И пак КК “Труд”

Този път срещу “Народна библиотека“.

На http://protest.bloghub.org можете да прочетете развитието на събитията – а именно, кореспонденцията между представител на “Труд” и уебмастера на Народна библиотека. Моля всички да обърнат внимание на три неща.

Едното е непресъхващата наглост, която бяха проявили и срещу Виктор. “За да не липсват тези произведения на читателите ви, сложете линк към нашия сайт.” Тоест, за благодарност за посегателството да им се прави безплатна реклама.

Второто е опитът им за “документ” да пробутат хвърчащо файлче с юридическата стойност на тоалетна хартия. Юристите, които консултират “Народна библиотека”, правилно са отбелязали, че това няма как да е документ.

Третото обаче е любопитно за мен. Срещу bezmonitor.com КК “Труд” се пазеха да не покажат документи като от чума. Лично шефът на НСБОП, Явор Колев, беше специално инструктиран да не ни показва с какво “Труд” са оправдали пред него претенциите си. Но сега представителят на “Труд” обещава да намери необходимите документи. Искам да видя в какво ще се изрази това!

Ако от “Труд” предоставят реални документи, бих проверил истинността им. Ако се окажат истински, ще призная правото им на претенции. Това обаче не означава, че ще призная основателността на претенциите им – както Пейо пише ето тук, единственото логично тълкувание на ЗАПСП е във вреда на “Труд”. Така че вероятно ще потърся начин за юридическо решение на въпроса, по един или друг начин.

Ако обаче от “Труд” не могат да предоставят необходимите документи (например ако се опитат пак да пробутат номера с НСБОП) ще отправя официално призива, за който споменах по-рано. Очевидно в този случай ще си имаме работа с гьонсурати без юридически права, но с връзки със силови структури. Само че моментът е много неудобен за доказване на първенството на силата над закона – ЕС ни гледа прекалено заядливо.

Така че, съгласят ли се от “Народна библиотека” да бъдат ищци в дело, “Труд” ще идат на подсъдимата скамейка. (Те тормозят и други сайтове, но още не съм намерил някой, чийто админ да се съгласи да бъде ищец – ръцете ми са вързани.) И ако се окаже, че “Труд” наистина нямат документите, за които говорят, ще посъветвам и Виктор, а и останалите наплашени от тях сисадмини, също да ги съдят до дупка. (В случая – до последната дупка на колана им, и отвъд нея. Ако са постъпили така, България и българското само ще спечелят от фалита им.)

Още отсега обаче призовавам всички – следете развитието на нещата, и помагайте чрез разпространяване на новината и вдигане на колкото се може повече шум! Предишния път това помогна – когато се стигна и до WAZ, “Труд” мирясаха за няколко месеца. Този път обаче трябва да стигне до всеки българин.

Заедно с онова напомняне, което няма да се уморя да повтарям: Не е луд който яде чужд зелник – луд е който си му го дава.