Веселин Топалов, Христо Стоичков… и Иво Инджев (Анна Политковская – 2)

Последните няколко дни не бях имал време за нета – и днес оглеждам набързо българското новинарско пространство.

Крещящи новини – много. Веселин Топалов загубил мача за световната титла. България мразела Христо Стоичков. Не знам каква миска станала еротичен модел. Не знам коя фолк-певица снимала горещи сцени в новия си клип. Бившият МВР-министър Любомир Начев се самоубил по неизвестни причини. (Не пише с колко куршума в главата, почнаха да се усещат, че е смешно.) Настоящият шеф на “анти-пиратското” поделение на НСБОП – и той (пак никакви подробности, ама не ми се вярва Виктор Кирилов тайно да го е застрелял за отмъщение).

И в тези от тях, които са собственост на близки до Уважаемия ни Президент среди – нито, ама нито дума за случая с Иво Инджев.

Ако някой не е разбрал – в предаването си “В десетката” Иво Инджев спомена, че имал анонимни е-майли, че Първанов бил се сподобил с лукс мезонет на главен софийски булевард, и че го бил получил за благодарност за награждаването с орден на сенчесто бай-Тошово величие. Каза, че това е непроверена информация, и попита събеседника си има ли начин такива неща да се проверяват… По този повод от предизборния щаб на Първанов поискали уволнението на Инджев от БТВ. И го получили (по непроверени сведения – след телефонен разговор с шефа на БТВ, в който се обсъждали бъдещето на лиценза на БТВ за излъчване, и влиянието на Първанов в комитета, който дава или отнема тези лицензи).

Защо го уволнили ли? Защото това било подла клевета, която не можело да бъде подмината току-така. Президентът въобще нямал такъв мезонет. И освен това си го бил купил съвсем законно, с икономисани от президентската заплата пари. На какво приличало това да го клеветят предизборно? Мръсни политически интриги…

За чест и доблест на българското журналистическо братство, то не си замълча. Председателят на БМК Георги Лозанов внесе оплакване в Парламентарната комисия по етиката, и тя се изказа, че Иво Инджев не е нарушил никакви етични или законови норми. Право в ефир е подчертал, че тези сведения са от анонимен е-майл и че не са проверени, и го е казал като пример за това, че трябва да има механизъм такива неща да се проверяват. Подозирам обаче, че телефонният събеседник на БТВ-шефовете ще има само един отговор за всичко това: “Мътиш ми не мътиш водата, гладен съм – ще те изям!”

Признавам – да уволниш някого не е като да го застреляш. Инджев е минал по-леко от Анна Политковская, за щастие. Само че в една демократична държава това също не е допустимо. Дори ако беше наклеветил Първанов открито (а той не го направи!), редното е да поискат от него да изнесе опровержение в ефир, и да се извини.

Предпочели са обаче уволнението чрез шантаж. Уволнението, а не извинението – защото извинението и опровержението коригират негативния имидж, и оправят нещата, но уволнението сплашва, и кара журналистите да се самоцензурират. И шантаж – защото арсеналът им от “демократични” средства се изчерпва с него. Иначе не знаят как. В школите, където те са учили, шантажът е средството, с което се решават подобни проблеми. (Когато не се решават направо с чадъри.)

Публична тайна е, че Първанов не остави бай-Тошова мраз неокичена с орден. Васил Мръчков ли не щеш, Георги Йорданов ли не щеш, Петър Христозов ли… Радой Ралин обаче си отиде без орден. Доколкото зависи от Първанов, Петър Слабаков и Борис Димовски вероятно ще го последват по същия начин. Демократичният ни президент няма да им прости, че помогнаха да дойде демокрацията… Кой беше казал: “По плодовете ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?”, като му бяха казали, че на думи всеки обещава най-доброто?

Никога не съм бил фен на Първанов. Още отпреди да се види, че продължава да има Путин за свой началник по служба, и да му козирува и изпълнява заповедите. Но историята сега е достойна за издънкаджията Виденов. С тая разлика, че Виденов просто не знаеше какво е приемливо в демокрация, и какво не е, а Първанов го знае. И не спазва правилата, защото иска други правила. Същите, за които се бори Путин в Русия.

Дали Иво Инджев е Политковская – 2? Дали ще успеят БМК и Комисията за журналистическа етика? Не знам. Но си мисля, че това е техен проблем. Нашият проблем е какво ще направим сега ние в тази ситуация. Допреди това уволнение мечката играеше в двора на руснаците. Сега вече играе в нашия. По-бързо, отколкото го очаквах. Вероятно отколкото го очаквахме всички.

Изборът е простичък – или мълчим, или не. И най-вече на президентските избори или гласуваме срещу произволието в стил “руския цар”, или не. Да, Първанов никога не ми е бил симпатичен. Нямаше да гласувам за него, освен ако единствената алтернатива не е Волен Сидеров – и може би дори тогава просто нямаше да гласувам. Но сега си мисля, че и лудия Волен може да е по-добра алтернатива. Куче, което лае, не хапе – бих го очаквал като президент да вдига много шум, но да не носи много вреди. Предпочитам това пред президент, който се усмихва и говори мазни приказки, а зад сцената дерибейства като всичките ни политикани, и избива тези очи на народа, които не се продават… Пък и в края на краищата Сидеров не е единствената алтернатива на Първанов, нали?

Моят съвет е – ако и вие не сте съгласни с това президентът ни да уволнява и сплашва журналистите, кажете му го. На изборите, с бюлетините си. От този вид изказ, повярвайте ми, политиците разбират.

Ако не – чака ни аналог на Путинова Русия. Действителност, в която смелите журналисти ги застрелват. Какво следва след нея – знаем, който е учил история, е попадал на този урок неведнъж. А който е забелязал какво стана с приказките за доброто БСП, доброто СДС, добрия цар и прочее, да се сеща какво ще стане и с приказката за добрия еврокомисар. Разберете го: няма кой да дойде да ни измете къщата и измие чиниите! НЯМА!!! Не го ли направим сами, със собствените си ръце, плъховете ще ни ядат живи, докато не ни изядат.

Това е положението.