Отлагам този запис от дълго време – проблемът зад него се оказа огромен. Отначало мислех, че е нужно да се вземат мерки срещу бруталността на едни издатели срещу една електронна библиотека на незрящи. После – че следва да се регулира проблемът с достъпа на незрящи като цяло, или пък с този до електронни библиотеки…
Сега разбирам, че проблемът е огромен – търговският модел на интелектуална собственост като цяло. Така че писането няма да е малко – извинявам се за това. Може би дори ще го разделя на два записа.
1. Издателят като явление.
Има на този свят творци – така ще нарека всички създатели на интелектуална собственост. Има и потребители – тези, които я консумират. Откъде тогава се взимат издателите? Не са ли те само излишни посредници?
Едно време типичният творец не е разполагал със средствата да достигне до потребителите си. Нито всеки писател е притежавал печатница, нито всеки музикант – завод за грамофонни плочи… През тези времена издателите са безценната, задължителна съставка, без която масов обмен на интелектуален продукт няма как да има.
Някои от издателите преуспяват, и порастват до огромни размери. А с огромните размери идват и огромни нужди от приходи. За издръжка на огромен и тежък апарат, и задоволяване на ненаситни собственически апетити. Пъргавостта и гъвкавостта пък изчезват. Вместо на тях, издателството е принудено да разчита да финансова мощ. И да изсмуква до сухо и творците, и потребителите. Портмоне насита няма.
Това и променя взаимоотношенията. Огромното издателство вече не обслужва творците (а и потребителите) – то иска да бъде техен господар. Творците подписват унизително неизгодни за тях договори, а потребителите нямат избор, освен да плащат колкото им бъде поискано.
Когато издателството порасне достатъчно, или се сдружи с други издателства, то не само посяга на творците и потребителите чрез финансова мощ, но и атакува законодателната база на техните права. То се бори за удължаване до безкрай на срока на авторските права, “в интерес на творците” – но не зная някой творец да е получил и стотинка повече, защото правата му вече се пазят не 5, а 70 години след смъртта му. Издателството ги купува срещу същите (в най-добрия случай) суми.
Проблемът се утежнява от две неща. Едното – че с окрупняването на бизнеса в условията на глобализация големите издатели остават все по-малко, и позициите им се засилват. Другото – че авторските права са естествен монопол, непреследван от антимонополни закони. Искате ли да си купите Битълс? Можете да го направите единствено от EMI, пряко или косвено… Резултатът е, че на големите издатели вече е по-изгодно не да служат съвестно на клиентите си, а да купуват удобни закони. Закони, които да лишават от права творци и потребители, и да мачкат малките издатели.
Мачкането на малките издатели е важен елемент в този пъзъл. Те са, които искат да са помощници на творците и потребителите, а не техни робовладелци. Някои от тях никак не са малки като размер, но “големите” ги гледат изотгоре. Критерият за “голямост” вече не е финансов оборот или брой издания, а това дали месиш властта и законите в своя угода.
В един момент обаче на сцената идва Интернет. Ресурсите, нужни за организиране на търговия с интелектуален продукт, рязко намаляват, и това поставя нещата обратно на краката им. Творците получават лесна възможност да продават труда си направо на потребителите, и да получават възнаграждение директно. А където възможностите на сам човек не са достатъчни, малките издатели се намесват пъргаво и ефективно. “Динозаврите” на бранша внезапно се оказват излишни. А лакомията им превръща елиминирането им в най-изгодното действие в екосистемата.
Какво бихте направили вие, ако сте управител или собственик на такъв динозавър? Имате ли какъвто и да било друг избор, освен да действате брутално, да стъпчете всякакви правила, закони и нравственост? Нямате. Може да сте най-свестният човек на света – съжалявам, това е положението. Нямате друг избор.
И големите започват да правят точно това. Спонсорират закони от сорта на DMCA. Натискат за откровено дискриминативно законодателство – например бизнесите да получават по-дълъг срок за авторски права, отколкото частните лица. Правата се обявяват за собственост наравно с материалната, и нарушаването им се криминализира (напреки на логиката – по същество то следва да е обект на гражданското, а не на наказателното право)… Списъкът е огромен.
Кой ще победи в тази схватка – големите издатели, или ние, останалите? Дано сме ние. Защото победят ли “динозаврите”, освен всичко друго, ни чака “юрски период”, ново Средновековие. Създаването на нов интелектуален продукт ще спадне рязко.
Причините са много, и богато анализирани – подрязването на корените на творчеството чрез ограничаването на дяла на свободно достъпните творби, утежняване на механизма за регистриране и реализиране на нов продукт… Ще добавя само още една: големите издатели нямат реална изгода да се създават нови творби, за да не попаднат те в ръцете на конкурент, и да не му послужат за трамплин. А там, където без нови творби просто няма как, големите имат изгода да ограничат създаването им само до това, което могат да поемат под контрол. По същата причина.
Повтарям го още веднъж – важно е! Успеят ли “големите” да победят, ни чака ново Средновековие. А тъй като интелектуалните продукти, технологиите и изкуството, формират битието и мисленето ни, това Средновековие ще обхване цялото ни развитие. Само дето благородници и крале ще станат показалите не смелост и мъдрост, а… хм, бизнес-оправност. (Подсетка: Огледайте се що за хора се возят в повечето суперлуксозни возила наоколо.)
Бихте ли искали да завещаете такъв свят на децата си? Аз – не. И смятам да се боря за по-добър.
—
Как се транслира това на българска почва?
Имаме си, като начало, нашия еквивалент на “голямо издателство” – КК “Труд”. Не че е с размерите на задокеанските бронтозаври, просто е обвързано с едни доста пари, и има самочувствието и маниерите на “голямо”, каквито ги описах по-горе.
Това издателство прояви маниерите си, срещу “конкурент” (поне те възприеха bezmonitor.com като такъв – на Виктор надали и през ум му е минало да става издател), по скандален начин. Срещу техните действия в Интернет се надигна масов протест. Бе създаден сайт на протеста. Блогери го подкрепиха. Хора без тежко Интернет присъствие се включиха с каквото могат. И… се забеляза интересен ефект.
Представители на КК “Труд” се скъсаха да обясняват, че те били пазели правата на творците. За да не останели гладни. Но хората, които бяха гръбнака на протеста срещу тях, почти без изключение са именно творци – писатели, преводачи, музиканти. Имаше дори издатели (!).
Може да се добави още много – аз например нямам никакви съмнения каква би била позицията на Елин Пелин или Ангел Каралийчев по този спор, ако можеха да го чуят. Но същественото е друго. Барикадата се оказа не между творци и потребители, както “големите” се мъчат да изкарат – а между “големите” от едната страна, и творците, потребителите и дори нормалните издатели от другата.
Не зная какво накара КК “Труд” да направи тази бизнес-грешка. Да се бориш за място сред “големите” точно сега е все едно да бързаш да се запишеш сред динозаврите в момента, в който на небето вече се вижда огнената диря на 10-километровия метеорит на име “Интернет”… Все още не губя надежда те да се поправят. Може би съм наивник – но съм склонен да оставя вратата отключена.
Проблемът на нас, несъгласните свободата им да бъде ограничавана, не е “Труд”. Те са първият повей на бурята, която ни чака – и която трябва да победим. Ще има други, несравнимо по-силни, злонамерени, безскрупулни – и ще трябва да преборим и тях. Някои още не ги знаем, други даже не са създадени, трети са легенди от отвъд океана. Но ще трябва да ги победим.
Ще успеем ли? Както казва тъжно Бобсън, “Мики Маус е велика сила”. Но аз вярвам, че знам начина да преборим динозаврите. Ние всички, заедно – творците, читателите, издателите без амбиции за световно господство… Те изглеждат всемогъщи – но всъщност са излишни, а това ще рече обречени. Въпросът е единствено ще успеят ли да ни докарат съвременно Средновековие, преди да си идат.
Можем да ги спрем. Зная как.
Ще го напиша в следващия запис тук.
Все едно, че сме се наговорили. Тъкмо описах един сън. Ето го тук:
http://bezmonitor.com/articles/trud.htm
Наистина все едно сме се наговорили. Аз пиша голям материал на същата тема и днес ще го завърша и пусна. Тук само ще отбележа две важни неща:
1. Има съществена разлика при случая с Виктор и bezmonitor, която разлика е в ущърб на “Труд”. Разликата иде от изричната разпоредба на чл.24, ал.1, т.10 на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), които цитирам:
“Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
……
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;”
Това е безспорната основа, която прави библиотеката на Виктор легална и е въпрос на натиск и упоритост да отстояваме това. Да продължаваме да разгласяваме случая и да отстояваме правата на bezmonitor. Разбрах, че има един адвокат Свилен Овчаров, който работи в отдел „Правна защита” в Български хелзинкски комитет. В практиката си той е защитавал лица, жертва на наказателни преследвания по НК за софтуерно пиратство. Доколкото разбрах, позициите му са доста близки до нашите и ще го потърся за съвет и евентуално помощ.
2. Има и разлика в случая с електронните библиотеки изобщо и с филмите и МР3-ките. ЗАПСП е оставил една вратичка за електронните библиотеки и от нас зависи дали ще съумеем да я използваме. Ето текстът на вратичката, пак е в чл.24 ал.1:
“Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
……
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
……
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;”
Забележете израза “общодостъпни библиотеки”. Проучих законодателството и установих, че никъде не съществува легално определение на “общодостъпна библиотека”, нито изобщо на “библиотека”. Т.е., може да се тълкува, че е-библиотеките са също “общодостъпни библиотеки”. Изводът ми се потвърждава от случилото се в Русия, което проучих. Тъй като там имаше много повече и много по-богати е-библиотеки, въпросната дискусия започна по-рано, но надделяха големите издателства и се стигна до това, че преди 2 години Путин издаде специален закон за е-библиотеките, който е доста репресивен, т.е. разграничава ги от хартиените библиотеки и им забранява да качват произведения с чужди авторски права. Но у нас такъв закон няма, т.е. войната предстои. Не съм убедена, че може да бъде тотално спечелена – защото не вярвам, че за автори на съвременни чужди бестселъри законодателят ще разреши да бъдат публикувани легално онлайн, но мисля, че за български автори, особено за класиците спечелването е напълно възможно. Въпросът е, че трябва да направим някаква неформална организация, стиковка да я наречем – няколко души, които да се опитаме да направим планче за действие. Цел – легално тълкуване на “общодостъпни библиотеки”, което да вклюбва е-библиотеките с български автори и чужди класици.
Въпросът с филмите и МР3-ките пък е различен. Там шансът е свързан с развитието в ЕС и по-специално в Швеция, откъдето започна тия дни едно принципно ново нещо – Пиратската партия, която се бори срещу налагането в Швеция и в ЕС на американския модел на авторски права. Днес ще пусна в блога си програмата и целите й. В подобно русло, но много по-умерено и нконсистентно се движи и новосъздадената Асоциация за защита на Интернет потребителите в България, за която вчера писах.
Така че, нещата са в три различни посоки: Първата е bezmonitor, където правото е на наша страна и е въпрос на упорство и натиск да го отстоим. Втората е е-библиотеките изобщо, където имаме шанс да постигнем частична победа. Третата е Р2Р, т.е. филмите и МР3-ките, където процсът е много сложен и голрям, но това не значи, че не можем мъничко да допринесем; но първо трябва да се ориентираме какво става. За което смятам да пусна днес материала за Швеция, Пиратската партия и нашата асоциация и американския модел на авторски права.
@Григор
Ама вярно сме се наговорили :о)
Това е една от темите, които исках да обсъдим днес, когато се видим — за да може да имаме някаква ясна позиция при евентуални бъдещи събития.
Дали пък не е време за създаване на някакъв затворен пощенски списък по темата?
@Вени
Съвременните бестселъри няма нужда (а и никой не го иска май) да бъдат публикувани едновременно с премиерата има на хартиен носител, но нищо не пречи да могат да се пускат online примерно 6 месеца след нея. Аз съм сканирал и странирал 3-4 книги, издадени преди повече от 10 години, които много харесвам. И не виждам какъв ущърб бих нанесъл, ако ги кача някъде online. А точно това се опитват да м(н)и забранят (imho).
Ама ние вярно сме се наговорили :-).
Аз се включих в протеста поради пълното си несъгласие с начина на действие на “Труд” спрямо Виктор, но допълнително ме подкокороса онова тяхно изказване, че ако човек бил сътрудник на издателството или преводач, работещ за него, щял да разсъждава по по-различен начин.
Демек, “И аз мисля по-иначе, ама пусто поминъче…” , както е казал Радой Ралин, а? (Леле, сега пък наследниците на бай Радой да не вземат мен да погнат… 🙂 )
Тоест, преводачите автоматично са мижитурки, треперещи за залъка си, така ли?
Ами не са. Няма какво толкова да му треперя аз на тоя залък. И всички издатели в България да откажат да работят с мен, в което силно се съмнявам, ще си плета пуловери по свои модели, ще си ги продавам по Интернет и живот ще си живея (така си пълнех бюджета като студентка, ама ги продавах не по Интернет, а в нароилите се в началото на 90те бутичета.). Просто две неща, с които се занимавам активно, ще разменят местата си.
Имам доста опит като улична певица и смятам, че това е най-хубавата метафора за отношенията между творец и публика. Слагаш отпред една шапка, но като пееш, не го правиш само заради това, което ще ти пуснат в шапката. Всеки пуска колкото пожелае и колкото може. И го прави по добра воля, а не, примерно, защото е задължен да пусне петдесет стотинки в касичката. Повече те радва, че си зарадвал някого, и не гледаш кой колко пуска. Щом си добър, гладен няма да останеш – хората ще те оценят. Е, има добри и лоши дни, но не е ли така с всички свободни професии?
Най-хубавия хонорар, който съм получавала като улична певица, беше в Созопол – уличното свирене на шапка спонтанно преля във всенощен купон в градинката и призори две момчета, на които им било кофти, че през деня нямали пари да ни пуснат, ни довлякоха една тава банички, открадната от близката фурна… 🙂 🙂 🙂
На динозаврите трябва да се дава отпор, щото поради старческо слабоумие, а и защото са едни такива грамадански животни и главите им толкова нависоко, че не виждат долу какво става, понятие си нямат всъщност какво става и се опитват да газят наред.
Ама и ние, странните птици и бозайници, не сме вчерашни :-).
Гриша, може би е добре да погледнеш cc.isoc.bg.
Не може в един материал, защото ще стане огромен, затова на порции – тази вечер е манифестът на Пиратската партия в Швеция
@Вени: Чудя се дали не е добра идея и ние да си направим подобна партия 🙂
(Следя много внимателно развитието в Швеция, точно от тази гледна точка – там за пръв път борбата срещу изпадналите в амок авторски права се води с политически средства. И не е лишена от шансове за успех, като се има предвид, че много от гласоподавателите на такава партия биха били single-issue voters. Ако тя се въздържи от екстремизъм и покаже политическа обиграност, има отлични шансове да постигне целите си… България е доста по-малко Интернетизирана от Швеция, и бихме имали тук купища вземане-даване с разни сенчести мутраци, но въпреки това може да си струва опита.)
@veni markovski: Вени, а ти дали не е добре да погледнеш учебниците си по право? ;-(
Сериозно, мисля си, че точно на мен няма нужда да ми се обяснява какво е Криейтив Комънс. По-скоро аз бих могъл да обясня един огромен куп импликации на тези лицензи, над които не всеки се е замислял. (Мъничка частичка от това може би ще се просмуче в обясняването на начините за действие.)
По-интересно ми е друго. Ти, като юрист, би ли подкрепил с подписа и името си едно становище, че чл. 23, ал. 1, т. 9 от ЗАПСП развръзва ръцете на електронните библиотеки, а т. 10 – на библиотека като тази на Виктор? И/или становище, че сроковете на авторски права следва да се съкратят до по-разумни?
Хммм, мен в партия не ме брой. Още повече в такава, дето ще демонстрира политическа обиграност.
Що да не е движение? Думичката е по-хубава, някакси.
А, и за въздържането от екстремизъм хич не разчитай на мен 🙂
@комата: ИЗЯДОХТЕ ли баничките?
@Григор: Разчитай на мен ако може с нещо да се помогне: хостинг, чисто техническа работа (която мога да върша “надомно” и т.н.) Наживо трудно може да разчиташ, освен ако няма нещо да се стори в Дания. А то има – ако имаме движение или партия, Швеция е на 45 км от нас, макар и не Стокхолм. Стокхолм е на 25 км, щото на толкова е летище Каструп. Въпрос на пари и време само.
@Дончо
Ние ядохме, гларусите ядоха, никой не трепери, докато яде, а на другия ден с парите, изкарани от свиренето, отидохме да обясним какво е станало и да си ги платим, щото все пак не е хубаво така.
Четири дни по-късно, докато свирехме на улицата, от същата баничарница ни донесоха мекици.
Интересно. Същата или сходна тема се обсъжда в момента и в portal.bg: http://forum.portal.bg/index.php?showtopic=3.
Май трябва да се направи едно учредително събрание 🙂
Гриша,
чак сега видях, че си ми задал въпрос.
Погледнах т. 9:
“Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
…
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
Според мен това не е просто пожелание, а с точно определени 2 цели – учебна или съхраняване. Пример: правиш форо-копие на книга, която е в окаяно състояние или правиш фотокопие на учебник, който е рядък.
Т.е. електронните библиотеки трудно ще попаднат тук. Даже не трудно, а никак.
“Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
……
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;”
Тук може да се търси тълкуване какво е аналогичен на брайловия шрифт. Виктор най-добре може да го каже. Неговите възпроизвеждания не са с цел печалба, така че единственото е да се разбере какво е имал предвид законодателят, когато е писал “аналогичен метод”.
Съвет: да се пита М-во на културата. Да се пита Комисията по култура в Парламента. Да се вземат стенограмите от заседанието при приемане на ЗАПСП.
Дайте ги насам, за да ги прегледам и да ви кажа може или не.
Съжалявам за сухия отговор, но така е, като се говори за право. Иначе Виктор знае моето отношение към онова, което той прави. Аз не търся публичност.
Veni Markovski naistina e pravil mnogo za slepite v internet i ne go e iztakval nikade. Izklyuchitelno malko hora pravyat taka, koeto e naistina mnogo, mnogo zhalko.
No ako ostavim za moment slepite nastrana (kadeto ni e myastoto de :-)) No zashto, zashto, zashto nikoy ne go e enya, che klasitsi se zatvaryat zad ograda v internet!? Imam predvid ministerstva i prochee komisii…
Inache, kogato sa pisali zakonodatelite za braylovia shrift, predpolagam, che ne sa znaeli za internet. Taka che, stenogramite edva li shte svarshat rabota.
Skoro prochetoh ot Artar Klark neshto priblizitelno takova:
“Imashe dostap do vsichki knigi na sveta s edno natiskane na kopcheto.”
Tia dni shte si go slozha tozi tsitat na sayta.
Prochee, chakame dokumentite za sobstvenost ot IK “Trud” Vse oshte gi niama, dori na pdf.
SY, Victor
Викторе,
мястото на слепите, глухите и т.н. изобщо не е “настрана”. В момента съм в САЩ, където инвалидите се ползват не от същите права като неинвалидите, а от повече – напр. мястото за паркиране на инвалид НИКОГА няма да бъде заето от кола на неинвалид. В този смисъл, има какво още да се желае в България. Но от друга страна, за законите – ЗАПСП е писан с участието на компании като “Майкрософт”, така че законодателите със сигурност са знаели за Интернет. Знам – звучи суховато, но фактите са такива – не можеш да бориш законите с чувства.
Spored men, durzhavata ima interes Elin Pelin, Yovkov, “Pateshestviyata na Galiver” i podobni da sa svobodno dostapni. Svobodno, naistina svobodno, bez kodove v .jpg i zvukovi barieri.
Ottuk spored men sledva, che vseki, koyto ima ili misli che ima interes tova da ne e taka e protiv durzhavata.
No kolkoto i da mislia, ne moga da izmislia zashto nyakoy mozhe da ima takav interes, da zatvaria tezi knigi zad pregradi.
Izliza, che vsichkoto e nedorazumenie. Zashtoto ne moga da si predstavia, che takava grupa kato IK “Trud”, znam.bg i t. n. e tragnala protiv darzhavata.
Inache, gledam, razni moi lyubimi on line biblioteki v poslednia mesets se obnovyavat i hubaveyat. 🙂 No Elin Pelin tam go nyama… Aaa, chakayte da hodia da vidia pone za “Yan Bibiyan na Lunata”. Shopska kosmicheska fantastika, trepach. :-))) Hehehe.
Veni, imah predvid, che ne sa obsazhdali tova, che slepite mogat (sega mogat), da polzvat internet naravno s vizhdashtite.
Interesno… Kakvo li shte stane, ako IK “Trud” razreshat na naroda da polzva svobodno i bezplatno barem bulgarskata klasika? Da si ya ostavi na saytovete, da ne ya trie? Prochee, to samo az ya iztrih.
Sirech, ako se gleda po-gore, trugnah sreshtu darzhavata. :-)) Shte vzema da si drupna kabela za internet. :-)) Ili pone da si smenia IP-to. 🙂
Ох, съвсем ще го закъсаме с достъпността. Получавах си едни писма, закачен за тях .zip-файл, в текста на писмото си пише паролата, защото .zip-а архивиран с парола, хем да е по-интересно, хем да не могат разни програми по мейл сървърите да го разархивират и да бърникат вътре.
Вчера получавам пак такъв файл, зарадвах му се, отдавна не ми бяха пращали. И какво?! Изненада: паролата за архива не е в писмото, а в друг закачен файл, графичен .gif!
Не мога да видя паролата в .gif-а, та търсих чужда помощ, за да си разархивирам .zip-а.
Вътре едно .exe, един .dll, ясно, отново дискриминация, вирусът явно е само за Windows.
Ееее, няма що … :-))
@ veni markovski,
Електронните библиотеки не попадат ли под т.11 от същия член 24? Предоставят достъп на физически лица без търговска цел за научни/образователни цели?
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
……
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
……..
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
Невена,
очевидно е, че не попадат, защото е задължително да е с учебна цел или с цел съхраняване на произведението . Виктор ще трябва да докаже две неща – че сайтът му е общодостъпна библиотека (не е трудно), но и че го прави с учебна цел или с цел съхраняване. Което ще е значително по-трудно.
Проблемът на “Труд” е, че трябваше да му пратят едно писмо, в което да му дадат правото да разпространява книгите, като им дава обратна информация колко пъти са свалени. Доколкото разбирам, само единици са ги свалили, от което загуби за “Труд” няма. Може да се спори дали има пропуснати ползи, разбира се. Но от книги като “Немили-недраги” или “Чичовци”, издадени в стотици хилядни тиражи през последните години, едва ли ще има загуби.
Г-н Марковски, Иван Вазов е починал на 22 септември 1921, преди повече от 70 години, така че произведенията му са с изтекли авторски права. И слава Богу! Иначе току-виж ИК “Труд” и на неговото творчество щеше да посегне!
@veni markovski: Не ми се иска да противореча на правото – но ми се струва, че няма да е толкова трудно да се докаже, че книгите от сайта на Виктор се свалят само, или почти само с учебна цел или с цел съхраняване.
Тъжен, но факт – българските класици биват четени почти само от ученици и студенти, които са длъжни да го направят заради обучението си. Вярно е, че ако тези класици не се изучаваха в училище, много хора щяха да ги прочетат от любопитство. Така обаче те биват принудени да ги четат заради ученето дълго преди да са развили естествен интерес към тях – а после не ги четат, защото така или иначе вече са ги чели заради училището.
Оттук нататък може спокойно да се претендира, че това е де факто правилото при употребата на уебсайтовете с текстове, и законът следва да се тълкува в тази светлина. И че исканията тези текстове да бъдат свалени от сайта на Виктор е пряко нарушение на правата му (и правата на потенциалните му читатели, почти всички от тях ученици и студенти, търсещи текстовете с учебна цел) по т. 9 и т. 11.
Ако е нужно свръх това да се докаже, че се свалят и за съхраняване (според мен не са нужни и двете едновременно – законът казва \”или\”), това ще е по-трудно, но не невъзможно. Истинският процес на употреба на тези текстове е четенето им. Дали ще става от свален на твоя компютър текст, или от само показан на екрана ти чрез някакъв супер-DRM, този процес е еднакъв. Всякакво по-нататъшно притежаване на текста в електронен (или неелектронен) вид по същество е обикновено съхраняване, без използване… Това тълкуване има слаби места, но и силни места, така че може би заслужава разглеждане. Любопитен съм за твоето мнение по него.
@Борис Ташков: Няма да можете да откриете коментара си в моя блог, г-н Ташков – изтрих го, и ще трия такива коментари и за в бъдеще. Вървете да рекламирате другаде смирени молитви към Господа, извършвани в ресторант срещу 15 лева куверт… Човек като вас е в състояние да направи всекиго атеист.
Гриша,
така е – “или” е, аз затова казвам, че трябва да се търси в тази посока. Но не може ние да тълкуваме закона.
Милене,
за Вазов си прав, но за останалите произведния “Сирма/Труд” държат правата на преводачите, вероятно.
Впрочем, забелязвам, че знам.бг се рекламира като част от услугите на Нетинфо – може би са спретнали нещо заедно? Може би чрез тях трябва да се потърси решение на проблема.
@veni markovski: Не мисля, че някой ни забранява да имаме право на мнение какво значи този или онзи текст в закона – особено ако става дума за текст, който принципно не е ясен в този контекст.
Това, за което аз бих те попитал, е твоето мнение като юрист – дали в така описаната ситуация следва да се приеме, че де факто произведенията от електронните библиотеки се използват почти само за учебни цели, или съхранение.
А за Нетинфо… предполагам, че те просто събират нещата под своята шапка като провайдинг на услуги, и че от тях не зависи нищо от това, което ни вълнува.
Гриша, думата “почти” означава, че има и друга възможност – т.е. трябва да е сигурно, че се използват САМО за учебни цели. Ако можете в София потърсете онези материали, за които ви бях писал.
Kakvi yuridicheski neshta samo 🙂 Da rechem, az, kato sam bil uchenik i sam chel za Rada Gospozhina, ako sam go prochel ne s uchebna tsel, znachi sam narushil zakon.
Kak li bi moglo da se dokazhe, che neshto si e samo s uchebna tsel… Mozhe bi, kogato e v sgradata na uchebnoto zavedenie. A ako iskam da se ucha taka, kakto sam si vkashti?… Kakto prochee, tochno vie, Grigor, Veni, me uchehte prez FidoNet.
Blagodaria vi pak :-))
Здравей Григор,
Бих искала да ти пиша няколко думи на различна тема, от темите които се обсъждат в блога. После ако решиш, можеш да публикуваш message ми. Прозорчето за коренспонденция с теб не работи, или поне в момента не го виждам. Пред дилема съм, кажи как да ти пиша?
@Schelly: Прати ми е-майл. Адресът ми го има на началната страница на сайта ми. 🙂