Става дума за новооткрития сайт www.drm.info.
Този сайт е създаден от европейския клон на Фондацията за свободен софтуер, и съдържа разяснения на тема Digital Rights Management (управление на цифрови права). Или, както казват ФСС-Е, Digital Restrictions Management (управление на цифрови ограничения).
Според мен това е и може би по-точната дума – защото DRM защищава правата на авторите на изкуство, и най-вече на разпространителите му, чрез лишаване от права на потребителите. Права за едните на цената на безправие за другите.
Защо това ме бърка, след като съм автор ли? Защото в моя случай чукча е читател повече, отколкото писател. И, надявам се, човек повече отколкото и читател.
И защото не мисля, че свободата на изкуството ми ме лишава от хляба ми. Лишава ме единствено от това да бъда душманин, който или ще ти одере две кожи за правото да свириш музиката му и на домашния си компютър, и на автомобилния си CD плейър, или ще те обяви за крадец и прати в затвора. Благодаря – без това право се чувствам по-щастлив.
Уж ни в клин, ни в ръкав – а всъщност според мен точно на място, помислете сами защо – смятам в тази връзка да се самоцитирам. Цитатът е от един коментар, отговор на мъдрата забележка на Жилов отпреди няколко дни.
Нещата, които ценим, са два типа: неща, които имаме, и неща, които сме. Първите могат да ни бъдат отнети със сила. Вторите – само с измама. Защото са част от нас, и можем да ги изгубим единствено ако се откажем от тях сами.
Когато Злото – под облика на умен противник, социални условия или просто случайност – иска да ни отнеме нещо, което сме, то винаги ни предлага да го разменим срещу нещо, което се има. Съгласим ли се, после му е много лесно да ни отнеме даденото, което се има, или да ни заплаши с отнемането му.
Затова нещата, които сме, са толкова по-истински и важни от тези, които можем да имаме. Не само защото са не наша собственост, а част от нас, и разликата е като между дрехите ни и собственото ни тяло. А защото са истинското нас, нашата същност. Продадем ли ги, може в най-добрия случай да получим в замяна целия свят – но той вече не може да ни насити. Защото сме престанали да имаме себе си.