Шепнеш ти любовни признания,
сладки думи за щастие, радост,
топлина и уют, и отдаденост,
обещания в чувства бездънни,
нежност вечна и неповторима,
преклонение, обич и вярност,
благодарност затуй че ме има,
че животът без мен би бил нищо…
Аз мълча. И докосвам подаръка ти.
Обвиняваш ме ти в злонамереност,
в грешки тежки, що прошка не знаят,
в злоумишленост, грубост и мерзост,
в в нетърпимост и подлост докрая,
в думи празни, без стойност, лъжливи,
в незачитане нуждите умни,
в чувства истински твои потъпкани,
и в каквото друго ти хрумне…
Аз мълча. И докосвам подаръка ти.
Тежки думи ти пишеш прощални,
за раздялата мен обвиняваш.
Колко тежка е болката твоя,
колко истински чувства аз смазвам,
как вината изцяло е моя,
колко трудно ще ти е с живота,
близост как няма вече да търсиш,
как доверието твое убил съм…
Аз мълча. И докосвам подаръка ти.
След години отново те виждам.
Други устни до твоите пърхат.
и на някого нещичко шепнеш,
с все така лъчезарна усмивка.
Сладки думи за щастие, радост,
топлина, и уют, и отдаденост,
обещания в чувства бездънни,
преклонение, обич и вярност…
Аз мълча. И докосвам подаръка ти.