– Ало, Григоре, имам тук един компютър за инсталиране на софтуер. Можеш ли да минеш да го вземеш и да се погрижиш?
– Разбира се…
Донесен в офиса ми, компютърът не тръгна при включване. Старателен оглед – нищо. Отворих го, за да огледам ситуацията – и се смръзнах. Сокетът на процесора се блещеше срещу мен празен.
– Ало? Къде ти е процесорът на компютъра?
– Де да знам, дадоха ми го ей така, без пари. Вземи там някакъв процесор, сложи го, компютър ми трябва…
Слагането на процесора не промени с нищо картината. Този пък разглобих машината като цяло, и внимателно изтествах частите една по една.
Равносметката:
Процесор – работещ (все пак, току-що купен)
Дъно (с интегрирана на него всякаква периферия) – повредено.
Флопи – повредено.
СД-устройство – повредено.
Памет – повредена (и освен това е SDRAM, набит едва ли не с чук в DDRAM сокет)
Захранване – повредено
Кутия – хм… Работеща, да кажем.
Страх ме е от мисълта какво ще кажа днес по телефона, когато се обадя…
минавка 🙂
Ами… на винаги готовия да помогне му пробутват най-неспасяемото (извод от личен опит.)
А наистина ли си сигурен, че кутията е работеща ;-)? Да не се окаже изведнъж и тя повредена…
Е … кутия нали има. Посъветвай го да гледа позитивно на нещата. Поне по една точка е минал на аванта. Това ще го зарадва 😀
Всичко това ми звучи, като много лоша шега. Особено това с паметта.
@dzver: Мда.
@komata: Така е. Ама пък прави живота интересен… 😉
@Владо Георгиев: А, работи кутията, проверено е! Капаците се отварят и двата!
@skoklyo: Това и направих. 🙂 Само че… сещай се как го приеха.
@excessmind: И аз имам такова чувство.
(Забравих да впиша по-горе: Харддиск – повреден. Става за маракас.)
Дето са вика – за тия пари – толкова 🙂
То верно че има хора – на аванта ли е – кило сол изяждат, ама барем ще си има обеца на ухото твоя човек, па и ти 😉
Иначе историята познава и по-тежки случаи. Тка се сдобих с първия модел лаптопи на Тошиба за колекцията.
Донесоха го ‘Да му инсталираш Windows и там каквото трябва за интернет”
е не можа да стане номера 😉 остана за мен
А пробва ли капаците дали могат и да се затворят след това 😉
Онзи ден ме викаха да погледна един харизан компютър – пуснали го, тръгнал веднъж за момент и дотам. Оказа се че явно е минал през ръцяте на бригада за ударно товарене на дини – така са го блъскали/ритали/подмятали, че вентилатора на процесора и едната памет просто се търкаляха из кутията. Разбира се никой не е и помислил че не е логично компютъра да трака като бебешка залъгалка. И понеже процесора е бил Duron на 700 са му трябвали около 15-20 секунди за да изгори без радиатор. След това са изгърмели контролера на напреженията, захранването, и по 5 волтовата шина са се разходили 24 волта…
Любопитно е че единствените оцелели неща в машината са изпадналите при пренасянето – вентилатора на процесора и полвината памет.
Ами в крайна сметка всични знаем за безплатния обяд така че аз специално не съм много учуден(като изключим рамчето… как са успели????!?!??!?!)
А за кутията вие се бъзикате ама … ако щете ми вярвайте обаче една кутия ми се налагаше да я отварям с полската отверка и чука, но за сметка на това харуерът вътре беше в почти перфектно състояние. Какво я бяха правили кутията не посмях да попитам…
Хаха, сетих се за забавни истории от средата на деведесетте в службата на баща ми.
Баща ми работеше в бюрото по труда и там хората все недоволствали, че момичето си гледало телевизия, вместо да им обърне внимание (става дума за компютъра, на който работи).
Но най-забавното беше, когато едни цигани ограбили компютрите. За щастие намерили компютрите на бунището – крадците очевидно насилвали флопитата да вкарат видеокасети в тях, но като видели, че за нищо не стават, ги изхвърлили 🙂 🙂
божкеееееее… а аз си мислех че съм чувал почти всичко.
Един приятел ми разправяше за една случка в някаква банка преди време(но не много).
Седят младата служителка и старата. Нещо там какво станало и старата казала:
– Подай ми компутеру.
Младата сваля кабелите от компютъра, и и го подава. Следва отговор:
– Ето това, компутеру – следва сочене към монитора.
Незнам до колко е истинска случката, ама след това което прочетох по-горе…
какво знаете вие
мене са ме командировали от софия във варна, защото чистачката като бърсала монитора, му беше намалила яркостта до край
Е, такива има много. Един приятел ми разказа какво му се е случило наскоро. Звънят за някакъв забил компютър (мишката не се движела) , но го домързяло да слезе няколко етажа с асансьора и казал на момичето да рестартира. След малко пак звъни, и казва рестартирах ама си е същото. Той се учудил, слязъл долу и наистина компютъра си бил зависнал на логин скрийна на MS. Попитал как точно го рестартира и тя му казала: Ми ей така виж и посегнала да изключи монитора. Включила го и казала ето видя ли, не става :). Изрично ми каза, че е било младо момиче, а не някоя лелка, за която може и да се предполага, че няма как да направи разликата. Но явно е била блондинка.
@ ~!@#$%^&*()_
Шегуваш се, нали ?????? Това и по телефона можеше да го “ремонтираш” … Аз не се занимавам професионално с компютри, но когато помагам на някой , който не разбира обяснявам бавно, внимателно, търпеливо и досега винаги е ставало. Веднъж обясних на майка ми по телефона как да инсталира анти-спайуеър програма, как да си я кракне , да дръпне ъпдейти, да направи настойките на скана , шедъла и т.н. Или пък на баща ми му се слушало Дийп Пърпъл. Пак по телефона = > µTorrent = > дърпане, инсталация,настройки … И се оправиха . А нищо не разбират от компютри и двамата. Ама наистина нищо. Аз май се отклоних от темата, ама нищо . Късно е и ми се спи.
“… то кога е на аванта – и едно кило сол изяждам… ” 😀