Този път случката е без компютър, де. Ама не знам как иначе да я нарека. Губи ми се дар словото. И на вас сигурно ще ви се изгуби, като я прочетете…
Става дума за разговор, на който вчера неволно бях свидетел. Знам, че няма да ми повярвате – но съм длъжен да го кажа: нито една дума не е измислена или преувеличена! Напротив, вероятно няма да съм се сетил и за половината. Включително най-фрапиращите – някои неща са толкова безумни, че просто няма как да ги запомниш. Няма за какво подобно да се закачат в ума ти…
Ето го и разговора, каквото съм запомнил от него:
– Вуйчо, ако знаеш само колко добър съм станал на компютъра! Страшен съм! Толкова неща съм научил за последната година, че ще се шашнеш!
– Мда. (разсеяно)
– Показаха ми един номер – като влезеш в една страница, и да я развалиш, и после никой да не може да влезе! Направо е страшен! Всяка страница мога така да разваля, и твоята, ако не вярваш!
– Мда. (с точно същата безучастност)
– Вчера го показах на Ицето! Само като влязох в нея, и после той десет пъти пробва, и не можа! Всеки път компютъра му казваше нещо на английски, дето не го разбирам. Ама той и преди това не можеше да влезе в нея, нали не гледа какво пише…
– Мда.
– И още много други неща съм научил! И програми мога вече да копирам, и филми мога да си инсталирам, и музики даже! Показаха ми един страшен сървър, пълен е с всякаква хубава музика, и Азис, и Глория, и Деси Слава, и Кондьо, и всички! И само тези дето много разбират от компютри, могат да влязат! Аз и Пешо, дето живее над нас, можем, а Милко от Илиенци – не!
– Мда.
– А и Пешо ми даде една страхотна програма! Казва се Симеонтек, писал я бил някакъв негов приятел, Симеон. Показва ми какви всякакви програми имам на компютъра! Пешо казва, че вирусите били лоши, ама уормите, трояните и ботовете не толкова, ботовете били много хубави за игрите, Контърстрайк без тях не може! И аз си ги събирам, като тръгне Симеонтека, три страници списък уорми, трояни и ботове вади! Всички в училище ми завиждат!
– Мда.
– Като дойде чичо Миле, искаше да ми ги изтрие, той нали уж бил програмист, ама нищо не разбира от компютри! Да ми изтрие хубавите програми, дето толкова време си ги събирам! И аз се оплаках на мама, и тя му се скара, и му забрани да ми пипа компютъра! Да видиш колко му беше криво, и как ми завиждаше после!
– Мда.
– И провайдерите за Интернета ми завиждат за тях! Доскоро можех да играя в мрежа през тях, ама спряха да ме пускат, защото трябвало да си изтрия програмите, дето ги намира Симеонтек. И аз им казах, че няма да ги изтрия, а преди две седмици изобщо ми спряха интернета, и в момента си търся други провайдери. Ама всичките в квартала все са заети, и нямат възможност да дойдат. Като чуят на кой адрес живея, и все им е далече.
– Мда.
– И една друга програма имам, казва се Неро. Тя ми следи колко ми е пълен компютъра. Като се препълни, ми казва кои файлове да изтрия. Можело да се настрои и сама да трие и подбира, Пешо ми каза, ама нямаше време да ми я направи. И още една имам, Айсикю – не знам за какво е, ама била много хубава, всички я хвалят. И аз също си я сложих. Пешо ми я сложи, де, аз не можах сам, някаква много сложна е. Сега се опитвам да разбера какво може. Прави нещо с файловете на диска, ама не знам още какво. Ама като разбера, ще ти кажа, и ти да знаеш!
– Мда.
– А, и наскоро ми показаха една страхотна програма, тайна, само за големи специалисти! БитКомет се казва. Като я пуснеш, и тя сама прави музика и филми. И програми можела да прави, ама не знам как. Филмите може да ти ги направи същите като онези от киното. Пешо ми показа как, аз си го записах в тефтера. Понякога не става, де, сигурно програмата не може да направи точно каквото искам, още е много калпава. А, и нещо напоследък не работи, сигурно се е скапала. От две седмици нищо не съм могъл да направя с нея, ни филм, ни музика, ни нищо…
– Мда.
– Иначе компютърът много ми върви в училище. Госпожата не ме е изпитвала от началото на годината. Като почне да изпитва за нещо, аз все искам да кажа как е, а тя все ми казва, че знае, че си го знам, и че няма нужда. Отличник съм! Много съм добър! Като завърша, ще стана учител по компютри, и ще уча децата! Ама няма да съм толкова нехаен като госпожата, няма да им пиша шестици, без да ги проверявам дали знаят наистина…
– Мда…
… Въпросният юнак е – ако щете вярвайте – вероятно поне на петнайсет. Ако щете вярвайте и на разказа – действително каза всичко това. И още, ама другото съм го забравил. На път съм и името си да забравя след подобна случка.
Ето ви пример за вредата от това да подслушваш чужди разговори. И за личната полза (и вредата за другите) от това да не слушаш, като ти говорят…
Не, не вярвам, не може да има такова съчетание от глупост, инат и отказ да се вслушваш в околните.
Но като се замисля… май може. Трябва да поканим юнака да се запише в БГДев и да го правим програмист! Голям смях (и яд :)) ще падне!
@Григор: Аз много се чудех защо толкова хора толкова много мразят Windows – аз не съм имал проблеми с него. Но това беше докато не погледнах няколко компютъра, притежавани от подобни пълни лаици. УЖАС! Толкова мизерии на едно място никога не бях виждал. Според мен единият от основните проблеми на тази ОС е че е толкова популярна и лесна за работа даже когато задклавиатурното устройство е абсолютно начинаещо. И от това наистина стават бози!!!
@Владо Георгиев: Ако задклавиатурното устройство е като горното, вероятно дори Уиндоус не е чак толкова лесен… Всъщност, подозирам, че да си обуе гащите пак му е сложно…
Това, с което си се сблъскал, е нещо много обикновено и често срещано според мен. Never underestimate the power of stupidity in large numbers…
В XP особено лошо решение е дори директориите да бъдат скрити в началото: “Не пипайте там, че ще стане лошо, само My Documents (дето дори не знаете къде наистина се намира) е за вас.” А първото нещо, което обяснявам на човек, който не е хващал компютър, са именно какво е това файл и какво е директория – но XP прикрива дори това от начинаещия потребител. В службата на майка ми тя трябва да решава проблеми от сорта на “Не ми работи документа [защото служителката го е записала в друга директория, a не в обичайната]”.
Е, то учителката е за бой, не детето.
Не е виновен тоя, който си мисли, че луната е от сирене, а тоя, който му казва, че е хубава на вкус.
Иначе е хем смешно, хем тъжно.
Тоя верно ли каза 30 пъти “Мда”?
Ти се ебаваш с нас вече… Не може да е истина това… верно съм виждал част от нещата … ама всичко на веднъж… не го вярвам просто. Сериозно, това не виждам как може да е истина, не може да има такива хора. Имам доста приятелчета на по 15 и не са чак толкова зле. И аз като бях на 15 се правех на харек с разни скриптчета и тн… ама чак толкова зле… Не мога да го повярвам…
Извинявам се за многото многоточия, ама останах без думи и по-друг начин не мога да се изразя.
На мен ми звучи като шега.
Или това, или детето е бавноразвиващо се. Просто няма друг вариант…
Нали? Нали??
Добре, че накрая си добавил за вредата от подслушването на чужди разговори, че по едно време ме хвана съмнението да не си ти вуйчото 🙂
@Жилов: Дано не си прав, че е често срещано – иначе….!
@alvin: Вероятно повече от 30. Човекът просто да-дакаше на равни интервали, без да обръща нула внимание какво му се говори.
@МасТеР: И аз познавам сума ти на 15, които са фамозни – но очевидно глобалният баланс се спазва…
@Eneya: Ако съдя по това какво е направила майката, детето най-вероятно наистина е бавноразвиващо се, или по-точно със забавено развитие. Има такава диагноза – социално обусловена олигофрения – и класическият пример за нея са деца на свръхгрижовни майки.
@Cliff_Burton: Какво толкова зло съм ти направил, че да таиш подобни мисли по мой адрес?!… 😉
Това не гоо разбирам.
Защо има само две крайности? Или детето се превръща в малолетен бандит или в олигофрен.
Непрекъснато се сблъсквам с това.
Независимо дали е в училище, на улицата или в компания.
Странно, нали?
Дали е от моите познати… или просто светът бавничко, но сигурно полудява?
П.П. Защо не се опиташ да помогнеш на хлапето, нали ти е съсед?
Не, и Григор няма да може да му помогне.
Детето отдавна е избрало “Симеонтека” пред каквито и да е добронамерени съвети 😉
Единствената възможност е да му дадеш оная машина от “Случка с комп – 1”, без процесора и прочие. И да му се обясни, че частите ще израстнат сами, но на пролет, когато започва пъпкуването.
@Eneya: Крайностите не са две. За малолетен бандит трябва поне капка акъл. И – за голямо мое щастие – хлапето не ми е съсед!
Иначе, като гледам, принципно по заложби не е олигофрен. Вероятно като се отлепи от мамичка, за няколко години ще влезе в нормата, ако и на долния й край.
@alvin: Не ща. Обясня ли му, че вътре в компютъра (трябва да) има части, де да знам какво ще разбере…
… Всъщност светът не полудява – просто затъпява. След като интелектът не е ключово необходим за оцеляването…
“… Всъщност светът не полудява – просто затъпява. След като интелектът не е ключово необходим за оцеляването…” –> което се потвърждава от един от законите на Мърфи — онзи за количеството интелигентност на планетата 🙂
Кой закон на Мърфи?
Че количеството интелект е константа а броя на хората се увеличава.
Това е на Марк Твен, ако не ме лъже паметта
По време на работата си като съпорт на крайни клиенти в интернет доставчик съм се наслушала на безброй глупости. Признавам, че толкова концентрирана глупост в един човек не бях срещала, но ми напомня малко на клиентката ни, която смяташе че няма начин да има вируси понеже сина и от 3 години живее в Америка и е програмист.
Искренно съжалявам, че неволно си бил подложен на подобна прихическа травма или както казваме в офиса ” висока концентрация на облъчване с тъпотрони”. Надявам се да се възстановиш без трайни последствия и щети върху психиката ти. 🙂
@ Емо ,
Това е постулат на Кол (или Коп май беше). Готино блогче . За първи път съм тук. Григор малко оцветява историйките , ама ако беше обратното, нямаше да има толкова хора тук. Keep up the good work.
Поздрави
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » “БНБ удържа на хакерска атака”
Напълно е възможно според мен.. даже неизбежно!
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Деца с въображение