Преди нещо време прочетох в блога на Случайна един запис на тема проститутките. И няколко тъжни думи в него:
“Какво е това, което кара мъжете да си платят, за да притежават за час тялото на някоя жена. Какво ли е чувството да го направиш? Сигурно е хубаво, щом занаятът процъфтява. И все повече мъже го правят. Ние нещо некадърни ли сме….Или сме още по-зле, претенциозни и некадърни:)) Дали пък не им писна на мъжете от купищата очаквания, изисквания и условия, съчетани с неопитност и задръжки…”
Мислех да напиша коментар там, но се очерта да стане дългичък – затова реших да е като запис тук. И се позабавих, напоследък времето ми е претрупано. Но… ето го.
Какво ли е чувството? Вярно, сигурно е хубаво. Но по-интересният въпрос е защо.
И обратният въпрос е валиден. Какво е това, което кара жените да се усмихват и да задяват лекичко и други мъже? Ние нещо некадърни ли сме…? Очевидно има нещо, което май не е зависимо от пола. Да, има дребна разлика – жените колекционират сърца, а мъжете – тела. Оттам нататък обаче приликата е удивителна… Не съм спец по женската гледна точка, затова ще опиша каквото виждам и разбирам.
Какво ли проститутките дават, а приятелките и съпругите – не? Очевидно – доста. Една приятелка или съпруга дава колкото и каквото й е приятно към момента. Иска й се да даде усмивка, или нежност, или психологическа подкрепа – дава ги. Не й се иска – не ги дава.
За проститутките обаче това е бизнес, и те гледат да дадат повечко. Какъвто секс му кефне на мъжа – такъв. (Цената може да е друга, ама платиш ли си, получаваш.) Кеф му похвали, кеф му оргазми (макар и престорени), кеф му възхищение, морална подкрепа, окуражаване – получава ги. (Имам не един познат, който когато има нужда от психологическа подкрепа, отива в приличен публичен дом. Рядко стигал до правене на секс, но винаги се връщал окуражен и ободрен.).
Добре, а защо благоверните ни не ни ги дават? Възможните отговори според мен са два. Или смятат това, което получават, за гарантирано и полагащо им се априори, или изобщо не получават кой знае какво (тоест, ние очакваме някои неща да ни се полагат априори). И в двата варианта нещо не е наред. Нещо в отношенията се е скъсало.
Лекът за това е прост, поне за мен. Човек дава с удоволствие и по много, когато изпитва онази топлинка към другия, която се нарича истинско приятелство. И човек цени и уважава това, което получава, пак когато цени и уважава човека до себе си. Не говоря за любовта, тя е нещо извън и над дори това – и малко хора могат да я изпитват към всеки човек, най-малкото заради наличието на два пола. Също, много пъти съм виждал (и изпитвал) истинско приятелство без любов – но не вярвам да може да има любов без истинско приятелство като основа.
А това да даваме и получаваме истинско приятелство си зависи от нас. От това какви сме. Потайните хора с манталитет на използвачи никога не дават истинско приятелство никому. И дори да успеят да излъжат някой да ги смята за ценни и любими, за тях даровете му нямат стойност: той ги дарява с райски плодове, но те се превръщат в устата на използвача в суха пепел. Ето една чудесна илюстрация как човек, който не заслужава истинско добро, просто няма как да го получи, дори ако му го дадете. (И обратното – дори много безнадежден наглед човек, който обаче е успял да оцени доброто, и да се поучи от него, не е пропаднал.)
Така че, ако взимате съвет от случаен блог в мрежата, стрийм анонимни пиксели, подредени от някой, който може никога да не сте виждали – не се бойте да бъдете истински приятели. Давайте от сърце, дори без писмени гаранции, че ще ви се върне. Не за да ви дадат в отговор милостиня – а за да не се превръщат райските плодове в устата ви в пепел. За да бъде хлябът ви сладък като мед, за да получавате истински и красиви неща, за да знаете, че струвате нещо.
Това никой не може да ви го купи, или прехвърли по банков път, или да ви подари ключа от него. Което е чудесно, защото означава, че никой не може и да ви го вземе. Че то си зависи единствено и само от вас.
И изборът в крайна сметка е ваш. 🙂
“Какво ли проститутките дават…”…
Не мисля, че дават… За да даваш, трябва да чувстваш…
Може би на мъжете им харесва да се заблуждават, че получават…
Интересно, защо тая тема винаги я бистрят хора, които не са ходили по проститутки? Толкова интересни и тайнствени ли изглеждат? Или това, за което се плаща винаги те кара да мислиш, че е по-стойностно от това, което получаваш без пари?
Няма ли да е по-лесно да си платиш 10-20 лева и да разпиташ на живо някоя кой точно ходи при нея и защо, поне отговорите ще са по-близо до действителността от разсъжденията на група не видели проститутка интелектуалци.
По-скоро са готови да пренебрегнат това, че не им дават със сърце, за да го получат поне частично от някого точно тогава, когато имат нужда от него. Усещала съм се хиляди пъти, че правя равносметки кои хора винаги са били до мен в трудните ми моменти, явно това има смисъл за мен, минава през сърцето ми като нещо важно и значимо. Защо вярвам, че човекът, който ме обича, винаги ще усети сам, че имам нужда от него… а това често е една непостижима и въображаема постановка?
Може би просто трябва да се научим да говорим помежду си, а не само да очакваме…
Ще бъде интересно, ако се изкаже някой редовен клиент.
Брилянтно!
Това е разковничето.
Не съм срещал проститутка, която да се целува (май им е част от кодекса това). Тя може да предложи всякакъв “секс”, но не и нежност, ласка, целувки, които са най-важни за мен. Извод: сексът с проститутка е по-самотен и отчужден от мастурбация.
И да поясня, че твърдението ми за скука, отчуждение и самота при секс с проститутка е провокирано от реален опит, а не от интелектуални конструкции, които посочи Itilien.
Благодаря за информацията от първа ръка!
@Жилов: О, зависи. Ако отидеш при проститутка, на която тарифата е 50-100 лева на час, е доста вероятно да попаднеш на момиче, което напълно може да ти създаде усещането, че си ценен и обичан. Ще си говори с теб за проблемите ти, ще ти дава умни и верни съвети на тема жени, успехи в службата и всичко останало, ще те целува и приласкава, изобщо ще направи за теб всичко, което и една “благоверна”.
Вярно е, ще го направи заради парите, а не от сърце. Но макар и много рядко, има и други варианти. Познавах едно момиче, което стана проститутка именно защото мъжете му бяха симпатични и искаше да им помага. Това, че си докарваше сума ти пари (защото я биваше наистина много), за нея беше второстепенно. Правеше я щастлива това, че може да помогне на някой случаен и изтормозен (в очите й) непознат… Но пък в известен смисъл тя правеше нещата от приятелство, симпатия и т.н. – така че се побира в другата категория. Поне според мен.
Майка Тереза с дантелено бельо, значи 🙂
Григоре, при цялото ми уважение, мисля, че наистина би трябвало да си поговориш с някоя проститутка (биля тя “елитна” или не) за това какви хора ходят при нея и как прекарва дните се. Нищо лично… просто съвет.
Преди време се запознах случайно с две момичета от “бранша” и си поговорихме доста. Оказа се, че са имали нужда от слушател. Нещата, които научих за живота им ме смразиха. Признавам, че всички наивни представи за “жриците на любовта”, които бях имал до тогава (и които вероятно повечето мъже имат) се изпариха на секундата. Едно от най-важните неща, които научих е, че една проститутка никога не може да бъде на “свободна практика” – винаги има някой, на когото се отчита. Това е организирана престъпна мрежа и ако някоя “работничка” се опита да работи за себе си ще и се случат доста лоши неща докато не влезе пак в “правия път”. Помислете си и за всичко, което трябва да изтърпят докато са с клиенти, които в повечето случаи не мислят като вас… ако въобще мислят. Мисля, че не му е мястото тук да задълбочаваме, но се сещате какво имам впредвид.
Не мога да не се сетя и за филмите на MTV покрай инициативата им End Exploitation And Trafficking. Знам, че често срещана реакция в този случай е “те щом са се оставили да ги въвлекат в това, значи сами са искали или поне не са имали нищо против”. И тази реакция, за съжаление, съществува даже по отношение на проститутките като цяло.
Жрица на любовта 🙂
Григор, срещу думите ти е както горчивият ми личен опит, така и опитът на трима познати / колеги. Да приемем, че е само “вероятно”, а не “доста вероятно”. Иначе бих си платил и 1000 лв. за такава лъжа. Та ето и отговорът защо бих го направил – искам да бъде лъган. Почти всеки иска да бъде лъган по един или друг начин, защото истината боли.
Григор, и това също така е поредният път, в който говориш за истинското приятелство като основа на любовта. И аз вярвах в това. Вярвах в това толкова силно… И толкова по-отвисоко падах. Няколко пъти. Докато най-накрая приех действителността. Ето го любимият ми цитат, циркулиращ от години в мрежата:
“A woman has a close male friend. This means that he is probably interested in her, which is why he hangs around so much. She sees him strictly as a friend. This always starts out with, you’re a great guy, but I don’t like you in that way. This is roughly the equivalent for the guy of going to a job interview and the company saying, You have a great resume, you have all the qualifications we are looking for, but we’re not going to hire you. We will, however, use your resume as the basis for comparison for all other applicants. But, we’re going to hire somebody who is far less qualified and is probably an alcoholic. And if he doesn’t work out, we’ll hire somebody else, but still not you. In fact, we will never hire you. But we will call you from time to time to complain about the person that we hired.”
Превод за в случай, че някой не знае английски:
“Една жена има най-добър приятел. Това значи че той сигурно се интересува от нея, щом прекарват толкова време заедно. Тя го вижда единствено като приятел. “Ти си чудесен човек, но аз не те харесвам по този начин”. Това е горе-долу като да отидеш на интервю за работа и компанията да каже: “Имаш чудесна биография, имаш всички качества, които търсим, но няма да те наемем. Ние обаче ще използваме биографията ти като база за сравнение за всички останали кандидати. Но ще наемем някой, който е много по-малко квалифициран и най-вероятно е алкохолик. А ако той не стане, ще наемем някой друг, но не и теб. Ние всъщност никога няма да наемем теб. Но ще те викаме от време на време, за да се оплакваме от човека, който сме наели.”
Тук също има нещо по въпроса:
http://www.intellectualwhores.com/whyiw.html
A тук, на блога на Карчински,
http://akartchinski79.blogspot.com/2006/02/blog-post_13.html
поне една жена си е признала, че “ако мъжа се покаже много разбиращ и услужлив автоматично нашето мазохистично подсъзнание го слага в графата мухльо” (превод от шльокавица).
Докато за мъжете приятелството, колкото по-близко е то, подсилва желанието за сексуална връзка, истинското приятелство винаги кара повечето жени да престанат да те приемат като мъж. Приятелството и сексуалната връзка автоматично се изключват за тях. Първо трябва да заявиш сексуален интерес и едва след това имаш право да градиш човешки отношения. Мога надълго и нашироко да обяснявам защо е така (може и да го направя в личния си блог), но фактите говорят за това, че е така. Изключения винаги има, но какво от това.
Приятелство? Жените искат друго и това и получават.
Значи…. на мъжете все пак им харесва да се заблуждават, че получават? …
😉
Както чух в няколко филма напослдък – “На проститутката се плаща не за да е с теб, а за да си тръгне след това”.
Инфото не е от първа ръка, обаче като го докарам до платена лебоф, това ще е причината. Поне за мен.
ДДС за проститутките! 🙂
@itilien, dzver: Нещо такова 🙂 Има и такова животно.
@Случаен: Обикновено е точно така. Не виждам обаче с какво това променя другото.
@Жилов: Болката от истината е като всяка друга. Не те ли убива, те прави по-силен. А бягаш ли от нея, правиш по-силна нея.
Такова нещо като “жениТЕ” според мен няма – точно както няма и “мъжеТЕ”. Има всякакви жени, точно както има и всякакви мъже. Въпросът е какво ще си намериш. Отделно от това пък, двете са едно и също в различни опаковки – но това е друга тема.
Да обединим двата абзаца – от какво всъщност бягаш? На двайсет и нещо аз също имах период, когато бягах от жените, именно заради причинена болка. Докато не разбрах, че всъщност бягам не от тях, а от себе си, от слабостта си… Дали не е възможно и ти да бягаш всъщност от нещо в себе си? Имаш остър и аналитичен ум, отговорът ти е посилен. Ако е така – не е ли по-добре да се превърнеш от преследван в преследвач на сянката, която те гони? Само тогава ще научиш истинското й име, и ще придобиеш власт над нея.
@LeeAnn: Мъжете предпочитат да се заблуждават, че получават (или че това, което дават, е ценено), отколкото да знаят, че не получават нищо, и са без стойност. Това ги лишава от смисъла на живота им.
@alvin: Има не само всякакви жени, но и всякакви мъже. И всичките имат право на съществуване, и щастие, каквото го разбират и умеят да вземат. 🙂
Много интересна тема е intellectual whores. Гледал съм това явление, даже съм участвал в него и от двете страни. Познавам хора, които се събраха след описанто в оня уебсайт от Жилов използваческо приятелство, но мисля че това е рядко изключение.
Иначе познавах една елитна bitch. Беше си напълно ОК и доста интелигентна. Когато я познавах, имаше само 1 тема, която правеше разликата с обичайна жена – отношението към парите. Искаше да има много. Не по начина, по който пишещите тук вероятно разбират “много”, а много “много”.
Иначе ако искаш търпелив слушател, който да те гушка, готви и пере, общо взето ти трябва жена. Само дето излиза по-солено 🙂
Има нещо, което не разбирам в този сайт. Всъщност, Жилов го е цитирал – сравнението с интервюто за (не)наемане на работа.
Ако някоя фирма само ме разкарва, за да ме използва като губи-време и коректив за други потенциални служители, аз просто преставам да й обръщам внимание. Същото е и с жените. Ако някоя ме третира като само интелектуален приятел, аз или съм ОК с това, и тогава сме си приятели (имам много такива приятелки), и не ми тежи – или се интересувам от нея физически, и ако тя не иска да ме приеме физически, просто си търся друга. Не разбирам къде е проблемът. В края на краищата, и мен някои жени ме привличат физически повече от други. Нещо странно?
Отделно от това пък, ме привличат повече жени, отколкото бих могъл да имам. Уви, вече съм на 40, не мога да правя секс по стотина пъти на ден. 🙂 Така че търпя това не всяка жена да е готова да легне с мен. Понякога може да бъде лош именно обратният проблем – ако те харесва повече от един човек, а дължиш вярност на един. Не го пожелавам и на врага си.
Присетих се днес за този филм и макар и не съвсем, все пак си мисля, че има връзка с темата.
“Анализирай това” с Робърт де Ниро – разговор между главния герой и неговия психиатър:
– Добре де – това, което правиш с любовницата си, не можеш ли да правиш и с жена си?
– А-а-а, тя с тази уста ми целува децата…
Това за мъжете с деца 🙂
Да си призная, отношението ми към проститутките се промени коренно след като гледах един филм – “Да напуснеш Лас Вегас”. Там Елизабет Шу играеше проститутка. Проститутка, която изнасилват и пребиват жестоко. Някои хора казват “Щом това работи, може да го очаква, виновна си е.” Трудно е да се промени това мислене, може би всеки трябва да се разплаче при тая гледка, да изпита състрадание и да разбере, че тя беше жертва на престъпление както би бил всеки на нейно място. Че дали работи това или нещо друго, когато някой иска да извърши престъпление спрямо друг човек, ще го направи. В тая професия сигурно често им се случват подобни неща, но това не означава, че тия жени, мъже или каквито са там нямат човешки права и своя воля да казват ДА или НЕ. Тая година четох как полицай с висока длъжност в службата, която отговаря за трафика с хора се изцепил пред някакъв евроинспектор, че момичетата, дето отивали на запад да проституират, си заслужавали това дето им се случва. Това е все едно да кажеш, че тоя или оня човек заслужава да е убит, защото е направил грешен избор, или малтретиран, защото е бил млад, глупав, незрял, алчен или мързелив. Че тая професия е нужна говори древността й, даже съм за това да се узакони и да си плащат нормално данъците, но да има строг медицински контрол.
Нямах намерение да се обаждам, ама…
Да, такова нещо като “жениТЕ” и “мъжеТЕ” няма. Обаче се сещам за един стих на Петко Братинов – “Вярно е, че поетите са много, а мъжете се броят на пръсти”. Та, това, което се има предвид във въпросния стих под “мъжете” не че се брои на пръсти, ама наистина е рядък вид. А женските на този вид, съответно, които аз поне бих нарекла “жените”, се срещат още по-рядко. Останалото са различни подвидове на женоря и мъжоря.
И тези, редките – както мъжете, така и жените, нищо не колекционират – нито сърца, нито тела. За тях хората не са трофеи.
Присетих се и за още един цитат, но не помня от кого беше:
“Не бива да се доверяваш на слабия – ще бъдеш предаден”
Слабият човек, бил той мъж или жена, не може да бъде истински приятел.
@komata: Има нещо такова.
@Григор:кое от двете?
Така да се каже “просто минавах” ,но темата ме заинтригува.Мисля ,че това ,което мъжете търсят при проститутките ,е възможността да кажат какъв секс точно искат Илибез да срещнат учуден или възмутен поглед.Плащането може би дава свободата да поискаш реализирането на някоя сексуална фантазия.С всичките малки и големи детайли.А това,което навярно причинява неприятно усещане след такова посещение/ако приемем че има недоволни/ е ,че най-ярката и доминираща фантазия е ,да се почувстваш одобрен,избран и обичан.Със всичките обичайни или необичайни предпочитания в секса.Въпреки тях или особено заради тях.Някак не върви да поскате “това и това, но с повече чувство и обич в погледа”.Или да кажете”руса ,с пищни форми и обичлива”.
:)) Ех, как ме е яд, че тази тема е минала!!!…
@sv: Минали теми няма. Всеки коментар е добре дошъл. 🙂
Аз не съм използвал услугите на “лека жена”, но познавам доста.
В действителност те могат да бъдат адски нежни, но уви никой не търси нежност при тях 🙁 Всеки гледа да се възползва от “дупките” им. Точно този факт поражда съмнения у хората, че те не могат да покажат чувствата си и дали ги имат изобщо.
Да ! Имат ги ! И точно това ги кара по някой път да се чувстват като “измет”. Някои ще питат : “Е кара ли ги някой да го правят ?”. И аз ще отговоря с 2 прости думи : – Да ! Животът ! Те са решили, че ще припечелват добре, но веднъж захванеш ли се с това … спиране няма, или то ако е възможно е много трудно за постигане. Рекетьорите и самите сутеньори … те са причината за “ада” на проститутките.
И като заключение ще ви кажа само едно : Когато не опиташ от нещо, то ти не можеш да прецениш дали е добро или не !
Пробвайте да подходите с нежност към някое момиче(проститутка), да видим дали няма да ви бъде отвърнато по същият начин !
@Нейзвестен: Наистина е така. Ще има някои момичета, на които няма да им пука, но повечето ще бъдат истински щастливи. Защото получават секс често, но истинска нежност и ласка – рядко, и са се научили да ги ценят…
Именно това се опитах да изясня и се радвам, че има човек, макар и един, който ме е разбрал 🙂
@Нейзвестен: Не ми изглежда като нещо, което е трудно за разбиране. 🙂
Радвам се 😉
Понеже се занимавам със заснемането на аматьорски порно-клипове и не една или две от участничките са били именно проститутки. По време на паузите си говоря с тях съвсем нормално и не веднъж съм чувал слова от рода на “Де да имах възможност да имам къща, мъж, деца … и т.н.”. Две от момичетата се запознаха със сегашните си партньори именно на снимките. И вече от около година и половина си живеят щастливо и от време на време идват при мен да ми благодарят за това, че съм ги събрал и т.н.
От там съм се убедил в твърдението, че всички жени са курви с изключение на някои елитни проститутки !
Поздрави, Нейзвестен 😉
@Нейзвестен: Какво му е странното? И проститутките са хора.
(Добре де, жени 😉 )
Абе не знам ама … защо си мисля, че само ние двамата си говорим. И вече се чудим к’во да кажем :O