Що за хора сме?

“Днес цял ден четох блогове”

(Из блога на един луд.)

Е, не беше точно така.

Последните десетина дни ми се струпа толкова работа, че всичкото останало време отиваше единствено за сън, в името на физическото оцеляване. И днес почна така, за да се окажа обаче към шест-седем вечерта внезапно свършил всичко важно и спешно, и с възможност да се сетя за света и за себе си.

Като начало, установих, че почти съм нямал време и за блога си. А и за блоговете на познатите си. Не беше цял ден четене, но беше удоволствие. Оказва се, че тия десет дни на мен ми се губят, но на света – не. Животът си е продължавал. Направо обидно да ти стане… 😉 И в този живот стават интересни неща.

От мен – вчера в полусънно състояние довърших най-сетне някакъв предварителен вариант на статия на тема металицензиране на свободен софтуер. (Има я някъде из сайта, в английската част.) Пейо, не съм забравил – ако ми остане днес време от писане на блогове, ще направя и български превод на поне най-важното от нея.

От света – инфо колкото ще човек. Свят да му се замае. Замръзнало море на Марс, вероятно не по-старо от пет милиона години – ако е истина, това променя куп разбирания за Марс издъно! Живи бактерии в скали на милиони години, и извадени със сонди от стотици метри под морското дъно – звучи направо като “Жълт Труд”, ама го публикуват и сериозни източници. Кратък преглед на аспектите би глътнал времето ми за седмица. Вечната замръзналост в тундрите почва да се топи (и да отделя изобилно въгледвуокис и метан) – ако и това е истина, парниковият ефект може да ни цапардоса още по-бързо, отколкото очакваме…

Има вече такъв термин из Мрежата – новинохолик. Такъв, дето без новости го тресе абстинентен синдром. Зад веселието в израза обаче се крие нещо абсолютно логично – абстиненцията при наркотици или алкохол се дължи на дисбаланс в мозъка, защото някои зони не се стимулират колкото са свикнали. С новините не е много по-различно. Значи и те могат да са наркотик.

Както, всъщност, може да е всичко. Гледане на филми (класически пример – сапунени сериали). Туризъм. Слухтене по вратите на съседи. Или дори вършене на добри неща. Тотално различни като същност, но сходни като биологичен механизъм.

Медиците имат точни термини за това. Те делят хората на пристрастяващи се и непристрастяващи се. Пристрастяващият се тип е способен да си изработи зависимост от всяко едно нещо, стига то да му запълва някаква нужда. Непристрастяващият се го потребява, но без него не закъсва зле. Може би ще ви се стори смайващо, но това важи дори за наркотиците – непристрастяващите се хора много трудно и бавно изработват зависимост от наркотици, дори ако са принудени да ги взимат (примерно за целите на опит, или ако са сексробини в някои държави…).

На биологично ниво, равновесието в мозъка на пристрастяващите се нарушава лесно, и изместването му е по-трайно. Непристрастяващите се поддържат много по-добра вътрешна хомеостаза на мозъците си, при тях нещата трудно излизат от равновение, и по-лесно се връщат към него. Съответно в нормални условия те се справят с живота много по-добре, докато в крайни ситуации, изискващи резки и трайни промени, временно предимство получават пристрастяващите се. Непристрастяващият се е по-добър за себе си и равностойните околни, докато пристрастяващият се оцелява при груба намеса.

Какъв е оптимумът? Сигурно има как да се съчетаят плюсовете и на двете. Най-добрият начин е да има и двата типа хора. 🙂 Но дали няма как човек да съчетае двете предимства в едно?

Може би има. Като се бори да запазва вътрешното си равновесие, когато няма нужда да се променя, и като се бори да се промени, когато има такава нужда… И като се мъчи да различи двата случая.

Абе аз какво съм се разфилософствал? Нямам ли си да превеждам статия? Май писането на блог е пристрастяващо… а аз пък сигурно съм пристрастяващ се тип. Ето че си сложих и диагноза сам! 🙂

Станислав Лем има един такъв разказ – за някакъв учен, който започва да изследва гении, и открива, че колкото по-гениален е един човек, толкова по-малко хора го разбират и могат да осъзнаят гениалността му. И стига до извода, че тъй като никой не цени неговото изследване, и нито един човек на света не го смята за гений, следователно той е най-уникалният гений, раждал се някога. 🙂