Coraline

Миналата нощ си отделих час-два за безцелно шматкане из нета. Докато преживях по кравешки точещите се по екрана букви, нещо изхруска между зъбите на ума ми. Дреболия – някаква повест на Нийл Геймън е взела и “Хюго”, и “Небюла” за 2003 г… Но се сетих, че не съм чел нещо хубаво от седмици, а този вид диета ми се отразява много зле. Повест – значи няма да ме измъчи много…

Познавам Нийл Геймън от “Добри поличби”, където той авторува в компанията на Тери Пратчет – един от големите ми любимци. Пратчет и там си беше същият магьосник на смеха, остроумието и искрицата тъга. Геймън го бях запомнил само с мрачния полуготически стил. Тоест, крайно време ми беше да се запозная с него по-добре.

Изненадата беше по-приятна, отколкото очаквах.

Ако ви кажа сюжета, ще ви се доповръща. Малко момиченце спасява от зла вещица разни невинни хорица. Чудя се, колко ли дълъг списък от автори си е пробвал перата върху него? От братя Грим насам на практика всичките са глупави плагиати. Даже Пратчет в “A Hat Full of Sky” (точно същият сюжет) постига добър ефект благодарение на пародирането, и на умението си да е Пратчет. (А и да си призная, Tiffany Aching няма нищо общо с детето-полуидиотче от продукцията на графоманите – тя е наистина умна, логична и наблюдателна.)

Е, Геймън тук ме изненада. От този сюжет той е направил повест, която си заслужава наградите. Прочетох я два пъти едно след друго – първият път, за да се насладя и нарадвам, втория – за да се донасладя, донарадвам и да науча някой авторски трик. Като фен на Пратчет ми е трудно да го изрека – но истината е, че “Coraline” слага “A Hat Full of Sky” в малкото си джобче.

(И направо ме възхити с умението си хем да характеризира героя, хем да омагьосва читателя и да го дръпва вътре в разказа с един-единствен трик – точната мярка при изместването на гледната точка на разказвача, който винаги е абстрактен. На всяка цена трябва да го пробвам тоя номер; бая боклук ще напиша, докато се науча да го целя добре, но ще си струва.)

Е, Coraline е името на главната героиня. Обикновено момиченце – само дето е ама наистина умно. Но е нито изтърканото клише “дете с ум на възрастен”, нито още по-изтърканото във фантастиката “дете-гений, което шашка възрастните”. Умна е по съвсем детски начин, страхотно истински. Деца с ум на възрастни съм виждал едно-две през живота си, деца-гении, които шашкат възрастните – също. Само че Коралини съм виждал десетки. Тихи, мълчаливи и подценявани от околните. Клишетата по-горе са умни, въпреки че са деца, защото са усвоили нещата на възрастните – Коралина е умна именно защото е дете, и не се е научила да лъже сама себе си като възрастните.

Вещицата (да я наречем така, заради прототипа) пък е направо стряскаща. Извадена е от къде ли не – Стивън Кинг, Густав Мейринк, Брам Стоукър – само не и от детска книжка. Но с гаранция най-вече от детски кошмар – такива като нея са се подвизавали предостатъчно в моите, а сигурно и във вашите някогашни кошмари… Освен това, както е базирана все на класически образци, така също не прилича на клишетата в жанра. И колкото по я ровиш, толкова по не прилича.

Всъщност “Coraline” е роман на ужаса за възрастни, разказан като за деца. И може би точно това му е истински доброто. Вместо да е тъпотия като за малки дечица, но с претенциите да е за възрастни, той е умен като за наистина умни и интелигиентни възрастни, но е сервиран в увлекателна форма за деца. Пълноценен обяд, маскиран като фунийка сладолед с шоколадова заливка… Да, сюжетът е изтъркан до пълна прозрачност – но тази повест си струва четенето въпреки това. Възхитително е да видиш от какви продукти какво може да сготви истинският майстор.

Капакът на нещата е, че книжката ме замисли доста. Все неща, които знам, но поднесени наистина увлекателно и разбираемо. Алегорията е изключително силна; ще оставя обаче на читателите й да откриват какво в какво и зад какво е скрито, и как е изобразено.

Свалям шапка на Нийл Геймън. И като книжката излезе в България (ако не е излязла вече – не смогвам да следя книжарниците), задължително ще си я купя. От уважение към автора. Или при възможност ще му пратя цената на един брой от книжката. Такова майсторство си струва да бъде поощрявано; искам още негови продукти. 🙂

И препоръчвам книжката на всички деца и възрастни, които знаят, че вратите, зад които има само тухлена стена, също понякога водят нанякъде. Или поне на тези, които го подозират.