Наближава изпитът ми за поредната степен по айкидо. Този път, за разлика от другите, направо съм се изприщил.
Сенсеят ни е получил правото да ни изпитва сам, лично. Дотук нищо лошо – човекът е готин, свестен и печен колкото щеш. Само че е мъничко взискателен.
Какво ще рече това ли?
По принцип, когато се явяваш на изпит за степен, имат право да те изпитат и на техники от всяка една по-ниска степен. Не помня да се е случвало досега, но на теория имат правото.
Е, във вторник той изпита едно момиче за шесто кю (за който не е вманиачен по айкидото – това е втората степен след седмо кю). Изпита я върху цялото шесто и цялото седмо кю, без да пропусне нито една техника.
С ВЪРЗАНИ ОЧИ. (Тя, не той.)
И не знам дали същото не чака и мен.
… Дали ще успея да издържа изпит, който се очаква да е сигурно поне два часа (докато минат всички техники и за всички степени, които съм взел вече)? С вързани очи. Към половината техники са срещу удари. Ако успея да ги изпълня поне малко прилично, филмите за бойни изкуства после ще са ми направо скучни.
Да, определено такъв изпит дава друго самочувствие, ако успееш да го вземеш. Малко трудно се говори после, че са ти го подарили. Ама… си ме е страх. Горе-долу както на всеки изпит при свестен, но строг учител.
Добре, де. Знаете ли как се нарича човек, който не го е страх от нищо?
Глупав. Смел се нарича човек, който успява да подтисне някак страха си.
Скоро май ще се види смел ли съм. 🙂
Григоре, отметката “взел/не взел” не е най-главното. Важен е пътят, нали? Щом си поел по него, ще постигнеш хармонията. Каквото и да се случи.
Съсредоточи се върху пътя и ще стигнеш.
Успех!
(Аз съм си “западен” човек и като такъв сигурно говоря глупости 🙂 Но ти стискам палци!!)
Успех!
А и да не го вземеш точно този път, какво толкова страшно ще се случи? Другия път…
Пожелавам ти да няма нужда от друг път, разбира се 🙂
Няма следващ път Григор. Да мачкаш 🙂
Стискам палци да си изкараш добре!
За мен поне това е айкидо – не откъде си тръгнал и къде ще стигаш, а какво ти се случва в момента. Нека е незабравимо преживяване, да няма травми!, а ако накрая има и колан – какво по-хубаво! В крайна сметка изпитът не може да промени това, което е в теб, може само да те предизвика да го покажеш.
Ихаа, с вързани очи – вие сте голям Шао-Лин! 😉 За какъв колан ще се явяваш?
Стискам палци и пожелавам смелост.
Успех на изпита. Всеки, който полага някакви грижи за физическото и духовносто си здраве заслужава адмирации. Каквото и да прави, за да постигне това.
Но не се заблужвадай с айкидото и техниките му срещу удари. Поне във вариантите, които се преподават у нас.
Стават само, за да са ви вържеш колан със следващата степен, но на улицата коланът служи единствено да ти държи гащите да не паднат. (Мисълта не е моя, а на Брус Лий)