – правят се нови преводи, популяризират се сред преводачите, филолозите, библиофилите и т.н. лицензите от групата на CreativeCommons. Или дори се популяризира пълния отказ от права. След това на минимална цена се подготвят и издават през мрежата тези книги в сайтове като Lulu.com:
http://news.lindeas.com/2006/05/16/lulucom-everyone-is-publisher/
И печалбите от отпечатаните книги се трупат като дългосрочен актив на преводачите. Тоест преводачът превежда разни книги и в акаунта му на сайтовете като Lulu.com му се събират пари за всяко поръчване на книгата. Така хем който иска хартиено тяло ще има начин да си го получава, хем преводачът (или писателят, ако текстът е авторски) получава част от всяка продажба на книгата.
Сега се сещам, че един приятел и колега от студентстването беше издал своя книга… И вместо да му платят, му бяха дали 50-тина бройки, които той естествено не можеше да продаде, а подаряваше на приятели. Но пък имаше договор, с който не можеше да отиде при друг издател или пък да преиздаде сам книгата…
(Все повече се нахъсвам за самиздат-проект на литературна интернет-общност с нови преводи без пълни запазени права… Просто трябва нещо да спре издателите…)
1. Предстои тази седмица Пролетният панаир на книгата, където въпросните издатели със сигурност ще се представят – много добър момент за бойкот срещу тях.
2. Много подходящо време също и за популяризиране на http://open-culture.net, сайта за свободно изкуство. Не че няма писатели в България /то при това ограничаване на достъпа до култура, в скоро време наистина може и да няма/, но издателствата са тези, с които те трябва да се борят. С хиляди уговорки и за мизерни пари, както вече стана ясно. Не само сайтове като въпросния, но и в сайта на г-н Богданов трябва да си платиш, за да пишеш – може от благородни цели да е направено, ама пак става въпрос за пари, нали така?
Според мен много от авторите в Бълария не са чували за свободните лицензи и затова си действат по традиционния начин с издателствата, които и изнудват, обират и всъщност печелят на теххния гръб, и после крещят “дръжте крадеца”…
С каквото можем – помагаме:
http://www.yvox.net/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=1809
Успех
“Просто трябва нещо да спре издателите…” – вярвай ми, при такова отношение издаването на Бг книги наистина скоро ще спре.
**** Григоре.. поговори си с едни общи познати, ще ти дадат и лекции. В момента рушиш неща създавани с много труд,
Да не се окаже в един прекрасен момент, че и творчеството на Ботев е собственост на някой гавазин!!!
Срам и позор!!! Дори в щатите авторските права са за срок от 70 години.
Един линк на вниманието на колектива на ИК Труд:
http://nllb.hit.bg/katalozi.htm
Може пък да им помогне да разберат какво всъщност се опитват да направят. Не се и съмнявам, че следят развитието на коментарите по темата.
Богданов, изобщо не разбираш за какво говоря. Аз наистина съм за прекратяване на издателския монопол. Това е част от т.нар. “свободна култура”, за която стана дума тук. Отказът от запазване на някои от авторските права е първа стъпка към освобождаване и на издаването на книги. Осовено в леснодостъпна и свободна среда, каквато е Интернет, конвенционални издатели-мастодонти просто нямат място.
Не само че нещо трябва да спре издателите, ами и вече ги спира. Близкото бъдеще на този бранш може да е в микропродажбите на отпечатани книги, които иначе са достъпни като съдържание свободно. Може и да е в самиздат-сайтове, които обслужват малки клубове писатели и издават за феновете им по целия свят. Може и да е в микродарения вместо директни заплащания. Кой знае…
За теб книгите са неразривно свързани с издателските мега-фирми. А това е неправилно наблюдение. 🙂 Някои хора пишат книги за тия неща – Лорънс Лесиг, Ебен Моглен… Ако толкова си се загрижил за правната страна на въпроса. Тъй де… можеш да попрочетеш малко книжки по темата, преди да ми замеряш с прах.
Всъщност да не превръщаме блога на Григор във форум – който е чел коментарите, ги е разбрал. В коментарите тук и в някои от близките блогове се зародиха поне няколко идеи за развитие на ситуацията. Аз лично смятам да насоча повече енергия към доизчистване на тези идеи и опити за внедряването им. Вмест ода губя време и сили да преповтарям и себе си, и домакина ни.
Това означава, че няма да ти вярвам, Богданов – в случая “вярвай ми” не е достатъчно и дори не може да ме уплаши. А ако за теб книга е равно на голямо издателство, вярвай ми пък ти – наистина ще се радвам в такъв случай такива книги да престанат да се издават.
Последен въпрос: За какви неща става дума, дето Григор ги руши?!? За някакви договорки в издателския бранш ли иде реч? За нещо подмолно, нещо не съвсем публично, дето не може да се каже в прав текст в коментар в блог? Ако е нещо такова, ами нека го руши, браво. А ако не е, кажи ни и може да решим да преосмислим позиции… Все пак явно е някаква нова информация. “Труд” ще изпращат кораб на Луната?… Това например е нова информация…
Не само издаването на книги в България скоро ще спре, Богданов. Много работи са на път да спрат. Нормалният живот е между тях, за съжаление. Защото е ненормално в страна, в която хората работят едва ли не ангария според европейските стандрати, а иначе казано се трепят за 120 евро на месец, да бъдат принуждавани да купуват Ян Бибиян за 9 лева. Като притурка към вестник. И все пак много от тях го правят, все още. Смятат тези 9 лева за по-добре изхарчените пари. Лишават се от нещо друго, за да вземат тази книжка за децата си. Скоро обаче ще им писне, скоро и тези хора няма да дадат парите си, просто защото няма да са в състояние, не поради някакъв бойкот. Монополизмът е противозаконен. А ние тук имаме странна форма на взаимен монополизъм – издателствата подобно на продавачите на домати по сергиите не смеят да намалят цените си. Никой сред тези зарзаватчии още не открил основните принципи на търговията, никой не е чувал за законите на търсенето и предлагането. Но си е така.
Само че да се върнем на теб. Дотук ти не си отговорил на нито един въпрос. Нито един. Представи си тези думи удебелени и подчертани. Например защо смяташ, че възможността сляп човек да се добере до книга през интернет е равна на пиратство? Според кой законов текст? Според кой нормативен документ? Или е така, само защото ти така твърдиш? Ако това е отговорът, то лесно мога да ти дам противоотговор, само че доста по-добре аргументиран: не си прав. Защо ли? Ами ако прочетеш всичко, което хората са изписали дотук, може и да разбереш.
Ужасно се надявам, че в момента действително рушим нещо. Страх ме е да съм убедена, стрхувам се и че няма да се получи. Прекалено добре би било, за да е истина. Но се надявам най-сетне да успеем да бутнем поне една от основите на шуробаджанашкия монополизъм, този тъй рядък ендемичен вид, който е свил удобното си гнезденце точно в България. Надявам се да разрушим мълчанието. Това мълчание, което заглушава ефира и избелва страниците на вестниците всеки път, щом се отнася до някоя простъпка на пишещата гилдия. Мен дотук само неудобството за страната ми ме е спряло да пиша писма и до ТАЙМС да речем, да сигнализирам някоя важна обществена международна медия за дискриминацията над слепите, която с незаконни мерки е налагана от страна на българско издателство с мълчаливата подкрепа на българската журналистика. Осмелявам се да допусна, че там този пикантен скандал няма да потъне в мълчание. И също така се притеснявам, че много скоро може да ми се наложи все пак да направя и тази крайна стъпка.
turin – в първия блог писах достатъчно по темата, не ми се повтаря. Прочети.
Второ, Буквите сме точно такова малко издателство, което реализира всички тези неща които си описал.
Трето за жалост – в световен мащаб се наблюдава не освобождаване от авторски права, а обратния процес. Преди две години Путин натисна за вечни права над класиците и големи раздели от либ.ру изчезнаха.
Всъщност останалото го пише отдавна в сайта ни, на който му се чете…
Е то доста хора тука ти писаха и на тебе, но явно, че и на тебе не ти се чете, така че очевидно наблюдаваме принципа на Архимед, съгласно който на всяко действие отговаря равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Принципа е на Нютон, Весела.
А според Закона за авторско право за всички, не само за слепите е наказуемо публикуването и разпостраняването на текст без авторски права. Тук не говорим за морал.
Това, което се мъча да обясня на всички, че безмонитор, както и сайтът на Минковски, както и сумати подобни сайтове са незаконни. Трябва да се свикне с тази мисъл и да се тръгне към легализиране на сайта. /Да подчертая ли някои важни думички?/.
Другото си е жива анархия – дайте ще вдигнем шум, точно в момент, в който на България е показан жълт картон за ЕС, включително и заради проблемите с авторски права е повече от безмислено.
А и къде точно ще се вдигне шума – в вестниците – дето Труд печата Златната серия на бг книжнината, Стандарт – библиотека Сийяна зора, а Любен Дилов в Новинар, заедно със Слави са поборници за авторски права?
Не съм юрист и не мога да тълкувам точно закона.Затова се въздържам. Нашият юрист, който е специалист точно в това, е направил отдавна проучване и затова много внимаваме кое и как качваме. Справка – slovo.bg /Виктор не се е сетил за тези неща пръв/. Посочих адрес на организация, която би се заела безплатно с консултация и защита – Български център за нестопанско право (http://bcnl.org/) Това им е част от работата.
Предложих да се вдигне шум на самия панаир – благодаря на хората, които ми писаха на мейла с желание да помогнат.
Но тук не виждам никакво желание да се разреши проблема. Труд и те са доста арогантни, но по начина който се води дискусията с тях, не виждам възможност за разрешение.
Да се извинят на Виктор – за какво, за молбата да се спазят авторските права?
Повечето хора, които пишат в блога са на мнение, че авторското право и други подобни неща са отживелици и всичко трябва да е безплатно, а жените общи /тоя филм го гледахме 17 година, вярно че който на 20 не е бил социалист, няма сърце/.
Законът за авторско право не е измислен преди 2 години, както не е си е българско недоносче. Напротив – един от най-добрите закони в Европа е, синхронизран с европейското законодателство – затова се въведоха 70 години, по стари закон бяха 50.
И накрая за жалост пак трябва да повторя оня стих от “В механата”.
Има панаир на книгата – не е трудно да се организира една среща дискусия с труд и другите издатели там и да се реши проблема на сайта. Но никой не иска /не му стиска?/ това? Предпочитат се да се разлайват кучетата по блогове.
М/у другото темата, пусната в Штъркела, съвсем накратко показа виждането на пишещите по темата… Единствено Комата си защитава позициите, но тя си е известен анархист.
“незаконни мерки е налагана от страна на българско издателство с мълчаливата подкрепа на българската журналистика” – би ли дефинирала това малко по-подробно и по възможност по аргументирано?
Да, Труд се правят и те на велики и са леко арогантни, но точно от законна гледна точка са прави.
Та на кой въпрос точно не отговорих?
Някой питаше за брайлов дисплей и прочее, ето тука съм писал:
http://bezmonitor.com/pc_blind.htm
Богданов, не можах да се спра. Да допуснем хипотетично, че “Труд” са прави. Добре. Ако пък и законът е прав да ми дава на мен право да чета това значи ли, че ще има отделни книги за слепи, отделно за виждащи? Кой ще е дискриминиран? виждащите ли, защото аз ще имам право или привилегия, пък те не?
Виждаш ли колко е сложно…
И когато утре някой засили 3000 книги по торенти и емулета, кой ще им търси произхода и прочее?
Жал ми е вече за Григор, и особено за блога му.
Специално ние с тебе, Богданов, два пъти заявявахме, че няма повече да пишем тук, два пъти свършвахме :-))
Какво мъжество и потентност само проявихме, а :-)) Хехехехехе.
@Виктор
Благодаря за разяснението за хардуера, който е предназначен за слепи.
Моля ви, нека оставим темата за слепите. Има си Съюз на слепите, Национално читалище, те ще се оправят. ssb-bg.net nllb.hit.bg
Години вече ги дърпам да излязат в интернет. Това също е интересно: vestitel.hit.bg
Сега моля да си изясним някои неща, ако е подходящото време и място. Например на мен ми е много любопитно какво значи “вечни права”, понеже някои спомена, че президентът Путин поискал вечни права за някои руски класици и затова изчезнали от lib.ru?
Как се аргументира това? Защо? По-добре ли ще е така за всички?
Благодаря.
Богданов, познаваме се от години и не съм вярвал, че ще насочиш нападките си точно към мен. Но нищо, преглътнах горчивия хап. Не ти се сърдя, просто искам да те оборя. Мисля, че тук става въпрос за морал, не за бизнес. Ще проверя каква е читаемостта на нашия сайт от четците за незрящи и ще направя всичко възможно, той да бъде достъпен за тях. Това мога да обещая – това обещавам.
Това, че лично, като човек се вълнувам от темата е друг въпрос. Чувствам, че съм допринесъл с нещичко, макар и нищожно с преписването и качването на 2 разказа за SF&F BBS, още когато бях на Правец 16 със зелен монитор преди години и си правехме срещи на Майорка. Не съм сигурен, но вярвам, че някои от книгите от този BBS след това са отишли и в безмонитор. И вярвам, че цялото това дело, мое и на други хора е добро, а не лошо. Не е просто бизнес… Защото в живота най-важните неща са личните неща. Тези, в които има любов, а не пари.
Но да не разводнявам темата с офтопик. Извинявайте за него.
Богданов, не ми отговори на няколко въпроса… Щото питаш по-горе на какво не си.
Отговори ми на това:
Като си купя книга от сергия, законно ли е да си я сканирам, за да я чета?
Законно ли е да я дам после на друг сляп човек, за да не я сканира той отново?
Законно ли е да му я пратя по електронната поща?
Мерси.
Викторе –
1. Да
2. Да, ако с това му дадеш и книгата.
3. Не – дублираш вече книгата. Има две книги, а е платена една.
Говорим за рамките на закона нали?
А сега по сериозно – малко линкове към един сайт като твоя, където тези въпроси са решени.
Не ми казвай, че не го знаеш – но вероятно повечето пишещи тук не го знаят.
Електронна библиотека – http://www.horizonti.bg/lib/index.htm
Протокол N2
Уеднаквяване на стандартите за записване на информацията в електронни текстове, предназначени за ползване от незрящи хора – http://www.horizonti.bg/standard/n2.htm
Споразумение – http://www.horizonti.bg/standard/agree.htm
“Целевата група, с която работим, се състои от хора със зрителни увреждания.
При осъществяване на дейността си активно си сътрудничим с:
– служители на библиотеки, издателства, университети, неправителствени организации, общини, държавни институции;
– работодатели;
– хора без зрителни проблеми, които съдействат на незрящите хора в процеса на тяхното образование, професионална и личностна реализация.”
Говорим за такова бъдеще на Безмонитор – стандартизирано и легализирано. Както казах още при първото си писане по тези блогове – може да се намери разрешение на проблема, ако се търси. Конфронтацията и крайните мерки – тия изденици издатели прочие.. не водят до никъде…
Ако имаш желание да се направи нещо – имаш ми мейла, доста народ се беше записал за акцията на Панаира на книгата.
Всичко зависи от теб. Все още може да се уреди една пресконференция по въпроса. В цитирания горе текст е наблегнато на “АКТИВНО СЪТРУДНИЧИМ”.
За Путин и руските идеи за авторски права – предложението беше да се обяват авторските права на класиците за вечни и принадлежащи на държавата, така че само тя да има прави да право възпроизвеждане в какъвто и да е вид на произведенията и. Има някакъв резон в това. Има и икономически интерес. Интересна статистика – преди Десети, основните постъпления в СБП са идвали от Библиотека на ученика – генерирала е печалби несравними с продажбата на останалата литература.
Проектът не мина, защото Европа скръцна със зъби. Но проблеми, които има безмонитор има и програмата на Гугъл за качване он-лайн на различни книги. Колкото и да си мечтаем за отворен свят и информация без граници, все повече вървим за все по стриктно спазване и прилагане на всякакви законови разпоредби.
Тук не говорим само за ПЛАТЕН ДОСТЪП, говорим за РЕГУЛИРАН достъп.
Kopiram do Was kopie na pismoto, koeto izpratih do IK trup (pardon, trud)
Добър ден, уважаемо “издателство”!
С настоящото писмо искам да ви информирам, че никога повече няма да закупя книги, издадени от ИК труд, както и това, че ще предприема масирана кампания и призив за бойкот на вашите издания сред всички приятели, познати и непознати хора в и извън България.
Безочието, алчността, сребролюбието и наглостта имаха някакви граници до днес, когато ИК труд ги обсеби изцяло и се превърна в техен символ. И ний сме дали нещо на света…
С голямо (не)уважение,
Димо Вълев
Честит празник на всички 🙂
Аз също някде мисля, че попитах Богданов – къде се регистрират авторските права върху произведения на изкуството? и къде можем да проверим твърденията на трут? Той не отговори на въпроса ми.
Едно не мога да разбера – Богданов, след като не подкрепяш нашата теза, какво е това упорство от твоя страна? Удоволствие ли изпитваш да ни убеждаваш колко сме глупави и виновни и колко ти си прав, горкичкият? Защо продължаваш? Нали знаеш – насила добро не можеш да направиш, затова – опита вече, видя че не приемаме твоята теза – еми спри в такъв случай, или няма какво да правиш и темата просто ти е интересна, та просто ей така – за разнообразие? Еииииииииииииии
Ей, че хубаво си му отговорил на Виктор! То и на мен хубаво ми отговори – така ме затапи с Нютон, че още ме е срам. Та значи, както вече бе казано, според ЗАПСП се допуска разпостранението на книги на Брайл или друг алтернативен достъп. Сайтът на Виктор е алтернативния достъп. Ти що викаш, че не е?
@ Богданов
не разбрахте ли, че според мен (и доста хора, застанали в защита на Виктор), неговият сайт не е _незаконен_. Защо мисля така — заради съдържанието на точка 10, чл. 24, глава 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Това, което прави Виктор попада в категорията “аналогичен метод”. Много е лесно и елемнтарно да се стигне до този извод и с малко повече внимание при разглеждане на текста ще допринесе за същият резултат.
Абе я го оставете Богданов… само пълним личния дневник на Григор с глупости. Опити за “вечни права” има не един и за щастие досега са спирани от разумните хора в парламентите. Аз нищо не разбрах от обясненията, така че стига сме го питали и сме искали отговори от този човек – той просто вдига нивото на шума. Искрено се надявам това да не е осъзнато действие, но ан практика наистина само шумим и разводняваме коментарите.
А коментарите на толкова много хора тук и в другите сайтове съдържат много и интересни идеи. Нека оставим мрънкането за авторски права за друг път. Сега тези родени в обсъжданията идеи могат да използват от енергията ни. Празните спорове по правни въпроси с неспециалисти по право не са нито полезни, нито интересни.
Богданов, доколкото го разбрах, просто призовава за разумно решение, удовлетворяващо и двете страни. И по-спокоен тон в писмата. Който не схваща основни положения от законите, утре със свой измислен “морал” може да оправдаие всякакви други престъпления. Законите са общовалидни правила и не вярвам някой от вас да имат против прилагането им. Без много шум, скандали и т. н., умерено и без пушилка досега нещата да бяха решени.
@Bogdanov: От Европа са скръцнали на Путин със зъби напълно справедливо, според мен. Ако случайно някой не е разбрал: въпросът е не кой точно да бъде монополистът на нечии права, а как да няма монополист. И как, когато става дума за национални класици, да могат да бъдат ползвани свободно. Защото трябва нещо да различава класика от сергиджията на Женски пазар, нали?
@Рорти: Виктор помогнал безкористно на “Труд” да си направят бизнеса, те за благодарност го принудили със заплаха да махне от колекцията си каквото те рекли, че им нарушава правата, и вместо това да рекламира безплатно бизнеса им. Без много шум, скандали ит т.н., умерено и без пушилка. Разумно решение, удовлетворяващо и двете страни, нали? А пък ние всичките сме неблагодарниците, дето не го приемаме…
Преди да говориш за “измислен морал”, погледни кой морал наричаш измислен. Ако случайно се засрамиш, не се плаши… След това, ако искаш, се замисли на какво се базират законите. Дали не е случайно на морала? И дали има как да е общовалидно такова тълкувание на един закон, което възмущава над 99% от хората?… Дали не са именно те, които тълкуват закона правилно – най-малкото, защото интересът на закона е да пази интересите на повечето хора?
И, най-сетне, пак за който не е разбрал: въпросът е не дали законът да бъде прилаган, а какво всъщност казва по въпроса. Позицията на почти всички тук е, че законът разрешава на Виктор да разпространява тези текстове. Не вярвам да имаш нищо против прилагането му, нали?
Pingback: Milko’s den » Blog Archive » Честит 24-ти май
Аз по повода да кажа, че нямам нищо против прилагането на този закон, по простата причина, че и слънчасал заек ще разбере, че е справедлив. Кога един закон е справедлив? Ами отговорът е лесен – когато не нарушава неписаните морално-етични устои, върху които, да ме простите за клишето, се гради съвременният цивилизован свят. Ако обаче някой напише закон, който изисква от мен като праведен ариец да издам съседите си -евреи на Гестапо, ще има да чака да го спазвам.
Много често се твърди, че законите са, за да се спазват. Това твърдение е неразумно и клиширано. Законите са, за да пазят. Има огромна разлика. Законите регулират. Те са медиаторите между моралните норми, които ни нашепват, че е грешно да се убива, да се краде и пр. и техния писмен аналог. Законите регламентират. Понеже краденето, убиването и куп други работи са грешни и аморални, законите се произнасят какво трябва да се случи с хората, които минават тази граница. Но ако се напише закон, защитаващ грешните и аморалните постъпки, защо, някой да ми каже, трябва да го спазвам? Само че, за щастие, в конкретния случай тази дилема не стои пред мен, макар че ако стоеше, то нямаше да е никаква дилема, понеже аз грозна и аморална позиция не мога да защитавам дори и да е наречена “закон”. В конкретния случай ИК “ТРУД” твърди, че има права за издаване на наши класици, че и не само на наши, но и на чужди класици, само че не го доказва. Само го казва. Размахва виртуални имейли, пуснати от пощата на един, подписани от друг, репликирани от трети и изказва твърфдения. Дори и да се верни тези твърдения, действията на ТРУД нарушават закона. Изглежда объркано, но всъщност е толкоз просто и логично… Да ме прости Вапцаров… 😉
Който влезе в штъркела, ще види, че там ясно са изказали противоположната си на моята позиция точно трима души. До един уважавани от мен, а единият ми се пада и роднина даже, но – трима.
Иначе и аз съм за разумния диалог и ще допринеса с каквото мога за това. Вече пия с някои хора от “Труд” по въпроса 🙂 (Там наистина има свестни, това не е лъжа.)
Не, не го казва Григор, аз го казвам, Комата! Григоре, пак влязох на оня уиндоус, дето се мъдри светлата ти самоличност :-)!
Не те ли е срам, Григоре, да начеваш такава полемика срещу уважавания “Труд”? Как така ще лишиш г-н Тошо Тошев от нов Мерцедес и пари за трансплантация на нов черен дроб? Ами насъщните за блондинките, които се грижат за високоинтелектуалния му начин на живот? Че как инак ще напише той толкова членове и параграфи в своя защита, как ще се грижи за чистотата на българското слово, ако не е подходящо олабен? Напрегнат човек веднага би ти изпратил бригадата с бухалките, нали? А той съвсем културно ти казва да си таковаш таковата и да се смотаваш в дупката си. Инак ще струпа държавната машина за защита на авторски и интелектуални и всякакви негови права върху главата ти. В краен случай ще се обади на приятелчетата си от бившата ДС, с които ти определено няма да искаш да се запознаеш.
Засрами се, Григоре, и навръх 24-ти май да си опичаш акъла и да мълчиш, че току-виж Тошо предявил правата си върху българската азбука, които са си негови, защото Кирил и Методий са работили за в-к Труд, докато са пишели азбуката, нали. Има исторически доказателства, справка – архива на в-к Труд от 827-ма година, месец Червен, ден 13-ти, на овча кожа, съхранява се заедно с досиетата на Коритаров и Тошо в секретния архив на безименно поделение на МВР.
С поздрав:
баце ти Ангел и малкото Ани
Горните три писания да се четат от тоя ник 🙂
Най-трагичното е, че докато Труд гонят “своите права”, те нарушават чуждите и то съвсем безочливо, като тиражират DVD-та с мачовете на Левски без да попитат дори собственика на правата им. Ето например тук http://bglog.net/BGLog/6735 .
polemikata e bezmislena. Mislia, che nezriashtite ne biha iskali da gi opredeliate kato tolkova otdelna kategoria hora. I te triabva da spazvat zakona, taka kakto vsichki nas. I triabva da budat podpomagani s durjavni fondove za da imat bezplaten dostup do niakoi neshta (ne samo proizvedenia). Kakvo iskate, Trud edna chastna kompania da poeme durjavna rolia? Vmesto da stoite i da se durlite na tema avtorski prava, triabva da se izlezne na ulizata i da se protestira shreshtu slaboto socialno osiguriavane i pomoshtite za invalidite…
da ste videli specialni prisposoblenia za invalidni kolicichki po ulizite? v obshtestvenite sgradi? kakvi sa pensiite na invalidite. Mnogo e lesno da se durlite za avtorski prava po Internet. sednali na stola i pisheiki na razni kompanii, koito imat naistina niska gama izdania. no…
oshte neshto kum viktor po-gore za skanut i fotokopieto i davaneto na nezriasht. tova e chastno kopie. dadeno na opredelen krug hora. to sushto nanasia shteti na avtorskoto pravo, no e prieto ot zakona. No ne e pravo na kopie, a izkluchenie na avtorskoto pravo.
Publikazia v Internet: dostup imat milioni hora.
Ne zabraviate edno, proizvedenieto e neshto, koeto purvo prinadleji na avtora, a ne na obshestvoto. A kogato avtorut e murtuv na negovite naslednizi. Ili iskate da kajete, che pravoto na informazia naddeliava nad individualnoto pravo na avtora. Ami kato sprat da pishat avtorite, do kakvo proizvedenie shte imate dostup?
Ахам. И на левскарите им писах. Дано се заинтригуват:)
Кои 99 на сто от хората, Гачев, и защо ми се нахвърляш? Аз си изказах мнението, което е различно от твоето, 99 на сто от адвокатите, до които би се допитал ще защитят “Труд”, така че – спести си тона. Мен няма от какво да ме е срам и стига с тия емоционални изхвърляници. Сайтът без монитор не се чете само от невиждащи. Но нито разговор, нито спор може да се проведе при такива емоционални екзалтации. Аре, бъдете здрави и си се насъсквайте на воля.
@Рорти: Не ти се нахвърлям – иска ти се да го правя. Вземам позиция по неистините в коментара ти.
Кои 99 на сто от хората – направи една статистика на хората, писали коментари в блога ми, и пресметни колко поддържат едната страна, и колко другата.
Мнението ти е прието и публикувано тук, без изобщо да съм длъжен да го пусна. Това е моят блог. Пускам в него каквото аз реша, и харесвам. Не е вестник или радио, за да ме задължава който и да е на каквото и да е. И не приемай това, че съм съвестен, като карт бланш да ми се качваш на главата, да ми определяш тона, и т.н… А ако не те е срам от това мнение, аз няма да коментирам това.
За 99 на сто от адвокатите – не бъди уверен. За разлика от теб, съм се допитал до доста, и съотношението далеч не е такова. 99% от адвокатите са на мнение, че законът е спорен, и следва да бъде разтълкуван от съда. Това хич не ми прилича на 99% поддръжка на “Труд”.
Сайтът “без монитор” се чете не само от невиждащи, точно както и Брайловите книги се четат не само от невиждащи. Но те са защитени от закона изрично, с ясното съзнание, че ги четат и зрящи. Сайтът също – само че косвено, като “друг аналогичен метод”… Нямам нищо против да спорим, но извинявай, ти си смучеш аргументите от пръстите, и само обвиняваш другите. Защо да си хабя времето с теб повече?
И, най-сетне, в написаното от мен няма кой знае колко емоции. Емоциите се появяват в хората, които го четат. (Предполагам, че и в теб, след като си ги забелязал.) А защо се пораждат емоции, и защо в другите едни, а в теб други, можеш да си отговориш и сам – и на този етап само сам, защото засега ще уважа анонимността ти. Въпреки че не я разбирам – аз съм заставал зад името си и при обстоятелства и във времена, далеч по-опасни от днешните времена, и непретенциозния ми блог.
Ima mnogo slepi hora, koito ne vladeyat brail. Za tiah ostava da slushat audio zapis, ili fayl s govorilka, ili niakoy da im chete. Shte namrazia knigite pokray tazi istoria.
Г-н Богданов, понеже следя дискусията отначало и ми прави впечатление теорията ви за легализираността, та и аз искам да задам няколко въпроса към вас за прехваления ви сайт за нова българска литература и по-специално за неговата легализираност и тази хилядите произведения в него.
– Къде се регистрират авторските права върху произведения на изкуството – по-точно върху литературните произведения? За музикалните знам, че регистрирането представлява попълване на декларация за авторство в Министерство на културата и се удостоверява чрез издаване на МК номер, едва тогава може да претендираш, че си автор? А за литературните?
Ако също както музикалните произведения за установено авторство може да се говори едва след като произведението е регистрирано в Министерство на културата, какво ще правят всички ваши потребители, които публикуват единствено в мрежата? Нима подобно нещо няма да направи целия ви сайт нелегален?
И ако можеш да претендираш за авторство само в случай, че си регистрирал произведението си, то тогава как законът може да твърди, че авторските права влизат в сила от момента на създаване на произведението?
– Според правилата на буквите “Може да бъде преустановена публикацията на произведение, нарушаващо авторските права, в случай, че авторът предостави достатъчно доказателства за своите авторски права. Публикации на произведението в други уеб сайтове или форуми, не се приема като доказателство.” Какви доказателства трябва да предостави един автор за да докаже, че произведение публикувано на вашия сайт не е на посочения там автор, а негово?
(реален случай – попаднах на текст, четен от мен и мои познати в мрежата около 3 години преди публикуването му в буквите. Оригиналният автор е различен от подписалата се госпожа във вашия сайт. Според правилата на сайта, отговорността е нейна, не ваша, но мен ме интересува процедурата ви за сътрудничество и защиването на авторството в подобен случай)
– Според чл. 19 на ЗАПСП, който твърдите за единствен миродавен, “Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.” Потребителите, публикуващи произведения на вашия сайт, получават ли възнаграждение за всяко причитане на техни творби след като всъщност сайтът се радва на такъв успех и навярно печелите от него именно заради тези авторски произведения?
– Кога най-накрая ще махнете грозния надпис “всички права запазени” и ще предоставите на авторите правото да избират и свободни лицензи? Осъзнавате ли плюсовете на подобна опция за вас и за авторите?
С тези въпроси не искам да измествам темата или да нападам по някакъв начин. Само да ви покажа как се оплитате все повече в собствените си объркани тези за легализираност, за регулираност на достъп, за правото на закона. Монетата винаги има две страни. Колкото и да твърдите, че вашият сайт и действия са праведни, винаги може да се защити гледна точка, според която това не е така!
Морално ли е издателство, което претендира за права на разпространение на литературни класици и което плащи със законови разпоредби, да нарушава закона като разпространява в огромен размер записи без дори да уведоми притежателите на правата им?
И още нещо – за жалост на вас и хора като вас в световен мащаб се наблюдава точно освобождаване от авторски права, а не обратния процес! Ако не беше така нямаше да четем свободни текстове, да слушаме свободна музика и да гледаме свободни филми!
Кратко и ясно: подкрепям ви!
Все повече си мисля, че от ИК “Труд” не познават Интернет.
Убеден съм, че управленските кадри на издателството могат да изпратят писмо от уеб-базираната си поща или да заредят страниците на конкурентите си, за да видят, какво се случва там (уви, въпреки претенциите си за модерност, ИК “Труд” схваща издателската дейност съвсем буквално – мастило, хартия/и-пей “продукт” за продан, така че техните сайтове са “празни” спрямо адекватно съдържание, напук на всякакви претенции за имидж), но и бегла идея нямат, колко време прекарва и къде културният и-нет потребител.
Не знаят също така и че комерсиалните страници от всякакъв тип може и да са по-лесно откриваеми и много по-лъскави (сигурно заради премигващите банери), но пък често биват пренебрегвани заради некомерсиалните проекти (от всякакъв тип) на любители с идеи и желание. Че тази алтернативна среда е любимо място не на някакви случайни “user-i” (за щастие Интернет не е само уеб-базираната Ви поща, г-да), а на образовани хора с претенции, познания и способност за самостоятелна преценка. Че често тези потребители владеят поне един чужд език и са достатъчно ориентирани в електронната среда, за да получат бърз достъп до всякакви информационни ресурси. Не на последно място обаче, тези хора четат активно (и купуват книги !!!), но не “бестселъри” с готварски рецепти, романи-еднодневки или източна псевдомистика, а сериозните заглавия.
Струва ли си да настроиш младите (бъдещи клиенти) и мислещи (тези, които биха се бръкнали за книга) хора в България срещу себе си?
Не мисля, не и ако печалбите не са големи. А от националната класика може и се печели. Поне в България. Много. Прекалено много! Кошмарно много!… В един иначе все още свит пазар…
Не, не се шегувам!
Помислете за всички ония мили “азбукарчета”, които всяка година трябва съвестно да са изчели заглавията в предългите списъчета, създадени в МОН… Списъчета със задължителна учебна литература, които с всяка изминала година набъбват услужливо… Защото идиотските нравоучителни изхвърляния на др Тошо Тошев за “Прехода” може и да се харчат, но задължителната литература се купува от всички ученици, дори от тези, които не четат…
Така че – личното ми мнение е – този проблем касае пряко не само Министерството на културата, но НАЙ-ВЕЧЕ друг изпълнително-разпоредителен орган – Министъра на образованието, който на конференции и екскурзии из страната и чужбина здраво реформира учебната ни система… Жалко, че сам не се чува, но нали се намира кой да го слуша…
А бат’ Ламбо като на кино, да бори пиратите!
Обичам компетентни изказвания.
ЦИТАТ:
Bogdanov Says:
May 24th, 2006 at 5:12 am
Викторе –
1. Да
2. Да, ако с това му дадеш и книгата.
3. Не – дублираш вече книгата. Има две книги, а е платена една.
Говорим за рамките на закона нали?
___________________
Bogdanov, колко компетентно е мнението ти? Юрист ли си?
Аз съм. Ти не си – личи ти.
И мога да ти кажа, че т. 3 е абсурд, на който би се смял и студент-първокурсник. А т.2 е дотолкова екзотична, че няма нормотворец, който да я възприеме 🙂
Авторското право е сбор от два елемента: материален и личен. Освен това може да е предмет на редица отношения, не само облигационни. Изводите от цялостната картина стават малко по-различни… Другото ти го оставям за домашно…
😉
ПП: Да тълуваш правните норми не е като да ги четеш и преразказваш с много думи – малък жокер 🙂
Иначе с наглед простат хипотеза “Всички граждани са задължени да плащат данъци” (източник Конституцията, гл 2 Права и задължения на гражданите) може да стигнеш дотам да караш новороденото да попълва данъчна декларация 🙂
Ето какво пише един от преводачите, един от тия, за които уж “труд”-оваците вдигнали такава патаклама – да му защитат “правата”:
“Преджапах локвата пред павилиона за вестници и видях на витрината “Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Разлистих книгата. Цена 9 лева. Златна колекция на ХХ век. Продава се само заедно с “Дневен Труд” или “24 часа”. Превод: Димитри Иванов. Отпечатана в Германия. Всички права запазени.
Ами моите права, бе? От кумова срама да ме бяха питали давам ли им превода си.
Па си рекох: карай да върви, Джимо. Потил си се над “Повелителят” и над “Калки” и над десетки други книги не за пари, ами за да се четат. И още се четат. Неколцина читатели даже се закичиха с прякор или електронен ник Калки. Разгеле – имаш повод да разкажеш за стареца от Солсбъри.
Когато го видях, той още не беше получил Нобеловата награда за литература, но вече беше написал The Spire (за стрелата на катедралата в Солсбъри) и The Lord of the Flies. После преведох романа “Повелителят на мухите”.”
Димитри Иванов
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1414§ionid=5&id=00005
Чакам коментар от страна на Bogdanov!
Доколкото знам Вела Каралийчева е завещала авторските права на произведенията на вече покойния си съпруг Ангел Каралийчев на държавата с условието да не се преотстъпват. Цялотата собственост, материална и интелектуална е собстъвеност на тогавашната Народна Република България, чийто наследник се явява Република България след промяната на името на страната с новвата конституция.
Та питам се как така ИК “Труд” се е сдобило с авторските права на този писател.
По законодателството на тогавашната НРБ, авторските права са собственеост на българската държава и не виждам как някой може да претендира за притежанието им.
Българските класици не бива да са недостъпни за обикновенния читател, даже напротив. Трябва да може да ги чете всеки, защото те са национално богатство, а не на някакви си там чужденци, които хал хабер си нямат от BG литература. Като гледам как разни чуждополконници правят бизнес, се чудя дали не е редно да зе върне част от старото ЗЗД, където това се счита за противодържавна дейност?
В съвременния свят на издателския бизнес думата морал е нещо, което не се отнася за тях. Това важи и за думата етика, която явно е непозната за тези господа от ВАЦ, които издават книгите си без да гледат за качество и третират работниците си като, че ли българите тука са някакви роби, които трябва да се експлоатират безмилостно. Защо тези ми ти мораисти от ВАЦ не кажат какви хубави практики имат спрямо работниците си?
Принципно нямам нищо против да издават който и да е класик, но въпроса е, не в това дали този класик ще го издават те, а дали ще е достъпен за всички? Не може да претендираш, че не спъваш българската литературна просвета и в същото време да подлагаш крак на сайт като bezmonitor.com. Ако искам ще чета брайлов текст, ако искам и на китайски ще преведа Каралийчев, не можете да кажете нищо, защото не можете да ми предоставите дарителница със саморъчните подписи на Ангел и Вела Каралийчеви. а ако ми ги предоставите, това ще е явна фалшификация, защото много добре знам, че такава няма.
Ощетявате тези, които не виждат, тези, които не могат да идат в книжарницата и да си закупят нищо издадено от вашето издателство, защото въобще не ви пука за тях.
Ако толкова искате от тях да ви рекламират, тогава си плащайте, щом всеки, който публикува при вас се бъркйа в джоба и вие трябва да си бецалерите за ви рекламират.
@Sieminehn: Това е една много интересна и сериозна информация! Ако наистина правата на Ангел Каралийчев са завещани на държавата с условието да не бъдат преостъпвани, тя уличава държавата (и КК “Труд”) в престъпление. Има ли как това да бъде проверено и доказано? Примерно, има ли как да бъде получен достъп до оригиналния документ или до нотариално заверено копие?
Съюзът на слепите, гореупоменат, е (за съжаление) в по-голямата си част, узурпиран от ламтящи за пари директори, възползващи се от поста си главно за дела свързани с личното им облагодетелстване, и много далеч от това на самите незрящи.
Казвам го от личен опит и далечно и минало познанство с високи кръгове във въпросната институция.
Pingback: Защо “Труд” не съществува | Arcane Lore