Онзи ден гледам българската Уикипедия, и си мисля.
Двайсет и осем и малко хиляди статии. Много ли е? Малко ли е? Много труд е, като начало, ама не това имам предвид.
Как сме в сравнение със сходни на нас държави? Спрямо някои – определено сме напред. Но на други и праха не можем да гълтаме, толкова далече напред са. Пък нито са кой знае по-многобройни, нито кой знае колко по-развити, нито кой знае колко по-компютризирани. Защо ли става така?
Както и да е. Мързеше ме, не ми се работеше, та две не виждах. Защо ли тогава пък не допринеса малко за нея?
Започнах една статия за един мой познат писател – Любомир Николов. Когато заоглеждах къде да я прикрепя, открих, че някой умен човек е направил категория – писатели-фантасти. Казах наум едно голямо браво, и я сложих там.
Хубаво нещо е категорията. Обозначаваш статиите като спадащи към нея – те сами излизат в списъка й. Мъдро! Само че някои писатели пък имат псевдоними. Как да стане така, че хем името да го има в категорийния списък, хем псевдонимът? Елементарно, Уотсън. Една статийка от един ред, която споменава, че Еди-кой си всъщност е псевдоним на Еди-кого си, с линк към него.
На следващия ден обаче едноредовата ми статийка беше изчезнала. Оказа се изтрита. В първия момент здравата се учудих, след това обаче попаднах на едно от правилата в английската Уикипедия – да няма твърде кратки статии, по едно-две изречения. Значи и при нас е така. Ясно. Има логика! Но как да се реши проблемът с псевдонима?
След като капака за очи “допълнителна статия” ми беше махнат, отговорът беше елементарен – като в статията се вмъкнат повече линкове за категорията, с различни имена. Бях готов да го направя, но мързелът от предишния ден беше преминал в дяволито настроение.
Спомних си четено преди няколко години изследване, върху социалния характер на групите, които участват в свободните проекти. Авторът му твърдеше, че сериозен процент от тях участват и дават труда си не заради общата полза, а заради правото да се пишат важни и да решават какво да става с по-новобранците от тях. Казано на български, опитват се да си избият комплексите на гърба на пристигналите след тях.
Половин час търсих изследването из Гугъл, накрая се отчаях и отказах. Желанието да си направя експеримент обаче направо не ми даваше мира. Накрая направих две точно такива едноредови статии, маркирах, че ги следя, и зачаках. Тъй като вече веднъж бях въвеждал едната от статиите, се надявах имащите нещо против да не ги изтрият директно, а да ги подложат на гласуване, да пратят критики или да постъпят по какъвто и да е проследим начин. Иначе просто щях да им досадя отново, докато не се досетят, че все пак Уикипедия не им е бащиния.
Математиката на нещата беше елементарна. Колкото по-висок е процентът в един проект на “пчеличките”, толкова повече той привлича външни хора, заразява ги с духа си, и се разраства. Колкото по-висок обаче е процентът на “менторите”, толкова повече проектът отблъсква желаещите да се присъединят, и съответно крее и вехне. Скоростта на разширяване на един проект като участници, и още повече като количество принос, би трябвало да е пропорционална на процентното съотношение на двете категории.
За целта на опита реших, че като “пчелички” ще класифицирам тези, които предлагат решение на проблема (същността му беше абсолютно очевидна от статията – две имена за едно и също нещо; решението – също очевидно), или поне някакъв вид помощ, от който потенциално да би могло да се стигне до решение. Като “ментори” смятах да класифицирам тези, които предлагат какъвто и да било вид директно разпореждане със статиите, без да обърнат внимание на проблема зад тях, или да му предложат някакво решение.
Днес направих проверка за резултатите. Наистина, бяха подложили двете статии н а гласуване. Естествено, всички гласове бяха за изтриването им – нищо странно, това е правилното решение. Интересно ми беше обаче колко от хората ще потърсят решение на проблема, заради който тези статии съществуват, и колко просто ще напират, без да се замислят или да се опитат да помогнат реално.
Резултатът, уви, беше предсказуемо тъжен. От общо 6 изказали се (до момента, в който пиша този запис) нито един не предложи начин за решаване на проблема. И само един предложи помощ, която принципно да може да доведе до решаването му. Ще напиша с чиста съвест името на този човек – той заслужава много добри думи. Нарича се Генади Атанасов, и е по-известен на всички, имали проблеми с кирилици и кирилизатори под Windows, като Инжинера. Благодаря му – ако не за деловитостта, то за желанието да бъде от полза, да помогне. Доказвал го е още отпреди да има Уикипедия, и му желая да го доказва още много и много щастливи години!
Уви, една птичка пролет не прави. При под 20% за “пчеличките”, и над 80% за “менторите”, никак не се учудвам, че някои страни са далеч, далеч пред нас в Уикипедия. Ако и да не са нито по-големи, нито по-компютърни… Да, огромният процент от тези “ментори” в реални български условия не са комплексари. Обикновени момичета и момчета са, които желаят да допринесат. Просто няма кой да им каже, че начинът не е да кълцат на ситно другите, и че така само ги гонят. Че начинът да привличат хората е да предлагат решения където са нужни, за да се учат другите от тях.
Върнах се омърлушено на статията за Любомир Николов, за да я допълня. И забелязах, че някой вече се е потрудил върху нея – форматирал я е правилно, оправил е една моя грешка, добавил е с колкото информация е разполагал. Без да вдига абсолютно никакъв шум, е предложил решенията, от които тя имаше нужда. И без да чака слава и награди, е продължил по пътя си.
Е, сега разбирам и защо пък сме пред някои други, не по-малки и не по-малко компютърни от нас държави.
Мисля си – дали не е добре свободните проекти да имат не само технически, но и социални ръководства? Списъци, които да определят какви следва да бъдат отношенията между членовете на проектите, и особено към нодовошлите – техническите аспекти са, които привличат хората към някой проект, но социалните са, които ги задържат или прогонват. Истински свестните хора може би нямат нужда от такива ръководства – но уви, те са страшно малко. Повечето сме обикновени хора, и имаме нужда от този урок.
Ще понаблюдавам известно време българския екип на Уикипедия. И ако реша, че си струват добрия труд (и ако имам времето – това е гаден проблем при мен) може би ще им предложа да си направим една страничка със социални правила, която да урежда отношенията вътре в проекта. За да може той да привлича хора, и да расте, и да богатее – а може би за да се поучат и други проекти от страничката, и да направят свои ръководства.
В уики-жаргона има нарочни имена за тези различни видове участници в общностите. В момента не ми се търси, но може да погледнеш в уикитата (например в самата Уикипедия) за:
уики-феи (http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiFairy),
уики-гномове (http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:WikiGnome),
уики-тролове (http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Wikipedia_trolls)
Просто трябва да има повече феи и джуджета в едно уики. Всъщност – във всеки сайт на общност. (За мен обратният пример от много време е “Линукс за българи”, там троловете от години вилнеят и реакцията срещу това е малка.)
Всъщност самият факт, че си открил нуждата от такива персонажи, означава, че най-естествено е ти самият да станеш такъв. За да не се доближаваш до троловете 🙂
Ами направете я, Григор, страничката, направете я! Щото има болезнена нужда от такава. Не само за отворените проекти, ами за новото ни ежедневие, което опипваме внимателно и което си е един отворен проект.
Ето и първите предложения за правила, които ми идват наум –
Направи доброто си без да пречиш.
Ако не можеш да помогнеш нещо да стане по-добро, не му пречи да остане каквото е.
С много респект – Ани
Колин Уолъмбъри беше пвседоним на Любомир Николов, нали? 🙂 Ех “Замъкът на таласъмите”… Да беше дал линкче към въпросната уикипедия; сега трябва да се търси :
@turin: Добри описания! 🙂
@Ани Ананиева: Наистина точни предложения за правила. Няма да ги забравя. И благодаря за тях!
@Миро: http://bg.wikipedia.org/Любомир_Николов
Aaa, slava Bogu, razbrah dnes koy e Kolin Uolambari! Da si zhiv i zdrav, Lyubomir! 🙂 Imashe hora, deto se radvaha na knigite ti oshte ot BBS-a na Grigor! (i az de.)! 🙂
Inzhinera Genadi e trepach! Imah kasmeta da govoria s nego po telefona vednazh! Pomogna da se napravi edin keyboard driver, oshte mi sluzhi tozi driver.
Skoro edin pisatel ot Plovdiv (Stefan Bonev) mi pisa kak v wikipedia za nego neshto bilo iztrito, a za Azis bogateela informatsiata. 🙂
Kakvo da pravish, taka e to, vazhnoto e da mozhe da se pravi neshto. De da imashe vreme, mozhe i az neshto da napravia za wikipedia :-))
Аз съм пил водка с г-н Николов, прекрасен събеседник. Или ракия, не помня 🙂
Иначе в Уикипедия има много калпави статии – рекламни, абсолютни фалшификати или пълни глупости.
И още няма нищо за Буковски 😉
@alvin: На колкото повече водка (или ракия), толкова по-прекрасен е събеседникът. Старо правило! 😉
Иначе, за Уикипедия – ако си видял калпава статия, защо тя все още е калпава? И защо след като си видял, че няма нищо за Буковски, продължава да няма?… Това вече е сериозен въпрос.
Ами… определено вече доста хора ще пишат в Уикито. Определено ни мотивира 😉
Иначе… моят линк е под джвъчката
ей така:
>>
Eneya
Изглежда атрактивно 🙂
П.П. човек, трябва да се кандидатираш за президент.
Много те бива.
@Eneya: За какво ме бива много – да лъжа хората ли? Ако да, определено ще трябва да се кандидатирам за президент. Иначе обаче май много шансове нямам. 🙂
Това беше тъжно…
Нима наистина синоним на “политик” е думата “лъжец”?
Имах предвид, умееш да поставяш нещата, да караш хората да се чувстват съпричастни. И че смятам, чв такива хора трябва да имат по-голяма възможност да упражняват някакво влияние на света около себе си, по по-сезаем начин.
Поздрави
Eneya
@Eneya: Тези умения са инструменти, като примерно нож – могат да бъдат използвани и за добро, и за зло. А отделно от това, съчетанието от добри намерения и некадърност, неумение или липса на познания и опит може да е по-страховито зло от умишленото.
А иначе, за синонимността на “политик” и “лъжец” – тя не е от вчера, нито е без причина. Може би затова има и една друга дума – “държавник”. 🙂
Blagodaria ti, Viktore!
Mnogo raz4itah na tazi informacia v Uikipedia.
Ta nali 4rez internet me oktri Zoia Marin4eva i pubkikuva suma ti neyni prevodi na moi razkazi v USA
Понеже съм ангажиран от доста време с проекта Уикипедия, искам да направя няколко добронамерени забележки за духа и принципите на Уикипедия.
Първо. Във Уикипедия всеки има право да допринесе. Т.е. разлистваш енциклопедията, виждаш нещо, по което се чувстваш компетентен и добавяш ако искаш и една дума или една запетайка.
Второ. Това правило не важи за започването на статии, които трябва да имат някакъв санитарен минимум от дължина (Обикновено едно дълго изречение, плюс съответните тагове-шаблони за катерогизация). Проблемът с късите статии е свързан със егото на допринасящите. Много често се е случвало (и то най-вече в английската Уикипедия) да се нацвъкат множество нови статии с по две три думи, и да се очаква някой друг да ги довърши, но запази за себе си авторството (демек първи е започнал статията). Тъй като личното време е основния ресурс за Уикипедия, може в момента да няма човек който желае или има възможност да довършва статиите, които не отговарят на критериите. Допълнителен проблем е, че има потребители в българската Уикипедия, които обичат да трият статии, просто за да се наложат като Господ Който Може Да Ти Съсипе Работата. Става дума например за статии с кофти пунктуация или правопис или такива на които им трябва една фраза, за да влязат в минимума, но в които е вложен например много труд за изработка на шаблони.
Трето. Един от принципите е “не хапи новодошлия” – т.е. предполага се че новодошлите не идват с намерението да си правят експерименти с личното време на постоянните допринасящи, ами действително искат да ДОПРИНЕСАТ за Уикипедия и затова добронамерено им се обясняват грешките и им се помага, поне в началото.
Сега по конкретния случай – и в двата случая аз бих подкрепил колегите. Първо, ако статията е била твърде къса. (ххх е български писател, занимаващ се с научна фантастика), например, аз веднага бих я затрил.. Виж ако имаше още едно-две изречения с биографични и данни за творчеството плюс категоризация, тогава нямаше да я затрия..(роден еди къде си завършил нещо си, най важни творби).. Лично аз съм един от големите противници на хабенето на лично време за обсъждане на статии за триене, които с по-малко лично време могат да се оправят. Твоят експеримент не го одобрявам – вместо нарочно да пишеш къси статии и след това да видиш Какво Ще Стане, можеше просто да приведеш статията в нормален вид (или да питаш някой от ветераните как става) и да продължиш с делата си нататък..
Във Уикипедия има място за всички, така че всички заповядайте, ще използвам личното си влияние доколкото имам такова за да ви помагам….
Да и да добавя, правила има, и те не са само за БГ Уикипедия а са приети с огромно мнозинство във всички Уикипедии. За да се промени нещо в правилата трябва да се ползват механизмите на Уикипедия – Предлагане, Дискусия, Гласуване, Взимане на решение … Българската уикипедия трябва да спазва общите правила (и Слава Богу, защото изглежда всеки българин се чувства компетентен по всичко) и има външни наблюдатели (Слава Богу!) които са готови да извършат арбитраж в по-заплетените случаи.
mnogo e pisal toq chovek!!! plovdiv e edin hubav grad s strahotni zavedeniq no ne mi haresvat mnogo uchilishtata dosta sa prostorni no trqbvat i dopalnenia naprimer v moeto uchilishte vzeha novi chinove i oshte ne gi slagat taka e ot 2-3 meseca poveshe! boje boje. edna priqtelka vliza v uikipediq i za uchilishte mi dade informaciq kak se praznuvat lazarki v plovdivskiq krai mnogo dobra informaciq i az shtqh da si go napravq no nqmam printer oshte no sam zamrankala za takav.uikipediq vnimavaite kakvo pishete ima dosta grashki.
@Asia: Уикипедия се пише не от някои “ние”, а от всички “ние”. Примерно и от теб. Ако намериш грешка, защо не я поправиш? Хора, които го вършат, са много полезни и много ценени в Уикипедия. 🙂