И пак Таласъмия

grigor: […] so I will be offline Thursday to Sunday. Got to get some vacation.
(hidden): so short?
grigor: Just going to a kind of holidays. Named Talasymia.
(hidden)(hidden): hm? has it something to do with thalasemia? heard youre doc.
grigor: No, this is the Bulgarian name. In English it means Goblins Days.
(hidden): sea or mountain? heard Bulgaria has both.
grigor: Mountain.
(hidden): the bolcan or vitosha?
grigor: Sredna Gora. Means in English Middlewood.
(hidden): sure. great. r u fucking with me?
grigor: ?!
(hidden): u r going to Goblins Days in Middlewood, say? next thing u r gonna tell me, ur real name is Bilbo Baggins! stop that crap, man…

Това е извадка от лога ми на Копете, от сряда. Човекът беше толкова обиден, че едва го кандисах да му обясня, че не го лъжа. И пак не знам дали ми повярва.

А иначе, Таласъмията беше разкошна – както винаги.

Едно от най-разкошните й неща беше, че този път потеглих затам още в четвъртъка следобяда. Пообиколихме малко из околностите на Стара Загора, преди да стигнем до Баните. Там обаче познатите муцуни вече бяха почнали да се появяват. Насадих се на Таньо още в първия миг. Комата вече беше пристигнала, и си стягаше багажа за морето и Джулая – как, за бога да пропуснеш дори едното? Нищо че са едновременно…

Сутринта на следващия ден премина в шофьорски неволи. Следобедът обаче беше истинско удоволствие. Таня и Люси си харесаха страхотно плажа и басейните; за мен обаче фенските среди имаха по-силно привличане.

Първо поговорихме с Митко Стефанов (ака Cliff Burton, aka половинката от protest.bloghub.org). Разговорите се въртяха както около фантастиката, така и около КК “Труд” и bezmonitor.com. Решихме да организираме заедно с Никола (другата част от протестния сайт) лекция по въпроса. Аз пък поех ангажимента да говоря за Криейтив Комънс лицензите.

Докато се огледам, се появиха Ани Илиева и Ивайло Иванов. След тях и по-именитото писателство, в лицето на Любомир Николов. В компанията се замяркаха физиономиите на Генерала, Иван Крумов, Жоро Малинов… Светът ставаше все по-фантастичен – или поне дискусиите около него.

Направихме си вечерта лагерен огън пред хотела. Генерала се беше скатал през деня от обещаната лекция върху “Обременени със злото”, но компанията не го остави на мира – наложи му се да изнася лекцията край огъня. Другият виден “стругар”, Ивайло, също се впусна на помощ.

За кратко бяха обсъждани мненията на Стругацки за параспособностите (че между нас има много хора с параспособности, но почти всички никога не си ги откриват). След това се върнахме на епизода с Воланд и чантата на Ахасфер Лукич. В момента, в който Ивайло описваше как Воланд бръква в чантата на стотици метри дълбочина, чак до ада, внезапно се разнесе взрив, и огънят буквално изчезна. По-точно се изсипа върху главите ни – нагретият бетон под него се беше пръснал… След като се изтръскахме от въгленчетата, Генерала си продължи лекцията, а когато Ивайло се опитваше да вземе думата, всички го сшъткваха моментално. Де да го знаеш какви параспособности не си е открил…

Купонът, както обикновено по Таласъмиите, продължи до ранно утро. На следващия ден народът изплува от небитието трудно и късно, и започна ранния следобед с отдих и релакс.

Плануваната предварително лекция за Именника на българските ханове до Умор се състоя в присъствието на трима-четирима по-вежливи фенове. Уви, лекцията за “Криейтив Комънс” лицензите, и дори тази за противоречието между КК “Труд” и bezmonitor.com не се радваха на много повече успех. Феновете се запоявяваха малко по-масово чак към 8-9 вечерта, когато се завъртя чевермето и веселбата започна отново.

Първото събитие тогава беше обявяването на наградите от традиционния ежегоден конкурс за фантастика с български етно-мотиви на старозагорския клуб. (Моля стилът да не се бърка с чалга!) За мое смайване, първа награда не беше присъдена. Носителите на втората и третата ми бяха неизвестни до момента; като се запознах с тях обаче, се оказаха разкошни хора. Ще чакам с нетърпение да прочета творбите им.

(Подсетка: Конкурсът за 2007 г. вече е открит, за участие от всички желаещи!)

Ядосан от ниската посещаемост на лекциите по-рано, се лепнах към една поразвеселена компания фенове и развих теорията за еволюцията на мегакорпорациите, за корпоративното метасъзнание, и за създаването в крайна сметка на общество от средновековно-гилдиен модел. Теорията се получи толкова стройна, че направо ме смая; към края й с удоволствие забелязах, че кебапчетата наоколо бяха изстинали, а бирите се бяха стоплили – явление, което рядко се случва на феновска трапеза.

За тази година беше планирана прожекцията на филма “Пирамида”. По традиция от предишните години прожекцията не се състоя. Като се има предвид, че предишната година не гледахме “Сферата”, а по-предишната – “Кубът”, очаквам догодина да не се прожектира “Цилиндърът”.

Генерала и китарата му (с помощта на моменти на Митко Стефанов) към полунощ вече бяха довели компанията до прегракване. (Което обикновено е пречка единствено за ушите на наивниците, които се опитват да спят.) Точно след полунощ обаче се присъедини мощното подкрепление на Комата и бургаското семейство бардове. Любимите на компанията песни за октомврийската бира и за горските духове бяха пети по… де да знам, загубих и приблизителната сметка колко пъти. Напили се до изцепки и свинщини, както обикновено, нямаше – не знам защо, ама наистина по Таласъмиите такива се случват много рядко.

На сутринта се появих твърде късно, за да се възползвам от традиционния търг на фантастични книги. А жалко – присъстващите споделят, че е имало какво да се купи…

Толкова за Таласъмия 2006. Очакваме с нетърпение 2007!