Докато преглеждах вчера статията за Чарлз Строс в Уикипедия, се натъкнах на неочаквана, и затова толкова приятна изненада. Романът му “Accelerando”, който бе номиниран за Хюго 2006, е достъпен под Криейтив Комънс лиценз!
Е, гласуването мина, и победител е друг роман – “Spin” на Робърт Чарлз Уилсън. Интересното е, че той също е бил достъпен онлайн, па макар и само за тези, които ще гласуват за “Хюго”. Издателство “Тор” се е смилило. (Ако трябва да бъда честен, показало е наличие на поне един-два милиграма мозък. Все пак е повече, отколкото показват доста други издателства.) Но дори неспечелил, “Accelerando” трябва да е добър – книги не се номинират случайно за “Хюго”. И продължава да е достъпен онлайн и след гласуването. 🙂
Отворих го и прегледах първите десетина страници. И въздъхнах с горчиво самосъжаление. Преди десет години нямаше да спя, докато не го привърша. Сега само поглеждам по диагонал, колкото да се ориентирам, и се нахвърлям пак като бесен на ултра-мега-хиперспешните задачи – да успея да отметна поне абсолютно задължителното за утре сутринта, преди сутринта да е дошла. Да икономисам безценни секунди сън, без който пък утре няма да мога да отметна достатъчно задачи, и ще загубя още безценно време за сън… Тъжна работа. Аз ли съм това, или някакъв механизъм?
А най-тъжното е, че тези десетина страници изглеждат интересно начало. Мирише на пост-киберпънк, но не смея да дам категорична оценка от толкова малко. Строс е попресолил малко с модерната употреба на сегашно време на повествованието, но няма лошо – млад е, има кога да учи. Аз, дето така снизходително го преценявам, ще се докопам ли до номинация за Хюго някога?… Не е монолитната мощ и излятост на Гибсъновите класики, но все пак си струва четенето за закоравели фантастомани.
Ако някой се интересува – може да го намери на www.accelerando.org.
Аз може да се каже , че прочетох повече от половината. Действието във всяка нова част на книгата приема линия на развитие с нови герои. Май някои от главите са били публикувани отделно още преди да бъдат събрани като книга. Иначе ми харесва, но въпреки, че английския ми не е зле имам трудности с някои от научните термини.
Ще ми обясни ли някой най-накрая що за чудо е това singularty. Строс се опитва да обясни идеите си, но все пак не можах да схвана що за чудо е singularty.
Ето тук VVVV
http://www.antipope.org/charlie/toughguide.html
В предишния си коментар съм объркал пише се singularity.
Извън темата
Попрегледах отново guide-a на Строс и ми направи впечатление софтуера с отворен код , с който е направен. http://www.tiddlywiki.com/ Просто, буквално нямам думи, въпреки че не разбирам много от програми и програмиране. Има и превод на български.
@Георги: Наистина софтуерът му е интересен. 🙂
А singularity е, естествено, сингуларност – тоест, мястото, където всичко е нищо. Метафората за края на вселената, а може би за края на света на хората, какъвто го познават те… тълкувания много.
singularty = непрекъснатост
По въпроса има едно хубаво есе на Вернор Виндж, който го въвежда във фантастиката:
http://mindstalk.net/vinge/vinge-sing.html
Книгата много ми хареса. Отделните глави са по същество самостоятелни разкази и могат да се четат независимо.
Ангийският и на мене ми се видя сложен, но той е англичанин все пак.
Разбрах, накрая сингуларността. Но според мен теорията е непълна. За мен човечеството се развива в две линии на развитие технология-човек и човек-човек . Но все пак 13 години след публикуването и теорията е интригуваща. Най-накрая успях да схвана по-добре Акселерандо.
Technological singularity
http://en.wikipedia.org/wiki/Technological_singularity